Билински манастир "Св. Архангел Михаил"

Малкият манастир, посветен на архистратега св. Архангел Михаил е скрит в горите недалеч от село Билинци, на около 15 километра от Брезник. До него се стига по черен, коларски път пеш, за около 20 минути или за по-мързеливите ще е необходима високопроходима кола или джип.

Църквата е еднокорабна, едноапсидна, с полуцилиндричен свод,  с притвор. Нкога е имала паянтов портик от север, който днес при реставрацията е съборен.

Характерни са пиластрите на северната и южната стена, образуващи плитки, аркирани ниши, като тези в параклиса "Св.Архангел Михаил", край кюстендилското село Горановци. Липсва дяконион в олтарната част. Храмът се осветява от два прозореца на северната и южна стени и един над олтарната апсида.

Доскоро ниско поставеният архитектурен силует на манастирската църква беше обрасъл и едва различим сред красивия горски пейзаж, но след проект за реставрация и консервация, към момента паметникът се намира в чудесно състояние. Няма исторически данни, за основаването му. 

За развитието и връзките на манастира през ХVІ век можем да съдим и по някои, макар и лаконични, данни, отбелязани от Иречек в неговите „Пътувания”. Първото писмено сведение за манастира е публикувано именно там и бележката гласи, че през 1586г. един билински духовник на име Стефан придружил кюстендилския митрополит Висарион по време на пътуването му в Москва, за което бил информиран руския цар. (Иречек 1899, 523. бел.3)

Изписването на църквата през ХVІІ век очевидно става със средствата на монахиня от тази обител, ако съдим по ктиторското изображение до входа на храма, но за съжаление, до нас не е стигнало името на дарителката. Вероятно е била жена с възможности, замонашила се в манастира, или игуменка със стопански усет, въздигнала обителта, до състояние, че да може да си позволи изографисването на храма с качествени за времето си стенописи!

Архитектурата на църквата не се отличава от обикновения тип на култовите сгради, характерни за ранните години на османския период. Еднокорабна с двускатен покрив и градена от  камъни, тя няма никаква външна украса. Лишена е даже от обичайния фриз от "вълчи зъби" от издадени тухли под покрива. Голямата дължина на сградата 13,80 метра и ширина 5,40 м  са резултат от строителна дейност на два етапа, като първоначалната източна част от сградата е била продължена на запад също през ХVІІ век.

Стенописта в манастирската църква също е изпълнена на два етапа. Първият слой, датиращ от времето на издигането на църквата, заема източната половина на постройката. Вторият слой е изпълнен след преустройствата, в края на същото столетие, и заема останалата част на храм, на запад.

Декоративната система на живописта в източната част на църквата следва обичайния за края на ХVІ – ХVІІ век тип.

В зенита на свода в посока от изток към запад са изписани образите на Христос в трите иконографски типа – Христос от Възнесението, "По-стар от дните" (или Ветхий Деньми), Пантократор – и на архангел Михаил, патрона на манастира.

Следват надлъжните фризове от образи на пророци в аркада, отделени с орнамент от големите образи в зенита, смесените цикли на Големите празници и Страстите. В най-ниската зона на апсидната конха са изобразени четирима църковни отци, силно повредени, с липсващи надписи, а над тях Богородица Платитера. 

Интересен детайл в това изображение е сърцевидният медальон около изображението на младенеца Христос.

Декорацията на източната стена се увенчава от двустраннто "Възнесение", чиито център е неръкотворният образ на Христос – Убрусът. Той напомня везан народен месал и се държи от двама ангели. Богородица не е с обичайните за по-ранните паметници вдигнати нагоре ръце. Само дясната й длан е отворена в жест, както се изобразяват ръцете на праведниците, означаващ откритост и искреност. Ръцете и следват жестовете на апостолите в лявата страна на композицията. Двете групи са устремени към образа на Христос в центъра, подчертан и от насочените към Убруса показалци на двамата ангели.

Тази късна и любопитна редакция на Възнесението с Убрус се явява през ХVІІ век в много паметници – църквите при Студена, Софийско, Чепърлинци, Марица, Самоковско, Добърско, в Планиничкия манастир в днешна Сърбия и много други.

 Изображението на Св. архидякон Стефан е поместено в проскомидийната ниша. Може би така зографите са избегнали познатия ни, но и по-сложен сюжет на Христос в гроба (Пиета).

Долната, южна страна на източната стена е заета от изображението на св. Атанасий Велики, и още един прав светец под арка – вероятно св. Спиридон, съдейки по плетената шапчица на главата, и завършва с изображение на неизвестен дякон.

