сряда, 27 юли 2011 г.

Църквата "Св.Йоан Летни" ,на яз."Пчелина"





Църквицата ,"Св.Йоан Летни" ,се намира на изумително красиво място ,кацнала на скален нос ,извисяваш се над водите на яз."Пчелина" ,от който се открива въодушевяваща панорама ,грабваща моментално окото и сърцето на всички романтични натури ...


Подхода ,към храма е по черен ,коларски път откъм с. Поцърненци ,Радомирско ... По време на моето посещение, нямаше указателни табели ,и разчитах на упътванията на местните жители ,та сред кратко лутане според както ми посочи един от тях "сеа ... там науево ,па по натам надесно ,па посуе па у десно ,па посуе он че се види " ... и така ... он накрая се виде ...а пътя понякога ставаше от черен , още по-черен ,и от коларски - някак по-каруцарски ,но излязохме разгеле...


Нищо не предвещаваше разтърсващия пейзаж ,който след малко се разкри пред очите ни ...


И който за жал е може би единственото достойнство ,на малката църквица ,защото останалите художествени белези ,които тя някога е имала ,вече са може би безвъзвратно загубени за поколенията ...


Църквата както казахме е посветена на Св.Йоан Предтеча ,или по-точно на неговото Рождество, което църквата отбелязва на 24.VI. ,а народа чества т.н. "Еньовден" ,или Летния Св.Иван ,та оттам и наименованието на храма "Св.Йоан Летни" ...


По план представлява ,еднокорабна ,едноабсидна църква ,с конхи ,включени в общия двускатен покрив на храма.Дяконион липсва ,има само протезисна ниша.Входа е от запад.


Храма е бил ,както личи селищна църква ,вероятно на заличеното вече село Пчелинци ,залято през 70-те години на XX век от водите на яз."Пчелина" ...
И само няколко десетилетия ,след изоставянето на селото и прекъсването на духовния живот на храма ,поради атмосферните условия ,но най-вече заради безстопанствеността ,простотията и безхаберието на хората и държавните институции ,стенописите на храма са вече загубени безвъзвратно ,като за иконописната програма може да се правят само догадки и да се градят основно хипотези ...


Според стиловите особености ,на архитектурата и на фрагментите от стенописната украса ,датировката на храма може да се отнесе към XV-XVI век.


В момента най-добре са запазени и все още различими ,изображенията и композициите в певниците и олтарното пространство.
Над входната врата ,на обичайното си място е изображението "Успението на Св.Богородица"


От регистъра на правостоящите светци ,можем да видим изображенията на светите Безсребърници Козма и Дамян ,съдейки по вече не толкова ясно различимите детайли на държаните от тях хирургически инструменти и сандъчета ,за медицински пособия ...



В южната конха са разположени фигурите на Св ТеодорТирон и Св.Теодор Стратилат ,а над тях с разперени ръце е изобразен благославящия Христос Емануил /Младенец/ ... между изображенията на светите войни ,облечени в болярски ,благороднически одежди от епохата ,и с характерни шапки ,има фрагмент от евангелски текст ,вече трудно разбираем ...




В северния певник както личи от фрагментите оцеляла живопис еимало изображение на сцената Деисис .По средата е Христос на трон ,вляво е Богородица ,а в дясно Св.Йоан Предтеча в молитвена поза ,се опитват да измолят прошка за греховете на хората ...


От стенописите в олтарното пространство е различим образа на Архангел Гавраил от Благовещението...


Изображението на Богородица Ширшая Небес в абсидата на олтара е вандалски ,грубо преизписано някъде в по-ново време


Фрагментарно е запазена и фигурата на някой от великите отци на църквата ,част от композицията Мелизмос ,или Поклонение на жертвата ,характерно за художественото оформяне на композициите в олтарната част на храмовете ...


В миналото е била запазена и композицията "Причестяване на Апостолите" ,която е била снета ,вероятно за реставрация ,но в момента с неизвестно местонахождение ... затрита един вид ... Една стара снимка прилагам само за сравнение ...


И така ,като обобщение ,на гореизложеното ,мога само да препоръчам на всички които не са ходили на това уникално красиво местенце ,да го посетят ,въпреки всички тъжни факти ,картинката навсякъде е една и съща ,така че идете за риба ,запалете свещичка и се помолете ... може и да помогне ...





