понеделник, 25 март 2019 г.

Търсим Константинопол III: Кулата на Ирина




Много от нас са посещавали пазара на подправките, или Капалъ чарши в съвременен Истанбул, но днес ще ви разходя до едно местенце, което е скрито от погледа на дори запалените търсачи на византийски старини, обикалящи древния Константинопол.
Това е Кулата на Ирина.
Кулата е и единствения спомен от Византия в тази част на града. Останалото са тесни сокаци и стари османски кервансараи и ханове, сега използвани за складове и дюкяни без капка сантименталност.

А защо пък скрита, и как пък така скрита?!
Защото, за да я намерите, първо трябва да откриете овехтялото османско туловище, на стария керван сарай "Валиде хан".

Ако заходите откъм малката уличка "Паша джами сокак" (Pasa camii sok.), която минава точно покрай джамията "Атик Ибрахим паша" (Atik Ibrahim pasa camii) , ще видите едни стари стълби водещи към покрива на стария хан. Около стълбите има стари складови помещения, боклуци и какви ли не нахвърляни вехтории, но без да се притеснявате, може да се качите горе на плоския покрив, и ще видите веднага кулата, която и днес стърчи над целия комплекс.


Долната и част е потънала в османските постройки, но дори и сега гледката която предлага към града може да съперничи и на прочутата кула Галата, но пък тази е безплатна, и предлага като екстра и пълно уединение!
На нашата група ни се падна уединение, гарнирано с проливен дъжд, но за сметка на това пък имаше силен и студен вятър...


Не е ясно откъде идва наименованието Ирина, вероятно този въпрос тепърва предстои да бъде изяснен от изследователите!


Сергей Иванов твърди че по всяка вероятност последния собственик на кулата във Византия е бил небезизвестния Лука Нотар (или Нотарас). Роден през 1401 год. в Монемвасия, той бил последния мегадук ( командващ византийския флот) на империята, богат търговец, дясна ръка и своеобразен премиер министър на двама василевси (Йоан VIII и Константин XI), но едновременно гражданин и на Венеция, и на Геноа, и същевременно яростен противник на Фераро-Флорентинската уния с католиците.
Негови са думите "По добре да видя в Града султански тюрбан, отколкото папска тиара"!
Вероятно заради тази му ненавист, командващия отбраната на Константинопол по време на превземането му от османците през 1453 г. - Джустиниани, никак не го харесвал, дори го обвинил в измяна!

Очевидно обвинението нямало резон, защото по време на обсадата на Константинопол през 1453 год., Лука храбро отбранявал сектора от морските стени на града, за който отговарял, успешно противодействал на османския флот и нещо повече, когато османските сапьори опитали да подкопаят стените на града и да ги взривят прокопавайки тунел, той ръководил противоминните действия на защитниците и успял да затрупа противниковите бойци в собствения им тунел !


Няма яснота защо султан Мехмед екзекутирал Нотарас. Според едната от версиите, на митрополита на Монемвасия Макарий, след като Града паднал, Лука се явил пред султана и му предложил да му предаде скритите си в Генуа и Венеция пари, които били колкото имперската хазна, но Завоевателя извикал нещо от рода на: "О, лукаво куче, щом си имал такова богатство, защо не си помогнал на императора и родината си?..."

Но има и друга версия, според известния византолог проф. Стивън Рънсиман, според който на един пир, устроен от Мехмед пет дни слет превземането на града, след като султана достатъчно изпил, някой му прошепнал, че Нотар има четиринадесет годишен син с необикновена красота! Султана веднага изпратил един евнух в дома на мегадукса със задача веднага да отведе момчето в харема му.
(Очевидно Мехмед Завоевателя е имал доста...разнообразни наклонности)


(Лука Нотарас и синът му. Източник: https://dic.academic.ru/dic.nsf/ruwiki/119151


Нотарас, чиито по-големи синове били загинали по време на сраженията при обсадата, отказал да подложи момчето на подобно унижение, и тогава вече изпратената стража завела при султана и Нотарас и сина му и младият му зет, сина на великия доместик Андроник Кантакузин. Когато Нотарас и пред самия султан отново отказал да даде детето в харема му, Мехмед заповядал всички да бъдат обезглавени на тогавашния площад "Ксеролоф".
 Отървали се само дъщеря му Анна с леля си, които се добрали с кораб до Венеция и станали основоположници на т.н. "Византийско общество" там.

