понеделник, 8 август 2011 г.

Църквата "Св.Петър" в с.Беренде






Само на 60 км от София ,на високия бряг на р.Нишава ,се намира един от най-интересните оцелели паметници на българското провинциално средновековно изкуство.Да, точно така ... именно в този забравен от всички ,забутан край ,който не буди никакви асоциации ,свързани с туризъм или забележителности ,или Бог знае какво интересно ,за посещение от нашего брата обикновения "лаик-турист със склонност към историята" ,се намират няколко наистина уникални ,за нашата действителност паметника и сега ще разгледаме може би най-интересния от тях ,а именно средновековната църква "Св.Петър" в с.Беренде... Беренде е малко село ,в община Драгоман ...Пътя е през Годеч ,не се лъжете да минавате през Калотина ,защото въпреки че на картите е отбелязан път ,такъв дефакто липсва ,така че не рискувайте да си потрошите колата ,ако случайно решите да тръгнете натам ,подтикнати от неясни подбуди ...


Така ... вече сме в Беренде ... сега попитайте някой да ви каже къде е къщата на Аспарух и Василка Кръстеви ,които държат ключа ,за църквата и ги помолете да ви го дадат ,и да ви упътят ...поне когато аз бях там ключа беше в тези добри и сърдечни хора ,сега не знам къде е ,но където и да е ,вярвам ,че никой няма да ви откаже помощ и всеки от местните ще ви упъти и помогне да видите църквицата ... Оставяте колата в селото и по пътека ,спускаща се в дола към Нишава ,за около 15-тина минути би трябвало да достигнете там ,за където сте тръгнали ...


Гледката от пътеката ,водеща към храма е меко казано смущаваща ... ще питате : нали каза ,паметник на културата ... че и най-интересния в този регион ... че и уникален ... е къде е ,т'ва ли ти е паметника ,как ше минем сега през тези тръни ... за т'ва ли бихме толкова път ... и със сигурност ще бъдете прави ,но почакайте ... има време и за разочарования ,все пак още не сме стигнали до самата църква ...


Трудно е да се намерят някакви художествени достойнства ,в архитектурния облик на църквата.Тя е малка ,изградена от камък ,правоъгълна по план ,едноапсидна сграда с двускатен покрив ,покрит с каменни плочи ,като само патронната ниша над входа и двете подобни на бойници тесни прозорчета нарушават еднообразието на градежа.Храма има цилиндричен свод ,липсва дяконион ,а протезиса е плитка ниша на обичайното място на източната стена...По своите функции ,църквата е била гробищна ,съдейки по многобройните обрасли кръстове из храсталаците около нея...Вероятно ограничените финанси на провинциалните ктитори ,са налагали появата на тези максимално опростени сгради ,като размерите и планировката им отговарят на своего рода минимума ,за извършването на най-елементарни култови действия...

Всъщност ,ценното в нашия случай ,и главното художествено достойнство на църквата ,са нейните стенописи.Архитектурната елементарност на храма ,и малкото пространство ,предоставено на зографите ,определя до голяма степен съдържанието на стенописната програма.Необходимостта ,върху малката площ ,да се изобразят основните догми на християнската религия ,без които храмът би изгубил култовата си същност ,прави стенописите на всички еднокорабни църкви в поствизантийското пространство ,еднотипни по съдържание ,като разликите можем да търсим единствено в идейните съображения на майсторите зографи ,или в изискванията на ктиторите ,а не на последно място и от култовото предназначение на храма...Стенописите в църквата при с.Беренде не са изключение оттова правило ...


И така ,да видим какво крие нашата малка ,схлупена църквица ....
Стенописите в църквата при с.Беренде са един от малкото запазени примери на средновековна монументална живопис ,на територията на България.Датират се според художествените си белези към XIV век - епохата на т.н. "Палеологов Ренесанс" във Византия ,или времето на цар Йоан Александър ,наричано у нас "Втори Златен век на Българската култура"....
На територията на България има много малко запазени ансамбли от епохата на Палеолозите /сещам се на прима виста само за три : Стенописите на Земенския манастир ,Стенописите в параклиса на "Хрельовата кула" на Рилския манастир ,и лошо запазените стенописи и църква в близкото до Беренде с.Калотина/ ,и НЯМА други запазени паметници от този период ,в които могат да се намерят някакви близки стилови аналози ,със фреските на църквата при Беренде...


