четвъртък, 22 април 2010 г.

Яйлата ... Непознатата земя






Скалистото северно черноморие крие няколко интересни места ,едно от които е резервата Яйлата ,край с. Камен Бряг - Каварненско...

Първото нещо ,което впечатлява са многобройните гробници ,и гробни камери на покойници с най-различна възраст ,формирани в три некропола ,които са издълбани в шуплестата скала ...

Най - интересните са около изсечен в скалите олтар ,обърнат в източна посока и ,който мен лично ме впечатли най-много ...


Повечето са двукамерни ,някой имат и стълби ,водещи към входа ,който е бил затварян с каменна плоча ... най-вероятно ....


Според сайта на музея в Каварна ,гробниците са 28 и са описани от братя Школпил ...
Датировката им е около III - V век пр.н.е.

Следващата интересна "находка" е т.н. "жертвен камък" ,който е обрасъл и скрит в храсталака по пътя към средновековната крепост ...


Самата крепост е в учудващо добро състояние ...Прави впечатление градежа от огромни квадри ,образуващи външното и вътрешното лице на зида ,докато "пълнежа" между тях е от ломен камък ,с хоросанова заливка ... иди и събаряй ,ако си нямаш друга работа ...

Стените ,дебели 3.80 м. ,ограждат малък полуостров с площ около 5 дка ,само от юг и от запад ... Защитата на крепостта от изток е осигурена от 20 метровите скали ,в които се разбива прибоя ...


Вероятно е имало някаква ограда ,осигуряваща сигурността на някой по-почерпен защитник ,посрещащ JULY MORNING ... друга тема ...


Та ... през малка потерна в зида се влиза в пространството ,оградено с крепостни стени ,в което още се различават основите на разни сгради ....


От вратата на потерната започват каменни стъпала ,водещи до бойната пътека ,където са маневрирали защитниците ...


Най-интересната част от крепостта естествено е входната кула - порта ...


И двата входа на портата са широки по 2.60 м., като външният се е затварял със спускаща се врата (катаракта), чиито жлебове могат да се видят ...

Интересно решение ,и много разпространено ... Преодоляваш катарактата и попадаш в пространството между нея и следващата врата ,а докато се мъчиш да къртиш и нея ,отгоре те заливат с всевъзможни гадости ...


Вътрешната порта е била двукрила и се е залоствала с греди, чиито гнезда в стените също могат да се видят ...


До портата има още една еднораменна каменна стълба ,водеща до бойната пътека ...

Предположенията са ,че окончателното разрушаване на тази крепост е станало в края на VІ - началото на VІІ в., което е потвърдено и от монета на император Юстин и София (565-578 г.), открита в опожарените руини на крепостната стена....

Излизаме от входа на крепостта и продължаваме по платовидната тераса към т.н. "скален град" ...



Първото на което се натъква човек е изоставена шарпана за производство на вино ...

А после започват скалните жилища ... Разкрити били разправят повече от 100 ,обитавани от V хилядолетие преди Христос ... тва е много време ,бре ...

Естествено до всичките 100 ,че и отгоре не съм и имал амбицията да се завра ,но поне в тези няколко ,които са на пътя се пъхнахме ...

Второто е комплекс от няколко помещения с изглед към морето ... класика





След приемането на християнството от Римската империя ,скалните жилища са продължили да се използват от отшелници ,създали монашеска колония ,и в този ред на мисли интересно беше ,какво е останало от скалната църква ,която пропадна при земетресението наскоро ,за жалост ...


Изследвана е от Шкорпил в миналото ,който ни е оставил данни за нея ,а също така и единствената като че ли скица на обекта ...



По стените на църквата има изрязани многобройни кръстове с различна форма ,както и български руни ...


До иконата на Св Константин и Елена ,може да видите и най-известния български символ ... руническия знак IYI ...






четвъртък, 15 април 2010 г.