Има и версия, от Леонард от Хиос, доминикански епископ на Митилини, че все пак Яков, малкия син на Лука бил прибран в харема на Мехмед, а екзекутиран бил брат му - Исак.
Яков бил в харема на султана до 1460  год, когато успял да се измъкне и стигнал до сестрите си (Леонард дава имената им - Анна, Теодора и Ефросина) във Венеция, където се и оженил за Елизабет Зембетис, но нямали деца.

Съпругата му била от рода на Палеолозите, но продадена в робство, загинала по пътя за Адрианопол, близо до Месене.

Счита се, че потомък на Лука Нотарас е св. Герасим Кефалонийски, чиито нетленни мощи са обект на поклонение и до днес в основания от него манастир на острова!

Нашите приятели от сайта The Byzantine legacy имат още няколко снимки от кулата тук:
https://www.thebyzantinelegacy.com/eirene-tower



понеделник, 7 януари 2019 г.

Търсим Константинопол II. Богородица Памакаристос





Недалеч, южно от прчутия манастир, сега музей "Хора", в Истанбулския квартал "Фатих", на ул. "Fethiye Cad", се намира може би най-значимия паметник, от епохата на Палеолозите, запазен в съвременния мегаполис Истанбул, а именно църквата "Богородица Памакаристос" или "Всеблажена".



Зданието на бившия манастир има две части, основната от които днес е действащата джамия "Фетийие джами", а другата част е напълно самостоятелен параклис, който сега е музей, и  където са запазени най-много византийски мозайки, след уникалните "Св.София"



и гореспоменатия "Христос в Хора".


Има много теории от кога датира храма. Някой учени смятат, че основите са положени по времето на император Михаил VII Дука (1071-1078). Други го датират по време на управлението на Комнините, Алексий I Комнин (1081 - 1118) или пък Йоан II Комнин (1118-1143). (Матюс, С. Иванов)

Основният храм след многото си преустройства все пак е съхранил някой елементи от епохата на Византия, естествено архитектурни, като корнизи, характерни елементи от зидарията и фрагменти от мраморния под. Очевидно е бил покрит и с мозайки, за съжаление безвъзвратно загубени....


Ние все пак ще се съсредоточим на това, което е останало от миналото величие на манастира, а именно параклиса, построен през XIII век от протостратора Михаил Дука Глава Тарханиот и съпругата му Мария.

Този византийски велможа по произход най-вероятно е бил българин, или най-малкото е говорил български, не само заради прякора - Глава, а и защото в повечето от случаите през блестящата му военна кариера е бил пращан по "българското направление", или в територии, където езика е бил преимуществено славянски - Сърбия, Македония, Албания, пък и да не забравяме и патриарх Йоан XII (монах Козма), българин и негов приятел, който той довел в Константинопол от България!

Думата "глава" очевидно я знаели и ромеите, виждаме я във възклицанието на поета Мануил Фил..." Кой, пълководецо те е нарекъл така? Защото наистина си Глава!"...

Известната поема на Мануил Фил от 337 стиха "За военните подвизи на известния чутовен протостратор"всъщност е чудесен извор, за много събития и личности от историята на българо-византийските отношения, и личността на талантливия военачалник Михаил Глава Тарханиот. Има я поместена тук, и който иска може да и хвърли едно око

http://macedonia.kroraina.com/gibi/10/gal/10_139.html

Подвизите на протостратора, описани в поемата са били изпълнени с мозайки в църквата, а
отделно са били съпроводени и с надписи, дело на същия Мануил Фил, но някой от надписите и поемите на Фил са оцелели, а мозайките не са...жалко...


Михаил Дука Глава Тарханиот е роден около 1235, и се появява на историческата сцена като куропалат (началник на дворцовата стража), изпълнявайки деликатна мисия по спасяването от Месемврия, на претърпелия поражение в гражданската война в България Мицо Асен, царувал за кратко през 1256-1257 и номинално до 1263 год.

