петък, 25 септември 2009 г.

Бобошевски манастир Св Димитър


Бобошевския манастир се намира на няколко километра над града до хижа Яна ,като пътя е обозначен с табелки ,така че няма опасност да се загуби човек ... а и винаги може да пита някой от местните ,който да го упъти ... пътя е тесен ,без мантинели и с много завои ,и неподкастрени храсталаци отстрани ,което е доста неприятно ,особено ако ти изскочи някой “безсмъртен” с очукан москвич ,очаткал няколко мастики ... не е като да не се случва ...така че УМНАТА ;)

Църквата е малка ,еднокорабна ,засводена сграда с една абсида е единствената сграда оцеляла от манастира...

Тя е една от трите оцелели късносредновековни църкви на Бобошево ,което заедно със средновековната руина Св Теодор и шедьовърът Св Петка в близкото село Вуково го прави един от малкото градове у нас с толкова оцелели паметници на култовата архитектура и живопис Размерите и са 4,15 м на 2.66 м и височина 5,50 м.Построена е след 1481 г, като през 19 век е добавен и притвора.


Стенописите датират от 1488 г. според надписа над входната врата който гласи :

" + Изволениемь отца и поспешениемь сина и сьвьршение святого духа, сей святи божественни храмъ святаго и славнаго великомученика и мироточьца Христова Димiтрiа потруди и пописа отъ свода иеромонахь Неофiть сь синови си попа Димiтромь и богданомь. Прости ихь Богь. Аминь. въ лето 6996 (1488) вь царя Баязить бега. Обладающе сiе хорьi освещени епископь киръ Иаковъ."



Общо взето стенописите не правят впечатление като квалитет и колорит и направо се губят с наивитета си пред тези от другите ни познати паметници от периода ,примерно тези в Кремиковския или старата църква на Драгалевския манастири ...




ама тъй като е един от малкото запазени цели ансамбли от периода ,пък са и реставрирани ,викам си айде нека да му посветим и една темичка пък ... дано да ви хареса




петък, 11 септември 2009 г.

Църквата Св Теодор край Бобошево


Малко преди Бобошево човек докато си кара колата и на едно дърво гледа табела ... Св Теодор 10 век ...УХА направо не е за вярване ... табелата сочи къра и ние тръгваме послушно натам ... хубаво ама църква няма ...


мотаме се мотаме ,и точно тогава окото забелязва една дъсчена, сюрреалистично килната барака на която с блажна боичка се мъдри надпис СВ ТЕОДОР ...



леко в недоумение пристъпваме към бараката и заобикаляйки я предпазливо ,да не би да излезе отвътре някой безсмъртен лозар на 4 мастики и въоражен с мотика , боязливо отваряме вратичката ,застопорена с дървен райбер и парче тухла, и що да видим ...



те ти поредния български абсурд ...


дори неопитното око на лаика може да види че църквицата е била китно и красиво архитектурно творение ... и кво прави в тая барака един Господ знае ... казват ,че някога си е изглеждала съвсем добре ама от нехайство,безхаберие ,немарливост и тъпанарщина ето това е дереджето ... в барака ...


кенефа на селската ми къща дето е на двора е по – готин от тва творение ...

Сигурно региона е безалтернотивен или просто никой не го ебе ... ми то аз да си призная вече ако искам да видя средновековна църква ,няма и да си помисля за България ... ей ти Македония ,Сърбия ,Гърция ... безброй и в прекрасно състояние ... ма ние понеже сме отворени и имаме ,та имаме ... за цяяяялата страна са цееели 10 ... поне ... кво да се мъчим ...ае в бараката ...


Иначе Божо Димитров и клонингчетата му разправят ,че сме на трето място в Европа по брой паметници на културата ... мое да ги разправяте на баба ми ... тя може и да ви върже на простотиите ... пак не е съвсем сигурно ,ама пробвайте на нея ... аз съм видял достатъчно ,за да оценя по достойнство българския абсурд.

Срам ме е ... не знам що точно мен ,ама ме е срам ...


Църквата е квадратна с кръстовиден план т.н. свободен кръст, като раменете на кръста са засводени.



Размерите са 7,30 на 6,40 метра.Има една апсида от изток и е без притвор, а цилиндричния купол лежи върху барабан, образуван от ъгловите рамене на кръста.


Градежа е от камък и тухли.Строежа на храма може да се датира към периода XI XII век


Различават се два слоя стенописи ... първия слой специалистите датират в XIV век


докато втория слой е по-късен ... може би XV XVI век ,съдейки по естетиката на образите, лишени от съразмерност ,пластичност и колорит