вторник, 17 януари 2017 г.

Метеора



Не сме се виждали дълго време, надявам се всички сте живи и здрави и цъкате да видите по нещо ново и тук, ама уви...нема J 
Искам да ви успокоя, че трупам матриал занапред  ( и критики естествено, че вече слабо публикувам) , ама пусто време, пусти извори, все не остава ред, та затова ще мръдна с пръстчета по клавиатурата, и ще ви заведа на едно място, което всички си мислим, че познаваме добре, а по-конкретно – МЕТЕОРА.


Метеора е зрелище, което дори най-неизкушените могат да съзерцават с часове.  Тези, които са били – знаят. А на тези които не са, само мога да им кажа : Какво чакате бре, мятайте се на колите и газ J 
Може да се настаните в Каламбака, който си е уредено градче, с всички екстри за туриста, или в семейните хотелчета и таверни в село Кастраки, което си е точно в подножието на величествените скали, на които са накацали манастирите, с които Метеора привлича туристи и поклонници от цял свят.



Обикновено всички драги туристи лятно време отиващи с организираните туроператорски екскурзии по плажовете около Солун, Катерини или Халкидики, ги качват на по един автобус , и за един ден ги карат до там, мятат ги на един-два манастира, дрънкат им екскурзоводските бози за това – онова, свалят ги на някой магазин за сувенири и икони (най-често скромно наричани „уникални творби, дело на местни майстори иконописци” ) и ги прибират по хотелите, където дори за тези 2-3 часа прекарани там, хората споделят с по-мързеливите (или стиснати),  за късмета си да видят и изживеят това уникално преживяване!
Но ние сме от типа да видим или всичко - или всичко, та затова се качваме на колата и отпрашваме за Метеора, предварително резервирали стая в някое китно хотелче в Кастраки. (Аз лично го предпочитам пред по-шумната и населена Каламбака)...


Може да се доберете до там или по магистрала Егнатия,  където при Гревена се отбива за Каламбака, или по тази за Атина, където от Лариса трябва да кривнете, за Трикала и от там за Каламбака и Метеора съответно.  А може да дойдете по единия път, а да се върнете през другия, кой как душата му сака. И по двата пътя има интересни места и отбивки, за които ше си поговорим отделно, или докато разглеждаме някой от манастирите.... 



Има и трети път през планината Олимп, но не се предоверявайте на навигациите си, а си карайте рахат по магистралите, въпреки няколкото  такси които ще трябва да платите....определено спестеното време си заслужава.  Това не важи за избралите да се придвижват с мотор, за тях серпентините през планината са си истинско бинго J



 И така, вече сме на Метеора и се чудим кой път да хванем...Имайте предвид, че манастирите са си действащи и имат “работно време”, за туристите и поклонниците.
Обикновено около 15:00 - 16:00 всичко е затворено, а трябва да се знае, че всеки от манастирите има и един ден в седмицата, в който е затворен изцяло за посещения. Но обикновено петък, събота и неделя всички са отворени, с изключение на един, който си е перманентно затворен и необитаем. Това е манастира “Сретение Господне”(Ypapanti monastery) . Него със сигурност можете да го намерите отворен на храмовия му празник (02.02), когато има доста хора, но си е добре да се посети (на мен не ми се е случвало, но на вас - успех!)


За основополагащ манастирския живот на Метеора се счита Св. Атанасий Метеорски, който основал тук първия общежителен манастир през 14-ти век, на който станал и първия игумен. Това е “Големия Метеор” посветен на “Св. Преображение”. Той е най-големия от всички, и е главния манастир в това второ по значение в Гърция монашеско средище, след Атонската Света Гора.


Св. Атанасий е роден под името Андроник, в семейство на изтъкнати родители в днешна Неа Патра през 1302 год. Благодарение на тях, той получава отлично образование.
След смъртта им през 1318/19 год, и превземането на родния му град от каталаните, с чичо си бягат в Солун, а от там на Атон, но поради младата си възраст, Светогорските старци отказват да го приемат за послушник. Пътят му го отвежда в Константинопол, където попада в средите на видни църковни дейци и книжовници, като Григорий Синаит, бъдещия патриарх Исидор (1347-1350) и Даниел Исихаст.
След това пребивава на Крит, откъдето се завръща на Свта Гора и приема монашество под името първо Антоний, а накрая и Атанасий под духовната опека на стареца Григорий.

Под непрестанната опасност от турските набези на полуострова, двамата с Григорий напускат Атон и минават отново през Солун, а от там попадат и във  Верия, но шума на големите градски центрове не е за исихастките души на двамата монаси... Тогава по препоръка на епископа на Сервия - Яков, тръгват за Тесалия, за да намерят място за уединеност и молитва в “най-големите и високи скали, които Бог някога е създал” скалите над  днешна Каламбака, “където не живее нищо друго, а само лешояди и гарвани”... Там се уединяват на една скала, наречена  “Стилос” или Стълб (Колона), която днес се нарича “Св. Дух”, където Григорий остава в продължение на 10 години, и затова е наричан впоследствие и Стилит (Стълпник), а Атанасий, с разрешение на духовния си отец се оттегля в пещера на друго място, където прекарва времето си в молитва и плетене на кошници и въжета....





Накрая отново с благослов на духовния си отец - Григорий, Атанасий, търсейки повече спокойствие и уединеност избира скалата Платилитос или “Широката скала”, където около 1340 год. се установява, този път завинаги. Самият той дава на тази скала името МЕТЕОРОН (между небето и земята), име което ще стане известно и ще остане и след столетия в сърцата и умовете на целия свят!
На върха на тази скала, на височина близо 400 метра, Атанасий основава първата монашеска общност и първия общежителен манастир на Метеора, в който има 14 монаси. Атанасий е и този който написва първите правила, за живот на общността. Първоначално построяват църква, наричана “Теометор” (Богородица от скалата на Метеора).



Църквата не Богородица явно не оцелява дълго, и по-късно е построена и църквата “Преображение Господне” .
Въпроса как и какво е коствало построяването на църква, и постепенно на манастир на върха на дори и днес недостъпните скали, можем само да гадаем...вероятно чрез копаене на дупки, стъпала, поставяне на греди и скелета, постепенно се е стигало до върха, където са се пренасяли материали с кошници и въжета, а майсторите са зидали...Това е труд, посветен на Бог, с молитва, и виждаме че наистина стават чудеса, които и днес са пред очите ни...
Първата постница на Св. Атанасий Метеорски, в една ниша в скалата можете да видите вдясно, докато изкачвате стълбите към манастира .



Св. Атанасий умира през 1380 след кратко боледуване, като сам посочва отец Макарий да го наследи като игумен на манастира, който е основал. Това знаем от едно писмо на митрополота на Лариса- Нелий, от ноември 1381 до манастира “Богородица Порта Панагиа”, което днес се съхранява в манастира “Св. Висарион” в планините над Порта Панагиа. Писмото е подписано от “Макарий, игумен на Метеорон”

И двата манастира си седят и до ден днешен, можете да ги посетите в някой от дните докато сте там. Съвсем близо са до Трикала. Мисля че, в “Св. Висарион” не пускат жени, но все пак проверете! Има път до самия манастир.


