вторник, 23 декември 2014 г.

Църквата "Света София" във Визе



Град Визе, или средновековната Виза, е на средата между Къркларели и споменатата вече в предния пост Мидия.
Някога под името Бизия, или Бизас, бил столица на независимото Одриско тракийско царство, но постепенно през средните векове се превърнал в далечна ромейска провинция.
Оцелелите крепостни съоръжения се намират на стръмен хълм в живописна борова гора и са изградени в днешния им вид през епохата на Комнините или Ласкаридите, но през античния период тук също е имало укрепление.





През 656 год. в тази крепост е бил заточен Св. Максим Изповедник, който посмял да се опълчи на императора.

Можете да прегледате за него тук

Около десет години по-късно пък, тук в тръстиките и скалите покрай реката, на стръмната урва се криел избягалият от Константинопол славянски вожд Превънд. Не че е успял да се крие дълго, бил заловен и екзекутиран по някакво скалъпено обвинение, но смъртта му предизвикала двегодишна славянска обсада на Солун....


Добре е запазена една от портите към цитаделата.


Най-важния паметник във Виза е църквата "Св.София",превърната след османското завоевание на тези земи в джамията "Сюлейман паша джами".


Съвременната църква е започната през VIII-IX век и добила сегашния си облик през XIII-XIV век, което ясно се вижда на южната фасада на храма.
По план църквата е много интересна. Представлява кръстокуполен храм, макар да е планирана като издължена базилика, а впечатляващия купол е крепен от четири кръстообразно разположени цилиндрични свода, както в някой ранновизантийски църкви, например "Св.Ирина" в самия Константинопол.


На южната стена на наоса има запазена гробна камера без запазен надпис, но точно се знае кой е бил погребан там.
С тази църква е свързана може би най-човешката от всички житийни истории: тук е погребана Св. Мария Нова, упокоила се на 16 февруари 902 год.


Тя не е извършвала аскетични подвизи, нито духовни, не е давала обет за безбрачие, имала семейство и имала деца.
На съпругът на Мария, местният най-вероятно турмарх Никифор, който преди да дойде с жена си във Виза, се отличил във войната с българите през 894-896 год., му било подшушнато от девера и зълва му, че тя има връзка със слугата му Димитър, на което той повярвал, но обвинената Мария му заявила, че ако не били задълженията и на съпруга, не с Димитър, ами даже и с него нямало да спи, камо ли с някой друг.
Никофор побеснял, започнал скандал при който той я налагал с камшика, а пристигналите слуги едва ги разтървали, но Мария при опита си да избяга се спънала на прага, ударила си главата и умряла....


За всеобщо удивление, и силно недоволство на духовенството, изведнъж край гроба на Мария започнали да се случват чудеса.
Първо един обладан от зли духове и бесове, махнал капака на гроба, вдигнал и дясната ръка и си допрял до нея устните, което предизвикало повръщане на кръв, но пък с кръвта си отишъл и злия дух...
Местния архиепископ Евтимий, когото повикали, видял че лицето на светицата е цялото в кръв и решил, че това е кръвта на обладания, но след като се опитал да я изтрие, установил, че кръвта тече от носа на Мария, което отприщило вълна от поклонения, придружено от умопомрачителни сцени на обладани от бесове хора, тълпящи се край гроба на святата, и още по време на литургията, нетърпеливи, крещейки несвързани думи, отворили ковчега. Един си пъхнал в устата си ръката и, друг-крака, трети дърпал дрехите в които била погребана. Една жена дръпнала бонето от главата и и от него потекла кръв...Докато гледате интериора на храма можете да си попредставите това-онова...на мен малко ми е бедно въобръжението :)



По-късно Св. Мария била препогребана в отделен параклис, сега неизвестен, където продължавала да лекува с кръвоповръщане обладани, но това не и попречило да се въздаде възмездие и да се разправи със съпруга си Никифор, (който всъщност загинал при обсадата на Виза от българските войски) , зет си, зълва си и с набедения Димитър...Така че може да се смята за закрилница на жените, пострадали от домашно насилие

Интересно е също, че през 919-924 год, когато българите владели Виза, знаейки за светицата, и минавайки вече за християни, тя въпреки това не им позволила да я видят. Самият цар Симеон веднъж се опитал да отстрани капака на гроба и, но изведнъж срещу него лумнал пламък !