Скалния манастир ,край с. Рояк





На отвесните скали в местността "Дженевиз канара" ,край с. Рояк се намира един от големите скални манастирски комплекси ,достъпа до който обаче е силно ограничен ,поради непристъпността на килиите ,пръснати на различни нива по отвесния Г-образен скален венец с височина на места може би 30 - тина метра.


Явно християнските отшелия преизползват по-древни тракийски култови места ,защото навсякъде по скалите има типични за древната тракийска култура скални ниши.
Името ,което носи местността "Дженевиз" - Генуезка ,също предизвиква интерес ... За жалост вече бяхме там по мръкнало и в бързината нямахме възможност да се огледаме за следи от поселищен живот /например керамика/ ,на платото ,какъвто несъмнено е имало ,ако вземем под внимание дори такава подробност като топонима "Генуезка".


За съжаление голяма част от културните пластове по платото и по двата ръкава на скалния венец е унищожена от благородната трудова дейност на някаква Кооперация с безумното име "Тиха стъпка" ,добивала строителен камък на това място ...

Впечатление прави една причудлива скална форма ,която ми прилича на птича глава ...


От платото по един своеобразен шахтов отвор ,до който водят изсечени стъпалца може да се влезе в едно от общежителните помещения на някогашния отшелнически комплекс ,състоящ се от две засводени скални ниши ,свързани една с друга.



Двете ниши гледат на юг към помещенията на другия ръкав от скалния венец...


Достъпа до по-малката ,която пък посредством дървени прегради е била разделена на няколко други помещенийца явно е ставал и от подножието на скалите ,посредством някакво дървено или въжено съоръжение ,както си личи от своеобразния каменен "праг",под който сега зее пропаст ...


Точно по средата на двата скални ръкава ,в своеобразната чупка ,която те оформят е най-интересното място в целия комплекс.


В стените на две засводени "помещения" ,гледащи на изток и на юг ,са издълбани многобройни скални ниши ,с неизвестно предназначение ,затваряни някога с каменни или дървени капаци.


Вероятно тези помещения са част от тракийско светилище ,а съдейки по изсечените кръстове по скалата до нишите на южното помещение ,са били обект на поклонение и на християнските отшелници и поклонници ,посещавали мястото ...


В научно обръщение съществува и един интересен надпис от църквата на манастирския комплекс ,в който се споменават царете Йоан Александър и Михаил Асен ,но въпреки озъртането ,аз не видях нито помещение ,приличащо ми на църква ,нито пък следи от този надпис ,който вече е и доста поизличен ...


И разчитането на Ст. Смядовски ,което като че ли е прието в науката ...





Споменаването в надписа, на цар Михаил Асен вече ни дава насоки ,и за някаква по-точна датировка.Михаил Асен е син на цар Йоан Александър от първата му жена - влашката принцеса Теодора.Роден е към 1322-1324 год.Като първороден син ,е обявен от баща си за съвладетел и към 1337 год вече е носител и на династичното име Асен ,както четем в "Похвалата" на "Софийския песнивец",или още известен и под името "Кукленски псалтир"


снимка Wikipedia .... текста го има ТУК ...


Като дата за смъртта на младия съцар Михаил може да се посочи годината 1355 ,докато ,според данните от "Безименната българска хроника"

/ако искате да я прочетете цъкнете ТУК/

,съставена през XVвек ,загива при едно сражение с турците ,при похода им към Средец ,но сведенията от тази хроника бихме могли да отбележим ,че са доста противоречиви ,и едва ли биха могли да послужат като 100% исторически извор ....
От цялото това изложение ,бихме могли да потвърдим датата на изсичането на надписа някъде между годините 1337 - 1355.

Библиография:

1.Валентина Кирова, Пламен Михайлов ,"Скалните манастири от Провадийско" ,2008
2.
Стефан Смядовски ,"Епиграфски-текстологични добавки върху още два надписа (3) ,2."Рояшки надпис от времето на Иван Александър", Списание "Археология" ,год.1987, кн.1 ,стр.39-40