Снимка: http://www.diakonima.gr
Координатите на манастира са: 39.470795 / 21.596357

Църквата Богородица Порта Панагия до село Пили (Pyli), е удивителен храм, задължително го вижте. Работи до 14:00 но не всеки ден...направо си е на късмет! Снимки има в темата за крепостта Фанарион. 



Координати: 39.460194 / 21.610405

Недалече от църквата на запад по реката има и един едносводест “римски” мост, за тези които се интересуват.

Но, да се върнем на Големия Метеор...



Все пак Атанасий не е бил сам. С него, освен останалите монаси от общността е бил и може би най-важния човек, за да се случи всичко това, което ние с вас сега гледаме! Истинския наследник на Атанасий и един вид втори основател и обновител на манастира е владетеля на Тесалия - Йоан Урош Дука Палеолог (1371-1373), по късно приел монашество в Големия Метеор под името Иоасаф.
Йоан е роден около 1349/50 год от Томаиса Орсини, дъщеря на деспота на Епир Никифор II (+1359).
Той е наследник от една страна на династията на Неманичите. След като първия сръбски цар Стефан Душан умира, неговия полубрат от втория брак на баща му Стефан Дечански с Мария Палеолог (племенница на император Андроник II Палеолог и по майчина страна Ирини - правнучка на великия логотет Теодор Метохит - основателя на манастира Хора в Константинопол) - Симеон Урош Палеолог , отказва да признае властта на Цар Урош, и отцепва земите на Тесалия и Епир, основавайки т.нар. “Епирско царство” , със столица вероятно Трикала или Кастория. Умира през 1371. Неговия син Йоан го наследява, но през 1373 абдикира в полза на Алексий Ангел Филантропин, и се оттегля в Големия Метеор  до смъртта си през 1422 год.
Научаваме го от едно писмо от монахиня Теодули до манастира на Метеорон, в което се споменава “уважавания цар Алексий Ангел Филантропин”, което сочи, че към ноември 1373 год. Йоан вече е бил в манастира, отказал се от мирския живот като монах Йоасаф.


Именно Йоан в монашество Йоасаф е този който подкрепя финансово и изгражда Големия Метеор, в чиито музей днес може да видите два владетелски декрета (грамоти) от 1372 год., останали от него до днес.
В същия музей има и едно писмо на сестра му Мария Ангелина Палеологина, деспина на Йоанина, относно нейно дарение за манастира.
Йоасаф я посещава през 1384, след убийството на съпруга и Тома Прелюбович (+23 декември 1384), и през януари 1385 когато се омъжва отново за Исав де Бунделмонти.
Царят-монах Йоасаф, малко преди смъртта на Атанасий получава от него благослов, за наследник на мястото на игумена, защото поради болестта си и преклонната си вече възраст, Атанасий не може да изпълнява както преди някой свои административни и други отговорности, присъщи за един игумен. Въпреки това Йоасаф напуска манастира и заминава за Солун, а после и за Атон, на два пъти, но причините за това пътуване не са ясни.
Очевидно Йоасаф се е върнал в манастира малко след смъртта на Атанасий, за да поеме функциите на наследник на духовния си отец, защото виждаме подписа му под едно писмо на митрополита на Лариса - Нил от 1381 год.:  “Йоан Урош Палеолог, преименуван в монашество Йоасаф, по милост Божия”
«Ιωάνν(ης) Ούρεσης ο Παλαιολόγος ο διά του θείου καί αγγελικου σχήματος μετονομασθης Ιωάσαφ (μον)αχ(ός)»
През октомври 1394, Йоасаф с трима други монаси от Големия Метеор - Серапион, Герасим и Филотей, напускат Метеора и се установяват в светогорския манастир Ватопед. Това вероятно се е случило заради окончателното нахлуване и завладяване на Тесалия от турците през 1393-94 год. Йоасаф остава на Света гора до 1400 год, когато се връща в Големия Метеор.



Йоасаф, според надпис в храма и според биографа на Св. Атанасий, възстановил и разширил  църквата,  построена от Атанасий Метеорски, през 1387/88 год (год. 6896).

... «Ειτα ... ανεγειρεται ναός τω Σωτηρι Χριστω ωραιότατος, ουπερ μέρος καθελών ύστερον ο αναδεξάμενος παρ’αυτου τό κελλίον κλεινός Ιωάσαφ εις μηκος καί ύψος καθώς νυν οραται ανήγειρεν» (Βίος Αθανασίου). ..

Верояно в случая става въпрос, за църквата, която днес представлява източния, олтарен дял на сегашния храм, който е покрит с прекрасни фрески от 1483/84 год.За съжаление, достъп до тях без специално разрешение едва ли има начин да се получи, но все пак, ако имате късмет, може да надникнете през някоя завеса на иконостаса...



През 1521 год., влашкия воевода Йоан Нягое I Басараб (1512-1521), построява внушителната входна кула на манастира, и подсигурява достъп по стълба, но не днешните 146 изсечени в скалата стъпала, които са прокарани през 1922 год., а вероятно някаква дървена конструкция, водеща до входа в кулата. Свидетелство за това е писмо на тогавашния игумен Дионисий:
«αυτός δέ ο μακαρίτης κύρ Ιωάννης ο Νεάγγος εκατάρτισεν ημιν πύργον άνω εν τω λίθω καί τήν κλίμακα εκαλλιέργησεν καί τάς ζευκτήριας αύξησεν καί πολλά αγαθά προτερήματα εν τω μοναστηρίω πεποίηκε καί κειμήλια εδωρήσατο»


През 16-ти век, манастира процъвтява, и получава автономия, по модела на Атонските манастири, гарантирана от сигилий на Вселенския патриарх Йеремия I от 1540 год.



 Според два ктиторски надписа, за строежа на храма и изографисването му, днешната фантастична църква е построена през 1544/45 год, а великолепните стенописи са завършени през 1552 год., по времето на игумена Симон.
Същия Симон, през 1557 год., построява и трапезарията на манастира (сега музей).
Интересен е Деисисът в апсидата на тарапезарията от времето, когато е и построена



Внушителния дърворезбен иконостас на манастирския храм е от 1617 год., а владишкия трон, също покрит с майсторска дърворезба е завършен през същата година.
В Големия Метеор има три параклиса, освен голямата църква.
Параклиса “Св.Йоан Кръстител”, от южната страна на олтара. Вероятно е съществувал, като самостоятелна сграда още през 14-ти век, по времето на Атанасий Метеорски, но е оформен и вписан в плана на сегашната църква през 17-ти век.
Параклиса “Св. Константин и Елена” е построен през 1789 год., по време на игумена Партений
Третия параклис е от 20-ти век и е посветен на Св.Нектарий
Големия Метеор, дал името си на цялата местност, не е бил само в разцвет и подем. За съжаление е търпял и бедствия!