Мисията е успешна и Мицо Асен е изведен от България, отведен в Константинопол, леко смъмрен от императора, ама все пак почетен с владение в империята (някъде около Троя), пък Византия получава Месемврия, чиито деспот е всъщност Мицо, преди да се полакоми за нещо отгоре...и в двата случая България губи...

Следва нов поход в България през 1263 срещу Константин Асен и Яков Светослав и пак през 1278-79 против Ивайло. И двата похода са успешни за империята.
Между другото при този първи поход Михаил Глава посетил манастира Св.Йоан Предтеча на едноименния остров край дн. Созопол и обдарил и обновил манастира, в чиито останки бяха намерени мощите на Св.Йоан Кръстител.


Следват успехи срещу татарските наемници във Византия, които трябвало да бъдат изгонени и успешна операция в днешна Албания срещу сицилианския крал Шарл Анжуйски през 1281 год. където около Берат залавя самия пълководец на Шарл I Анжу - Хю дьо Сули (надявам се да съм го написал що годе вярно Hugh of Sully (French: Hugues de Sully))

През 1283/4 воюва в днешна Македония и Тесалия срещу сърбите, този път не дотам успешно и той посъветвал император Андроник II да сключи мир с крал Милутин, а разменна монета в пазарлъка била малолетната щерка на императора-Симонида.

Михаил Тарханиот минал през цялата служебна стълба при издигането си от папий до протостратор (втората военна длъжност след Великия доместик) и управител на Тракия и стратег на Запада. По него време, около 1304 год. Тарханиот обновява и параклиса "Св.Евтимий" в църквата "Св.Димитър" в Солун, чиито стенописи се приписват на големия Мануил Пенселинос. За последен път протостратора вече стар и болен от подагра е пратен отново срещу българите, но този път нямало много полза от него и цар Теодор Светослав се справил успешно с тази ромейска кампания!

Гробът на Михаил Дука Глава Тарханиот се намира в същия този параклис, където е погребана и съпругата му Мария.



Мария Дука Комнина Бранена Палеолог била много по-знатна и по-млада от него.
Благодарение на същия Фил, можем да узнаем и че поета е живял главно от нейните подаяния:

... "При своя Изход от Египет древния Израил
     на Бог благодарствен химн изпя.
     А твоят Фил, докле монетите ти харчи
     от все сърце възпява теб, спасителко"....

Две от стихоплетствата на Фил са пряко свързани с църквата Памакаристос. Едното заглавие е "Епиграма за църквата, която жената на императора построи след смъртта му"
Всъщност именно от него знаем, че гроба на Тарханиот е в параклиса.

Втората епиграма може да се види на външния корниз на южната и на западната фасада на параклиса. С времето много от епиграмата е загубено, но все пак може да се разчете следното:

"От земните чертози се гнусеше ти,
от светския живот в беден плащ се скри.
И на война пое срещу сатрапите
от твоя плътски свят
и в Божията крепост яка приюти се.
Ковчег ти правя -  като багреница
или като раковина, като цветна чаша
обсипана със шипове отвред.
О бисер мой, порфиро, роза от земя далечна
макар да си прекършен, с камъни затрупан,
макар потоци от сълзи да ми извират от очите,
но ти си жив и Бога жив ти съзерцаваш
като ум от страстите свободен,
що веществото отежняват,
за мен чертог отново подготви - това ти пише прежната съпруга Марта"

От текста става ясно, че преди да умре Глава се е замонашил, и че съпругата му Мария го е последвала, станала монахиня и приела монашеското име Марта



Въобще Мануил Фил посветил на фамилията Глава около 20 стихотворения, и в много от тях проси по нещо от своите покровители...в едно моли за шуба, а веднъж Тарханиот му подарил крава и панегирика веднага почнал да си проси и бик, от същата порода.

Опитвам се да си представя целия манастир, нашарен от творбите на Фил във вид на хвалби като например:

"О пътниче, виж този велик човек!
Това е протостраторът,
на таз обител основателят
де ти сега глава си прислонил,
той чудото е на света-храбрия Глава" ...

Все повече клоня да се съглася със С. Иванов, относно качествата на поета Фил, а именно липсата на такива всъщност, но да не се откланяме.

На външната южна фасада има надпис " Михаил Дука Глава Тарханиот протостратор и ктитор"


Правят впечатление и вероятно хералдическите изображения на лъвове, спомен от латинското "присъствие" в Константинопол, на които ромеите са започнали да подражават, създавайки си гербове.

