Селиме, манастирът крепост

Кападокия, със своите причудливи природни форми, пригодени за живот още от древните обитатели на тези земи, и паметниците на културата на различните народи, живели и оставили след себе си подземните градове, римските старини, художествените и архитектурни паметници от византийската епоха и ,не на последно място, тези на селджукските турци  предоставя възможност на всякакъв вид, любопитни към нещо различно туристи, да се разходят и открият красотите, историята и кухнята на този изумителен район в съвременна Турция.

Разбира се, мотаейки се из затънтениите на Анадола, няма как да не си спомним и за Великите бащи на Църквата, които са родом от тук, като светите Василий Велики, Григорий Богослов, Григорий Нисийски, преподобни Сава Освещенни, Св. Теодосий Велики ... като често не си даваме сметка, че вървим из точно местата им на подвизаване, молитва и духовен подвиг...

Специално внимание искам да обърна на факта, че Св. Георги Победоносец, също е роден в Кападокия, като на църквата, посветена нему, съм обърнал специално внимание в една от по-старите публикации тук

Но да се върнем на нашия кратък увод ... В Кападокия има няколко локации, около които в средните векове са се образували монашески християнски центрове, като най-познатите и най-съхранени са тези около Гьореме, долината Соанлъ и каньонът на р. Мелендиз между днешните сeла Селиме и Ихлара, който през Средновековието се е наричал Перистрема.

Днес ще спрем точно в началото на долината, където се извисява огромното плато, в което е издълбан нашият обект на посещение, а именно манастирът крепост Селиме. Повечето от църквите в самия каньон съм описал, но по-нататък ще направя и редакция, като добавя и тези, които не съм засегнал в първата публикация...

Като туристическа информация, той се разглежда  и като самостоятелен обект, и като част от долината Ихлара, така че можете да си купите билет за долината от тук, като финтирате опашката за долината, че понякога има и агенции, които карат групи и става навалица...

В скалите до селото Селиме, преди манастира, има още много ниши, крипти и църкви, може да се разходите без никой да ви безпокои и да си зяпате на воля...

Интересното е, че никъде в дебелите си книги, поръчвани от къде ли не, не открих информация, за този комплекс, но се надявам някъде все пак да попадна на нещичко, което да осветли тази приятна изненада, с каквито Кападокия всеки пък успява да ни зарадна

 Виждаме остатъците от двуетажна църква, с крипта на долното ниво, за съжаление доста разрушена от времето и иманятите

Не липсват и стопански помещения, също толкова добре изсечени в меката скала.

Впечатление прави и една прекрасна фасада, но без оборудване няма как да надникнем, за да видим какво се крие зад нея ...

В някои има и остатъци от украса, очевидно от иконоборческия период...Просто уникално!

И така, манастирът е оформен във високи, конусовидни скали, и е най-големият и сложноустроен в архитектурно отношение в Кападокия...

За нагледност прилагам едно планче, което може да поглеждате, ако се затруднявате в обясненията ...

Помещенията му, издълбани във вулканичната скала, са оформени около два "двора"-  (A) и (B), които са достъпни по тясна, извиваща се стръмничка пътека нагоре, следваща контура на мястото ... Входът, може би, е бил оформен като тунел, започващ в миналото някъде от съвременния път,  и стигащ до мястото, маркирано с (T), в двор (B)   на плана ...

Този тунел още функционира на места и днешната посетителска пътека използва части от него.

Някои от помещенията  представляват интерес със своето архитектурно оформление, ниши, декорация, като ще се спрем на няколко от тях, които наистина са уникални ...
На схемата под номер 1 до 6 са маркирани помещенията, намиращи се в скален конус, до входа към църквата, в лявата страна.

Виждаме остатъци от богата фасада, оформена в три слепи ниши. Вътрешността на тези помещения също е богато орнаментирана със слепи ниши, пиластри, корнизи и релефи. Особено интересен е релефът с птици!

В горната част на "конуса" е помещението, маркирано под ном. 4-6, което ,също, е прецизно изработено, с богата орнаментика, следващо конусообразната форма на самата скала във височина и се е получил интересен трапец... (нямало е кой да снима в тази перспектива). 

Разбира се, най-важната част от целия комплекс, е манастирската църква.

