Крепостта Платамона

Днес ще се спрем на едно местенце на границата на географските области Македония и Тесалия и ще разгледаме чудесно съхранените останки от крепостта Платамона, разположена на живописен хълм, над чудните пясъчни плажове на Бяло море.

Крепостта е много лесно достъпна по магистралата Солун-Атина ,която минава точно под нея.Има изграден паркинг ,и след 10 минути по удобна пътека се озоваваме пред главния вход на твърдината.

Някога пред сегашната южна крепостна стена е имало и друга - т.н. протейхизма ,осигуряваща допълнителна защита на тази част от твърдината ,която е най-лесно достъпна .

Крепостната кула - порта е единствения вход към крепостта и е най-интересното фортификационно съоръжение на външната крепостна стена.

Павиран път води до външата порта ,с характерна арка в западноевропейски стил ,от която се влиза в кулата и посетителят се изправя пред още една - вътрешна порта.Очевидно входа на крепостта е бил проектиран и изпълнен по време на латинското владичество над областта.

През 1204 год рицарите от Четвъртия кръстоносен поход, подкрепени от Венеция, превземат Константинопол и Балдуин Фландърски става първия император на новосъздадената Латинска империя. Лидерът на кръстоносците всъщност е Бонифаций де Монфера, но венецианците налагат вето на избирането му за император и той трябва да се задоволи да стане крал на новосъздаденото Солунско княжество.Границата на новата държава не може да бъде определена с точност, но територията и ​​със сигурност включва и този граничен район между областите Македония и Тесалия в допълнение към района около столицата на княжеството - Солун.

 /Солунското кралство на Бонифаций Монфератски.Изт.Wikipedia/

Бонифаций копира феодалната система на Западна Европа в новопридобитите си земи и разделя територията сред рицарите, които са го последвали в кръстоносния поход.Много от тях идват от Ломбардия, която е много близо до родовите владения на Бонифаций.Рицарят Орландо Писчиа е вероятно този ,който възобновява и препроектира по западен образец старата византийска крепост.

Влизайки в крепостта ,можем да видим останките на една по-стара порта ,охранявана от две кули ,която е разкрита от гръцките археолози и експонирана под покритие 

Останките от три работилници ,четиридесет жилищни сгради и три църкви са разкрити в пространството ,отбранявано от крепостните стени.Най-интересни разбира се са църквите.Първата църква на която се натъкваме ,изследователите я отбелязват като църква "С" и съответно се забелязват два етапа на градеж и стенописване.

По остатъците от фрески и археологически материал ,археолозите датират първия период на този малък храм в XIV век , втория ,през XVII век.

Втората църква е разкрита в източния сектор на крепостта и тристранната и апсида е почти долепена до крепостния зид.Вероятно е също от периода на Палеолозите ,през XIV век ,но по-късно е разрушена и изградена наново през XVII век. ,преизползвайки източната и северна стени на средновековната църква.

Останки от стенописи няма ,но добре е съхранен пода на храма ,покрит с глинени плочи.

През XVIII век ,храма е превърнат в склад за муниции от новите турски господари ,но съдейки по археологическите данни ,в крепостта е живеело християнско население поне до края на XVII век.

Най-голямата и най-интересна църква се намира в северния край на крепостта и представлява голяма трикорабна базилика ,градена в четири периода.

Първия период на изграждане на храма е през X-XI век.Интересни артефакти от този период могат да се видят във византийския музей в Солун ,като например един кръщелен купел и една част от мраморна преграда от иконостаса.

По времето на Палеолозите ,през XIII век ,църквата е разширена ,както е направено и през XIV век ,но по неизвестни причини ,в този период храма е унищожен ,вероятно от пожар ... 
Можем да се досетим ,кой би го направил ,имайки предвид ,че османските завоеватели нахлуват в Тесалия през 1382 год ,а Солун е превзет окончателно през 1430 год. така че този пожар и разрушения би могъл да се датира някъде между тези две дати. 
Храма е възстановен и стенописан отново през XVI век. и престава да съществува през XVIII век, когато епископската катедра на Платамонас и Ликостомион ,се мести в близкото градче Амбелакия.

И така ,отправяме се към вътрешната крепост ,където се издига огромната кула-донжон ,оформяща облика на крепостта .

В цитаделата се влиза през самостоятелен вход и попадаме в широк двор,ограден от крепостни стени, като интерес представлява едно добре запазено, засводено водохранилище и една триетажна кула ,от която се излиза на бойната пътека.