Имало и други случки, не по-малко ефектни:
Веднъж български войници, които били на караул си говорели за чудесата на Мария, и единия от тях се съмнявал: "Ако тя наистина е светица, би спасила от нас града, в който е погребана", но още преди да се доизкаже го обладал бяс"
А когато ромеите си върнали Виза, по време на литургията, светицата от радост тресяла отвътре саркофага.

Тези и други истории можете да прочетете в ГИБИ, томV, 1964 год, стр. 69-74

Литература:
1. Сергей Иванов."В поисках Константинополя. Путеводитель по византийскому Стамбулу и окрестностям".Изд. "Вокруг Света". 2011.

понеделник, 22 декември 2014 г.

Манастира "Св.Никола" край Мидия



Някогашната славна Мидия, днес е смотано селце, с труднопроизносимото име Къйъкьой / Kiyikoy/ разположено на брега на Черно море в тази част на Странджа, която днес е на територията на Р. Турция.

Това място още от древността си има лоша слава: разказвали, че тъкмо тук Медея убила собствения си брат, но пък за сметка на това през следващите векове, за да затвърдят доброто си име, жителите на тогавашното населено място, което вече се е наричало Салмидесос, палели огньове, за да примамват на изолирания пясъчен плаж корабите, търсещи устието на Босфора и грабели клетите търговци...


Въпреки мрачното си минало, през средните векове Мидия е важно пристанище и всеки кораб, отправил се към Константинопол, задължително спирал тук.

Днес почти изцяло е запазена западната крепостна стена, с кулите и бастионите, като дори съвременния път от Виза минава през т.н. Saray kapisi, която е рядък случай на съхранено входно крепостно съоръжение, с размери 5 мет. ширина и 4 метра височина.


Малко по на север има още една запазена крепостна порта.


Може да се проврете покрай храсталаците и да се изкачите на една от кулите, за да добиете представа, за мащаба на строителството през онези ремена.Стените са дебели на места по 2.7 мет.



Могат да се проследят няколко периода на строителство, като от ранновизантийската епоха (V-VI век), стената е достроявана и поправяна поне още два пъти през XIII-XIV век.

Мидия в нашата история присъства главно със сведенията за времето, когато управител на града е бил Добротица, по време на гражданската война в империята между Йоан Кантакузин и императрица Анна Савойска.


/Императрица Анна Савойска. Изт. Wikipedia/

Добротица, явно още при излизането си на историческата сцена е разполагал с голям за времето си ресурс, защото заедно с брат си Теодор, е успял да събере 1000 войника, които да предостави в помощ на Анна Савойска в междуособиците за имперския престол. И тези хилядата са били не всичките, ами както казва Кантакузин в своята "История" - "отбрани"./ГИБИ Х,стр.374


/ Монета на Добротица. изт. вестник Монитор/

Тези отбрани войни не, че допринесли нещо, за победата, тъкмо напротив, били разбити от Кантакузиновия протостратор Факрасес край Силиврия - дн. Силиври.
От цялата работа обаче спечелил Добротица, който преди поражението бил оженен за дъщерята на великия дук Алексий Апокавк и обявен за стратег на войските на императрицата, а след като поради лошото си командване бил посрамен на бойното поле, за наказание... го посрещнали с почести в Константинопол, и го направили ... управител на Мидия, откъдето необезпокоявано да може да напада съседните населени места и да си ги плячкосва на воля, докато брат му Теодор, с остатъците от войската се прибрал обратно в Българските предели.

След края на междуособицата вече на император Йоан V Палеолог и Йоан Кантакузин им омръзнало от своеволията на Добротица и го обсадили в Мидия по суша и по море, нещо, което по-рано, поради другите си по-големи грижи не можели да направят.


