събота, 14 септември 2013 г.

Манастира "Aynali Kilise" край Goreme, Кападокия



Aynali kilise е наименованието на малък комплекс, най-вероятно манастирски, намиращ се на около 1 км югоизточно от известния Музей на открито „Гьореме”.
Комплекса е съвсем лесно достъпен от главния път Гьореме-Ургюп. По чакълест път слизате с автомобила си до самата църква.Входа е 4 турски лири, дават и фенерче за тези които нямат, а както ще видим си трябва.


Няколко помещения и голяма църква са изсечени в скалите така че ограждат от три страни малко пространство отворено на север. Фасадата на комплекса е оформена с три големи слепи арки, разделени от пиластри.
От лявата ниша се влиза в църковния притвор и в храма, а от другите две се влиза в едно голямо помещение, условно наречено „Помещение 1”.


То е голяма засводена зала ,декорирана с изсечени в стените и тавана корниз и напречни арки. По тавана и по стените има декорация от иконоборчески геометрични фигури и символи със сакрално съдържание, като впечатление прави един голям „латински” кръст.
Интересен е образът на ловец със сложносъставен лък и  кападокийски шлем, насочил оръжието си към една птица, но и причудливите образи на животни, намиращи се по стените на помещението, също привличат вниманието.


Отвор в южната стена на помещението води до малка пещера в която виждаме интересно решение за затваряне на пещерата посредством голям воденичен камък, който някога лесно е препречвал входа, търкалян от обитателите.



От това помещение, по тунел със стъпала, изсечени в скалата стигаме до второ помещение, доста по-голямо по размери и очевидно използвано като гълъбарник, съдейки по типичните ниши в стените на залата.



Тесен тунел в източната част на помещението води в друго ниво затваряно от същия препречващ механизъм, с голямо каменно воденично колело. 



От него по вертикален тунел се слиза на първото ниво, но операцията в днешно време е рискована въпреки наличието на вече поизтритите хватки за ръцете и краката на слизащия /или катерещия се/, не го препоръчвам, освен ако нямате натрапчивата идея да пробвате да си строшите врата, и успешно да си прецакате екскурзията J

Този проход води до стопанско помещение служещо за добив на зехтин, и на вино.





Църквата на комплекса е базиликално помещение декорирано орнаментално с червена боя директно върху скалата, и разделено на три кораба посредством колони.


Орнаментите на стенописната украса включват различни по размери и по тип кръстове, стилизирани птици, най – добре видими на полусвода на южната стена между зигзагообразната ивица, очертаваща специфичен регистър в полусвода на северната и южната стени, геометрични фигури и много интересна украса във вид на своеобразно „домино” от вътрешната страна на арките,, оформени от пространството между колоните.


В свода на храма в медальони са разположени кръстове и геометрични фигури със символично значение, типични за иконоборческия период във Византия.



Стенописната украса има голям диапазон за датиране и абсолютна точност не може да бъде изказана, но по паралелите, най вече сцърквата „Св.Варвара”, или т.н. параклис 20 в Гьореме, може да се насочи към средата на XI век, която датировка би могла да се зададе и за възникването на целия манастирски комплекс.



Библиография
Lyn Rodley."Cave Monasteries of Byzantine Cappadocia".Cambridge University Press.1985.p.56-63