В един надпис върху източната рамка на стенописите на външния притвор се чете, че през 1609 год. Манастира е разграбен и унищожен от турците.
Шведския пътешественик Бьорнстал, посетил манастира и оставил тътепис през 1779 год, в приписка на несъществуващо днес евангелие, прочел че през 1616 год., на Разпети петък, манастира е ограбен от Янинския паша Арслан бей, който под предлог че иска да се поклони в манастира, успял да измами монасите да го изтеглят с войниците му с въжетета до горе, но веднага след като те го издърпали, въоръжената му свита, открила стрелба по братята и убила три или четири от тях, а след това разграбили всичко...Каквото не успели да свършат било довършено от големия пожар унищожил манастира на 26.10. 1633 год



Атанасий и Йоасаф Метеорски, основателите и строителите на Метеора, са канонизирани за светци и се честват на 20 април. Мощите им се съхраняват в западната част на южната стена на притвора на манастирския храм.
Големия Метеор е отворен, за посещения от 09:00 до 16:00 часа зимата и до 17:00 часа лятото.
Входа беше 2 евро ако не се лъжа...
Почивни дни са вторник през лятото, и вторник и сряда през зимното работно време
Реда за  присъствие на службите в храма не ми е известен, но при желание всеки може да попита, не вярвам на някой да му бъде отказано..
Снимането в църквата и музея е много забранено, има пазачи, неразличими от посетителите, понякога правят големи проблеми, но не е невъзможно с добра техника да си откраднете някоя снимка.


 И така, да видим следващата ни цел. Да кажем, че искаме да видим другия голям мъжки манастир - Варлаам. Той се намира под Големия Метеор


Името на манастира е дадено от аскет-отшелник, съвременник на Св. Атанасий Метеорски - Варлаам, който през 14-ти век обитавал скалата, където сега е издигнат манастира, която е не по-малко внушителна от тази на която е разположен Големия Метеор - 373 метра. На нея той построил малка църква посветена на Св. Три Светители.
Съвременната прекрасна манастирска църква е строена от 1541/2 до 1544 год. От двама братя, монаси от Йоанина - Теофан (+ 17th May 1544) и Нектарий (+ 17th April 1550) Апсарас.



Изглежда, че църквата, посветена на “Св. Троица” е била завършена точно в деня на кончината на монаха-основател Теофан, който тежко болен и много немощен, по време на последните си мигове, призовал цялата си енергия и подпирайки се на една пръчка, нетърпелив, отишал да види новопостроената си църква. Очарован, благословил всички строители, резбари и иконописци, върнал се в килията си и починал на 17 май 1544 год.



За тези събития ни свидетелства записка на монаха Касиан, бивш игумен на манастира Симонопетра на Света Гора.

“In the year ζνβ΄[7052-5508=1544] during the month of May the 17 on Saturday at the ninth hour the most venerable and beautiful church and the narthex finished on the holy rock of Varlaam with the efforts and at the expenses of the most Saintly and Revenered Fathers Nektarios and Theophanis, who were physical brothers. At that time, the blessed Theophanis had become ill for ten months and he was so exhausted by the serious illness that he almost died. But so eagerly did he want to see the church, that he left his bed willfully and joyfully, despite he was ill and being supported by his stick he went into the church where he saw its completion. Then he raised his hands glorifying God and All Saints (to whom he had dedicated the church) and he blessed and prayed for the whole brotherhood the builders, quarrymen, woodcarvers. After that he went back to his cell making the sign of the cross, he lay down looking at the East… (cod. 180 and 275 Mon. of Varlaam).

Католикона на манастира е изографисан през 1548 год.
Името на зографа изпълнил стенописите не е известно, но паралелите с параклиса “Св. Никола” на католикона във Великата Лавра на Света гора, сочат към Франгоос Кателанос от Тива (Беотия).



Има още едно място, в близост до Метеора, където може да се видят стенописи от Кателанос. Това е манастира “Св. Никанор Заворда” до Гревена, така, че ако идвате откъм магистрала Игнатиа, след Гревена, тръгвайки за Метеора, ще видите табела указваща посоката за манастира. 



Снимка : http://greekorthodoxreligioustourism.blogspot.bg/2015/03/blog-post_63.html
Координати: 39.991741 / 21.794815

Той е на фантастично местенце, над един язовир. Има и стара изпостница, под манастира, доскоро в реставрация, надявам се вече да са я завършили, и един метох - църквица - Παναγία Τορνικίου (15-ти век), 


Координатите и са 39.981837 / 21.754327&

недалеч, преди манастира, която скоро беше преместена чрез съвременни технологии  на ново, по-високо място, защото на старото си, беше застрашена от разрушаване, от водите на язовира...

Но да се върнем на Варлаам.
Няма да се спирам, на литургиката и програмата на стенописите, само ще кажа, че са фантастични. Изобщо на Метеора, можете цялостно да се насладите на възраждането, на византийската стенна живопис от 16-ти век!



Осемнайсет години, след изографисването на църквата, през 1566 год. са завършени и стенописите в притвора на храма. Те са дело на двама братя, отново от Тива - свещеника Георги и брат му Франгос, с ктиторството на епископа на Йоанина - Антоний Апсарас. Антоний вероятно е роднина на основателите на манастира Теофан и Нектарий...



Фамилията на братята - Контарис, става ясна от работата на двамата в две други църкви около Йоанина в Епир. Едната е “Св. Никола” в Крапси, от 1563 год. 


Снимка: http://xarokopion.blogspot.bg/2015/06/blog-post_21.html
Координати 39.644846 / 21.028932

 , а другата е “Св. Преображение” в Климатиа от 1568 год. но този път там е работил само Франгос Контарис... 


Няма да е лошо да се посетят... ето идея за още нещо, което да видим като тръгнем към Йоанина...
Снимка: http://ioannina-archaeology.gr
Координати 39.704145 / 20.671197&

Изображенията на основателите на манастира можем да видим на южната стена на притвора, в източната му част. Мощите им почиват на същото място.


Братята Апсарас са деца на заможни родители, с благородническо потекло, с много недвижимо имущество, което наследяват. И двамата им родители са известни - монахиня Катафиги (17.11.1506) и монах Йов  (1523/24) Трите им сестри също са монахини - Анастасия (+ 11.11. 1512), Евгения  (+ 1513/14) но името на третата остава неизвестно



Светите Нектарий и Теофан са подстригани за монаси в крехка възраст, през 1495 год., под духовната опека на техния старец Сава, в някой от манастирите на остров Ниси в езерото на Йоанина, където остават за десетилетие до 1505 год до смъртта на духовния м старец на 09. април.
Вероятно същата година отиват на Атон, в манастира Дионисиу, където са с бившия вселенски патриарх Нифон (+ 12 август 1508 г.)
По късно те отново се завръщат на острова в езерото на Йоанина, където със собствени средства издигат изпостница до манастира “Св. Йоан Предтеча” през 1506/7 год., където остават до 1510/11 год., когато принудени от местната църковна и политическа власт, напускат острова и се установяват сред зъберите на Метеора, където скалата на Варлаам става тяхно постоянно убежище...



