сряда, 13 август 2014 г.

Крепостта Фанарион в Тесалия




Района на град Трикала, в гръцка Тесалия, е много богат на паметници от древността. Достатъчно е да споменем Метеора и да разберем, че човек може да идва тук десетки пъти, и пак ще си отиде с чувството, че има нещо, което е пропуснал, което не е видял, и заради което обезателно пак трябва да дойде...

Но освен многобройните манастири, църкви и скитове на Метеора, криещи безброй изкушения, за любителите и професионалните изследователи, днес ще видим едно място, което надявам се да ви изненада приятно.

Това е византийската крепост Фанари, в едноименното село, само на двайсетина километра южно от Трикала в посока Кардица.




Точното време на построяването на крепостта не е известно, но областта излиза на историческата сцена през XIII век, появявайки се със името Фанарион, в един имперски едикт от 1289 на Андроник II Палеолог, касаещ запазването на правата на манастира "Богородица Ликусада" , сега несъществуващ, но в тогавашните времена заедно с Порта Панагия, са били главните религиозни центрове на Тесалия.
Буквално текста гласи:..."πλησίον που διακειμένη του άστεως, ο, Φανάριον ονομάζεται..."




Манастира Ликусада е основан от съпругата на Йоан I Дука Комнин, управлявал областта от 1268 до 1289 год., когато умира в монашество и е погребан във внушителната манастирска църква, построена от него и намираща се на двайсетина километра от Фанари - Порта Панагия...




Църквата за която стана въпрос е изключително зрелище и ако се интересувате от византийска архитектура, задължително си я вкарайте в маршрута, отправяйки се към Метеора...





Хрисовула на император Андроник II Палеолог е намерен в Големия Метеор, а сега в музея там има изложено копие, като оригинала се пази в Атина, В Националната библиотека на Гърция.




Областта става арена на много и драматични събития, по времето на междуособиците, в края на 13-ти, и началото на 14-ти век, между Епир, Тесалия, Ахейското княжество и възстановената от Михаил VIII Палеолог Римска империя - Византия, след известната Пелагонийска битка...
Главни действащи лица в тези събития са Епирския деспот Никифор I Комнин Дука (1267/8 г.-1297 г.), съпругата му Анна Комнина Кантакузина Палеологина, и Тесалийския деспот Йоан I Дука Комнин ( 1268 г. - 1289 г.), доведен брат на Никифор....Изобразен е на ктиторската композиция в Порта Панагия.




Повече информация за крепостта и областта могат да се намерят в т.н. "Писмо Оркомотико" /"ΟΡΚΩΜΟΤΙΚΟ ΓΡΑΜΜΑ"/ на Михаил Гаврилопулу от 1342 год. 





В писмото се вижда, че управителите на Тесалия - севастократор Стефан и наследника му Михаил Гаврилопулу, са резидирали и във Фанар по това време, докато преди тях деспот Йоан I Дука Комнин - Копелето, е предпочитал за свой главен град Неопатра...Наричан е с прозвището "Копелето", защото Йоан Дука е извънбрачен син на Михаил II Комнин, владетел на Епир от 1230 г. до смъртта си през 1266/68 г.


Писмото "Оркомотико" се съхранява в Големия Метеор.А който иска да го прочете може да последва линка под снимката по-горе.





През 1332 крепостта и града са завладени от Епирския деспот Йоан II Орсини, който успял да премине високия и стръмен Пинд, и превзел крепостите в западна Тесалия, като поставил в тях и съответния гарнизон. От това време са и хрисовулите на Орсини, издадени в полза на манастирите "Ликосада" и "Св.Никола Завлантион".



През 1333 командира на Солунския гарнизон Михаил Гладиатор превзема няколко града и крепости в Тесалия, сред които и Фанар, като го поставя под суверенитета на император Андроник III Палеолог (1325-1341) 


През 1383 год. по време на събор в манастира "Св.Никола Завлантион" за пръв път се появява и името на епископа на Фанар-Дамян, но останки от църква зад стените на крепостта не се забелязват...



Османската инвазия в Тесалия азпочва през 1386 год, под водачеството на Евренос бей.През 1396-97 год. Под предводителството на султан Баязид, Фанар е превзет от османците, но след битката при Анкара, в която османските войски са разгромени от Тамерлан, областта е върната на Византия или по-вероятно да получава своеобразна автономия в границите на османското завоевание 


През 1444 год. деспота на Мистра и по-късно последен византийски император Константин XI Палеолог, навлиза в Тесалия, в опит да възвърне за империята превзетите от османците територии и превземайки Фанарион, достига до планините в западна Тесалия, като поставя управител в крепостта. Това положение обаче не трае дълго и скоро османците под предводителството на Турхан примуждават Константин да отстъпи и успяват да задържат контрола над областта до 1881 год.
Сведения за тази отчаяна последна атака на Константин Палеолог ни е оставил атинския историк от двора на пелопонеския деспот Лаоник Халкокондил в десет томния си труд "Доказателства на историите". 



В самата крепост, която днес се реставрира умело и е отворена за посещения срещу 2 евро вход, може да видите интересно водохранилище.




Използвани източници: 

 2. DEMETRIOS KYRITSES THE "COMMON CHRYSOBULLS" OF CITIES AND THE NOTION OF PROPERTY IN LATE BYZANTIUM