 

Северната стена на олтара, където се локализира обикновено характерното за ХVІІ век Видение на Петър Александрийски, е много повредена, запазен е само образа на Христос. 

Един разделен на правоъгълници квадрат очертава вероятно някакъв стенен поменик, много разрушен, за да се правят палеографски изводи.

Повествуванието на евангелския разказ започва с празничния цикъл на южната стена в посока от изток към запад. В сюжетна последователност тук се редуват "Рождество Христово", "Сретение", "Кръщение", "Възкресението на Лазар" и "Влизане в Йерусалим". 

В сцената "Рожедство", Богородица е полегнала върху интересна постелка от ивично орнаментирана тъкан, необичайно обърната с гръб към яслите и  Саломия с момичето със стомната, които къпят младенеца, с лице към Йосиф. 

Интересни детайли има и в сцената "Кръщение". Обичайната иконографска схема развива действието на фона на две условни симетрични стръмнини, между които тече река Йордан. Билинскити зографи са нарушили напълно схемата и са създали съвсем нова композиция. Те са затворили пространството между двата склона с още устремени към реката стръмнини. От това стремително движение на склоновете към Йордан идва усещането, че действието се развива сред някакъв буен планински водопад. И за да подсилят още повече това внушение, живописците са поставили високо горе отвореното гърло на една пещера, във формата на стилизирана глава, откъдето извира тази бързоструйна река. 

Не по-малко извън рамките на иконографския шаблон е и неочакваното корабче с надуто от вятъра платно, отдясно на женската фигура с опашка на риба – персонификацията на морето. Корпусът му всъщност е на съд, какъвто виждаме в Кръщението от Добърско. Но докато в другия български паметник от същата епоха живописците са следвали по-точно евангелския текст и са прибавили пламъци, за да подскажат кръщението с огън, в Билинци съдът с очистителния огън е превърнат в един зает от действителността реален предмет.

Строгата каноничност на празничния цикъл липсва и в следващите две цени "Възкресението на Лазар" и "Влизане в Йерусалим". И в двете композиции групата на юдеите, присъстващи като зрители в евангелските събития не е изнесена пред вратите на Витания и Йерусалим според по-разпространения иконографския шаблон, а е поставена вътре сред градските къщи, заобиколени с крепостните стени. 

 

Върху изцяло липсващата днес западна стена може да се предполага продължението на празничния цикъл и сюжетния преход към Празниците на северната стена.

Тук вече празничните сцени не образуват самостоятелен цикъл, а се сливат със Страстите. Цикълът започва със "Съдът на Каяфа". Следват "Разпятие", "Оплакване", "Жените мироноски при гроба" и накрая "Възкресение Христово" (Слизане в ада). 

Очевидно зографите не са имали възможност да вмъкнат "Съдът на Каяфа" преди "Поругание" от долния пояс, където сюжетно-логично е неговото място. 

Интересен с иконографското си решение е "Съдът на Каяфа". Всъщност тази сцена е обединена със "Съдът на Пилат", ако съдим по макар и липсващия ляв край на композицията. Действието се разгръща пред архитектурен фон. Отдясно е Христос, в центъра на групата служители на първосвещеника и фигурата на Каяфа, който раздира дрехата си. В левия край личи подиум и седналата на престол фигурат на Пилат. Близка до Билинци е сцената в Добърско, където Пилат също е седнал на престол. 

 Разпятието развива композицията с трите кръста, обичайна за балканските паметници от ХVІ – ХVІІ век. Левият разбойник не личи да е с нимб, както в Разпятието в Добърско и Алинския манастир. Богородица е с изнесени успоредно пред гърдите ръце.

Цикълът на Страстите започва своя разказ на южната стена, и то с "Измиване на нозете" вместо с "Тайната вечеря". Следват "Тайната вечеря", "Предателството на Юда", преминава върху северната стена с "Поругание", "Отричанията и разкаянието на Петър". 

Недостатъчното място е принудило зографите да завършат цикъла с "Неверието на Тома", свалено от празничните теми в долния живописен пояс. Особеностите на архитектурното членение на стените се е отразило върху формата на кадрите на сцените, представящи Страстите. Те са разгънати в удължени и слизащи в пандантивите между арките полета. Така са се получили по-своеобразни изобразителни плоскости със сполучливи композиционни решения. 

