петък, 2 ноември 2012 г.

Старата църква "Св.Никола" в с.Царевец







Църквата в с.Царевец ,община Мездра представлява еднокорабна, едноапсидна постройка, без притвор, със зидан иконостас ,апсида и две странични ниши, изпълняващи ролята на умивалник и протезис. Дяконион липсва.Покритието е полуцилиндричен свод под двускатен покрив.




Надписът в протезиса известява, че през 1747 г. църква­та била обновена.Иерей Димитър, при когото станало об­новлението, през 1732 г. подновява един миней за месе­ците декември—юни (старопечатен, XVII в., Врачанска митрополия) и го подарява на църквата „Св. Николай" през 1754. 





Черквата е градена от ломени камъни на бял хоросан; на места, главно на западната фасада, се виждат дървени сантрачи. В градежа се виждат и дялани (обработени) камъни, употребени вторично. На западната фасада, южна половина, има взидан добре изгладен камък с неправилни контури, върху който има врязан надпис.


Изглежда, че този Кръско става свещеник веднага след поп Дими­тър; името му намираме в приписки в четири ръкописа, ку­пени от него за църквата: служебник от първата половина на XVII в. (Враца, Митрополия № 15) и три сборника със слова, преписани от поп Тодор от Враца по извод на Йо­сиф Брадати: сборник от 1756 г., купен през 1762 г. (НБКМ № 322/535); сборник от 1758 г., купен през 1764 г. (НБКМ № 760/127); сборник от 1758-1760 г., купен през 1762 г. (РМ № 60). През 1763—1764 г. поп Кръско ходил до Русия, от­където донесъл 12 минеи, издадени в Киевско-Печорска- та лавра. Скоро след това бил убит от турците. Църквата притежавала множество богослужебни книги, които сега са в различни книгохранилища. В един Празни­чен миней и Цветен триод от края на XVI в. (НБКМ, № 145/162) има недатирана приписка, в която се споменават лицата „Белчо, поп Драгно, поп Торно, Танас, попове, граматиците Петър и Никола".

На северозападния ъгъл се вижда обрушване от зид, който и бил свързан конструктивно с градежа на черквата. Вероятно се отнася за зидана арка (сега изчезнала), върху която е окачвано метално или дървено клепало. 


При устройствени и благоустройствени работи в центъра на селото и около новата черква (15-20м. Югозападно от старата) се попадало неведнъж на гробове. От тях произхождат предимно накити, датиращи некпропола около черквата "Св.Николай" от средновековието -ХІІ-ХІVв.


Самата черква, като архитектурен стил и градеж, може да се отнесе към края на ХІV и началото на ХVв. Църквата е укрепвана и достроявана през 1747г. (както сочи разгледания от нас по - горе надпис). 


По запзения уникален за нашата страна зидан иконостас /естествено с изключение на иконостаса на църквата "Св.Теодор Тирон и Теодор Стратилат" в Добърско ,чиито иконостас също е зидан/  ,са запазени допоясни изображения на Богородица Одигитрия /Пътеводителка/ ...





/При този тип икони, младенецът седи на ръцете на Богородица фронтално, и с дясната си ръка благославя, а в лявата държи свитък или книга/

, Архангел Михаил 

и Христос Пантократор. 



Запазен е и апостолския ред изображения ,като над царските двери на иконостаса впечатление прави сцената "Деисис"

 

Стиловите особености издават не особено майсторска работа. 

