петък, 16 февруари 2018 г.

Търсим Константинопол...Ески имарет джамия




В сърцето на днешния мегаполис Истанбул, там където някога е бил славния Константинопол можем да намерим удивителни неща, търсейки следите на някогашната слава на Източната римска империя.

Много от тях са музеи, експонирани и видими за туристите, присъстват в повечето от туристическите програми на екскурзоводите, но още повече са скрити от очите из малките сокаци на огромния град, и за да ги намерим, понякога отнема доста време и енергия, която за сметка на това очевидно ние пък имаме в излишък, затова смело мааме крачоли и започваме да търсим Византия...

Недалеч от внушителния и зрелищен манастир "Пантократор" (Зейрек джамия), се намира една от тези, старите Константинополски църкви, която днес ще ви представя накратко.



До неотдавна се смяташе в науката, че това е църквата на манастира Пантепопт (Всевиждащ), така и фигурира в пътеводителите, но тази теория вече е силно разколебана.



Пръв изрази съмнение известния изследовател на византийски Истанбул, Кирил Манго.
Той обърнал внимание на разказите, че по време на обсадата на Константинопол от кръстоносците през 1204 год. злощастния император Алексий V Мурфузул (Гъстовеждия) се качил на купола на храма и оттам наблюдавал вражеския флот в Златния рог.


(Алексий V Дука "Мурфузул". Изт. Уикипедия)

Манго заради експеримента се качил на купола и установил, че от тук няма начин да се открие гледка към Златния рог, тъй като пречи Петия хълм, където днес се извисяват минаретата на Султан Селим джамия, и който е по-висок от Четвъртиоя хълм, на който е и построена църквата пред която се намираме, а както личи от наименованието и "Всевиждащ", явно би трябвало да е издигната на най-високо място, каквото между другото е и мястото върху което е днешната Селим джамия, откъдето можем не без основание да подкрепим хипотезата, че днешната джамия е построена върху останките, на стария манастир Христос Пантепопт...

Сега набира популярност теорията, че разглеждания от нас храм е  останал от стария манастир "Христос Акаталептос" (Непостижим). Ако това е така, то значи ние сме в църквата на манастира, където през 1367 год. се провел поместен църковен събор, където било взето решение, според което манастирските хазни или съкровищници, не могат да бъдат отчуждавани или конфискувани в полза на държавата ... Във всички случаи Акаталептос е бил близо до Пантократор както си е и в днешно време, а свидетелство намираме в писмо на Григорий Кипърец, бъдещ патриарх 1283-1289 :

..." и нека този, който ми донесе тези книги да не ме търси на старото място, там няма да ме намери. Сега ние се намираме в обителта на Христа Непостижими. Ако пък разсилния и по това име не се ориентира, нека иде в Пантократор и да пита който и да е къде е Георги Кипърски, или пък да помоли да му покажат самата обител, защото ние сме съвсем близо и за многото години се познаваме добре едни други" ...


Но независимо от споровете, църквата е построена през XI век и по план е кръстокуполна сграда, с двоен нартекс и триделна апсида.


(План на храма. Изт: http://www.bkmim.com/proje-detay.asp?proje=eskiimaretcamii) 

От интериора е останала само вратата от червен мрамор, която води към наоса, и която и днес поразява със своето изящество (за съжаление сминката ми е без фокус)


Над централната част на наоса, се намира галерия, гледаща към центъра на храма чрез люнет, чиято аркада е подпирана на две тънки колони от червен мрамор.



(План на галерията на втория етаж. Изт. http://www.bkmim.com/proje-detay.asp?proje=eskiimaretcamii)


На галерията има и две тесни килийки с малки прозорчета, гледащи също към основната част на църквата. Очевидно в тези изолирани килии са се молили някакви високопоставени дами, не е изключено през вековете някой от тях и да са били насила подстригани за монахини, историята помни много такива примери....

Под църквата има цистерна за вода повтаряща плана на храма, но засега не виждам начин да ни пуснат да я видим



Литература;

Сергей А. Иванов “В поисках Константинополя. Путеводитель по византийскому Стамбулу и окрестностямСтр.355 - 358

Няма коментари:

Публикуване на коментар