четвъртък, 5 януари 2017 г.

Манастирския комплекс Halaac Manastiri край Ortahisar, Кападокия





Комплексът Hallaç манастир се намира в скалите , на Кападокия , между градчетата Свети Прокопи (Юргюп) и Ортахисар ( Ortahisar). 


Името Hallaç вероятно се дължи на използването на района на манастира като овчарник или място, за някаква обработка на вълна ( "hallaç": сресване на овца), но се среща и с името Hastahanı, което предполага, че някой от помещенията на комплекса са използвани и като болница в някакъв етап от време.


Манастирските помещения на Hallaç Kilisesi са разположени от трите страни, на южно разположен правоъгълен двор, както доста други подземни скално-изсечени манастирски комплекси на Кападокия 





 От предверието в северния край на двора (1). се попада в основните стопански и жилищни помещения като най-добре е оформено помещение в базиликален план ( 2) и две по-малки помещения, комуникиращи непосредствено с него от запад и изток(3 и 4), които са запазени в много добро състояние. 

Куполно помещение, чудесно запазено, но за съжаление с неясни функции (5) и много вероятно кухня (6) се намират в северозападния ъгъл на двора. 

В източната страна на комплекса има малка, недовършена стая и голяма прекрасно съхранена църква ( № 7 и 7а), 


от която се влиза в помещение три ниши на източната му страна. Вероятно е погребален параклис. Има една гробна камера на пода в южната страна на помещението.




Издълбани в скалата помещения се забелязват на изток от комплекса и в скалата над него. Някои от тях са свързани с манастира, докато други са изсечени по-късно. 

Както много от манастирските и църковни ансамбли из цяла Кападокия и този комплекс, след края на съществуването си е превърнат от местните в гълъбарник, а в помещенията на нивото на терена най-вероятно се е гледал добитък.

Сега да обърнем внимание на помещенията в манастира 

Т.н. от нас "помещение 2"  е правоъгълно базиликално оформено пространство , разположено в северната част на комплекса, по оста север-юг. Входът му е откъм южната страна, в централната част на южната стена на предверието. Най-вероятно това е трапезарията на манастира.



Два реда от пет стълба разделят пространството на три кораба. 
Шест арки образувани от стълбовете и пиластрите на всяка колонада образуват красива двойна аркада . 
Капителите на колоните са изрисувани с различни декоративни елементи. 
Централният кораб на помещението е засводен
В извивката на свода има корниз, минаващ по южната стена и стените над аркадата.




Страничните кораби на помещението са с плоски тавани. 
Стените на изток и запад са украсени с шест плитки слепи ниши всяка. 
В плана на северната стена на помещението се намира засводена апсида с корниз, украсен с триъгълни мотиви. 
Арката на апсидата се подчертава и от декорация с изрисувани триъгълници, като подобна украса с триъгълници съществува също така и на северната стена


Т.н. "помещение 3"  е в североизточната част на комплекса, на изток от помещение 2, а входа му е в източната страна, на северната стена, на помещение 1
Представлява квадратно по план помещение, достъпно чрез правоъгълен отвор на източната страна, на северната стена на предверието (1).
Както и помещение 3, комуникира с помещение 2 ,с помощта на малък отвор в южния край на западната стена. То е с плосък таван, а геометрични мотиви, изписани в червено, очертават декоративна каменна резба на стените.

Пространството е много тъмно, но има отвор на стената от юг, блокиран днес, който в миналото би могъл да служи като прозорец. 



Помещение 4 е малко, също квадратно пространство в северната част на комплекса, на запад от помещение 2 и на север от помещение 1, и свързано с тях . 


Достъпът до помещение 2, е откъм западната стена. Таванът е плосък, а стените му са украсени с много плитки слепи арки и колони, както и два релефни кръста, вписани в медальони.



“Помещение 5 е в най-западната част на двора, в северозападния ъгъл на на плана. То има формата на вписан кръст покрит с широк, плитък купол, крепен от четири колони, чиято горна част е пропаднала, поради което много малка част от украсата му е запазена.




В това помещение е един уникален сред кападокийски паметници релеф на малка човешка фигура издълбана в североизточния ъгъл на източното напречно рамо. 



Фигурката е на човек, с размери около 1.5 m. височина, облечен с къса туника и заострена шапка или шлем, който изглежда все едно че скача към другата страна на помещението с широко разтворени ръце.





На юг от “помещение 5 има малко засводено пространство, с пропаднал купол.
Съществуват подобни помещения и в други кападокийски комплекси,  като Eski Gumus, Selime Kilise, Karanlık Kilise и Açık Sarai. Сравнението със съответните помещения на горните комплекси показва, че помещение 6 от Hallaç манастир, трябва да е било кухня. Отвора за дима трябва да е бил на върха на купола, който днес е пропаднал.
 До помещение 7 днес се стига трудно, тъй като нивото му е над съвременното подово ниво където са останалите помещения..





Църквата на комплекса е голямо, трикорабно, разделено от четири колони, кръсто-куполно по план помещение с три апсиди.(8)
Рамената на кръста крепят четири по-малки купола






В централната апсида има фреска в много лошо състояние на Богородица в центъра на композицията, Василий Велики в дясно, и Архангел Михаил в ляво от нея




Датировката на манастира предполага, че той е основан около 11 век, имайки предвид приликите с някой от църквите около Гьореме, що се отнася до някой декоративни елементи. Пространствата на Hallaç манастир са подобни на групата на Yılanlı Kilise в Гьореме, датиран към средата или втората половина на 11 -ти век, по отношение на архитектурна структура, декорация и детайлите в оформлението на пространствата.

Украсата на помещение 5 и на църквата напомнят на арменските и грузинските паметници от 10-ти - 11-ти 
век.


Използването на мотиви от светски характер, вземайки под внимание уникалната за цялото византийско изкуство човешка фигурка също е характерно, за арменската и грузинска релефна украса. 





Въпреки че съществуват факти за голям брой арменци преместени в Мала Азия, през 11-ти век, няма доказателства (надписи или други), за възникване на арменски селища из района на Кападокия.

Така, че нейното присъствие в Hallaç манастир трябва да се тълкува като изолиран случай, може би като дело на арменски занаятчия, който е работил в църквата, но не е изключено фигурата да е дело на някой местен майстор каменоделец....



Прекратяването на манастирския живот в манастира вероятно е станало също през 11-ти век, имайки предвид селджукските нашествия в района.


Литература:

Rodley, L., Cave monasteries of Byzantine Cappadocia (Cambridge 1985)


Няма коментари:

Публикуване на коментар