събота, 27 февруари 2010 г.

"Кара пещера" ,край с.Манастир - Провадийско


На около час път пеша от Провадийското село Манастир ,се намира т.н. "Кара Пещера" ,или още "Манастира на 40-те одаи" ... Възможно е името на тази обител да идва от там ,че посредством множество преграждания и други подобни пространствени решения ,някога този манастир да е имал 40 килии ...


Част от помещенията са под нивото на скалата ,и достъпа до тях в момента е преграден с метални решетки ,но тук-таме може да се надникне и да се видят проходите и нишите ...


Подземните килии са общо 3 ,на различни нива ,свързани с проходи помежду им ,а достъпа отвън е по изсечени в скалата стъпала ... Цялата скала е осеяна с ниши и следи от някогашните преградни съоръжения ...


Най - голямото помещение ,представлява пещера с елипсовидна форма и дължина около 40 метра ... В северната и част има голямо помещение с два отвора ...



На север по протежение на цялата скала ,са подредени няколко помещения ,най-интересното от които ми се видя това ...



Възможно е манастира да е дал името и на селото откъдето е и подхода към него - Манастир ...


В самото село има и една вехта църква от XIX век ,която е другото интересно място за визитация ...

вторник, 23 февруари 2010 г.

Скалния манастир в местността "Осмарски колонии" на Шуменското плато





Близо до хижа Букаците над с.Троица на Шуменското плато се намира скален манастир за който не се знае как му е православното име и всички му казват “Манастира”.

Изследван е някога от Карел Шкорпил който дава описание и го скицира...


Отвесната скала ,на която е оформена отшелническата обител е на левия бряг на р. Троишка ,и е със западно изложение.



За пригодяването към монашески живот е допълнително оформена естествена скална кухина ,на около 5-6 метра от основата на скалата ...



Някога изкачването е било ,посредством дървени стълби ,но след края на монашеския живот на товя място ,липсата на грижа и естествените природни сили са взели своята дан ...

Достъпа в момента е посредством катерене по един скален процеп ... иска се внимаване ,но мястото е достъпно и за хора без кой знае каква подготовка : )



Самият манастир има две основни помещения.Едното с размери 4 х 4 метра представлява църква ,пред чиито олтар е имало дървен иконостас....



Интересна е западната част на църквата ,където посредством дървена преградна стена е обособено друго самостоятелно помещение ,интересно с това ,че съдейки по запазените жлебове в скалата е било разделено на два етажа с дървен под ...



Достъпът до втория етаж е бил също по дървена стълба ,чиито жлебове ,за прикрепването и личат на стената



Всеки от “етажите” е имал самостоятелен прозорец с добре оформени ръбове ,затварян вероятно от дървени капандури ...

На пода на долното помещение е издълбана гробна камера ...


Другото самостоятелно помещение е отворено на запад.




Духовният живот на манастира ,частично е отразен в редица скални рисунки и графити ,издълбани по стените на манастирските помещения ...

Брадвата символизира мъченичеството



... а елена уединението и самотата ...


Тук има издълбана и човешка фигурка ....



Интересен е надпис изсечен в скалата при входа на църквата регистриран от Ст Маслев и последно датиран от Н. Овчаров към 1252 год. месец април ,известен като НАДПИСА НА ГРАМАТИК АНДОНА /Н.Овчаров/ ...



Стоян Маслев чете името като Андрей/я ...



надписа гласи "1252 ..../не се чете/ ПИСАХ АЗ ГРАМАТИК АНДОНА ... МЕСЕЦ ... АПРИЛ" .....

В същия манастир е и надпис със съдържание "МЕСЕЦ СЕЧЕН /народно име на февруари/ КОГАТО ПОЧИНА МОНАХ ...не е довършен



ЛИТЕРАТУРА

1.Асен Пейчев ,Марин Николов, Стела Станева ,Дарина Иванова ,”Скални манастири по Шуменското плато” ,”Дирекция на Природен парк Шуменско плато”-гр. Шумен ,2001 год.,44-47 стр.

2.Овчаров Н. “Исторически приноси към старобългарската и старославянската епиграфика и книжовност”, АИ “Марин Дринов” ,2006 год ,241-246 стр.


петък, 5 февруари 2010 г.

Ючхисар ... Скалата - крепост





Градчето Ючхисар е може би едно от най-живописните местенца из Кападокия.

Самото градче не е нищо особено ... схлупени къщури и тесни улички /чисти!/ ...

Но най-голямата му забележителност е Ючхисарската крепост ,оформена в 100 метровите скали ,видими от много километри и приличащи на швейцарско сирене с издълбаните в тях скални жилища.

В първия момент ,като ни кажат крепост ,и в съзнанието ни изниква обичайната представа ... каменни стени ... кули ... зъбери ...

Нашата крепост обаче представлява творение със същите функции ,но от съвсем друг мащаб и структура.

Докато “нормално градените” крепости ,в чиито строеж са използвани обичайните за епохата строителни материали като камък,дърво,кал ,хоросан ,тухли и т.н. са се развивали по хоризонтала ,то крепостта Ючхисар се е развивала ... нагоре ... !


Самата крепост представлява висока скала ,която посредством мрежа от тунели, проходи и стълби ,издълбани в нея с изключително майсторство е превърната в уникално фортификационно съоръжение.