Този факт още повече ме хвърля в размисъл ,по каква причина състоянието на този уникален по същността си паметник на БЪЛГАРСКАТА ХУДОЖЕСТВЕНА култура ,е докарано до това положение ,защото фактически църквата си заминава ,а главното и достойнство - стенописите се рушат и заличават ....


Kоето пък влиза в истинска колизия с информацията от сайта на моя приятел Краси /линк/ ,че :

"...Стенописите в църква „Св. Св. Петър и Павел“ са обявени за паметник от национално значение в Протокол No11 на СОПК от 07.12.1966 г., без обнародване; 3) Църквата „Св. Св. Петър и Павел“, с. Беренде, общ. Драгоман, обл. Софийска, е декларирана като художествен паметник с писмо на НИПК No3107 от 18.09.1978 г"...

Интересно ,за коя нация са паметник от Национално значение ,защото съдейки по състоянието на "паметника" ,очевидно е ,че тази нация не е Българската ... Срамно е ,че оттатък границата с Р.Сърбия ,която е зад баира ,техните научни институции се грижат много по - добре за паметниците отсредновековието ,намиращи се в техните погранични региони ,дори за тези с безспорна българска идентичност ,например църквите в Долна Каменица ,и Станичене ... а ние ... какво правим ние ...


Но да се върнем към стенописите ...

Конхата на абсидата се заема изцяло от допоясно изображение на Богородица Оранта ,с Христос Младенец в медалион на гърдите и....
Думата "Оранта" идва от лат. оrans, огаntis “молещ се, призоваващ” – човек в молитвена поза с вдигнати нагоре ръце.В православната иконография това е един от основните видове изображения на Богородица ,в застъпническа молитва.


Подобно на нея е изображението на Божията Майка, с изобразен в кръгъл или многоъгълен ,както в случая медалион на гърдите Й Христос Емануил/Младенец/ .

Тези изображения са наричани в славянската иконографска традиция "Ширшая небес" или "Знамение", защото изобразяват въплъщението на Божия Син в човешки образ, основан на най-важното пророчество на пр. Исайя, привеждано многократно в новозаветните текстове:

"Затова Сам Господ ще ви даде личба:
ето, Девицата ще зачене и ще роди Син,
и ще Му нарекат името Емануил."
(Исайа 7:14)

В православния храм, особено след IX век, Богородица Оранта е изобразявана обикновено в цял ръст ,в конхата на олтарната абсида.Образа търпи промени към средата на XIV век,когато започва да се изобразява по този начин ,заменяйки дотогавашната сцена на Богородица с двама архангели от двете и страни ,особено в провинциалните центрове ,отдалечени от Константинопол и останалите културни средища...

В контекста на храмовата иконопис темата за застъпничеството добива и по-широк аспект: С молитвата Си Пресвета Богородица свързва в едно Небесното Царство (представено от горната част на храмовата абсида) с "долния свят" под краката Й.Христос, слиза чрез Молещата се Богородица на земята, приема чрез Нея човешки образ и освещава човешката плът със Своето Божествено присъствие, превръщайки Божията Майка в храм. Поради това Молещата се Богородица "Оранта" се възприема като олицетворение както на християнския храм, така и на цялата православна църква


В долната част на олтарната абсида са представени четирима от великите църковни отци:
Св.Василий Велики


Св.Атанасий Александрийски


Св.Григорий Богослов


Св.Йоан Златоуст


Тези фигури ,заедно с изображението на светеца ,означен като Св.Кирил Философ ,и изобразен на южната стена извън апсидата но със сигурност учавстващ в композицията ,съставляват сцената "Мелизмос" или "Поклонение пред жертвата".Композиция обичайна за иконографското оформление на олтарното пространство ,възникнала в годините на XII век и символ на Небесната литургия ,както и в случая с малкото пространство на храмовата апсида ,символ и на тайнството на Евхаристията ,или Св.Причастие ,при което Светите Дарове ,а именно хляба и виното се преосъществяват в тялото и кръвта Христови по време на Литургията ,сцена често изобразявана самостоятелно в по-големите храмове.