Тя се намира в "конуса" до току що посетените помещения, а входът и е оформен също като фасада със слепи ниши.

Църквата представлява трикорабна, триапсидна базилика, чиито кораби са разделени от аркади, оформени от по две големи кръгли колони и по един, носещ централен, правоъгълен стълб. Северната и южна стена също са декорирани със слепи аркирани ниши.

По своите размери катедралата на Селиме е един от най-големите кападокийски храмове.

  Стенописите в църквата са в много лошо състояние, породено ,вероятно, от някой пожар, или пък палене на огньове от разни овчари, козари и други местни юнаци, използвали помещението за някакви си свои нужди, без излишни сантименти ... (както и навсякъде из Кападокия, всъщност).

Различими са един ангел от сцената "Възнесение" в горната част от апсидата, и голяма ктиторска композиция в горната част, на западната стена.

Композицията представлява голяма фигура, вероятно на Богородица, благославяща двойка владетели, мъж и жена, като мъжката фигура като че ли поднася модела на църквата на Божията Майка.

Около владетелските фигури има още няколко, по- малки, представляващи ,вероятно, членовете на тяхното семейство.
Не е запазен надпис, указващ кои са ктиторите на храма, може би, ако тръгнат реставраторски работи и саждите и чернилката бъдат почистени, нещо да излезе, но на турската държава, към момента много не и пука  за такива дреболии, но пък няма против някой чуждестранен инвеститор  да се заеме с тези работи, има достатъчно примери в тази област ... ще почакаме и ще видим ...

Този вид иконография с Богородица или Христос, благославящ владетелско семейство или двойка, не е непознат, има много примери .

Например Никифор III Вотаниат (или пък Михаил VII) и Мария Аланска

Или тази с Мануил II Палеолог, Елена Драгаш и синовете им Йоан VIII и деспотите Теодор и Андроник

До входа към църквата има гробна камера, а на стената надпис, може би, свързан с лицето, погребано в камерата, но не съдържа информация, кой е бил покойникът.

Текстът гласи: 

" И нека никой да не бъде подведен от желанието за богатство

Заради любовта към парите бяха много унищожени.

За това тяло е земята, калта и ..." 

Много е интересно помещението, което се намира южно до църквата, маркирано с 13 на схемата.

Впечатление прави богатата аркада от слепи ниши, създаваща впечатление за колонада.

Може би най-сложно е помещението на два етажа с истински галерии под номер 18, което е рядкост, изобщо за цялата кападокийска скална архитектура.

То е свързано с помещение 13, посредством тесен тунел.

На първия етаж виждаме дълбоки, несиметрични аркирани ниши.

Вторият етаж е образуван от отворени аркади с колони, като северната аркада е затворена от парапет. 

Не се забелязва някаква особена декорация, но прави впечатление внимателната работа на каменоделците...

Другото, правещо впечатление помещение, е това, на предполагаемата магерница на манастира с пирамидална архитектура, издълбано в също такъв скален конус.

То е под номер 24

Няма сигурна датировка за възникването и развитието на манастира.

Според различните изследователи църквата датира от 8.-9. век (Спиро Костов дори стига до 7. век), докато стенописите са от 10. - началото на 11. век (Jaquelin Lafontain-Dosogne).

От манастира се открива прекрасна кападокийска панорама

На върха на платото съществуват руини на средновековна крепост, от там и наименованието "Селиме Калеси" или "Кале Манастири", но за съжаление, към момента науката мълчи относно названието на укреплението. Крепостта е свързана с манастира, посредством друг дълъг тунел, който към момента на скромната ми визита, не беше възможен за посещение, но това указва, че крепостта е възникнала заедно с манастира и ,най - вероятно, е била седалището на местния военначалник, който е бил достатъчно мощен, за да изгради манастира през средновизантийския период.

Снимка на крепостните стени нямам, но фортификациите се виждат идеално в Google Earth ;)

Библиография:

1.Kostof Spiro"Caves of God: Cappadocia and its churches. 1972.Oxford Unniversity press 1989.

     2.Rodley Lin. Cave monasteries of Byzantine Cappadocia. 1985. Cambridge university press 2010

3.Kalas Veronika. "The 2004 Survey of the byzantine settlement at Selime-Yaprakhisar in the Peristrema valley, Cappadocia". Dumbarton oaks collection, Harvard university, 2007.