Тарханиот в края на XIII век, назначил за предстоятел на манастира си монаха Козма, за който споменахме, че протостратора познавал отдавна, и който той довел от България.
Михаил го представил на император Андроник II, който толкова го харесал, че през 1295 год, Козма станал патриарх - Йоан XII.



Андроник II Палеолог. Изт. Уикипедия

Когато през 1299 год император Андроник II Палеолог решил да даде за жена пет - шестгодишната си дъщеря  на четиридесетгодишния сръбски крал Стефан Урош II Милутин (1282-1321), Йоан възроптал, надигнал глас срещу този брак, отказал се от патриаршеския престол, и се оттеглил в манастира "Памакаристос", където извикал Андроник II на църковен съд, но императора бил оправдан...
Последвали още скандали със светската власт, при които той всеки път се оттеглял в "Памакаристос", превръщайки го в символ на църковната независимост, макар че не може да си отрече ролята на императора за избиранито на Йоан за патриарх, не може да се отрече и сприхавия нрав на патриарха и влечението му към еманципация от светските порядки в двора...
Все пак накрая, през 1303 год. Йоан XII окончателно се отказал от патриаршеския сан, и напуснал Константинопол, като се върнал в Созопол, където пък бил заловен от българите и пратен отново в столицата на империята като пратеник за мир. Годината и мястото на смъртта на патриарха не са ни известни...


По време на гражданската война в империята между Йоан Кантакузин и великия дук Алексий Апокавк в манастира бил заточен логотета Йоан Гавала. Логотетът е вид главен финансов министър В ГИБИ Гавала е представен като доместик, но това няма особено значение в нашия случай, защото какъвто и да е бил, явно е бил човек с възможности, който Апокавк е искал на своя страна, залъгвайки го с ръката на дъщеря си. Гавала обаче приел и Апокавк се чудел как да се измъкне и увърта и взел че му казал, че дъщеря му се отвращавала от него (Гавала), защото бил дебел, та затова се и отказва от брака!?


великия дук Алексий Апокавк„ Изт. Уикипедия

Гавала обаче веднага се заел да отслабва, напътстван от някакъв чужденец - шарлатанин (Боже, толкова векове минаха и нищо не се е променило). Усилията му да топи килограми не само не го направили по-строен, но и сериозно влошили здравето му.

Много по-ефикасни за загубата на тегло били внушенията на Апокавк, че е изпаднал в немилост пред императрица Ана Савойска, на които страхове Гавала се поддал и взел предпазни мерки, които пък силно смутили императрицата, и тя го заточила в "Памакаристос".


императрица Ана Савойска. Изт. Уикипедия

След падането на Града, по молба на патриарй Генадий Схолар, около 1455/6 год. в "Памакаристос" била преместена и Константинополската патриаршия.
Нещо повече, Мехмед Завоевателя посещавал често патриарха тук и двамата разговаряли дълго в параклиса (Мехмед говорел гръцки свободно), като дори султана помолил патриарха да му изложи писмено християнската доктрина, за да бъде тя преведена на турски език!

Не знам какво разбесняло по-късно Мехмед Фатих, но на Великден през 1463 год. в цистерната под манастирския храм (за съжаление недостъпна), се хвърлил да се дави патриарх Йоасаф, защото султана заповядал да му отрежат брадата..все пак бил спасен, а брадата останала цяла.


Султан Мехмед II Фатих Завоевателя. Изт. Уикипедия

В "Памакаристос" били и мощите на Св. Петка, които след много скитане днес са в град Яш, в Румъния.
През 1588 го. султан Мурад II превърнал манастира в джамия, наречена Фетийе (Победа), по повод на завоюването на Азербайджан от османците. При преобразуването мозайките били изстъргани, но за щастие част от тези в параклиса били само замазани и днес можем да ги видим.
Патриарх Йеремия II (Роден в Поморие между другото), който изведнъж се оказал разорен и скитащ бедняк, ходил къде ли не да проси средства за нова сграда на патриаршията, и до такава степен бил деморализиран и отчаян, че било много лесно на Борис Годунов да го накара да признае новосъздадената Руска патриаршия! Дори Йеремия искал да стане той първия патриарх, толкова не можел да забрави униженията и бедността в Константинопол!
Както и да е, след някоя и друга година скитане патриаршията се нанесла в храма "Св.Георги, където е и днес...


