петък, 2 ноември 2012 г.

Старата църква "Св.Никола" в с.Царевец







Църквата в с.Царевец ,община Мездра представлява еднокорабна, едноапсидна постройка, без притвор, със зидан иконостас ,апсида и две странични ниши, изпълняващи ролята на умивалник и протезис. Дяконион липсва.Покритието е полуцилиндричен свод под двускатен покрив.




Надписът в протезиса известява, че през 1747 г. църква­та била обновена.Иерей Димитър, при когото станало об­новлението, през 1732 г. подновява един миней за месе­ците декември—юни (старопечатен, XVII в., Врачанска митрополия) и го подарява на църквата „Св. Николай" през 1754. 





Черквата е градена от ломени камъни на бял хоросан; на места, главно на западната фасада, се виждат дървени сантрачи. В градежа се виждат и дялани (обработени) камъни, употребени вторично. На западната фасада, южна половина, има взидан добре изгладен камък с неправилни контури, върху който има врязан надпис.


Изглежда, че този Кръско става свещеник веднага след поп Дими­тър; името му намираме в приписки в четири ръкописа, ку­пени от него за църквата: служебник от първата половина на XVII в. (Враца, Митрополия № 15) и три сборника със слова, преписани от поп Тодор от Враца по извод на Йо­сиф Брадати: сборник от 1756 г., купен през 1762 г. (НБКМ № 322/535); сборник от 1758 г., купен през 1764 г. (НБКМ № 760/127); сборник от 1758-1760 г., купен през 1762 г. (РМ № 60). През 1763—1764 г. поп Кръско ходил до Русия, от­където донесъл 12 минеи, издадени в Киевско-Печорска- та лавра. Скоро след това бил убит от турците. Църквата притежавала множество богослужебни книги, които сега са в различни книгохранилища. В един Празни­чен миней и Цветен триод от края на XVI в. (НБКМ, № 145/162) има недатирана приписка, в която се споменават лицата „Белчо, поп Драгно, поп Торно, Танас, попове, граматиците Петър и Никола".

На северозападния ъгъл се вижда обрушване от зид, който и бил свързан конструктивно с градежа на черквата. Вероятно се отнася за зидана арка (сега изчезнала), върху която е окачвано метално или дървено клепало. 


При устройствени и благоустройствени работи в центъра на селото и около новата черква (15-20м. Югозападно от старата) се попадало неведнъж на гробове. От тях произхождат предимно накити, датиращи некпропола около черквата "Св.Николай" от средновековието -ХІІ-ХІVв.


Самата черква, като архитектурен стил и градеж, може да се отнесе към края на ХІV и началото на ХVв. Църквата е укрепвана и достроявана през 1747г. (както сочи разгледания от нас по - горе надпис). 


По запзения уникален за нашата страна зидан иконостас /естествено с изключение на иконостаса на църквата "Св.Теодор Тирон и Теодор Стратилат" в Добърско ,чиито иконостас също е зидан/  ,са запазени допоясни изображения на Богородица Одигитрия /Пътеводителка/ ...





/При този тип икони, младенецът седи на ръцете на Богородица фронтално, и с дясната си ръка благославя, а в лявата държи свитък или книга/

, Архангел Михаил 

и Христос Пантократор. 



Запазен е и апостолския ред изображения ,като над царските двери на иконостаса впечатление прави сцената "Деисис"

 

Стиловите особености издават не особено майсторска работа. 

Надписите върху иконите ъъ.Богоро­дица и Христос от 1715 г. са прибавени по-късно, което е крайната възможна дата за изпълнение на стенописи­те на иконостаса. Според стила те биха могли да се датират от края на XVII и самото начало на XVIII в. Паралели на стенописите не са из­вестни.
Далеч по-интересни са стенописите в олтарната част ,които очевидно притежават далеч по-големи художествени достойнства от тези на иконостаса ... Иванка Гергова смята ,че в изписването на църквата са участвали двама зографи, като единият е работил източната стена, а дру­гият — иконостаса ,и вероятно е права ,имайки предвид видимите различия в качеството на образите ,изпълнени от иконописците.
И така нека да обърнем малко внимание и на тях ... В люнета на олтарната част е изобразена сцената "Възнесение Христово" 




Следва изображение на Пророк Даниил и неръкотворния образ Господен - Убрус 



Абсидата е заета от изображението на Богородица Платитера ,или Ширшая Небес 




А под нея следва "Причастяването на Апостолите"....
Обичайното място заема и "Поклонението на жертвата" или "Мелизмос" 



Интересното в сцената е образа на Св.Ахил Лариски ,който и в други храмове е бил част от Поклонението ,но тук е изобразен пръв до жертвата Христос от северната му страна ,място обикновено заемано от Св.Григорий Богослов.... 



Младенеца Христос е изобразен като жертва ,заобиколен от ангели-дякони ,върху олтарната трапеза.


В ляво от абсидата на обичайното си място е и сцената "Благовещение"




Следва Св.Симеон Стълпник и Христос в гроба до който е и дарителския надпис ,вече доста повреден.



В дясно от абсидата са Св.Стефан дякон и Св.Роман Сладкопевец



,а над тях е изобразена Старозаветната Троица ... 




През 1844г. тревненският майстор-резбар Ангел Симеонов изработва дърворезбен иконостас.От него са оцелели иконите Богородица с Младенеца (ИМ-Враца, № 45), Св. Никола (ИМ-Враца, № 43), Поругание Христово, изработени от местният иконописец даскал Петко.Дейсисен фриз, пророчески ред, рисуван орнаментален фриз, кръжило с изображение на Христос Недреманное око, венчилка с резбовани лами и кръст над тях (ИМ-Враца, № 52—53). Някога църквата е имала аналой с рисувани растителни орнаменти. От църквата е приб­ран в Археологическия музей в София дърворезбен хо- рос от първата половина на XIX в. (№ 929). Върху сте­нописите има графити от различни години на XIX в., с имена на свещеници и светски лица.

Специални благодарности на кмета на с.Царевец Милчо Данков ,без чието съдействие този материал нямаше как да се случи !

Библиография:
1.Иванка Гергова, Елена Попова, Елена Генова, Николай Клисаров."Корпус на стенописите в България от XVIII век.,стр.76-82.,С., АИ "Проф. Марин Дринов",2006 год.




1 коментар:

  1. Това ми е любимата Богородица заедно с кремиковската.

    ОтговорИзтриване