Църквата Св Илия в Бобошево

Градчето Бобошево ,се нарежда сред най-големите съсредоточия на средновековни и късносредновековни църкви в България ,като неговия ансамбъл от 6 броя паметници /включвам и двете църкви в близкото Вуково/ от периода ,застава редом с такива центрове като Арбанаси, Търново ,Несебър и София ,и ни предоставя доста матрял /дет са вика/ както за изследователите, така и за любителите на старини ...

Съвсем логично изниква въпроса ... От какъв зор в тва забутано градче има запазени толкова много стари църкви ... отговора идва от самосебе си ,ако проследим правното положение на Бобошево ,което още в началото на османското завоюване на Балканите е било дадено във владение на султанката Мелек Исмихан,дъщеря на Мурад I или Мурад II /щото въпроса е спорен/ ... и като лично султанско владение ,естествено се ползва с особени привилегии ,сред които освобождаване от много данъци.И това продължава чак до 19 век ,а интересно е ,че дори тогава освен 5 заптиета и един чауш в Бобошево няма представители на друга религия ... неминуемо това ,както и несъмненото замогване на населението ,благодарение на статута на селото ,изключващ нахлуването на разни юмери, кадии ,назъри и друга данъчна паплач ,също оказва влияние на строителството на християнски култови постройки ,демек – църкви ...

Ние днес ше се спрем на една от църквите в Бобошево.Това е късносредновековната църква Св Илия датирана в 17-тото столлетие и с фрески от същия период и вероятно построяването и е дело на кюркчийския /кожухарския/ еснаф в градчето ,чиито патронен празник е тъкмо денят на Св Пророк Илия.

Архитектурата на църквата не поразява с нищо ... Построена през XVII век в 1678 г.Представлява малка, еднокорабна и едноапсидна църква с дължина 7,20 м и ширина 5,30 м., без апсидата. В надлъжните стени са вместени два певника, широки по 1,30 м и дълбоки 0.70 м.

В интериора и впечатление правят трите дървени обтегача ,укрепващи стените ... има ги на много места ... нищо особено както казахме ...

На запад сградата завършва с анти и три аркирани ниши.

Градежът на църквата е от ломени камъни с хоросанова спойка и дървени сантрачи.

Ценното в храма е стенописния ансамбъл.

Запазени са значителни части от стенописите, които са покривали цялата вътрешност на сградата.Фреските са от два периода.От 17 и 19 век.По-късната живопис е от 1898 г.

Изписването на храма е дело на поне двама зографи, работили едновременно в един вид “творческа съгласуваност” :)

Качествата и уменията на зографите не са кой знае какви и видимо са по-слаби ,от тези от същия период ,работили в Арбанаси примерно ... ама дето се вика "За тез пари - толкова" ...

Храма ,посветен на Св Пророк Илия ,се намира на живописно място, хем скрит ,хем доминиращ над цяло Бобошево, в сянката на голямо дърво ... зле съм с ботаниката и нямам идея каква марка е дървото ... но не е топола :)

За разлика от фамозното Арбанаси с многото уникални църкви ,където обаче може да видиш само една и то при голям късмет ,в Бобошево туриста или поклонника няма никакъв проблем да влезе в която си иска църква ... просто питаш ,дават ти ключа ,или хората които го съхраняват идват с теб и ти отварят ... няма наборсучени физиономии на нафталинови лелки, няма "...НЕ СЕ СНИМА"... ,няма "...Сега не е сезона ,елате лятото"..., няма ..."Ама сегаааа ... не може за двама съберете се поне 20 и се обадете една седмица предварително"...

ако се замисля ше се сетя и още ,ама не ми се нервира ...

Думата ми беше ,че Бобошевци са любезни и с гордост ше ти отворят и ше ти покажат църквите си ,даже и ше ти разкажат и някоя легенда ... хубав край ,хубави хора ... туризма още не ги е покварил ,дано и така да си останат.

Тъжното е ,че паметниците на Бобошево нямат популярност и градчето не може да печели от тях ,така както му подобава ... Това има оправия и дано хората на които им е работа ,замалко си извадят главите от там където са си ги завряли ,и да вземат да се размърдат по въпроса ... щото на мен изобщо не ми е работа ...

Ключа от църквата е в къщата под нея.Попитайте и ще ви го дадат.Тока се пуска някъде отвън ,но това знае само нашия приятел Краси ,който срещу две големи бири може и да каже къде е цъкалника ;)

ЛИТЕРАТУРА:

Флорева, Елена - Църквата "Пророк Илия" в Бобошево, София, 1978 г., изд."Български художник", 1-165 стр

Червената черква край Перущица

Руините на Червената черква ,както я нарича местното население, се намират на около километър от градчето Перущица ,в полите на Родопа планина ,на 20 – тина км югозападно от областния център Пловдив...

