понеделник, 17 юни 2019 г.

Търсим Константинопол V...Кириотиса.



Днес ще се спрем на едно от знаковите места в Града, а именно църквата "Богородица Кириотиса", или днешната джамия "Календерхане".

Пространството, около храма е проучено от археолозите, които са намерили 19 етапа в историята на постройката, която е пред нас от VI до XIV век.

Първо имало баня, чиито останки са експонирани в пространството между акведукта на Валент и църквата.По късно строили постройки, с неясно предназначение, които през VI век разрушили, но част от тях включили в новопостроената църква, сега в руини, като северната и стена всъщност бил самия акведукт.



На това място през V век имало парк, в който растяла чудотворна лилия, чиито личинки, разтворени във вода, лекували очни болести. Патрицият Кир, построил тук Църквата на  Богородица, в която по-късно служел като дякон св. Роман Сладкопевец, който пристигнал в Константинопол от Сирия и нямал къде да живее, та се настанил в храма на Пресвета Богородица в квартала Кир, в който получил дарбата да съставя кондики. Насън му се явила Богородица, дала му хартиен свитък и му наредила да го изяде, а след като се събудил, веднага стъпил на амвона и почнал да пее...Той съчинил около хиляда служби, много от които се пазели в Кириотиса, а след кончината му бил погребан в същата църква!
На него се приписва и изпълняваният до днес Акатист на Св. Богородица.


По-късно императрица Теодора била изцелена в Кириотиса, и за благодарност убедила Юстиниан да построи нов храм, на мястото на стария... но Богородица му се явила насън и му наредила да не го прави...на нея много и харесвала старата църква...

Църквата, която харесвала на Богородица, днес е в руини, преплетени с тези на старата баня, и могат да се видят между акведукта и съвременната църква...можете да се разходите из дворчето с руините...В дъното има желязна врата, където е олтарната част на стария храм. Ако успеете да влезете, това е помещението, където е намерена мозайката със Сретение Господне, днес изложено във византийската галерия на археологическия музей на Истанбул...за съжаление двата пъти като бях беше затворена за ремонт ... Има я в линка, който съм дал по-долу

През VII век, до старата, северната църква построили още една - т.н. "Църква на Вима" (На олтарното възвишение). Тя била разрушена някъде между X - XII век. но апсидата все пак оцеляла...

Съвременната сграда е построена  през 1195-1203 год. на мястото на църквата на "Вима" като в строежа са включени голям брой стари фрагменти ... Това всъщност е и последната висока Константинополска църква...


Съвременната сграда, доколкото е издигана върху руините на старите постройки, няма нито един прав ъгъл, нито дори правилен паралелограм, а как и защо са я построили по времето когато империята е била в значителен упадък и до днес остава в тайна ...


В църквата поразяват мраморните плочи, облицовали стените...от първоначалните 76 пана, оригиналните са 33. Само в "Св.София" можем да видим толкова грижливо подбрани мраморни облицовки...те, както и колоните са от VI век, и очевидно са взети от старите сгради. Капителите пък на тези колони са от V век




Ако обиколите зданието от дясно, откъм югоизток, ще видите малка желязна врата. Може да помолите имама или някой от служителите да ви я отворят и в някой от случаите те го правят...носете си фенерче, вътре е мрак непрогледен...


Това е помещението, което е било дяконион на църквата, построен през XII век.
От тук е фреската на Св. Франциск от Асизи, която сега е в музея....и нея я има в линка накрая на статията

По стените на своеобразния лабиринт, който представлява това помещение могат да се видят фрески от епохата на Палеолозите, веднага, щом Града бил върнат за империята от латинците...




Вляво от входа се различават св.св. Константин и Елена, а на северната стена има прекрасна мозайка с Архангел Михаил.



На южната стена различаваме Йоан Лествичник, Козма Песнописец и Йоан Дамаскин


Богородица Влахерниотиса на стената вдясно


Все пак не се надявайте на нещо голямо...но пък си заслужава :)



Районът на Календерхане някога се е казвал Месомфал, а именно Средата на пъпа...

Още интересни снимки и информация, може да видите на страницата на нашите приятели тук
https://www.thebyzantinelegacy.com/kyriotissa

събота, 25 май 2019 г.