Донжонът, е голяма, шестнайсет метрова, осмостенна кула, оградена от собствена петметрова крепостна стена, и доминираща целият пейзаж в околността. Типично за средновековната западна традиция се намира и входа към кулата.Разположен на близо 3.5 метра от земята, той е бил достъпен по дървена стълба,която при опасност се е махала и донжонът е бил практически недостъпен за врага.
Интересен е открития едноредов надпис над входа на локалната крепостна стена ,съдържащ вероятно името на строителя Теодор Тетрагонитис ,а годината на издигането и е според надписа през 1334/35 год. По всичко изглежда ,че управителя на крепостта принадлежи към същата фамилия, управляваща района на Струмица ,в чиято крепост има запазен също подобен по план донжон от XIV век.

/ „Цареви Кули”, Струмица, главната кула (донжон).по Микулчик."Средновековни градове и твърдини в Македония./ http://www.promacedonia.org/im3/im_strumica.htm#4

Кулата има три етажа над приземното ниво ,което е било използвано като водохранилище или склад за хранителни запаси.
Според свидетелствата на Кантакузин, управителя на Солун, Йоан Апокавк, по време на потушаването на въстанието на зилотите през 1346 год., разпорежда някой от водачите им да бъдат затворени в Платамона ,така че можем да предположим, че именно кулата донжон е била използвана като затвор ,поради факта, че очевидно в крепостта няма по-сигурно и добре защитено място.

Опитното око веднага ще забележи очевидните прилики между Платамона и една крепост в нашите земи ,намираща се в Родопите и нейните руини са запазени сравнително добре.Това е крепостта Цепина ,край с.Дорково чиито план е направо като близнак на Платамона, включително и с наличието на същия осмостенен донжон в цитаделата ,който е далеч по-слабо съхранен, но със същите характеристики ... Така че който иска да види Цепина цяла ,моля нека заповяда в Платамона и да види....

/План на крепостта Цепина край с.Дорково.изт.http://www.bulgariancastles.com/bg/krepost-tsepina/

В исторически аспект Платамон е спомената за пръв път в хрисовул на император Алекси III Комнин през 1198 год., въпреки че от археологическите данни се вижда, че крепостта е съществувала още през X-XI век.

/Alexios III from Promptuarii Iconum Insigniorum.Източник:Wikipedia/

Кралство Солун в територията на което попада крепостта Платамона, след падането на Константинопол под ударите на кръстоносците, продължава съществуването си само няколко години след като неговия владетел Бонифаций Монфератски бил убит през 1207 по време на сражение с българите, защото през 1224 столицата на кралството Солун е завладянa от Епирския деспот Теодор Комнин.

/Теодор Комнин Дука със Св.Димитър.изт.Wikipedia/

Михаил VIII Палеолог ,завладява областта през 1259 год ,след „Пелагонийската битка”, и тя влиза във възобновената Византийска империя през 1261 год

През динамичната епоха на 30-те години на XIV век ,император Андроник III Палеолог завладява Епир и съответно Платамона, която през това време е била под управлението на Епирските деспоти.Вероятно тогава в крепостта е въведен нов гарнизон и тя е укрепена допълнително с донжона и цитаделата, за които стана вече въпрос.

През гражданската война във Византия /1341-1347/ в 1343 год. гарнизона на крепостта поддържа регента и претендент за престола Йоан VI Кантакузин 

/Йоан VI Кантакузин като владетел и като монах.Изт Wikipedia/

,но след това властта му е отхвърлена и гарнизона минава на страната на съперника му -  младия Йоан V Палеолог, през чието дълго петдесетгодишно управление Византия се намира в период на криза и повечето от ромейските земи са завладяни от турците.

/Йоан V Палеолог.Изт.Wikipedia/

Превземането на Платамона от турците в края на XIV век е прекъснато от венецианците ,които подлагат крепостта на обсада през 1425 год. по време на която тя сериозно пострадва, а донжона е опожарен.

Интересен детайл, за това венецианско начинание намираме в едно писмо, от единия от капитаните на венецианските галери ,който учавства в превземането на крепостта.

Той отбелязва, че венецианците обновили крепостта и я направили "по-добра, от колкото е била преди"....

Главната причина поради която венецианския флот атакува твърдината, е нейното стратегическо положение в Солунския залив, контролиращ морските търговски пътища,и както е отбелязано в писмото на венецианския капитан от началото на XV век ..."има две места, Касандрея и Платамонас, които са от голямо значение за Солун, и възпрепятстват нашите хора да се придвижват свободно"...

Замъка Платамена ,както го назовават венецианците е в техни ръце близо две години ,когато турците си го връщат обратно, но значението му в никой случай не намалява, затова и фортификациите не са разрушени, а гарнизона изпълнява охранителни функции срещу бандите от айдуци в планината Олимп и пиратите в Средиземно море.

Библиография:

1.Katia Loverdou-Tsigardia.,"The castle at Platamonas".Hellenic ministry of culture,Archaeological receipts fund.Athens.2007

2.The Oxford dictionary of Byzantium.Volume 3.New York.Oxford.Oxford University press.1991.pages 1362-63.