петък, 17 юни 2011 г.

Скалния скит с гробница "Св. Георги" ,край Провадия



Района на Провадия ,през средните векове е бил важен митрополитски и градски център ,добре укрепен ,и доста богат на скални обители, келии, гробници и други християнски светини ,които вече са отдавна изоставени ,и поради липсата на всякаква информация ,слабо популярни и сред любителите на този вид прекарване на свободното време ... Едно такова място е скалната гробищна църква "Св Георги".

Намира се на около 7км североизточно от гр. Провадия в сух дол наречен „Таш Кайнарджа”.
/ Описание по: К. Шкорпил. Памятники в окрестностях Аббоской равнины. – ИРАИК, Х, 1905, с. 1423-424; А. Маргос. Цит. съч.,с. 116; План по К. Шкорпил. Памятники…, табл. LХХХVІІ 2./


До там може да се стигне през с. Петров Дол или през с. Староселец ,като местните ще ви упътят за посоката ,но въпреки това на нашата група ни се наложи да впрегнем всички сили и целия си талант за ориентиране ,докато я намерим ...

В момента от цялата келия е оцеляла само гробницата по чиито стени се забелязват две ниши ,а на пода две гробни камери ,изсечени в скалата...




Комплексът се е състоял от дървена църквица – параклис в подножието на скален масив и килия - костница, изсечена на 7 м височина. За източна стена на църквата е служила скалата, където е оформена абсидата. Над нея чрез два улея и гнезда е била закотвена двускатната дървена конструкция на покрива. Подходът към килията е от площадка широка 1,80 м и дълга 4,50 м.Входът е на 1 м над нивото на площадката и представлява правоъгълна рамка, аркирана в горния край с размери: ширина – 0,70 м, височина – 0,85 м и дълбочина – 0,30 м. Килията има неправилен трапецовиден план с размери: дълбочина – 2,25 м, ширина при входа – 2,65 м, ширина в дъното – 1,50 м, височина – 1,30 м. Върху източната стена са оформени две ниши. Дясната е аркирана в горния край и е с размери: височина – 0,60 м, ширина – 0,59 м, дълбочина – 0,12 м. Съседната ниша е правоъгълна с размери : ширина – 0,60 м, височина – 0,15 м, дълбочина – 0,15 м. В пода край южната стена е изсечен гроб с трапецовиден план и кръгло уширение в западния край, където е местото на главата на покойника. Размери: дължина – 1,80 м, ширина – 0,50-0,25 м, дълбочина – 0,30 м. При отвора е оформен жлеб за поставяне на дървен капак. По средата на помещението е изсечена вдлъбнатина с неправилна форма и размери: дължина – 1,20 м, ширина – 0,80 м, дълбочина – 0,20 м. Над площадката, вляво от входа към килията е оформено аркирано правоъгълно поле с раз-мери: ширина – 0,90 м, височина – 1,00 м. На средногръцки език е изписано Манастир Свети Георги.

До оцелялата към момента гробница ,по цялата скала личат гнезда ,за дървени греди от някогашната конструкция на скита
Достъпа до гробницата е бил по издълбани каменни стъпала ,но сега са направили дървена стълба ...


Името на тази църква-гробница идва от надписа на гръцки език ,в който е упоменато името на Св Георги ...


Надписът е късен най-вероятно от XVIII-XIX век ,и показвва ,че мястото е използвано ,за духовните нужди на околното християнско население до съвсем скоро.

Манастирът Св. Георги до с. Петров дол (план по К. Шкорпил и Г. Атанасов)

Комплексът, включващ само църква и килия с гробна камера на пръв поглед свидетелства за отшелническо покоище. Полуразрушеният храм и пропаданията на скалата в южна посока предполагат и други килии. Очевидно става въпрос за малък скит, чийто основател е оформил пустинническа килия и изсякал в пода и собствения си гроб.Освен това и датировката съвпада с практиката още приживе отшелниците да приготвят вечното си покоище. Впрочем подобни гробни камери са регистрирани още в килиите на монаси от ранното средновеконвие в Кападокия, Мурфатлар, добруджанските сухоречия Канагьол, Суха река, Крепча и др.../ L. Rodley. Cave Monasteries of Byzantine Cappadocia. Cambridge, 1985., p. 88; I.Barnea, V. Bilcurescu. Santierul archeologic Basarabi. – MCA, V, 1959, p. 551, 558, fig. 8; I.Barnea. Сhristian Art in Romania, 2. Bucureast, 1981, p. 86; К. Шкорпил. Опис на старините по течението на река Русенски Лом. София, 1914, с. 102-104, фиг. 81; К. Константинов. Два старобългарски надписа от скалния манастир прис.Крепча,Търговищки окръг. – Археология, XIX, 3, 1977, с. 21-23; Г. Атанасов. Християнският Дуросторум-Дръстър…., с. 197./

Трудно е да се разгадае смисълът на този обичай, но той най-малкото свидетелства за пренебрежение към тленността и смъртта, както и за нетърпеливо очакване за отделяне на духа от тялото и явяване пред Всевишния. Позната е духовната практика, около килията на известен подвижник да се събират последователи, които по-късно изграждат църква или формират малък манастир ,който прераства и в голямо духовно средище ,например Рилския манастир или скалната обител ,край с.Иваново - Русенско.

В близост до Св Георги е по-големият скален манастир в местността "Градище" ,но той за съжаление е недостъпен без специална алпийска екипировка и умения ... Голяма е вероятността нашата малка църква-гробница да е принадлежала и обслужвала именно този по-големия и вероятно киновиален манастир ,където е локализирано и средновековно селище




ЛИТЕРАТУРА


1.Валентина Кирова, Пламен Михайлов ,"Скалните манастири от Провадийско" ,2008 ,стр.20.21
2.А. Маргос. „Средновековни скални манастири по Провадийското дефиле” – ИНМВ, 17/32/, 1981
2.
Георги Атанасов,ДОБРУДЖАНСКОТО ДЕСПОТСТВО КЪМ ПОЛИТИЧЕСКАТА, ЦЪРКОВНАТА,СТОПАНСКАТА И КУЛТУРНАТА ИСТОРИЯ НА ДОБРУДЖА ПРЕЗ ХІV ВЕК, Приложение III. Християнските паметници в центровете на Добруджанското деспотство през ХIV в.II Манастири ,Стр. 339 – 340, Велико Търново, 2009 Издателство “Фабер”, 2009

Няма коментари:

Публикуване на коментар