В центъра на тази композиция обикновено е представен Христос Младенец ,най-често в дискос ,символизиращ въплъщението и изкупителната жертва на Божия Син ,на която се покланят църковните отци - литургисти ,държащи свитъци с цитати от литургични текстове.В нашия случай обаче ,изображението на Младенеца Христос липсва.Вероятно ,поради малкото пространство ,изображението е било на страниците на прозорчето и с течение на времето се е изличило ...


Друга особеност на композицията е разместването на местата на църковните отци...По принцип от двете страни на жертвата ,се изобразяват Св.Василий Велики и Св.Йоан Златоуст ,с чиито имена се свързват и разработките на две редакции в литургията - Василиева и Златоустова ... В църквата в с.Беренде ,вместо тях са изобразени Св.Атанасий Александрийски и Св.Григорий Богослов...Мистерия ... дали от несъобразяване на зографите ,или предпочитания на ктитора ,но този проблем засега не е намерил своето обяснение ...
Най-интересно всъщност тук ,е изображението на светец ,обозначен като Св.Кирил Философ ,който е изобразен както стана дума ,след фигурата на Св.Йоан Златоуст ,на южната част от източната стена ,очевидно отделно обособен ,тъй като липсва симетрично разположен от другата страна на олтара църковен архиерей ,но със сигурност явяващ се ,като продължение на композицията "Мелизмос" и тематично свързан с нея ...


Известно е ,че с прозвището "Философ" е бил удостоен преподавателят по философия в Магнаурската школа в Константинопол ,славянския просветител Св.Константин, наречен в монашество - Кирил.
С това прозвище е съпроводено името му и в историческите извори.Още в надслова на пространното му житие ,/линк ПОХВАЛА ЗА НАШИЯ БЛАЖЕН ОТЕЦ И СЛАВЯНСКИ УЧИТЕЛ КИРИЛ ФИЛОСОФ / написано от Св.Климент Охридски той е наречен Кирил Философ....В Асеманиевото евангелие /глаголически писмен паметник от XIвек/ ,също е назован така /Сканирани страници от евангелието можем да видим ТУК/,както и в Григоровичия триод /XII-XIII век/

/снимката е от ТУК/

,и в Бориловия синодик /"Синодник, който се чете в първата недаля от поста" - XIII век /и чиито пълен текст можем да прочетем ТУК /


Надписите ,съпътстващи изображението и указващи принадлежността на изографисания архиерей обаче влизат в противоречие с образа ,изрисуван на стената.Според стилистичните характеристики ,образа е по - скоро на известния богослов от V век ,Св.Кирил Александрийски ,който често е изобразяван в композицията Мелизмос ,в одежди на епископ ,и с характерната шапка на главата ,но пък който от своя страна никога не е бил обозначаван ,като Философ ...
Все пак ,има вероятност ,създателите на стенописите в храма ,да са имали намерението ,да представят именно Св.Кирил Философ ,славянския просветител,подчертано обособен извън апсидата ,а не александрийския богослов ,каквито примери с включване на представители на отделните местни църкви в редиците на светите отци в олтарните композиции има много ,и навсякъде из поствизантийското пространство ... Примерите са многобройни : Св.Ахил Лариски в "Св.Георги" в Курбиново от XII век ,Св.Климент Охридски в "Св.Атанасий" в Костур ,от XIV век и т.н....


Все пак остава въпросът ,защо зографите ,при изпълнението на този замисъл ,използват иконографските отлики на вече утвърденият портрет на Св.Кирил Александрийски ,което също е проблем заслужаващ вниманието на сериозните учени и изследователи ...

В стенописната програма на източната стена е включен още един интересен образ ,а именно сцената "Недреманное око" ,съдържаща спящия Христос Емануил ,с едно отворено око ,на бял фон ,символизиращ райската градина ,и символизиращо Прозрението в бъдещето на страстите человечески ,и изкуплението ...
Тази композиция сепоявява през XIV век и е характерна за иконографията и през следващите столетия ,но в нашия случай е и податка ,към датирането на храма в XIV век ...



Сцената Христос Недреманное око има и друго символно значение – да бди над този свят до идването на Страшния съд.


На обичайното си място е и композицията "Благовещение" с Архангел Гавраил на северната част от изтоюната стена и Богородица на срещуположната южна част.