Търсим Константинопол IV ... "Света София"




Храмът, посветен на Божията Премъдрост е най-значимия паметник от византийската епоха и всяко пътешествие на търсачите на Константинопол трябва да започне точно от него!

"Света София" е бил християнски храм повече от 930 години, и повече от 480 - ислямски.


Огромните опашки пред входа за билети не бива да ви притесняват, всичко е под стройна организация и се случва бързо!

Веднъж минали контролата, се озоваваме в някогашния атриум на старата катедрала. Вляво от сегашния вход за посетителите зее изкоп от стари археологически проучвания, в който се виждат основите от монументалния портал на предходната "Св.София", построена през 415г. от император Теодосий II (408-450).


Този фриз от портала на старата  църква е интересен, с изображенията на светите Апостоли, като агнета...останалата част и тя се търкала из атриума, заедно с още много артефакти от археологически разкопки на място, или домъкнати от разни други места из Града...

Старата "Св.София" изгаря при пожар, по време на въстонието Ника през 532 год. потушено от Юстиниан с цената на 30 000 избити.

Император Юстиниан хвърля цялата мощ на империята, за построяването на новата катедрала и тя е издигната за краткия период от пет години, и е толкова скъпо начинание, че изпразва имперската хазна! Църквата е осветена през 537 год. на 27 декември.

Храмът е толкова огромен, че като изключим египетските пирамиди, е държал рекорда, за най-висока сграда в света за над 600 години!
Едва през 1311 г. Линкълнската катедрала надминава височината на "Св.София", но с височината на вътрешното си пространство тя няма равна чак до 1436 г., когато се появява прочутата "Дуомо" във Флоренция, т.е. в продължение на 900 години !

Чудовищния натиск на купола на няколко пъти налага укрепването на катедралата с контрафорси, като първите са от запад и датират от X-XI век.


Минаретата са издигнати от османците, като първото от югоизток е дело на Мехмед Завоевателя.

Сега в храма се влиза през западната врата, но в миналото нея я отваряли сам но специални празници, когато имало тълпи от народ, желаещи да влязат в църквата.
В обикновени дни, входът бил от там, където днес е изхода.


Влизайки в храма, първо попадаме във външния притвор. Сега цялата украса от това помещение липсва, но можем да видим саркофаг от зелен тесалийски мрамор, в който е била положена императрица Ирина, жената на Йоан II, чиито портрети ще видим в галерията.
Саркофага е бил първоначално в манастира Пантократор и е разграбен от кръстоносците през 1204 г.
Пренесен е тук през 1960 г.


В дясно от него подпрени на стената се намират отливките от религиозния едикт на император Мануил Комнин от 1166г.
Тези гипсови отпечатъци са направени от истинските мраморни плочи на Мануил, висели в храма до XVI век, когато султан Селим II заповядал да ги свалят и да ги използват за украса на мавзолея на баща му Сюлейман Великолепни, като ги обърнали обратно. Когато правели ремонт през 1959 г. случайно ги намерили и направили отпечатъците, които виждаме, а оригиналите върнали обратно.


Вратата, която води от екзонартекса в нартекса е от VI век...медния обков е паднал и можем да докоснем дървото ...

Влизайки в притвора, ако вдигнем глава, ще видим златните мозайки от първоначалния Юстинианов декор. Някога, целия храм е бил украсен със златни полета с вмъкнати геометрични и растителни орнаменти ... четири акра злато ...




Кръстовете, с различни форми, са по-късни и принадлежат към времето на иконоборчеството във Византия



Централната врата, която води от притвора в същинския храм била наричана "Царската", и през нея нямал право да влиза никой друг, освен императора!
Сега тя е отворена. Отбелязваме, че съвременната порта е направена през XIX век, т.е. тя не е оригиналната. Тя е толкова грамадна, колкото и античната, с тази разлика, че старата била направена от дървесината на Ноевия ковчег, обкована със сребро и имала лечебни свойства. Всички, които мислели че са отровени, лапали дръжката на вратата ..."докле всичкото зло излезе от устата със слюнките"...според руския поклонник Антоний от Новгород оставил ни това сведение през 1200 г.

От толкова повръщане представям си на какво е приличал пода пред Царските врата...вероятно е трябвало да бъде постоянно мит. Истинските врати пострадали именно поради своята чудотворна известност...били откраднати и отнесени от кръстоносците...