Патриарх Йеремия II Константинополски. Изт. Уикипедия

Влизайки днес в параклиса, първото което впечатлява е образа на Христос Иперагаф (Свръхдобър) в свода на апсидата. По арката изображението е съпроводено с надпис :
 "Този дар на Бога е от Мария, монахиня, заупокой, съпруга на Михаил Глава, който беше доблестен и славен протостратор"




На стената и свода виждаме Богородица с Йоан Предтеча и архангелите Михаил, Рафаил, Гаврийл и Уриил.





От основните празнични сцени е останало само "Кръщение"


Пода на параклиса е оригиналния, с мрамор от Приконес. Гробовете на ктиторите Михаил и Мария са били в североизточния ъгъл.


В страничните апсиди от изток и долепените до тях малки ъглови пространства са фигури на светци, като в югоизточната апсида е Григорий Богослов, между Кирил и Атанасий Александрийски
По стените на арките в основното пространство на храма - Григорий Чудотворец, Григорий Агригентски, Антипа и Власий а в свода на малкия купол - Григорий Арменски.


В североизточната апсида са Яков, брата Господен, между Климент Римски и Митрофан Константинополски (единствения местен светец е изпълнен във фреско)
Следват Игнатий Богоносец и Григорий Нисийски.


Преподобните са разпределени в югозападния ъгъл - Сава Освещени, Йоан Лесвичник, Арсений и Харитон.




По източната и северната арка - Евтимий Велики, и Антоний Велики в свода.


Когато застанем в центъра на параклиса и вдигнем глава ще се насладим на фантастичния купол на параклиса, в чиито център е Христос Пантократор, а около него са пророците Мойсей, Йеремия, Зерфания, Михей, Йоил, Захария, Овадия, Авакум, Йона, Малахия, Йезекил и Исая.







В притвора има фрагментарно запазени фрески от времето преди да бъде построен параклиса и с които Мария не се е съобразила много при строежа му, за което свидетелства фигурата на Петър в цял ръст, отчасти скрита зад новата зидария.


В параклиса може да се снима без светкавица. Таксата е около 4 лири. Може да надникнете и да влезете и в някогашната главна църква, която както казахме сега е джамия, като съблюдавате реда за посещение.
При всички случаи, попадайки на това тихо местенце във врящия Истанбул ви гарантирам едно ако не незабравимо, то поне интересно изживяване...а ние продължаваме към следващата спирка!




Литература

1. Иванов С. " В поисках Константинополя" изд. Вокруг Света 2011, 452 - 463
2. ГИБИ Т.10 1980 стр.138-396
3. Кирил Маринов "Мхаил Дука Глава Тарханиот и крепости Гема в конце XIII век". Byzantina ed slavica Crakoviensia V. Cracov 2007 here: Michael_Doukas_Glavas_Tarchaneiotes_and_the_Fortresses_of_Hemos_at_the_end_of_13th_Century_

Текстовете на свитъците на пророците в купола, според уикипедия

  1. Исайя. Надпись на свитке: «Вот, Господь восседит на облаке легком» (Ис.19:1)
  2. Моисей. «Господь, Бог ваш, есть Бог богов и Владыка владык» (Вт. 10:17)
  3. Иеремия. «Вот наш Господь, ничто с ним не сравнится»
  4. Софония. «Огнём ревности Его пожрана будет вся эта земля» (Сф.1:18)
  5. Михей. «Гора дома Господня поставлена будет во главу гор и возвысится над холмами» (Мх. 4:1)
  6. Иоиль. «бойся, земля: радуйся и веселись, ибо Господь велик, чтобы совершить это.» (Иоиль 2:21)
  7. Захария. «Господа Саваофа — горою святыни» (Зх. 8:3)
  8. Авдий. «на горе Сионе будет спасение» (Авдий 1:17)
  9. Аввакум. "Господи! услышал я слух Твой " (Авв. 3:2)
  10. Иона.«Молитва моя дошла до Тебя» (Иона 2:8)
  11. Малахий. «Вот, Я посылаю Ангела Моего» (Малахий 3:1)
  12. Иезекииль. «И тогда все верующие исчезнут»







петък, 16 февруари 2018 г.