Основателите на манастира Варлаам, са ни оставили и автобиографичен текст, от който можем да разберем много, за техния аскетизъм, отшелие и монашески молитвен живот в скалите на Метеора. - “memoirs codex 127 M. Varlaam”
...” ние напуснахме нашата родина и дойдохме в Светата църква на Метеора, където потърсихме мир и уединение. Получихме постницата на скалата “Св. Йоан Предтеча”, където прекарахме седем години само ние двамата, но мислехме да я напуснем, и да слезем долу, защото стълба (скалата) на Св. Йоан беше прекалено малка, и ветровете духащи постоянно ни причиняваха тъй, че да сме постоянно болни и не и позволяваха да живеем там. Така открихме широката и просторна постница, на една скала, която ни хареса и се нарича Варлаам, на един монах, живял там в миналото. Тъй като тя е изоставена и опустяла от много години, ние в годината 1517/18, започнахме да строим върху нея, без до тогава да е имало нищо друго, с изключение на някакви следи от стари конструкции и част от олтар. Нямаше никой сред нас (или сред монасите около нас), който можеше да си спомни някой да е живял тук. С твърде много труд само от нас и с Божията помощ, ние възобновихме църквата на Светата Троица.
По-късно, с Божията помощ и благодат дойдоха още братя и когато станаха  30, ние решихме да се издигне по-голяма църква за нуждите на по-голямото братството. Всички братя доброволно работиха много усилено и заедно нас построихме тази голяма църква, посветена на Вси Светии. Тя е построена и завършена през годината, [7050-5509 = 1541/42] в рамките на 20 дни, от основи ..."
Църквата е построена за 20 дни, но събирането и струпването на материалите за нейното изграждане продължава около 20 години :)



Още малко от изворите:
...” По волята и с разбирането на най светия митрополит на Лариса и след това преподобен игумен на царския манастир Метеора, ни беше позволено да вземем скалата на Варлаам за наше притежание.
На тази скала, в миналото е била построена църква, посветена на тримата йерарси Василий, Григорий и Йоан Златоуст. С течение на времето, тази църква е била изоставена, така че ние я възобновихме отново и по-добре, от самите и основи.
Искахме да се изгради по хубава и по голяма, но под страха от завоевателите не посмяхме да я направим такава. По това време султана дал заповед всички християнски църкви да се съборят. По причината на този страх, ние не изградихме църквата както искахме, а я направихме малка еднокорабна църква, в която да служим. Тази църква използвахме за дълго време, след което с Божията помощ издигнахме друг храм, с два купола с много труд, и за наша сметка. Всемогъщия Бог ни помогна да изградим килии за монасите и други сгради, с цел подобряването на манастира. Още повече ние го обогатихме със свещенни книги, съдове и одежди, за прослава на Бога. В допълнение на това ние му подарихме земя, ниви, лозя, градини, мелница и маслинови гори”...



Факти, за делата на основателите на Варлаам, изследователите могат да открият в:
manuscripts of Varlaam Monastery (127, 134, 180, 275, 281) и в един ръкопис, принадлежал на Варлаам, днес съхраняван в манастира “Св. Пантелеймон” на Света Гора - ном. 172
Параклисът на Св. Три Светители се намира в северозападната част на скалата. Той е построен през 1627 а стенописите му са дело на свещеник Йоан от Каламбака през 1637.

Манастира Варлаам е отворен за посещение през летния сезон от 09:00 до 16:00 а през зимния от 09:00 до 15:00 часа.
Входа е 2 евро.
Снимането в храма е забранено, следи се но не толкова строго като на Големия Метеор. Има камери, ако ви хванат монасите са люти :)



Впечатление прави и една бъчва от 12 000 литра, за която казват че била най-голямата на Метеора ли беше в северна Гърция ли беше, и аз забравих :)



Стъпалата са направени през 1923 година и са повечко от тези на Големия Метеор - само 195 :)

Следващия манастир от нашето пътуване е Русану.


Манастира е посветен на Св. Варвара и днес е действащ женски манастир.



Произхода на името му не е известен, предполага се, че скалата върху която е изграден е наричана някога с името на някой от нейните обитатели, по подобие на Варлаам, но факти засега не са открити...но през 16-ти век, скалата на която е кацнал манастира, вече е била наричана Русану .
Отбивката за манастира се намира на самия път за Варлаам и Големия Метеор, няма да я пропуснете.
В миналото достъпа до манастира е бил както и в останалите, със стълби и въжета, но днес до горе водят бетонни стъпала.



Единственият официален документ, за изграждането на манастира “Св. Варвара” и неговата история е завещанието на двамата братя, монаси от Йоанина, Йоасаф и Максим. Той е написан на пергамент и е взет от манастира заедно с други ръкописи от Метеора през 1882 г. по заповед на тогавашното гръцко правителство. Днес се съхранява в Атина, в Националната библиотека.
Йеромонах Поликарп, бивш игумен на Големия Метеор, в книгата си за историята на Метеора (1882) пише, че скалата Русану, първоначално е била обитавана през 1388 от монаси отшелници Никодим и Венедикт. Но тази информация не се основава на някои исторически източник, така че няма да я вземаме под внимание.




Текстът на ръкописа има малки пропуски в края, защото пергамента е износен, и поради тази причина датата за изграждането на манастира  не е точна, но може да се определи  от контекста.

Двамата братя монаси от Йоанина, Йоасаф и Максим, следвайки примера на монасите Нектарий и Теофан Апсарас, които също са от този град и вече са били в скалата Варлаам през 1510/11, поискали и получили благослова на митрополит на Лариса Висарион II и на игумена на Големия Метеор, да водят  уединен монашески живот на една от скалите на Метеора. По силата на този благослов им е дадена скалата Русану.



Това се случва, след март 1527 и преди август 1529, защото само през този кратък период Висарион II, като митрополит на Лариса е замествал  епископа на Стаги (Stagoi), днешна Каламбака.
 Определянето на годината, през която монасите-Ioasaph и Максим уреждат по скалата на Roussano е от голямо значение, защото тя е пряко свързана с историята и датирането на църквата и другите сгради.



 Споменатия по-горе митрополит Висарион Лариски е несъмнено едно и също лице с Висарион II добре известния светец йерарх и основател на манастира “Св. Висарион” в планината над с. Пили, за който говорихме докато разказвахме за Големия Метеор.
Висарион е избран за митрополит на Лариса през март 1527 и е починал на 13 септември 1540 год.
Според същия текст, веднага след заселването си на скалата Русану, двамата монаси развиват забележителна строителна дейност. Те възобновяват изоснови, разрушения от времето стар католикон “Св. Преображение”, съществуващ на това място вероятно от 14-ти или 15-ти век, и му придават сегашния облик който виждаме днес.



Те също построяват и монашеските килии, останалите сервизни помещения, като магерница, трапезария и т.н., а и те доставят на манастира светите одежди, съдове, и други църковни вещи. Основателите организират устава на манастира, според който той е общежителен киновиален, както и подчинен на епископа на Каламбака и на игумена на Големия Метеор. По силата на устава на манастира монасите в Русану нямат собственост, а роднини на основателите при положение че приемат монашество тук не бива да бъдат специално привилигировани или третирани различно от останалите монаси в манастира