Надписите върху иконите ъъ.Богоро­дица и Христос от 1715 г. са прибавени по-късно, което е крайната възможна дата за изпълнение на стенописи­те на иконостаса. Според стила те биха могли да се датират от края на XVII и самото начало на XVIII в. Паралели на стенописите не са из­вестни.
Далеч по-интересни са стенописите в олтарната част ,които очевидно притежават далеч по-големи художествени достойнства от тези на иконостаса ... Иванка Гергова смята ,че в изписването на църквата са участвали двама зографи, като единият е работил източната стена, а дру­гият — иконостаса ,и вероятно е права ,имайки предвид видимите различия в качеството на образите ,изпълнени от иконописците.
И така нека да обърнем малко внимание и на тях ... В люнета на олтарната част е изобразена сцената "Възнесение Христово" 




Следва изображение на Пророк Даниил и неръкотворния образ Господен - Убрус 



Абсидата е заета от изображението на Богородица Платитера ,или Ширшая Небес 




А под нея следва "Причастяването на Апостолите"....
Обичайното място заема и "Поклонението на жертвата" или "Мелизмос" 



Интересното в сцената е образа на Св.Ахил Лариски ,който и в други храмове е бил част от Поклонението ,но тук е изобразен пръв до жертвата Христос от северната му страна ,място обикновено заемано от Св.Григорий Богослов.... 



Младенеца Христос е изобразен като жертва ,заобиколен от ангели-дякони ,върху олтарната трапеза.


В ляво от абсидата на обичайното си място е и сцената "Благовещение"




Следва Св.Симеон Стълпник и Христос в гроба до който е и дарителския надпис ,вече доста повреден.



В дясно от абсидата са Св.Стефан дякон и Св.Роман Сладкопевец



,а над тях е изобразена Старозаветната Троица ... 




През 1844г. тревненският майстор-резбар Ангел Симеонов изработва дърворезбен иконостас.От него са оцелели иконите Богородица с Младенеца (ИМ-Враца, № 45), Св. Никола (ИМ-Враца, № 43), Поругание Христово, изработени от местният иконописец даскал Петко.Дейсисен фриз, пророчески ред, рисуван орнаментален фриз, кръжило с изображение на Христос Недреманное око, венчилка с резбовани лами и кръст над тях (ИМ-Враца, № 52—53). Някога църквата е имала аналой с рисувани растителни орнаменти. От църквата е приб­ран в Археологическия музей в София дърворезбен хо- рос от първата половина на XIX в. (№ 929). Върху сте­нописите има графити от различни години на XIX в., с имена на свещеници и светски лица.

Специални благодарности на кмета на с.Царевец Милчо Данков ,без чието съдействие този материал нямаше как да се случи !

Библиография:
1.Иванка Гергова, Елена Попова, Елена Генова, Николай Клисаров."Корпус на стенописите в България от XVIII век.,стр.76-82.,С., АИ "Проф. Марин Дринов",2006 год.




вторник, 14 август 2012 г.

Църквата "Св.Атанасий" в Бобошево





Едно от малкото места в страната ,които могат да се похвалят с многото си запазени паметници от средновековието е градчето Бобошево.Разположено от двете страни на р.Струма ,в него и около него са разположени няколко средновековни и късносредновековни църкви ,на някой от които и до сега сме обръщали подобаващо внимание ,но остана един паметник ,който до момента излизаше от полезрението ни по причина ,че нямаше време за един ден да ги обиколим всички.И ето че  този ден дойде и в 40 градусовата жега успяхме да се доберем до гробищната църква "Св.Атанасий".



В Бобошево в периода XV - XVII век са създадени три забележителни паметника на християнското изкуство.Вече е ставало дума за манастирската църква "Св.Димитър"от 1488 год



 ,за "Св.Илия" ,от 1678 год



и обекта на днешната ни публикация "Св.Атанасий" с датировка също в XVII век...


Някак си не може да пропусна да обърна внимание отново и на печално известната средновековна църква "Св.Тодор" ,чиито вече руини за съжаление ,тънат в безстопанственост и безхаберие и представляват жалка картинка ...



Писали сме и за двете църкви в близкото с.Вуково ,посветени на "Св.Петка"



и "Св.Никола" /която всъщност преди време за разлика от "Св.Петка" беше труднодостъпна и обрасла с непроходими храсталаци/



,с които можем да заформим завиден брой запазени църкви с ансамбли от стенописи от различни периоди ,което е изключително рядко за нашата страна, и е огромен потенциал ,за съжаление все още неразкрит и неразработен ,за поклонничество ,или културен туризъм ...

