понеделник, 25 март 2019 г.

Търсим Константинопол III: Кулата на Ирина




Много от нас са посещавали пазара на подправките, или Капалъ чарши в съвременен Истанбул, но днес ще ви разходя до едно местенце, което е скрито от погледа на дори запалените търсачи на византийски старини, обикалящи древния Константинопол.
Това е Кулата на Ирина.
Кулата е и единствения спомен от Византия в тази част на града. Останалото са тесни сокаци и стари османски кервансараи и ханове, сега използвани за складове и дюкяни без капка сантименталност.

А защо пък скрита, и как пък така скрита?!
Защото, за да я намерите, първо трябва да откриете овехтялото османско туловище, на стария керван сарай "Валиде хан".

Ако заходите откъм малката уличка "Паша джами сокак" (Pasa camii sok.), която минава точно покрай джамията "Атик Ибрахим паша" (Atik Ibrahim pasa camii) , ще видите едни стари стълби водещи към покрива на стария хан. Около стълбите има стари складови помещения, боклуци и какви ли не нахвърляни вехтории, но без да се притеснявате, може да се качите горе на плоския покрив, и ще видите веднага кулата, която и днес стърчи над целия комплекс.


Долната и част е потънала в османските постройки, но дори и сега гледката която предлага към града може да съперничи и на прочутата кула Галата, но пък тази е безплатна, и предлага като екстра и пълно уединение!
На нашата група ни се падна уединение, гарнирано с проливен дъжд, но за сметка на това пък имаше силен и студен вятър...


Не е ясно откъде идва наименованието Ирина, вероятно този въпрос тепърва предстои да бъде изяснен от изследователите!


Сергей Иванов твърди че по всяка вероятност последния собственик на кулата във Византия е бил небезизвестния Лука Нотар (или Нотарас). Роден през 1401 год. в Монемвасия, той бил последния мегадук ( командващ византийския флот) на империята, богат търговец, дясна ръка и своеобразен премиер министър на двама василевси (Йоан VIII и Константин XI), но едновременно гражданин и на Венеция, и на Геноа, и същевременно яростен противник на Фераро-Флорентинската уния с католиците.
Негови са думите "По добре да видя в Града султански тюрбан, отколкото папска тиара"!
Вероятно заради тази му ненавист, командващия отбраната на Константинопол по време на превземането му от османците през 1453 г. - Джустиниани, никак не го харесвал, дори го обвинил в измяна!

Очевидно обвинението нямало резон, защото по време на обсадата на Константинопол през 1453 год., Лука храбро отбранявал сектора от морските стени на града, за който отговарял, успешно противодействал на османския флот и нещо повече, когато османските сапьори опитали да подкопаят стените на града и да ги взривят прокопавайки тунел, той ръководил противоминните действия на защитниците и успял да затрупа противниковите бойци в собствения им тунел !


Няма яснота защо султан Мехмед екзекутирал Нотарас. Според едната от версиите, на митрополита на Монемвасия Макарий, след като Града паднал, Лука се явил пред султана и му предложил да му предаде скритите си в Генуа и Венеция пари, които били колкото имперската хазна, но Завоевателя извикал нещо от рода на: "О, лукаво куче, щом си имал такова богатство, защо не си помогнал на императора и родината си?..."

Но има и друга версия, според известния византолог проф. Стивън Рънсиман, според който на един пир, устроен от Мехмед пет дни слет превземането на града, след като султана достатъчно изпил, някой му прошепнал, че Нотар има четиринадесет годишен син с необикновена красота! Султана веднага изпратил един евнух в дома на мегадукса със задача веднага да отведе момчето в харема му.
(Очевидно Мехмед Завоевателя е имал доста...разнообразни наклонности)


(Лука Нотарас и синът му. Източник: https://dic.academic.ru/dic.nsf/ruwiki/119151


Нотарас, чиито по-големи синове били загинали по време на сраженията при обсадата, отказал да подложи момчето на подобно унижение, и тогава вече изпратената стража завела при султана и Нотарас и сина му и младият му зет, сина на великия доместик Андроник Кантакузин. Когато Нотарас и пред самия султан отново отказал да даде детето в харема му, Мехмед заповядал всички да бъдат обезглавени на тогавашния площад "Ксеролоф".
 Отървали се само дъщеря му Анна с леля си, които се добрали с кораб до Венеция и станали основоположници на т.н. "Византийско общество" там.

Има и версия, от Леонард от Хиос, доминикански епископ на Митилини, че все пак Яков, малкия син на Лука бил прибран в харема на Мехмед, а екзекутиран бил брат му - Исак.
Яков бил в харема на султана до 1460  год, когато успял да се измъкне и стигнал до сестрите си (Леонард дава имената им - Анна, Теодора и Ефросина) във Венеция, където се и оженил за Елизабет Зембетис, но нямали деца.

Съпругата му била от рода на Палеолозите, но продадена в робство, загинала по пътя за Адрианопол, близо до Месене.

Счита се, че потомък на Лука Нотарас е св. Герасим Кефалонийски, чиито нетленни мощи са обект на поклонение и до днес в основания от него манастир на острова!

Нашите приятели от сайта The Byzantine legacy имат още няколко снимки от кулата тук:
https://www.thebyzantinelegacy.com/eirene-tower