Декорацията  със стенописи на църквата е направено по време на игумен Арсений и с неговото ктиторство през 1560 год. (7069 от създаването на света) почти тридесет години след построяването на манастира, както се чете от надписа под изображението на Успение над входа към храма.
+ ΙΣΤΟΡΙΘΗ Ο ΠΑΝΣΕΠΤΟΣ ΚΑΙ ΘΕΙΟΣ ΟΥΤΟΣ ΝΑΟΣ ΤΟΥ Κ(ΥΡΙΟ)Υ ΚΑΙ Θ(ΕΟ)Υ ΚΑΙ Σ(ΩΤΗ)Ρ(Ο)Σ ΗΜΩΝ Ι(ΗΣΟ)Υ Χ(ΡΙΣΤΟΥ) ΤΗΣ ΜΕΤΑΜΟΡΦΩΣΕΩΣ΄/ ΔΙΑ ΣΥΝΔΡΟΜΗΣ ΚΟΠΟΥ ΚΑΙ ΕΞΟΔΟΥ ΤΟΥ ΟΣΙΩΤΑΤΟΥ ΕΝ ΙΕΡΟΜΟΝΑΧΟΙΣ ΚΑΙ ΗΓΟΥΜΕΝΟΥ ΤΗΣ ΣΕΒΑΣΜΙΑΣ/ΑΥΤΗΣ ΜΟΝΗΣ ΚΥΡΙΟΥ ΑΡΣΕΝΙΟΥ΄ΕΠΙ ΕΤ(ΟΥΣ) ΖΩΞΘΩ ΜΗΝΙ ΝΟΕΜΒΡΙΩ Κ’΄ΙΝ(ΔΙΚΤΙΩΝ)ΟΣ ΔΗΣ.
Стенописите са дело на майстор от критската школа и са забележителен ансамбъл, покриващ изцяло и наоса и притвора на манастирската църква. За съжаление името на зографа не е известно.



Манастира е отворен за посещения лятно време от 09:00 до 14:00 и зимно време от 09:00 - 13:00 и от 15:00 до 17:00 с изключение на сряда, когато е затворен.
Входа е 2 евро. Снимането...сещате се...забранено!


“Св. Николай Анапафсас” е другия изключителен манастир който ще видим



Той е първия, който ще видите тръгвайки от Кастраки, към останалите манастири на скалите. Паркинга е на пътя в ляво. Скалата на която е построен е стръмна и тясна, и архитектите са използвали всичките и особености за да построят и вкарат в това пространство тесните манастирски помещения.


След като се изкачим по стръмните стъпала първо попадаме на малкия параклис на Св. Антоний, със следи от стенописи от 14-ти век.
Църквата на манастира се намира на втория етаж в края на дълъг коридор. Тя е посветена на Св. Никола.
Произходът на името на манастира - Анапафсас не е установено още. Той вероятно носи името на един от ранните обитатели на скалата по подобие на останалите манастири, или на някой от неговите първи основатели в началото на монашеския живот на тази скала през 14-ти век.



За съществуването на манастир на това място свидетелства и завещанието на Св. Атанасий Метеорски, който препоръчва на братството на Големия Метеор, да поискат и становището и на игумена на Св. Никола, когато избират нов игумен
Манастирът е напълно реновиран през първото десетилетие на 16 век и настоящата църква на Св Никола е издигната от основи от митрополита на Лариса Йоан (Αγιος Ιωαννης Ελεημων +28 Март 1510), който е пребивавал тук като монах в последните години от живота си, и от екзарха на Каламбака (Стаги) Никанор както се споменава, в като дарител на ръкопис, съхраняван днес в манастира “Св.Троица”. (original cod. 42 of Anapafsas and present cod. 61 of the Holy Trinity Monastery)

През октомври 1527 (на 7036 година от създаването на света), както е посочено в дарителския надпис над входа на притвора към наоса, църквата на манастира е изрисувана от известния критски художник Теофанис Стрелицас (Теофан Ватас) или още познатият ни велик майстор Теофан Критски.

+ ΑΝΙΓΕΡΘΗ ΕΚ ΒΑΘΡΩΝ Ο ΘΕΙΩΣ Κ(ΑΙ) ΠΑΝΣΕΠΤΩΣ ΝΑΩΣ ΤΟΥ ΕΝ ΑΓΙΗΣ ΠΑΤΡΟΣ ΕΙΜΩΝ/ ΝΙΚΟΛΑΟΥ ΠΑΡΑ ΤΟΥ ΠΑΝΙΕΡΟΤΑΤΟΥ ΜΙΤΡΟΠΩΛΙΤΟΥ ΛΑΡΙΣΗΣ ΚΗΡ ΔΙΟΝΙΣΙΟΥ Κ(ΑΙ) ΤΟΥ ΩΣΕΙΩΤ(Α)ΤΟΥ/ ΕΝ ΙΕΡΟΜΟΝΑΧΕ(Ι)Σ ΚΗΡ ΝΙΚΑΝΩΡΟΣ Κ(ΑΙ) ΕΞΑΡΧΟΥ ΣΤΑΓΩΝ Κ(ΑΙ) Τ(ΩΝ) ΕΥΡΙΣΚΟΜΕΝΩΝ ΑΔΕΛΦΩΝ΄ΕΙΣΤΩΡΙΘΗ ΔΕ Κ(ΑΙ) ΔΙΑ ΕΞΟΔΟΥ ΤΟΥ ΕΥΤΕΛΟΥΣ [Κ]ΥΠΡΙΑΝΟΥ ΙΕΡΟΔΙΑΚΩΝΟΥ/ ΕΤ(ΟΥΣ), ΖΩΛΞ ΜΗΝΙ ΟΚΤΩΒΡΙΟΥ ΙΒ΄ ΕΝ ΙΝ(ΔΙΚΤΙΩΝΙ) Αη / ΧΕΙΡ ΘΕΟΦΑΝΗ Μ(ΟΝΑ)Χ(ΟΥ) ΤΟΥ ΕΝ ΤΗ ΚΡΙΤΗ΄ΣΤΡΕΛΗΤΖΑΣ.



Стенописите в църквата на манастира “Св. Никола” са най-старите известни стенописи на Теофан Критски.
Интересно е изображението в притвора на манастирския храм, изобразяващ Адам в градините на Рая, как дава имената на птиците и на животните.


Теофанис Стрелицас-Ватас идва от семейство на художници, кизбягали от превзетия от турците Пелопонес (вероятно стария византийски град Mouhli) през последните десетилетия на 15-ти век и се заселват на остров Крит, който тогава бил под венецианско господство.
Зографа е роден около 1500 год. в Ираклион, където се обучава в иконопис следвайки художествената традиция в семейството си.
Теофан се жени и има двама сина, Симеон и Неофит, които също като баща си стават иконописци. Преди 1527 (вероятно след смъртта на съпругата му) той става монах.  Теофан Критски умира в дома си в Ираклион на 24.02. 1559. И двамата му синове също стават монаси, като  Симеон работи с баща си при изписването на храма на манастира Ставроникита в Света гора в края на 1545 до средата на 1546. и вероятно на стенописите в католикона на Великата Лавра, отново на Атон. Бил съм и в двата, човека е невероятен талант, но понеже достъпа до Света Гора е ограничен, особено за дамите, не по-малко добри стенописи, на основателя и патрон на критската школа, можете да видите в малката църквица на Николай Анапафса





Другият му син, Неофит пък работи по-късно, през 1573, и украсява със стенописи църквата Успение Богородично в Каламбака, където може да видите и неговата работа.
В надписа, посветен на стенописването на църквата от Неофит,  неговия баща е назован като “най-великия иконописец Теофан” ...


Старата катедрала на Стаги или днешна Каламбака е зрелищна базилика, с прекрасен интериор. Може би това е най-старата византийска сграда в Тесалия. Задължително я вижте. Впечатление прави намиращия се в нея мраморен амвон, който е единствения запазен в цяла Гърция. 