Пристигайки пред стените на Мидия Кантакузин и Йоан все пак предложили на Добротица да предаде доброволно града, от което предложение своенравният българин все пак се възползвал, в следствие на което бил причислен още веднъж към знатните ромеи и то с голямо внимание, и предполагам се отправил към родната Добруджа, където продължил да прави същото, но вече като самостоятелен владетел но вече и по море, въоръжавайки свои собствени галери...


/Йоан Кантакузин. Изт. Wikipedia/

Освен чудесните плажове, споменати още от Страбон, места за къмпинг и гори за разходки, на около 2-3 км от в скалите е изсечен уникалния манастир "Св.Никола" или "Кератоктистос" , основан още през VI век по времето на император Юстиниан !
Непременно посетете този манастир!


Издълбаната в скалите обител точно възпроизвежда помещенията във всеки един манастир, все едно си е построен с камъни или тухли...Трудно е да се повярва че целия интериор, украса, корнизи, капители и колони имат чисто декоративна функция, и са изсечени в една единствена скала.


Манастирския храм има размери 10 на 4 метра и има чудесно съхранен синтрон в абсидата си.



Чел съм твърдения за надписи, най-ранните от които датират от IX век, но не ги
видях...Вероятно не съм гледал внимателно...


Впечатление прави баптистерия /а може би аязмо / с купол, върху четири декоративни колони с богато орнаментирани капители и слепи аркирани ниши, също богато украсени с каменна пластика, в който и сега може да се спуснете по запазената каменна стълба, но си носете фенерчета, защото вътре цари почти пълен мрак ...


И една малко весела църковна история, имаща косвена връзка с нашия манастир ...
През 1437 година император Йоан VIII Палеолог, обсъждал с епископите, дали да замине за събора във Ферара, за да подпише унията с католиците. Когато прочел на всички писмото от папа Евгений, архиепископът на Мидия-Стефан, възкликнал:
" Те ни обиждат, щото ни наричат гърци!"
В този стар спор византийците винаги се наричали "ромеи" , т.е. римляни, и настоявали така да ги наричат и другите народи, обаче незнайно защо всички ги наричали гърци, и славяните, и латините...


Но в дните на османската заплаха за империята, такива дреболии трябвало да бътат оставени на заден план и императора, за когото унията била жизнено необходима, и отделно като син на Елена Драгаш, вероятно не му пукало особено дали му викат грък  или не, защото предполагам е бил свикнал в двора на майка си с тези обръщения, решил деликатно, и с усмивка да го постави на място.
По думите на секретаря на патриарха, Силвестър Сиропул, "точно тези дни архиепископът на Мидия молел да му отсрочат с две години плащането на данъците от императорските работилници, които се намирали в Мидия. Императорът заявил:" Нимаонзи, който моли, за благодеяние, се обижда от думата "гърци"? Ако знаех, че е толкова срамежлив, за нищо на света не бих му отложил плащането на данъците". Всички се разсмели, а архиепископът на Мидия се разкаял за думите си" ... остана и да не се ... и тогава си е било същото :)


/Йоан VIII Палеолог. изт. Wikipedia /

Особено е интересен своеобразния външен притвор, представляващ дълга галерия, богато декорирана със слепи аркирани ниши и украса от каменна резба. На пода се забелязват няколко гроба.


Източно от него е входа към главния манастирски храм, над който в скалата е оформен купол, а западно се влиза в манастирската гробница с добре съхранени гробни камери, но саркофазите за съжаление са разбити и осквернени отдавна...



На север галерията завършва с гореспоменатото аязмо, или засводен баптистерий,



а от него на изток се тръгва по друга галерия, обикаляща храма от северната му страна.


За всеки случай имаме и един добре илюстриращ всичко план на комплекса.


Мидия и скалния манастир са една чудесна еднодневна дестинация, за дългите дни в годината за гостите на Бургас или Созопол, като за един ден спокойно може да комбинирате хубавия селски плаж там с малко култура, и се заредите с хубави емоции в това невероятно кътче на Странджа.

Литература;
1. Иванов Сергей Аркадьевич. В поисках Константинополя. Путеводитель по византийскому Стамбулу и окрестностям. /ISBN: 978-5-98652-382-8 / Год: 2011