Във височина ,иконографията продължава с едно изображение на "Св.Убрус" ,или "Образ Неръкотворен"


Според църковния историк Евсевий Кесарийски, владетелят на малоазийския град Едеса ,Авгар бил болен от проказа.Той поискал от своя придворен Ананий да му донесе изображение на Христос, за чиито чудотворни лечебни сили бил слушал. Ананий открил Иисус докато проповядва и се опитал да го нарисува, но „не могъл да осмисли образа Божи“. След края на проповедта Христос измил лицето си и го подсушил с ленена кърпа (убрус), която след това дал на художника. На нея бил отпечатан ликът на Божия син - „Образ неръкотворен“. Това изображение се сочи като първата създадена по свръхестествен път икона ,и когато Авгар я целунал, се излекувал от проказата....

Над апсидата е представена сцената "Възнесение",където Христос ,поддържан от ангели ,се възнася ,седящ в сияние към небесната дъга.Под него е Богородица в поза на Оранта ,във варианта с двата ангела отдвете и страни.


Интерес представлява и композицията "Събор на Архангелите" ,изографисана в източната част на свода,съчетано с фигурите на пророците ,които именно са вестителите на явяването на Спасителя ,а бюста на Богородица ,носен от архангелите в медалион ,напомня ,че въплащението Христово е осъществено чрез Божията Майка...


Програмата продължава с доста зле запазени вече изображения на цикъла на Христовите празници.
Цикъла е започвал хронологически с Рождество ,което вече липсва ,и продължава със сцените Сретение ,Кръщене ,и Възкресението на Лазар.



Хронологията тук е нарушена ,защото сцената Преображение е изписана след тази на Лазаровото възкресение ,в люнета на западната стена ,срещу Възнесението ,и над Успение Богородично...


Цикъла на великите празници продължава с Цветница ,Разпятие, Жените мироносци при гроба ,и завършва със Слизане в ада ...



Виждаме ,че в пространството на малката църква ,са изобразени всичките 12 празника от цикъла на Великите Празници ...

Тук трябва да се отбележи ,че зографът,работил свода на църквата ,очевидно е бил най-слабият от групата майстори - иконописци ,съдейки по неумението му да изгражда композиции и да разпределя фигури ,както и примитивизма ,при представянето им....Все пак се намираме в малък провинциален храм ...

Най-интересна е сцената Успение Богородично ,намираща се също на обичайното си място над входната врата.


Най-важната специфична особеност при тази сцена е представянето на образите на Св.Йоан Дамаскин и на Св.Козма Маюмски от двете страни на основното композиционно ядро.


И двамата са изобразени като част от композицията ,по причина ,че са автори на много химни и проповеди в чест на Богородица ,като имат и такива специално посветени на нейното Успение.



В горния пояс ,над регистъра с правите светци ,са изобразени по четири сцени от т.н. "Цикъл на Страстите Христови".Цикъла започва с Тайната Вечеря ,разгръща се от южната към северната стена и завиршва с Полагане в гроба.В момента на южната стена от четирите имаме налице само сцената Предателството на Юда ,а останалите три Тайната Вечеря ,Омиване на краката на апостолите,Моление в Гетсиманската градина са свалени през 1921 год. и са пренесени в тогавашния Народен Археологически музей в София.


Композициите на северната стена са налице и могатда се видят на място:Съдът на Пилат ,Поругание ,Носенето на кръста и Полагане в гроба.





Отделен от фриз със светци в медалиони е и поясът на правите светци ,изобразени в цял ръст.
На северната стена са представени трима от най-популярните светци-войни Св.Теодор Стратилат,Св.Димитъри Св.Георги.


Следва композицията Деисис ,с Христос по средата и Богородица , и Св.Йоан Предтеча от двете му страни в молитвена поза ,застъпващи се за греховете на човешкия род.


Композицията Деисис ,или Моление представлява в случая един съкратен символичен вариант на Страшния съд ,с идеята на застъпничеството на старозаветната и новозаветната църкви ,в лицето на Йоан Предтеча и Божията майка пред Великия съдия - Христос.


Следва изображението на Св.Роман Сладкопевец в дяконски одежди


,а срещу него отдругата страна е изобразен дякон Евплий.


На южната стена особено се откроява един образ сега вече заличен ,но представлява допоясно изображение на Св.Петър,който очевидно е патрона на църквата ,съзнателно представен в размери по-големи от тези на останалите светци ,непосредствено до олтарната преграда.