Но на какво дължим историческия късмет да имаме точно в Бобошево толкова много запазени старини ,строени  през времето на тъмното турско робство ... Като че ли отговора ни дава небезизвестния Михаел Кийл в своето изследване "Изкуство и общество в България през турския период" /С.2002 ,стр 83-84/ .В него автора посочва османски регистър от 1573 год. ,където Бобошево е споменато като частно владение на Есмихан Султан, дъщеря на султан Селим II /1566-1574/ и жена на великия везир Мехмед Соколович.
От подробния описен дефтер за Кюстендилския Санджак научаваме ,че след като тогавашното село Бобошево се дава като мюлк на Нейно Величество Есмихан Султан ,населението се освобождава от плащането на някой данъци и повинности ,като например събирането на момчета за еничари.В селищата на султанската дъщеря се забранявал и достъпът на държавни чиновници.Дефтерът указва и наличието на тържище в Бобошево ,което не е лишено от логика ,защото тогавашното село се намира на изхода на Струма от скалистото дефиле ,на широко равно място и на важна артерия ,свързваща двата главни пътя на Балканите - Via Militaris и Via Ignatia ...
Наличието на тези особености предполага населението на Бобошево да се е развивало в една благоприятна социална среда ,и виждаме как постепенно икономическото развитие на селището се изразява във възможността на гражданите и еснафите ,необезспокоявано да строят храмови постройки ,и да наемат скъпоструващи за него време зографски ателиета за изписването им.


Към манастира "Св.Димитър" и църквата "Св.Атанасий" ,са съществували килийни училища ,където наред с преподаването на науки ,са се преписвали и подвързвали книги.
През 1602 г. „еропапа” (йеромонах) Никифор преписва Служебник и го оставя в църквата на Рилския манастир. Ръкописът е подвързан през 1739 г. от бобошевския поп Атанас. Особено интересни са "Бобошевско евангелие" от края на XVI - началото на XVII век ,и "Бобошевския дамаскин" от 1743 год. , създадени в църквата "Св.Атанасий" и публикувани от Ст.Кожухаров./Две ръкописни книги",Известия на института за литература.Кн.XVI,1985, 147-162/

Най интересен е въпроса за датировката на храма ... Има строителен надпис ,но поради лошото му състояние ,многото опити за разчитането му водят до все по объркващи изводи.


Пръв датира храма Ас.Василиев в XVII век ,възоснова на годината 1666 ,която разчита под изображението на Богородица ,на една икона от апостолския ред на тогава запазения иконостас ,с изображение на Деисис.
В монографията си ,посветена на църквата "Св.Илия" ,също в Бобошево ,Елена Флорева изразява предположението ,че стенописите в "Св.Атанасий" ,са създадени по същото време - 1678 год.
Светозар Ангелов разчита годината на изписване като 1600 /Църквата "Св.Атанасий" в Бобошевео - проучвания и проблеми.Известия на ИМ Кюстендил.2006г.т.XIV/
,възоснова на графичната възстановка на надписа от храма ,на В.Матутски ,който пък изразява мнението ,че църквата е стенописана през 1590 год./"За три храма по долината на река Струма".В:Проф.д.и.н.Станчо Ваклинов и средновековната Българска култура.Велико Търново.2005.452-458/


В крайна сметка от изложените материали можем да приемем извода ,че стенописите в храма "Св.Атанасий" са създадени в края на XVI - началото на XVII век ,въпреки че въпроса за точната им датировка остава открит....

Църквата е разположена върху обширна тераса в градските гробища, в т.н. Горна махала на град Бобошево. Малка, еднокорабна църква с полукръгла апсида и с анти. Дълга е 8 м. и широка 5 м.. От лявата страна на апсидата се намира проскомидийната ниша, с изображение на Христос в гроба 


а в дясно - четвъртита, на диакониона. На северната страна има малка, полукръгла ниша - умивалня. Църквата е имала сводово покритие, което при реконструкцията и е заменено със стреховидно. През XVIII век е прибавен закрит притвор, а през 1926-27 г. е изграден нов притвор с трапезария. Изградените от камък и хоросан стени на първоначалната църква са дебели 0,70 м.