Над вратата има мозайка с основен персонаж Христос, седнал на трон и държащ в ръка евангелието отворено на думите "Мир Вам. Аз съм светлината на света".


Образа придружават два медальона с Богородица и Архангел Михаил, а в краката на Спасителя се е проснал императора в същата поза, в която са се хвърляли пред него поданиците му. Макар, че никъде не е изписано име, изследователите са единодушни, че фигурата е на Лео VI Мъдри.


От двете страни на вратата на човешки ръст са се запазили две ниши, в които е имало две прочути икони - в ляво Богородица, в дясно - Христос пред който според Зосима от ХIV век "...изповядват греховете си, що от срам не могат да изповядат пред духовника"...


Можем само да предполагаме какво е чула тази икона...погледнете вдлъбнатините в мраморния под, изтъркан от коленете на грешниците...


И нека най-после влезем в главния кораб на храма...чувството не може да се опише с думи! Грандиозността на грамадното здание е смазваща..осъзнаваш, че колкото и хора да има навън на опашката за билети, тук тях като че ли ги няма...





Архитекта сякаш е изваял въздуха...намираме се във все още туптящото сърце на Византия, чийто купол се извисява на 56 метра от земята...!


Гениалната хармония на храмовото пространство е дела но архитекта Исидор от Милет и математика Антимий от Трал.

Земетресение събаря част от купола през 557 год. и той е възстановен от племенника на починалия вече Исидор - Исидор Младши, който го повдигнал с още шест метра. През втората реконструкция на купола, през 989 г. арменския архитект Трдат направил ребрата му с един метър по-дълбоки, а третата реконструкция била през 1356 г. и фактически от тогава нищо не е променяно във вътрешното пространство.

Купола се вижда отвсякъде в храма. Може би именно поради двата полукупола, гениално творение на Антимий и Исидор, което придава на църквата фантастичната дължина от 80 метра !


Гигантското здание и сега е облято от светлина, въпреки че контрафорсите са закрили много от прозорците. Някога те били 214, а сега са 181.
Естествено храма бил осветяван и отвътре от много кандила. Робер дьо Клари, един от рицарите на Четвъртия кръстоносен поход наброил вътре 100 светилника с по 25 свещи, които се спускали от тавана на вериги, дебели колкото човешка ръка.


В храма има разнообразни мраморни колони, от които осем са от порфир, изпратени от Рим от едно вдовица, на която и се паднали като зестра. Те попаднали в Рим през III век, когато император Аврелиан строял храма на Слънцето, и очевидно са използвани тук като сполии ... Защото още през V век спрели да дялат колони от порфир.


Осем колони от зелен тесалийски мрамор са сред останалите носещи стълбове на храма.


В украсата бил използван различен по вид и произход мрамор. От Приконес синьо-бял, от Пелопонес тъмнозелен, от Евбея светлозелен, розов от Фригия, жълт от Тунис ...общо са дванадесет вида...


В капителите на колоните, които са по 16 от лявата и дясната страна на входа, както и на тези в галерията могат да се видят монограмите на Юстиниан - император и Теодора - августа.



Покрай стените на храма по времето на Византия са били изложени много християнски светини и мощи и поклонниците минавали покрай тях като в музей. В църквата била изложена дори колесница, принадлежала на св. св. Константин и Елена.

Сега всичко е изчезнало, но е останала една колона - на св. Григорий.
Металната обшивка на каменната колона е още от древността. На времето поклонниците търкали тялото си в колоната за да получат изцеление, а сега тяхната щафета е поета от туристите...има голяма опашка от хора чакащи да си проврат пръста в един отвор в обшивката...

Изправяйки се пред олтара, виждаме фантастичната мозайка на Богородица с Младенеца.


Тази мозайка, заедно с придружаващото я изображение на архангел Гавраил са най-ранните фигурални изображения, украсяващи храма и датират от IX век.


Някога в олтара на Св. София, на златни вериги висели най-различни императорски и други корони, дарявани на храма от различни владетели.
В олтара, на светия престол кардинал Хумберт през 1054 г. положил папската була с анатемата на патриарх Михаил Кируларий започнала Великата схизма, разделила църквата и до днес...