В най-ниския регистър върху нишите на южната и северната стена, затворени в олтарното пространство, са изобразени някои старозаветни теми и образи. В люнета на южната ниша са представени в медальони бюстовите образи на тримата отроци Анания, Азария и Мисаил с библейски шапчици на мъдреци и с мъченически кръстове. Свободното поле под люнета е давало възможност на живописците да представят подвига на тримата отроци в огнената пещ. Но тази библейска тема може би не е била достатъчно позната за тях, или пък са искали да избягнат сложността на тази композиция. Затова те са вмъкнали свободно две произволно поставени орнаментални полета с техния любим палметен и лъкатушно-вълнист орнамент и са продължили регистъра на правите светци.

В люнета на срещуположната ниша е изобразено "Гостоприемство Авраамово" (Старозаветна Троица). И двата старозаветни сюжета оправдават своето място и загатвайки за а бъдещата Христова жертва (Тримата отроци). 

Към библейските теми трябва да прибавим и "Лествицата на Яков" в аркосолия на следващата ниша на северната стена. 

Вероятно сводът на нишата е улеснявал живописците със своеобразната си изобразителна плоскост, удобна за разгръщане на стълбата с качващите се и слизащи ангели и даваща възможност за интересно композиционно решение. Билинските майстори са поставили в зенита на стълбата медальон в осмоъгълно сияние с образа на Богородица, за да илюстрират по-ясно смисъла на сюжета – връзката между земния и небесния свят, осъществявана от нея. Т

В люнета на втората ниша на южната стена са изобразени на фона на сгради и ниски стени двама пишещи евангелисти. Иконографските белези установяват Лука и Матей. Възможно и вероятно е в отсрещната ниша на северната страна да са били нарисувани и другите евангелисти – Йоан и Марко, но също вероятно е образите на Лука и Матей да изобразяват значението на Новия завет, докато "Лествицата на Яков" в отсрещната ниша да подсказва връзката между двата завета.

В най-ниския регистър са фигурите на пъвите светци – воини, лечители, а между тях върху дебелините на пиластрите са някои стълпници. Между запазените изображения различаваме на южната стена Козма и Дамян, Никита, Теодор Тирон и Теодор Стратилат, Георги, а на северната стена Стефан Нови.

Всички изображения на правите военни светци в Билинци не са с военни доспехи. Двамата Теодоровци са облечени в одеждите на мъченици. Ризниците са заменени с хитони, туники и мантии, а шлемовете – с мъченическите венци. Тези иконографски белези ги определят като светци-мъченици и застъпници. 

Л.Мавродинова установява любопитния факт , че билинските Теодоровци носят още иконографските различия помежду си – формата на прическите и брадите, докато в останалите стенописи – Алино, Карлуково, Добърско, те се различават само по надписите.

След правите светци е и св.Стефан Нови, изобразен с икона на Христос в лявата си ръка върху един от пиластрите на северната стена. Иконографските белези говорят за едно точно познаване на този петдесет и три годишен светец, прославил се като зъстъпник на светите икони по времето на иконоборческия император Константин Копроним. Интересно е, че по-късният иконографски шаблон на този светец е много по-неточен, защото го представя като съвсем млад, вероятно защото към името си носи прибавката „Нови”.

Регистърът на правите светци върху южната стена завършва с изображението на ктиторката – монахиня – върху пиластъра вдясно на входната врата. Включването на това изображение в аркадата на регистъра едва ли е било направено заради обикновена в манастирската йерархия монахиня. 

Отрояващият се образ на ктиторката е правен несъмнено по натура. Лицето е много пластично, подчертани са сенките под големите очи, удълженият нос, строгостта на чертите. Само ръцете, прихванали дългата едрозърнеста броеница, разчупват неподвижността на позата. Цялата фигура, облечена в монашески одежди, излъчва характер и власт, съвсем различни от меката душевност и топлотата на останалите образи.

В Билинци, както и в останалите паметници от поствизантийската епоха по нашите земи не можем да открием умело разполагането на човешката фигура в пространството. Тромави фигури, със скъсени пропорции (главата се нанася около 3,5 или 4 пъти във височината на тялото), образите в композициите се натрупват най-често в плътни маси, като се изобразяват цялостно само в предния план. Даже когато композицията е давала възможност за по-свободно разполагане, фигурите пак са групирани компактно.

Масивните фигури, очертани обемно под материята на дрехите, стъпват върху тежки крака с дебели глезени и  лица с широки, често вирнати носове и високи скули. 

Определено се отделят от общия фон на стила на живописта образите на правите светци. Техните фигури не са тромави, а раздвижени, с доста по-хубави пропорции. Можем да обърнем по-специално внимание на младежката фигура на св.Георги, на южната стена и на другият самостоятелно изобразен млад светец, необозначен с надпис, изрисуван срещуположно на Св.Георги, на северната стена. Вероятно, съдейки по иконографските белези на образа, това изображение принадлежи на Св.Димитър.