Запазена е и мраморния балдахин на Св. Трапеза в олтара, свидетел за раннохристиянското минало на базиликата.


Храма не е в нито един туристически маршрут и ще му се насладите на спокойствие без никой да ви безпокои, с изключение на възрастната жена, която ще ви вземе 2 евро и няма да ви дава да снимате ...все пак е любезна и ще ви покаже всичко!


Манастира “Св. Никола” е отворен за посещения всеки ден освен четвъртък лятото от 09:00 до 15:30 и зимата от 10:00 до 13:00
Входа е 2 евро
Снимането - забранено, има камери, понякога правят забележки, друг път ги мързи, но не е добре да се прекалява :)

Може бие добре, при планиране на посещението си на Метеора, да имате пред вид, и първо да посетите манастирите, които затварят най-рано, например първо “Св. Никола”, после “Русану” и завършваме първия ден в Големия Метеор.
Втория ден започва с “Варлаам”, после “Св. Троица”, и накрая най-лесния за достъп - “Св. Стефан”... това си е само като идея, а сега ше разгледаме и тях...


И така нека да започнем със “Св. Троица”, един от най-живописните манастири на Метеора,  с най-много стъпала за изкачване, което го прави и най-трудно достъпен, но за сметка на това и най-спокоен откъм досадни туристи.


Преди векове, изкачването до манастира е ставало, както при останалите, чрез системи от въжета, плетени кошове и стълби,но сега има и други хитроумни нововъведения...





Кога е основан манастира и кои са неговите първи обитатели ние не знаем. Издестна е грамота на Симеон Урош Палеолог, от 1362 год., съхранявана днес в Големия Метеор, в която заедно с лаврата се споменава и “Св. Троица”, затова е много вероятно монашеството тук да датира още от времето на създаването на Големия Метеор.


Настоящата главна църква на манастира е най-интересната от всички сгради. Тя е построена през 1475/76, както е изписано на цокъла на южната външна стена - 6984 (година от създаването на света).
Стенописите в църквата , според надписа, е дело на свещеника иконописец Антоний и брат му Николаос през 1741год., по време на епископството на Теофаний и игуменството на Партений. Въпреки че стенописите са изпълнени по-късно, те много успешно продължават традицията на византийското изкуство.



Стария иконостас е бил откраднат през 1979 год, заедно с ценните икони и днес е заменен с нов, но също много качествен откъм изработка.
Широкият сводест притвор е по-късно допълнение към наоса. Той е построен през 1689 г. и декориран със стенописи в 1692 по време на епископството на Арсений и игуменството на Йона, като ни информира дарителския надпис



В 1684 е добавен малък параклис до олтара.
Много интересен е параклисът “Свети Йоан Кръстител”, веднага в ляво след входа на манастира. Той е малък кръгъл храм с купол, изсечен в камъка и много добре стенописан. Според надписа е била построен в 1682 със средствата и с труда на  монасите Дамаскин, Йона и Партений. Може би преди да стане на параклис, тази ниша първоначално да е била постницата на някой отшелник обитаващ скалата....



Манастира е отворен за посещение всеки ден без четвъртък и лятото и зимата  от 09:00 до 12:30 и после от 15:00 до 17:00.
Входа е 2 евро



Снимането е забранено, но не е невъзможно стига да не ви хванат. Църквата, както на всички манастири е слабо осветена, и без добра техника не се надявайте на нищо смислено...


И така, последният от големите манастири на Метеора е “св.Стефан. 

Той е голям, действащ женски манастир,намиращ се в най-югоизточната точка от скалния масив, на огромна скала, но днес е най-достъпен от всички манастири, защото нивото му е на това на съвременния паркинг и няма да изкачвате нито едно стъпало...единствено малко мостче над огромната пропаст ви води към входа на обителта


Историята мълчи, за ранните години от миналото на манастира. Различни изследователи и пътешественици споменават занадпис на скалата, който за съжаление днес е заличен, гласящ година 1191/2 и името Йеремия. Ако това е така, сигурно този ще да е бил някой от аскетите, обитаващ огромната скала, на която днес стои манастира.
Двама са със сигурност основателите на манастира, за които има данни: първия е архимандрит Антоний, около първата половина на 15-ти век, когото по-късни легенди свързват с известната византийска фамилия Кантакузин, и втория йеромонах Филотей, който около средата на 16-ти век възобновил църквата “Св.Стефан”, а също така построил манастирските сгради, и дарил утвар и богослужебни книга на манастира.



Сигилий на вселенския патриарх Йеремия от 1545год. потвърждава независимостта на манастира и неговия киновиален характер.
“...С Божията любов, многосвещения йеромонах Филотей възстанови тази пречестна църква в чест на архидякон Стефан на върха на скалата. Имайки за помощник в усилията си йеромонах Герасим, както и другите монаси живеещи там, Филотей издигна честната църква из основи и я украси, а също построи килии за монасите, и за посетителите на манастира. Той подобри останалите здания а също дари много църковни съдове, ръкописи и одежди, и всичко необходимо за манастира.Освен това той подари на манастира земите на Слатина (τη χωρα της Σθλαταινας) ... И обещавайки да водят киновиален живот, те ме помолиха да се потвърди и закрепи с това писмо правата и привилегиите на този манастир, така че да бъде независим от видния епископ на Стаги, и най-светия игумен на царския манастир на Великия Метеор. Ето защо писмото бе написано и се даде на преподобния манастир на светия архидякон Стефан в [7053-5508 = 1545] Февруари, 3-ти, индикт”...
Малката църква на манастира, можете да видите южно от сегашния огромен храм. Около 1545 тя е стенописана по времето на игумена Митрофан.