Хитрите кападокийци в древността са преценили ,че да мъкнат камъни ,да привличат скъпоструващи каменоделци и майстори зидари ,си е твърде скъпо удоволствие и със същия успех биха могли да се укрепят в скалата и без да използват строителни материали ,освен там ,където вече с цел подобряване на фортификацията ,не е било съвсем наложително ...

Пък и местната вулканична скала се дълбае лесно и има изключителни изолационни качества ... интересното е ,че в изсечените из скалите помещения температурата се задържа постоянна и зиме и лете ...


Така че е къде ,къде по-евтино и функционално да си направиш от скалата крепост ,отколкото да си я иззидаш ... И крайния резултат е ,че огромната канара отвътре прилича на същински термитник ,само дето в тунелите кръстосващи я нагоре – надолу не са щъкали мравки ,ами хора ... а сега вече и туристи ...


Тесните входови пространства допълнително са оформяни така ,че да не може евентуалния неприятел да маневрира ,ако все пак преодолее главния вход ... Препречването на вратите не е ставало с обичайните дървени порти ,обковани с гвоздеи и олово ,а с един прост воденичен камък ,който като се изтъркули и застопори в изсечения за него улей, и край ... иди и влизай ако си нямаш друга работа

Такива съоръжения за залостване на тунелите има из цялата крепост ,пък и из тези лабиринти от тунели си е било цяло чудо ,ако и да влезеш ,да не се залуташ ,и не попаднеш под ударите на някое друго хитроумно капанче,заложено от защитниците ...

Сега тунелите са силно ерозирали и много от тях са срутени и до тях достъпа е невъзможен...Снабдяването с вода и храна не е било проблем ,защото както казахме ,в помещенията използвани за складове температурата не позволява на продуктите да се скапят бързо ,а до реката течаща надолу е имало проход ,по който се е слизало и въпроса се е решавал безпроблемно ... сега този проход е затрупан заедно с много други и не го видях с очите си ,но пък видях копани тунели на дълбочини ,граничещи с безумието ... нещо от рода на 50 – 60 метра в дълбочина ... видях помещения ,обори, църква, складове и какво ли не още ,и то с невероятна вентилация ... така че вярвам ,че отбраната на една такава крепост е можела напрактика да продължи до втръсване без никакъв успех за нападателите !


На върха на скалата е имало голяма раннохристиянска църква ,чиито основи са изсечени в скалата и си личат идеално ... в храма са били погребани някакви благородни византийци ,чиито гробове също си личат, макар и ерозирали


100 метровата канара е всъщност най-високата точка в околността и предлага уникален поглед по Анадолското плато ...


Всеки един от тези конусообразни скални гиганти е бил дълбан в продължение на векове ,още от античността ... Тунелите и подземните градове са използвани и от ранните християни ,за да се крият от римските управители ,които в тези области хич не са си поплювал ...


Кападокия е сигурно земята с най-много светци и мъченици ,посечени ,изгорени ,и какво ли още не ,от римляните преди приемането на християнството ,за официална религия в империята

Най-ранното споменаване на околността и скалните убежища е в житието на Св мъченик Йерон ,който ...” събрал дружина от осемнадесет мъже християни, скрил се заедно с тях в намиращата се наблизо пещера и оттук се отбранявал срещу нападенията на обкръжилите го езичници. Последните известили своя началник, че Иерон се укрепил заедно с други християни в една пещера и че не могат да го заловят. Началникът им изпратил още войници на помощ и въпреки това те не могли да направят нищо” ...



В пътеводителя на Джон Фрийли ,който снимах ,без да се сетя да снимам нито как се казва ,нито кое издание е цитата на житието е продължен до там, че “ тези пещери не били естествени ,а били издълбани в скалата с голяма вещина” ...

Ето снимка на текста ...


Оригинала на житието не го намерих никъде ,но и без да го имам ,като знам какво може да представлява въпросната “пещера” ,твърдя със сигурност ,че е била някое подобно ,оформено хитроумно защитно съоръжение ,щом римските легионери нищо не могли да направят ... изобщо не се учудвам ,на безсилието им ...


Иначе в Ючхисар няма доколкото знам някакви християнски обекти за посещение и поклонение ... За сметка на това пък в близките околности има доста

Остатък от местния фолклор е ,че гроба на Св Иерон е в близкото градче Авчълар, идентифицирано като древната Матиана ,и отстоящо на 3 км от Ючхисар ,в гробищния параклис на манастира “Св Теодора” или “Везирхане” ... Освен тази църква има още 5 но тях ше ги ошетам другия път като се засиля нататък с Божията Благословия

За Гьореме ,което също е наблизо и където има 15 – тина църкви и манастири няма изобщо да коментирам ... За него ше направя някой път отделна тема :)


Строителството и преизползването на скалните обители и скрвалища е продължило и през византийската епоха.

През 451 година на Четвъртия Вселенски Събор ,игумен на име Елпидий ,водил голяма група монаси от Матиана, Прокопион /Юргюп/ и Корама /Гьореме/ ,които са все в околностите на Ючхисарската крепост , а това им е и първото споменаване изобщо в изворите и то ,и като сериозни монашески отшелия


Леон Дякон ,който пише в X век своята История ,нарича жителите на Кападокия “троглодити” ,защото живеели и се криели в пещери, цепнатини и подземни лабиринти ...


Ами то и аз да бях ,и аз щях до си изкопая едно мезонетчи в някой скален конус и да си живея със здраве ... даже и басеинче щях да си спретна ,и изба с бъчви ... с изглед към "Долината на гълъбите", ама това е друга тема