До образа на Св.Петърса изобразени последователно Св.Павел и Св.Никола ,а галерията завършва на запад с фигурите на Св.Параскева и Св.Неделя.


Изобразяването на жените - светици и мъченици на това място в храма ,произтича от факта ,че именно тук е било мястото на жените ,по време на богуслуженията ,а колкото до загърнатата в мафорий светица ,с унищужен съпътстващ надпис ,тя може да бъде Св.Варвара ,Св.Марина или Св.Параскева ,но факта ,че изображението е в такава малка по размери църквица ,най-вероятно е фигурата да принадлежи на най-почитаната по нашите земи светица ,а именно Св.Параскева.


До входа ,са разположени на обичайното им място фигурите на Св.Константин и Елена ,облечени в царски дрехи.Между тях е разположен кръстс инициали ,което е още една податка за датировката на храма ,сочеща времето когато се появяваткръстове с лигатури и криптограми върху това изображение ,с именно - XIV век.


На юг от входа е може би най - интересното изображение в храма ,принадлежащо на Св.Архангел Михаил ,държащ мастилница свитък и перо.Текста на свитъка гласи:
"Ако си дошъл като гост,влез с радост ,ако ли си бес подстрекател ,веднага бягай от входните врати" ...


Образа на Архангела в Беренде ясно показва представите за него ,като борец със Сатаната,покровител и страж на Христовия храм.Архангел Михаил тук е представен в иконографски рядко срещан вариант ,като писар.

Стилово ,ясно се разграничават най-малко трима зографи.Първият майстор е рисувал фигурите от първия регистър на правите светци и образите на Архангел Михаил и Св Константин и Елена ,но много вероятно ,вторият да е зографисал правите фигури от южната стена ,регистъра със сцените от Страстите Христови ,както и може би композициите Успение ,Възнесение и Преображение ,а третия ,който е и най-слаб рисувач е работил свода на храма ,където в интерес на истината грубия и примитивен рисунък на сцените значително намалява стойността на паметника ...

Характерно за надписите ,съпътстващи фресите ,е че са изпълнени на български език.
Липсата на ктиторски надпис и на други данни за изграждането на храма ,създава някой пречки при датирането на паметника.
Една от предполагаемите хипотези за датировка е XIII век ,или времето на царЙоан Асен II .За основен аргумент се изтъква сега безследно изчезналия надпис на западната фасада на храма,съпровождал част от заличена фигура с нимб.


Според Й.Иванов надписа е гласял :
"Йоан Асен в христа благоверен цар и самодържец всем блгаром".
Същия отбелязва ,че изображението се е намирало "високо горе" ,което сочи по-скоро ,към евентуална композиция на родословно династично изображение ,като поради малкото пространство е било съкратено до най-изявените представители на Асеневата династия и най-отгоре да е бил образа на цар Йоан АсенII ...

Много по-вероятно е този образ да е принадлежал на цар Йоан Александър ,който също е демонстрирал връзките си с Асеневци ,а е и назован като Йоан Асен в близката църква в Станичене ,сега на територията на Сърбия.


Стенописите в църквата в с.Беренде ,несъмнено са едно истинско богатство ,за бедната откъм паметници оттази епоха Българска държава ,въпреки скромните размери на църквицата ,факта ,че тя представлява цялостно съхранен все още ансамбъл отXIV век, прави паметника ценен извор за обхвата и художествените характеристики на Второто Българско царство и пример за характера на отдалечените ,малки провинциални средища ,и мястото им в художествената култура на епохата ,правещи ги ценен исторически паметник.
На този фон с пълна сила изпъква безхаберието и импотентността ,на т.н. научни институти ,за опазване на културно историческото наследство ,която несъмнено ще доведе до изгубването на още едно безценно съкровище ,наред с безбройните примери в това отношение ... но всъщност от загубата на този паметник наистина ще боли ... а като гледам ,процеса е в ход...

Библиография:
1.Бакалова Е."Стенописите на църквата при с.Беренде".Издателство Български художник ,София, 1976

5 коментара:

  1. Страхотно, благодаря на автора

    ОтговорИзтриване
  2. Прекрасна статия! Благодаря.

    ОтговорИзтриване
  3. Дълбок поклон пред хората създали този шедъовър и на автора на статията !

    ОтговорИзтриване
  4. Уникален и безценен паметник. Заслужаващ компетентния коментар на автора.

    ОтговорИзтриване