Можете да посетите и прочетете публикацията по темата в сайта на моя приятел Краси ТУК

Библиография:
1.Димитрина Митова-Джонова,"Археологическите паметници в Пернишки окръг" ,Комитет за култура,НИПК-София, ОС за култура Перник ,София ,1983год. ,стр.140-141.

четвъртък, 21 юли 2011 г.

Крепостта Момина Кула



Движейки се през пролома на р.Места ,между Банско и Гоце Делчев ,пътя ,следвайки течението на реката ,навлиза в своеобразна клисура ,обградена от двете страни от високи ,непристъпни скали ... Това е т.н. "Момина Клисура"...


Проломът свързва Разложката долина с Гоцеделчевското поле от юг.
Хубаво описание на тези места ни е оставил Васил Кънчов в пътеписа си "Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско " /може да го прочетете в линка/ ,но нас ни интересуват останките от едно малко укрепление ,кацнало на една от непристъпните отвесни скали току над пътя ... това е крепостта "Момина Кула" ...


Идвайки от Гоце Делчев ,на път за Банско не е възможно да не я забележите ... Намира се точно над главния път свързващ тези две китни градчета ... Очевидно за строежа е използван ломен местен камък ,защото цвета на скалите наоколо е червеникав ,а такъв е и цвета на крепостните зидове ,които времето е пожалило ...
Оставяме колата на уширението до пътя под скалата с крепостта ,край някаква нова стопанска сграда ,и поемаме на запад ,в посока коритото на малка река ,вливаща се в Места на това място...
Ако идвате от Банско ,подхода е след с.Места /след ханче Момина Кула/ ...


Тясна козя пътека ,минава край няколко схлупени къщички ,и извива нагоре към крепостта ,до която се стига без напрежение ,за около 20-тина минути ...



Очевидно това е бил и подхода към крепостта и в средните векове ,защото тук - таме личат заравнявания в скалите ,по трасето на пътеката ,която не след дълго ни отвежда до крепостната стена ,която прегражда единствения достъпен участък от терена ,който заема крепостта ,и е издигната така ,че следва неговата естествена конфигурация ,умело използвайки и естествените скални образувания ...


В останалите участъци ,скалите са напълно отвесни и достъпа е невъзможен ,така че навярно не се е налагало укрепяване ,или е имало само леко такова ,от дървена палисада или зид без хоросанова спойка ... Входа на крепостта е вместен в пространството на крепостния зид ,който е запазен на значителна височина ...

Поради естествените особености на терена ,фортификаторът не е предвидил изграждането на крепостни кули ,осигуряващи отбраната на входа ,навярно поради малкото пространство ,защитавано от крепостните стени ,а за защитата способстват единствено естествените чупки на скалите ,от които може много удачно да се води отбраната на крепостта ...


Впечатление прави една запазена бойница ,южно от входа ,осигуряваща неговата отбрана от един или двама стрелци ,която е нагледен пример за гореизложените факти ,и за таланта на средновековния архитект ,планирал укреплението....


запазена е тясната бойна пътека ,и единствения зъбер ,вместен между две естествени скали ...


Входа на крепостта е бил затварян от еднокрила порта ,чиито глездо за залостващия механизъм още стои ...




Изсечени в скалите стъпала водят до вътрешността на укреплението ,където наред с керамиката ,пръсната по терена се забелязват останки от една сграда ,с неизвестно предназначение ...



Укреплението известно с името "Момина Кула" ,е малко ,с площ не по-голяма от 500 кв.м и най-вероятно е изпълнявало охранителни функции ,по този участък на пътя ,следващ коритото на р.Места


Информацията в публичното пространство ,за тази малка крепост е абсолютно нищожна ,може би в музея на Гоце Делчев ,ще могат да дадат някакви упътвания към библиография ,касаеща поне археологическите проучвания /ако има такива/ ,но името на крепостта напълно липсва в познатите ни до момента исторически извори ...

Западно от Гоце Делчев ,край с.Делчево ,има още една крепост със същото име "Момина Кула" ,а вероятно и със същите функции ... Но те е по-слабо запазена и на нея внимание ще отделим навярно в някое от следващите ни посещения из този хубав български край...Ето и две фотки ,направени от селото към крепостта ...