До 29 октомври 1862 г. тя е главна църква на селото и в нея се черкуват бобошевци и хора от съседните села. След построяването на голямата църква "Света Богородица", "Свети Атанасий" е превърната в гробищна църква.
Според информацията от "Свети места" ,иконостасът на църквата е бил един от малкото напълно запазени от XVII в.,но за жалост вече частите му са разпръснати в различни музеи из страната!..../Вече никаква простотия не може да ме учуди...б.а. /


Все пак снимка на това ,което е било може да видим в сайта "Свети места" :



 

/Изт.http://my32.eu/svetimesta/public/

Простата му композиционна схема е типична за малките храмове през средновековието.Царските икони имат релефни орнаментирани рамки,резбените елементи са съставени от няколко мотива-плодове,розети,лалета,птици и др.
Сега са останали само жалки останки....


Стенописната програма е обичайната за храмовете от XV-XVII век.В зенита на свода са изобразени четири големи медалиона с различна иконография на Христос.
От запад на изток първо е Христос Емануил/Младенец/


Следва Христос По-стар от дните


Следва Пантократор /Вседържател/


и завършва над олтара с Христос от Възнесението подкрепян от ангели


Следват фризове с изображеията на старозаветните пророци 






,а по-надолу са разположени сцените на Великите празници и Страстите Христови.


Следва фриз от медальони с допоясни изображения на различни светци.




Съдържанието на първия ,главен регистър от светци в цял ръст ,поставени в рисувани арки ,типични за XVI-XVII век ,е вече силно изличено.Този регистър е в най-тежко състояние и някой от образите на стенописите едва личат ,като имената и фигурите им могат да се разпознаят от това ,че или са на типичните си места в иконописната програма ,или по фрагменти от съответни техни типични иконографски особености.

На обичайните си места до входа са отляво Св.Архангел Михаил  и отдясно Св Константин и Св. Елена.




 Над тях виждаме Св.Петка ,почитта към която е специално изразена в самостоятелна композиция.



От първия регистър можем да възстановим образите на Св.Мина Св.Теодор Тирон и Св.Теодор Стратилат 




Видението на Св.Петър Александрийски е на обичайното си място на северната стена в олтара 


Патронът на храма Св.Атанасий е изобразен също на обичайното си място ,до иконостаса на южната стена.



Срещу него на северната е имало изображение на Деисис ,което сега е почти заличено... 


Следват образите на други двама светци- Св.Макарий и Св.Ефтимий Велики




На същата стена различаваме и Причестяването на Мария Египетска 



и Св.Марина ,замахваща с чук да убие дявола ... 



Изображението на дявола е заличено ,но пък можем да видим едно интересно такова изображение на демон в източната страна на прозореца на западната стена


Сещам се че в другата късносредновековна църква в Бобошево - Св.Илия ,също имаше интересно изображение на демон ...ето го


Ето една идея ,която може да се развие и да привлича туристи ,а не като безобразията с "Христос в ракета" на Добърските разказвачи на приказки ... всъщност тук също имаме "Христос в ракета" ,може би даже по-добър ,но него ще видим след малко ,не се блъскайте ... сега "Демоните на Бобошево" ...

Първо да видим началото на цикъла на Великите празници ,което е е поставено с "Благовещение"



и "Рождество Христово" на южната стена в олтара .
 

Както обикновено евангелския разказ продължава на същата южна стена и се развива със "Сретение" 


 , "Кръщение" 


,"Възкресението на Лазар" 


и "Преображение",или т.н. кощунство "Христос в ракета" ,за който стана въпрос по-горе че го имало само в Добърско ,и бил уникален ,и бля бля бля ,дрън дрън ... извинете 


Ето и същото изображение на "Преображение" от църквата Св.Илия на няколкостотин метра от тази ...