Надписа в притвора ни информира, че стенописите са дело на поп Никола от Кастраки
+ Ο ΠΑΝΣΕΠ(Τ)ΟΣ Κ(ΑΙ) ΘΕΙΩΣ ΝΑΩΣ ΤΟΥ ΑΓΙΟΥ Κ(ΑΙ) ΕΝΔΟΞΟΥ ΑΠΟΣΤΟΛΟΥ ΠΡΩΤΟΜΑΡΤΥΡΟΣ Κ(ΑΙ) ΑΡΧΙΔΙ/ΑΚΟΝΟΥ ΣΤΕΦΑΝΟΥ ΕΙΣΤΩΡΙΘΗ ΔΙΑ ΣΗΝΔΡΟΜΗΣ Κ(ΑΙ) ΕΞΩΔΟΥ ΠΑΡΑ ΤΟΥ ΠΑΝΟΣΙΩΤΑΤΟΥ ΚΑΘΕΙΓΟΥΜΕΝΟΥ/ ΚΥΡΟΥ ΜΗΤΡΟΦΑΝΟΥ ΙΕΡΟΜ(ΟΝΑ)ΧΟΥ΄Κ(ΑΙ) ΓΡΗΓΟΡΙΟΥ ΙΕΡ(Ο)Μ(ΟΝΑ)ΧΟΥ΄ ΜΕΤΑΓΕΝΕΣΤΑΙΡΩΝ ΑΝΑΚΕΝΙΣΘΗ, Η ΚΕΙΜΗΣΙΣ ΤΗΣ ΥΠΕΡΑΓ(ΙΑΣ) ΔΕΣΠΕΙΝΗΣ ΗΜΩΝ/ ΘΕ(ΟΤΟ)ΚΟΥ Κ(ΑΙ) ΑΕΙΠΑΡΘΕΝΟΥ ΜΑΡΙ(ΑΣ)΄ Κ(ΑΙ) ΤΟΥ ΚΑΤΩΘΕΝ, ΔΙΑ ΣΗΝΔΡΟΜΗΣ Κ(ΑΙ) ΕΞΩΔΟΥ΄ ΤΟΥ ΠΑΝΟΣΙΩΤΑΤΟΥ Κ(ΑΙ) ΚΑΘΕΙΓΟΥΜΕΝΟΥ ΚΥΡΟΥ...ΟΥ ΙΕΡΟΜ(ΟΝ)ΑΧ(ΩΝ)΄ ΕΙΣΤΩΡΙΘΗ ΔΕ Κ(ΑΙ) ΔΙΑ ΧΕΙΡΟΣ ΚΑΜΟΥ ΤΟΥ ΑΜΑΡΤΩΛΟΥ΄ ΝΙΚΟΛΑΟΥ ΙΕΡΕΩΣ΄ Κ(ΑΙ) ΚΑΤΡΗΣΙΟΣ ΕΚ ΧΩΡ(ΑΣ) ΣΤΑΓΩΝ ΕΝ ΕΤΙ ζω...
Можем да го прочетем горе-долу така:
“ +Най-почитаната и свята църква на светеца  апостол, първомъченик и архидякон Стефан е изографисана с иждивенията и с помощта на най-светия игумен Митрофан и йеромонах Григорий. По-късно Успението на нашата Света Богородица е възстановено за сметка и с помощта на най-светия игумен... и останалата част от монасите. Тя е изписана от ръцете ми, смирения свещеник Николаос от Кастраки от област Стаги в годината ζω...”
През 1798 г., когато Паисий е епископ на Стаги (1784-1808) и когато игумен на манастира е Амвросий е построена сегашната огромна църква в чест на св Харалампи,  чийто череп се пази там, дар за манастира от влашкия войвода Владислав.



Фреските в новия храм преди няколко години бяха още недовършени, но виждаме как гръцките иконописци спазват изцяло и се придържат към облика на критската школа, както е и в останалите манастири на Метеора...Това е силата на традицията, което за съжаление не можем да кажем за нещата които се случват у нас...но това е друга тема.
Иконостаса в храма е дело на резбари от близкото градче Мецово. То е архитектурен резерват, има и няколко манастирчета в околностите му, но макар и по- късни, въпреки това ако имате време, може да включите и него в плановете си...

Друго интересно място, ако сте решили да хванете за Мецово е манастира "Св. Кръст" до селцето Долиана, високо в планината, на около 60 км от Кастраки. Не че има някакви особени стенописи или икони, дори не е стар, а е от 18-ти век, но самата църква е много красива, прилича на торта ...


Снимка https://www.visitmeteora.travel/en/what-to-see/pindos-mountains/the-monastery-of-holy-cross

В посока Пили, където са манастира Св. Висарион” и “Порта Панагия” можете да кривнете и до крепостта Фанарион, над село Фанари, която е добре реставрирана и приемаща посетители.





Координатите са: 39.416301 / 21.801698

Естествено около Кастраки има и още неща, които да се видят, например интересна е църквата Богородица Дупиани (ΠΑΝΑΓΙΑΣ ΔΟΥΠΙΑΝΗΣ), под едноименната скала.




 Не съм я сварвал отворена, но съм попадал на информация за фрески от 12-ти, 13-ти век в нея.



От скалата Дупиани, върху която се виждат руините на манастира "Пантократор", започва и черен път който ще ви отведе до един овчарник, а в дясно има ръждива бариера. Като спрете колата там, поемате по пътя зад бариерата, и сте на 5 мин. пеш от манастира “Св. Сретение”, за който вече казах, че е перманентно затворен. Неговата църква, е от 14-ти век, и е може би най-старата от манастирските храмове, оцелели ди днес. 




 Манастира е метох на Големия Метеор. Основан е от монаха Нил. Стенописите в храма са от 1366 год. Реставрирани са през 2003. Това са и най-старите стенописи на Метеора




Ктитора Нил е почетен с изображение, придружено с надпис:
«Δ(ΕΗΣΙΣ) ΤΟΥ ΔΟΥ/ΛΟΥ ΤΟΥ Θ(ΕΟ)Υ ΝΕΙΛΟΥ ΙΕ/ΡΟΜΟΝΑΧ(ΟΥ) / ΚΤΗΤΩΡ / Κ(ΑΙ) ΠΡΟΤΟΣ ΤΗΣ ΣΚΗ/ΤΕΟΣ» [=Δέησις του δούλου του Θεού Νείλου Ιερομονάχου κτήτωρ και ''πρώτος'' της Σκήτεως].
“Моление на божия раб Нил, йеромонах, ктитор и пръв между манастирите” (може би манастирските игумени на скитовете)




Надписа на строежа на храма е най-стария от всички надписи, оцелели днес:
«†ΑΝΗΓΕΡΘΗ ΕΚ ΒΑΘΡ(ΩΝ) Κ(ΑΙ) ΑΝΗΣΤΟΡΙΘΕΙ Ο ΠΑΝΣΕΠΤΟΣ Κ(ΑΙ) ΘΕΙΟΣ ΝΑΟΣ Τ(Η)Σ ΑΝΑΛΕΙΨΕΩΣ ΤΟΥ Κ(ΥΡΙΟ)Υ Κ(ΑΙ) Θ(ΕΟ)Υ Κ(ΑΙ) Σ(ΩΤΗ)Ρ(Ο)Σ ΗΜ(ΩΝ) Ι(ΗΣΟ)Υ Χ(ΡΙΣΤΟ)Υ ΔΙΑ Σ(ΥΝ)/ΔΡΟΜ(ΗΣ) Κ(ΑΙ) ΕΞΟΔΟΥ ΤΟΥ ΤΗΜΕΙΟΤΑΤΟΥ ΕΝ ΙΕΡΟΜΟΝΑΧΟΙΣ ΚΥ(Ρ) ΝΕΙΛΟΥ Κ(ΑΙ) ΠΡΟΤΟΥ Τ(Η)Σ ΣΚΗΤΕΩΣ ΣΤΑΓ(ΩΝ) Κ(ΑΙ) ΚΑΘΗΓΟΥΜΕΝΟΥ ΤΗΣ ΣΕΒΑΣΜΗ(ΑΣ) ΜΟΝ(ΗΣ) ΔΥΟ/ΠΕΙΑΝΟΥ ΒΑΣΙΛΕΒ(ΟΝ)ΤΟΣ ΔΕ ΤΟΥ ΕΥΣΕΒΕΣΤΑΤΟΥ ΗΜ(ΩΝ) ΒΑΣΙΛΕΟΣ ΚΥΡ ΣΥΜΕ(ΩΝ) ΤΟΥ ΠΑΛΑΙΟΛΟΓΟΥ Κ(ΑΙ) ΑΥΤΟΚΡΑΤΟΡ(ΟΣ) ΡΟΜΑΙΩΝ ΣΕΡΒΕΙ(ΑΣ) ΚΑΙ ΡΟΜΑΝΕΙ(ΑΣ) ΤΟΥ ΟΥΡΕΣΙ: ΕΠΕΙΣΚΟΠΕ/Β(Ο)ΝΤΟΣ ΔΕ ΤΟΥ ΠΑΝΑΓΙΟΤΑΤΟΥ ΔΕΣΠΟΤΟΥ ΗΜΩΝ ΒΗΣΑΡΙΟΥ ΕΤΟΥΣ ςωοε [=1366/7]:».