Прави впечатление един голям омфал, придружен със съмнителната информация, че тук короновали византийските императори...



Сега ще напуснем първия етаж на храма и ще се изкачим на галерията, където обикновено по време на служба стоели жените.


По средата на западната галерия стоял тронът на императрицата и свитата и.
В северната галерия има запазена мозайка с образа на император Александър, облечен в пурпурни одежди, каквито императора обличал само на Великден. Тъй като Александър посрещнал само веднъж Великден, през 913 г. ,мозайката лесно може да се датира. Надписа гласи "Господи, помози на раба свой, верния православен император".


В началото на южната галерия има гравирана мраморна преграда, наричана "Вратата на Рая и Ада". Характера на гравюрата кара изследователите да я датират в VI век.


На парапета, закрити с плексиглас са рунически графити с имената на Халедан и Арни, очевидно и двамата, телохранители от императорската викингска гвардия през IX век.


Най силно впечатление в галерията прави огромната палеологова мозайка с изображението на Деисис.





Пак в тази галерия се намира и гроба на Енрико Дандоло (1107/8 - 1205), венецианския дож, ослепен от император Мануил Комнин през 1171 г. ( Според другата версия ослепял след удар по главата) и мотор на Четвъртия кръстоносен поход, поради което, след като ромеите си върнали властта над Града, костите му били хвърлени на кучетата ...но гроба си стои и сега...


В източната част на галерията е бил входа на галерия, през който императорите можели да влязат в храма без процесията да минава през града.
Запазени са две императорски изображения.Едното е на Константин IX Мономах (1042-1055) с голяма торба в ръцете (очевидно имперско дарение за църквата), а другото е на императрица Зоя (978-1050), която държи свитък с надпис "Константин в Христа Бога император на ромеите".

Според изследователите главата на императора е сменена. Обяснението е в Зоя, която преди да се омъжи за Константин, била женена за Роман Аргир, който пък бил и иконом на великата църква, така че чувалчето с дарение си е съвсем на място...значи първоначално тялото и главата са били на Роман Аргир, а след Брака и с Мономах мозайката и надписа над императорската глава били променени.


Също така е сменена и главата на самата Зоя, най-вероятно пренесена от по-стара мозайка, още преди да стане императрица, но тъй като надписа не е пипан, можем да предположим, че се е случило с нейно съгласие...


Интересни са и дрехите на владетелите. Това е много тежко облекло, което се обличало само в много специални случаи. Например лоросът, от гърдите до пода, бил толкова тежък, че го слагали само на Великден и на Петдесетница. Именно от времето, през което била направена мозайката започнали да го носят във формата на буквата Т, преди това го носели под формата на Y. Това облекло имало 30 000 перли...

Съседната, дясна мозайка е с доста по слабо качество. Тя е от 1122 г. и изобразява Йоан II Комнин и неговата жена, унгарската принцеса Пирошка, която във Византия прекръстили на Ирина. В стената е и изображението на сина им Алексий (1108-1142).






На мозайката има надпис "Йоан во Христа Бога верен багренороден император и самодържец на ромеите. Ирина благочестива августа. Алексий багренороден император.


И така, отправяме се към изхода на църквата, от където както споменахме по времето на Византия всъщност бил входа.Внимавайте да не пропуснете мозайката , която ще остане зад гърба ви когато излизате. Сега има поставено огледало, но все пак ...


На нея е изобразена Богородица на трон с Младенеца, пред която свели глави са изображенията на император Константин, отдясно, поднасящ и макет на Града и Юстиниан, поднасящ макет на църквата "Св.София".Мозайката е от IX век.
Около Константин е изписано "Светият велик император" , а около Юстиниан - "приснопочившия император".



Вратата е от времето на империята. Украсена е с бронз и има надписи.
Горния гласи "(Теофил)  и Михаил победители" с букви, а по долу следват монограми разчетени като "Боже помози на Теофил император" "Божа майко, помози на Теодора августа" "Христе помози на Михаил император".


Теофил (821-842) бил иконоборец и след като почитта към иконите била възстановена, постарали се да изличат името му от всякъде, където могли...останали само надписите на крепостните стени, които седят и до днес. Михаил, синът на Теофил бил коронован през 840 г.

След като излезем от храма можем да видим гигантски купел за кръщение, най вероятно императорски...