А ето и фамозния Христос от Добърско ... 



Изводите оставям на вас ... 

А ние да се върнем към темата ...
На западната стена следва многофигурната композиция "Успение Богородично" 


и разгръщането на цикъла продължава на северната стена с "Влизане в Ерусалим" 


"Разпятие"

          
 ,"Жените мироноски на гроба" 


"Слизане в ада" 



и завършва отново в олтара с "Възнесение" ... 


  
Интересни от иконографска гледна точка са изображенията на Христос ,обърнал глава към апостолите в сцената "Влизане в Йерусалим" и детето подаващо клонче на магарето му ...
Паралели в тази иконография може да се намерят в стенописите на манастирските църкви на Метеора и поствизантийските в Костур 
В сцената "Жените на гроба Господен" виждаме присъствието на два ангела както е според евангелието на Йоан и Лука ,вместо обичайния един....

Цикъла на "Страстите Христови" е от 12 сцени ,като началото е поставено с "Тайната вечеря" в олтара на южната стена.


Развитието му е от изток на запад и следват "Умиването на нозете" ,"Молитва в Гетсиманската градина" "Предателството на Юда" 


"Съдът на Пилат".



На западната стена са изобразени "Отричането на Петър" ,вече изчезнало и много интересна сцена на "Поругание Христово" и "Бичуване"



 

 Развитето на цикъла на северната стена продължава с " Носенето на кръста" 


 "Качване на кръста" 


"Обесването на Юда" 


"Оплаквание Христово" "Апостолите Петър и Йоан на гроба Господен" 


"Явяването на Христос на двете Марии" 


и "Неверието на Тома" 


Интересното в този цикъл е че сцената на "Разпятие" е представена в разшитения си вариант с двамата разбойници от двете страни на Христос.
Детайла с Никодим ,копаещ гроб в сцената "Оплакване Христово" дава паралели отново към Критската школа в изображенията на Метеора и на Атон през XVI-XVII век.




Под "Петдесетница" ,в олтара са изобразени две редки за иконографията на олтарното пространство старозаветни сцени.



Това са "Жертвоприношението на Авраам" и "Гостоприемството на Авраам"  



"Неръкотворният образ господен" - или т.н. Убрус.заема централно място над абсидата


В абсидата е изобразена Богородица в иконографията на "Ширшая Небес" а под нея са четиримата литургисти  сцената Поклонение на жертвата 


,която продължава в първия регистър на южната стена с образите на Св.Кирил Философ и Св.Спиридон



Като още един извод след внимателен поглед ,прави впечатление ,че зографите са обърнали много голямо внимание на архитектурния и природен ландшафт при изобразяването на различните сцени ,които са много добре разработени пространствено ...

Западната стена е заета от сцената на "Страшния съд".В медальон горе в тимпана е Христос от чиито крака изтича Огнената река.Той е заобиколен от Богородица и Йоан Кръстител а под тях са Адам и Ева.Небесния свод се държи от два ангела.



 

В патронната ниша има нарисувана върху платно икона на Св.Атанасий отXIX век.
Надписите в храма са на цъковнославянски език.



В момента състоянието на храма е меко казано тежко.Дано институциите и администрацията се размърдаат и да вземат да направят нещо по въпроса за консервацията ,реставрацията и социализацията за тези старини ,с оглед запазването им за поколенията а и не на последно място привличането на поклонници и туристи ,от чиито пари неминуемо ще се усети съживяване на това иначе симпатично градче ,което заедно с околностите си може спокойно да носи прякора "Българския Йерусалим". Примери в тази насока вече има с близкото Добърско ,където ходят тълпи от туристи ,а за разлика от Бобошево има само една църква и то от същия период каквито са и техните ... Но защо не го правят ... мистерия на югозапада ... 




Литература:
1.Светозар Ангелов.Църквата "Св.Атанасий" в Бобошевео - проучвания и проблеми.Известия на ИМ Кюстендил.2006г.т.XIV