Ючхисар ... Скалата - крепост

Градчето Ючхисар е може би едно от най-живописните местенца из Кападокия.

Самото градче не е нищо особено ... схлупени къщури и тесни улички /чисти!/ ...

Но най-голямата му забележителност е Ючхисарската крепост ,оформена в 100 метровите скали ,видими от много километри и приличащи на швейцарско сирене с издълбаните в тях скални жилища.

В първия момент ,като ни кажат крепост ,и в съзнанието ни изниква обичайната представа ... каменни стени ... кули ... зъбери ...

Нашата крепост обаче представлява творение със същите функции ,но от съвсем друг мащаб и структура.

Докато “нормално градените” крепости ,в чиито строеж са използвани обичайните за епохата строителни материали като камък,дърво,кал ,хоросан ,тухли и т.н. са се развивали по хоризонтала ,то крепостта Ючхисар се е развивала ... нагоре ... !

Самата крепост представлява висока скала ,която посредством мрежа от тунели, проходи и стълби ,издълбани в нея с изключително майсторство е превърната в уникално фортификационно съоръжение.

Хитрите кападокийци в древността са преценили ,че да мъкнат камъни ,да привличат скъпоструващи каменоделци и майстори зидари ,си е твърде скъпо удоволствие и със същия успех биха могли да се укрепят в скалата и без да използват строителни материали ,освен там ,където вече с цел подобряване на фортификацията ,не е било съвсем наложително ...

Пък и местната вулканична скала се дълбае лесно и има изключителни изолационни качества ... интересното е ,че в изсечените из скалите помещения температурата се задържа постоянна и зиме и лете ...

Така че е къде ,къде по-евтино и функционално да си направиш от скалата крепост ,отколкото да си я иззидаш ... И крайния резултат е ,че огромната канара отвътре прилича на същински термитник ,само дето в тунелите кръстосващи я нагоре – надолу не са щъкали мравки ,ами хора ... а сега вече и туристи ...

Тесните входови пространства допълнително са оформяни така ,че да не може евентуалния неприятел да маневрира ,ако все пак преодолее главния вход ... Препречването на вратите не е ставало с обичайните дървени порти ,обковани с гвоздеи и олово ,а с един прост воденичен камък ,който като се изтъркули и застопори в изсечения за него улей, и край ... иди и влизай ако си нямаш друга работа

Такива съоръжения за залостване на тунелите има из цялата крепост ,пък и из тези лабиринти от тунели си е било цяло чудо ,ако и да влезеш ,да не се залуташ ,и не попаднеш под ударите на някое друго хитроумно капанче,заложено от защитниците ...

Сега тунелите са силно ерозирали и много от тях са срутени и до тях достъпа е невъзможен...Снабдяването с вода и храна не е било проблем ,защото както казахме ,в помещенията използвани за складове температурата не позволява на продуктите да се скапят бързо ,а до реката течаща надолу е имало проход ,по който се е слизало и въпроса се е решавал безпроблемно ... сега този проход е затрупан заедно с много други и не го видях с очите си ,но пък видях копани тунели на дълбочини ,граничещи с безумието ... нещо от рода на 50 – 60 метра в дълбочина ... видях помещения ,обори, църква, складове и какво ли не още ,и то с невероятна вентилация ... така че вярвам ,че отбраната на една такава крепост е можела напрактика да продължи до втръсване без никакъв успех за нападателите !

На върха на скалата е имало голяма раннохристиянска църква ,чиито основи са изсечени в скалата и си личат идеално ... в храма са били погребани някакви благородни византийци ,чиито гробове също си личат, макар и ерозирали

100 метровата канара е всъщност най-високата точка в околността и предлага уникален поглед по Анадолското плато ...

Всеки един от тези конусообразни скални гиганти е бил дълбан в продължение на векове ,още от античността ... Тунелите и подземните градове са използвани и от ранните християни ,за да се крият от римските управители ,които в тези области хич не са си поплювал ...

Кападокия е сигурно земята с най-много светци и мъченици ,посечени ,изгорени ,и какво ли още не ,от римляните преди приемането на християнството ,за официална религия в империята

Най-ранното споменаване на околността и скалните убежища е в житието на Св мъченик Йерон ,който ...” събрал дружина от осемнадесет мъже християни, скрил се заедно с тях в намиращата се наблизо пещера и оттук се отбранявал срещу нападенията на обкръжилите го езичници. Последните известили своя началник, че Иерон се укрепил заедно с други християни в една пещера и че не могат да го заловят. Началникът им изпратил още войници на помощ и въпреки това те не могли да направят нищо” ...

В пътеводителя на Джон Фрийли ,който снимах ,без да се сетя да снимам нито как се казва ,нито кое издание е цитата на житието е продължен до там, че “ тези пещери не били естествени ,а били издълбани в скалата с голяма вещина” ...

Ето снимка на текста ...

Оригинала на житието не го намерих никъде ,но и без да го имам ,като знам какво може да представлява въпросната “пещера” ,твърдя със сигурност ,че е била някое подобно ,оформено хитроумно защитно съоръжение ,щом римските легионери нищо не могли да направят ... изобщо не се учудвам ,на безсилието им ...

Иначе в Ючхисар няма доколкото знам някакви християнски обекти за посещение и поклонение ... За сметка на това пък в близките околности има доста

Остатък от местния фолклор е ,че гроба на Св Иерон е в близкото градче Авчълар, идентифицирано като древната Матиана ,и отстоящо на 3 км от Ючхисар ,в гробищния параклис на манастира “Св Теодора” или “Везирхане” ... Освен тази църква има още 5 но тях ше ги ошетам другия път като се засиля нататък с Божията Благословия

За Гьореме ,което също е наблизо и където има 15 – тина църкви и манастири няма изобщо да коментирам ... За него ше направя някой път отделна тема :)

Строителството и преизползването на скалните обители и скрвалища е продължило и през византийската епоха.

През 451 година на Четвъртия Вселенски Събор ,игумен на име Елпидий ,водил голяма група монаси от Матиана, Прокопион /Юргюп/ и Корама /Гьореме/ ,които са все в околностите на Ючхисарската крепост , а това им е и първото споменаване изобщо в изворите и то ,и като сериозни монашески отшелия

Леон Дякон ,който пише в X век своята История ,нарича жителите на Кападокия “троглодити” ,защото живеели и се криели в пещери, цепнатини и подземни лабиринти ...

Ами то и аз да бях ,и аз щях до си изкопая едно мезонетчи в някой скален конус и да си живея със здраве ... даже и басеинче щях да си спретна ,и изба с бъчви ... с изглед към "Долината на гълъбите", ама това е друга тема