Търсим Константинопол...Ески имарет джамия




В сърцето на днешния мегаполис Истанбул, там където някога е бил славния Константинопол можем да намерим удивителни неща, търсейки следите на някогашната слава на Източната римска империя.

Много от тях са музеи, експонирани и видими за туристите, присъстват в повечето от туристическите програми на екскурзоводите, но още повече са скрити от очите из малките сокаци на огромния град, и за да ги намерим, понякога отнема доста време и енергия, която за сметка на това очевидно ние пък имаме в излишък, затова смело мааме крачоли и започваме да търсим Византия...

Недалеч от внушителния и зрелищен манастир "Пантократор" (Зейрек джамия), се намира една от тези, старите Константинополски църкви, която днес ще ви представя накратко.



До неотдавна се смяташе в науката, че това е църквата на манастира Пантепопт (Всевиждащ), така и фигурира в пътеводителите, но тази теория вече е силно разколебана.



Пръв изрази съмнение известния изследовател на византийски Истанбул, Кирил Манго.
Той обърнал внимание на разказите, че по време на обсадата на Константинопол от кръстоносците през 1204 год. злощастния император Алексий V Мурфузул (Гъстовеждия) се качил на купола на храма и оттам наблюдавал вражеския флот в Златния рог.


(Алексий V Дука "Мурфузул". Изт. Уикипедия)

Манго заради експеримента се качил на купола и установил, че от тук няма начин да се открие гледка към Златния рог, тъй като пречи Петия хълм, където днес се извисяват минаретата на Султан Селим джамия, и който е по-висок от Четвъртиоя хълм, на който е и построена църквата пред която се намираме, а както личи от наименованието и "Всевиждащ", явно би трябвало да е издигната на най-високо място, каквото между другото е и мястото върху което е днешната Селим джамия, откъдето можем не без основание да подкрепим хипотезата, че днешната джамия е построена върху останките, на стария манастир Христос Пантепопт...

Сега набира популярност теорията, че разглеждания от нас храм е  останал от стария манастир "Христос Акаталептос" (Непостижим). Ако това е така, то значи ние сме в църквата на манастира, където през 1367 год. се провел поместен църковен събор, където било взето решение, според което манастирските хазни или съкровищници, не могат да бъдат отчуждавани или конфискувани в полза на държавата ... Във всички случаи Акаталептос е бил близо до Пантократор както си е и в днешно време, а свидетелство намираме в писмо на Григорий Кипърец, бъдещ патриарх 1283-1289 :

..." и нека този, който ми донесе тези книги да не ме търси на старото място, там няма да ме намери. Сега ние се намираме в обителта на Христа Непостижими. Ако пък разсилния и по това име не се ориентира, нека иде в Пантократор и да пита който и да е къде е Георги Кипърски, или пък да помоли да му покажат самата обител, защото ние сме съвсем близо и за многото години се познаваме добре едни други" ...


Но независимо от споровете, църквата е построена през XI век и по план е кръстокуполна сграда, с двоен нартекс и триделна апсида.


(План на храма. Изт: http://www.bkmim.com/proje-detay.asp?proje=eskiimaretcamii) 

От интериора е останала само вратата от червен мрамор, която води към наоса, и която и днес поразява със своето изящество (за съжаление сминката ми е без фокус)


Над централната част на наоса, се намира галерия, гледаща към центъра на храма чрез люнет, чиято аркада е подпирана на две тънки колони от червен мрамор.



(План на галерията на втория етаж. Изт. http://www.bkmim.com/proje-detay.asp?proje=eskiimaretcamii)


На галерията има и две тесни килийки с малки прозорчета, гледащи също към основната част на църквата. Очевидно в тези изолирани килии са се молили някакви високопоставени дами, не е изключено през вековете някой от тях и да са били насила подстригани за монахини, историята помни много такива примери....

Под църквата има цистерна за вода повтаряща плана на храма, но засега не виждам начин да ни пуснат да я видим



Литература;

Сергей А. Иванов “В поисках Константинополя. Путеводитель по византийскому Стамбулу и окрестностямСтр.355 - 358