Можете да видите и началото на новия монашески живот на Метеора в нововъзобновените скитове “Св. Антоний”

и “Св. Никола”  ( Μονή Αγίου Νικολάου του Μπάτοβα ή ΚοφινάВ) скалите над Кастраки.


Над “Св. Антоний“ може да видите останките от старите аскетски келии на скита “Св. Григорий” , които са много интересни, но за съжаление недостъпни. Основателите на този скит, чиито килии достигат до 40 метра височина в скалите са братята монаси Григорий и Теодосий.




Чак през 1972 год. Монаси от Големия Метеор, заедно с игумена Емилиян, успяват да се качат до килиите на първото и второто ниво, където откриват стари въжета, макари и въжени кошове, за пренос на материали и вещи.
В едната от постниците, с изумление откриват и параклис със стенописи от 14-ти век (около 1371-1374), посветен на Успение Богородично, а също и икона на Богородица Одигитрия, също от 14-ти век, които сега са в музея на на Големия Метеор.


Клип от изкачване до параклиса. След 11-та минута камерата е заснела и стенописите.

Ктиторския надпис в скалния параклис гласи:
«ΔΕΗΣΙΣ ΤΟΥ ΔΟΥΛΟΥ ΤΟΥ Θ(ΕΟ)Υ ΓΡΗΓΟΡΙΟΥ ΑΜΑΡΤΩΛΟΥ ΚΕ ΚΤΗΤΟΡΟΣ.  ΜΝΗΣΘΗΤΙ Κ(Υ)ΡΙΕ ΤΟΝ ΓΟΝΕΟΝ ΜΟΥ ΜΑΝΟΥΗΛ ΙΕΡΕΟΣ ΚΑ(Ι) ΤΗΣ Σ(ΥΜ)ΒΗΟΥ ΑΥΤΟΥ ΆΝΗΣ ΚΑ(Ι) ΤΟΝ ΤΑΙ(=ΤΕΚΝΩΝ) ΑΥΤΩ[Ν]».
«ΔΕΗΣΙΣ ΤΟΥ ΔΟΥΛΟΥ ΤΟΥ Θ(ΕΟ)Υ ΘΕΟΔΟΣΗΟΥ ΗΕΡΟΜΟΝΑΧΟΥ»
Но без алпийско оборудване и умения естествено няма как да се стигне до нещо повече, освен съзерцание отдолу на 600 годишна история :)


Църквата “Богородица” или “Константиновата келия” също може да привлече вниманието на някой по-любопитни. Това е стар скит на Големия Метеор, още от 14-ти век. Фреските в олтара са от същия период, докато останалите са от 16-ти век. Иконостасът и е от 16-ти век и е най-стария в Гърция. Сега той е “вграден” в по-нов, от 19-ти век, но може да се види, стига да я намерите отворена...



Снимка: http://agiameteora.net

Скалата, наричана "Св. Дух", за която стана въпрос в началото, и на която започва монашеството на Метеора, по времето на Св. Атанасий, е известна и с това, че голямата триъгълна по форма пещера на около 60 метра височина, наричана '' Φυλακές Καλογέρων " , някога е била нещо като затвор за провинили се монаси...


 Все още се виждат стари дървени конструкции, строени през 16-17-ти век.
Архимандрит Порфирий Успенски през 1859 г. ни дава описание на пещерата, като описва малка църква над входа, посветена на Богородица и 14 на брой "жилища", в скалните ниши, за провинили се стълпници, или монаси изпаднали в престъпление. Църквата "Παναγίας των Φυλακών" или "Богородица на затворниците", е била действаща до 1751 год, а затворените монаси са присъствали на службите, наблюдавайки и участвайки в тях от малки дървени тераси.
Надпис, от поп Ризос, до изображение на Богородица е видян и описан от архимандрит Порфирий:

«Ιστορήθηκε το έτος 1751 για το ναό της μονής των Φυλακών, διά χειρός Ρίζου ιερέως, κατόπιν παραγγελίας των ιερομονάχων των Φυλακών Βησσαρίωνος και Δαμασκηνού».

Явно изображението е било поръчано от монасите Висарион и Дамаскин, които вероятно са били духовните пазачи и изповедници на затвора, където ако имаме предвид "Лествицата" на Св. Йоан Лествичник, монаси са пращани и за най-малки грешки и провинения за срок, понякога продължаващ и няколко години....

Църквата някога, както и скалата днес принадлежат на манастира "Русану" 


Естествено според Порфирий Успенски, имало е и пазач, който е обитавал ниша до входа, който е представлявал отвор в зид, част от който е запазен и до днес.
Няма официален документ, открит на Метеора, или другаде, касаещ заточването в затвор на монаси от тамошните обители, така че е твърде възможно автора да е взел за затвор някоя аскетска киновия, по примера на старите стълпнически братства, от началото на монашеството тук...

И така, мисля, че засегнахме най-интересните неща в района, и остана да видим какво можем да посетим по пътя насам...
 Ако идвате по магистралата откъм Катерини, мога да предложа още няколко местенца за разходка и кратка почивка:
Това са Старата средновековна църква “Успение Богородично” или Panaghia Kontariotissa в гробищата над село Контариотиса



Крепостта Платамона, много добре запазена и на прекрасно място на хълма над чудесните плажове...




Крепостта се вижда много добре от пътя Солун - Лариса, Паркинга е точно на самата магистрала, така че не се колебайте....Проверете преди това работното време. Входа е 2 евро.

И не на последно място препоръчвам Фантастичния средновековен манастир “Олимпиотиса” над градчето Еласона, само на 40 км. От Лариса...


Снимка: http://greekorthodoxreligioustourism.blogspot.bg/2015/03/blog-post_29.html

Манастира "Свети Дионисий" или "Дион", също е в този район. Те всъщност са два. 


Новия Дион до село Литохоро е напълно достъпен, но до стария манастир има повече път и поради завоите из планината Олимп, може би е, за хора с повече време, въпреки че има асвалтов път.


Снимка: http://www.escapegreece.com/en/locations/old-monastery-agios-dionysios
Координати: 40.093932 / 22.427436

Който се интересува от антики, може път да види руините на античния град Дион които са съвсем в сегашното градче....

Тези места са много близо до магистралата за Солун, така че няма да ви отнеме време.
Надявам се, че съм бил полезен, макар, че този път не съвсем изчерпателен...Нарочно не се спирах на иконографските програми в стенописите на храмовете, те биха били тема на отделна публикация ако някой път с Божията помощ получа благослов за снимане на интериорите, но засега това са само мечти !


Източник: AGIA METEORA: ΚΑΤΑΚΟΜΒΕΣ ΤΟΥ ΟΥΡΑΝΟΥ.

© Copyright 2017 ΙΕΡΕΣ ΜΟΝΕΣ ΜΕΤΕΩΡΩΝ