Светците лекари – св.Козма и св.Дамян, младият военен светец, двамата Теодоровци, са стройни, поели с изтънчени жестове своите атрибути – жезъли и копия, кутиите с носещите изцеление лекарства. 

По-неподвижен, по-застинал е по-горе разгледаният св.Стефан Нови, но тази поза идва от желанието на живописците, вероятно да подчертаят значението му на защитник на светите икони. 

И при правите светци се налага типът на наивните очи и широки, малко вирнати носове, но все пак лицата са индивидуализирани. Несъмнено тук се е изявил талантът на първия майстор, оглавяващ останалите зографи.

Свежест в монументалната живопис на Билинци се внася от народните битови подробности, които виждаме в много от сцените. Такъв е и шареният месал на Убруса в иначе толкова строгия сюжет на "Възнесение", ивичната черга, на която е легнала родилката в Рождество, или народната връхна дреха с дълги ръкави, простряна пред магарето при вратите на Йерусалим.

Глинени стомни стоят върху масите в "Старозаветната Троица" и "Тайната вечеря", изливат вода за изкъпването на новородения Христос. В паниците и ножовете, в месалите, във всички тези детайли се долавя реалния свят, реалната селска действителност, в която са живели майсторите и тези, за които те са създали това изкуство.

Манастирската църква в Билинци влиза в кръга на паметниците на българската и балканска поствизантийска живопис от ХVІІ век с типичната за времето декоративна система и сюжетен репертоар. По-отдалечена от големите селища, където са се формирали иконописни и зографски школи, като Солун или Атон, тя принадлежи към по-непредставителните, малки манастирски обители. В нейната сюжетика не участват пълните цикли на Страстите и Празниците, чудесата, сложните теми на вселенските събори, "Дървото на Йесей",  които можем да видим в Сеславци, Искрец или Арбанаси.

 Кои са зографите, работили в храма не знаем. Творчеството на художници от кръга на Св. Пимен Зографски не е изключено в Билинската църква, но може би по-скоро сме свидетели на работата на ателие с несъмнена информираност и връзка с други творчески колективи от Софийска Света гора и Атон, с които е обменян и усвояван опит, иконографски образци и т.н.

 Много иконографски, детайли и стилови прийоми сближават Билинци най-вече с Добърско и Алинския манастир, с които могат да се изведат някои паралели. Но може би е още рано да се търсят  конкретно обособяване на школи или направления в толкова разноликия в художествените си изяви ХVІІ век.

По-късната живопис от ХVІІ век в билинската църква, съвсем различна по стил и палеографски белези, е запазена в западната част на храма, в по-късно пристроения притвор. Оцелялото е твърде малко, за да се реконструира цялостно декоративният ансамбъл и сюжет.

 В нишата на южната стена са представени в цял ръст св.Мина, св.Николай и св.Атанасий, в аркосолиите св.Виктор и св.Викентий, а в медальоните в люнета над нишата св.Козма, св.Дамян и светиците Марина и Петка. 

 Върху пиластъра вляво от южната врата е оцеляла сцената от "Страшния съд" – Ангел господен тръби в морето, а над вратата незначителен фрагмент от шествието на праведниците.

Фигурите са много по-внушителни и монументални, сравнени с тези от по-ранната живопис. 

Очевидно новите ктитори са търсили повече разпрезантативност и мащабност на стенописната декорация, за да изявят своите по-големи възможности или за да покажат познаването на по-представителното изкуство в големите градове или манастири.

Колкото и да е фрагментарна, живописта дава основания за определяне на различни почерци на майсторите.

Съчетанието на двата различни по стил и време живописни пласта не е създало търсеното декоративно единство в билинската църква. И все пак трябва да оценим желанието на хората и зографите от онова време да носят и изявяват своите естетически и творчески нужди, за да оставят за времето още един паметник на православното изкуство.

Бележка: 

Към момента на двете ми посещения, стенописите от нишите на притвора, представящи първият регистър светци в цял ръст - св.Мина, св.Николай и св.Атанасий, на южната стена и  св. Теодор Тирон и св. Теодор Стратилат на северната стена, за които пише Флорева, липсваха! 

Каква е съдбата им нямам идея, не съм попадал на публикация, която да дава отговор дали са свалени от реставраторите, къде се намират и дали се предвижда връщането им обратно!

Литература: 

1. Флорева Е. "Манастирската църква "Св.Архангел Михаил" в Билинци.1973год. София. "Български художник". 

2.Колектив. "Корпус на стенописите от XVII век в България". БАН. София, 2012 год. стр.176-178. Бакалова Е. Кунева Ц. (актуализация)