Обикновенно като се спомене Перущица ,асоциациите са със събитията от въстанието през април 1876 год ,и драмите в другата Перущенска църква ,която сега е музей Св Архангел Михаил, когато 27 човека /от които най-известните са Спас Гинев и Кочо Честименски/ , избиват семействата си или се самоубиват ,обградени от башибозука и редовната турска армия

Но ние няма тук да се спираме на тези събития ,а ще се върнем на нашата средновековна руина ... все пак ,на който се интересува много ,препоръчвам книгата “Въстанието в Перущица” на Иван Кепов ,която се продава в малкия местен музей ...

И така ... черен път ... треволяк и храсталак ... обичайното за нашите уникални и несравними културни паметници ... стърчи някакво сюрреалистично скеле, подпиращо зидовете ,вопъл от минали години ,когато са се провеждали някакви археологически мероприятия ... 60 – те години ако не се лъжа ... оттогава познайте ... познахте ,ЧЕСТИТО ... айде идете се почерпете сега по едно малко и не се нервирайте ... то всичко е така тука в нашата мила ,родна страна ... Интересно ми е ,толкова ли много паметници имаме от този период ,че можем да си позволим повечето да потънат в разруха и безхаберие ... веднага се сещам и за Беловската базилика ... и за Еленската базилика ... и за Старата митрополия в Несебър ... от този период църкви ,изключение май са само ротондата Св Георги и Св София в столицата ... ама то оставаше и тях ... мноо ма е яд ... представям си ако тези 5 храма бяха в съседна Гърция ... или Сърбия ...

Пък иначе църквата е наистина уникална ... не само като за у нас ,ами и за цяла югоизточна Европа със своя тетраконхален план ... какво е тва “тетра...квобеше” ше питате сега ... ТЕТРАКОНХА е тип центрично решение за храм в раннохристиянската и средновековна архитектура, където към квадратното вътрешно подкупулно помещение се допират четири полукръгли в плана апсиди. Много разпространен тип храм е в Грузия и Армения....демек централната сграда е с формата на кръст във вид на четирилистна детелина ... анадънму ...

Сега за архитектурата ... или това което е останало от нея ... пък то не е много ,и като гледам отива на пълна разруха ...Вход от запад въвежда във външен притвор изтеглено напречно с размери 16 на 4 метра приблизително ... то се свързва от север с долепен до него баптистерий или по нашенски ,помещение с басейн където се е извършвало тайнството на светото кръщение ... кръщялня ...

В източния зид на предверието е входа към още едно вътрешно предверие ,което е равно по размери на външното.От вътрешното предверие се влиза в помещение, успоредно на църквата ,завършващо с апсида ,до което има също долепен баптистерий във вид на детелина ,който е бил облепен с розов мрамор ... много кръщялни ,много нещо... явно по времето на градежа на храма са се извършвали масови кръщения по тези места ...

За самата история и името на църквата няма нищо .... Според арх. Дора Панайотова датировката на Червената църква е към края на V – началото на VI век при император Анастасий

Градежа е от червени тухли ,като всички помещения и отвори са засводени.

Вътре пода е бил постлан с многоцветна мозайка ,която е покривала и долната част на стенита до 2 метра височина.Храма е бил изписан с фрески, представляващи детството, чудесата и страданията на Христос съответно в северната, южната и западната конха на централното квадратно храмово пространство...сега тук-там има по някоя жалка останка ...

3-4 фрагмента от фреските са експонирани в музейчето в града ,а има и в Националния археологически музей в София ...

Щях да кажа че никой не го интересува този наистина блестящ архитектурен шедьовър ,незнайно как оцелял и до ден днешен ,обаче попаднах на една стенограма на едно от заседанията в предишния парламент ,където в деня за парламентарен контрол ,депутата от Атака Павел Шопов е отправил запитване към тогавашния министър на културата Стефан Данаилов относно този паметник ... който иска да го прочете , ей ви го на ...

Дано само се моля ,да не скопосат една реставрацийка ,една бутафорийка ,за едни парички ,по едно проектче, с едни хорица ... че да ме е яд да минавам от там ... не е като да няма примери и в това отношение ...

Снимките в постинга са авторски със запазени права и са защитени от Закона за авторското право!