събота, 9 януари 2010 г.

Църквата Св Пантелеймон във Видин




Когато се спомене Видин повечето хора веднага асоциират името със средновековната крепост Баба Вида ... и дотам ... никой даже не подозира какво богатство от културни паметници има в този град ,който наистина заслужава по-специално внимание....


Със запазените си две късносредновековни църкви ,цитаделата на средновековния Бдин и редицата османски архитектурни паметници оцелели през времето ,като примерно Стамбол капия ,библиотеката ,джамията и гроба на Осман Пазвантоглу ,Видин е един от градовете ,които предлагат на изкушения от историята турист или любител достатъчно разнообразие ,за прекарване на един по продължителен културен уикенд пакет ...


Крепостта Баба Вида е най-интересния обект във Видин ...

цитаделата на средновековния град е най-запазената крепост у нас ... всъщност е единствената и на нея ще обърнем в бъдеще по-сериозно внимание в отделна тема ...

От ансамбъла на Пазвантоглу, граден в края на ХVIII - началото на ХIХ в., до наши дни са останали само джамията и библиотеката. В него е имало и медресе /училище/ и завие /малка мюсюлманска религиозна обител/.

Джамията е масивна каменна постройка със строго ориенталска архитектура. Минарето има на върха си стилизиран връх на пика ... някой виждат в него стилизирано сърце и почват едни раздумки да ти се скъса сърдечния мускул... Библиотеката е каменна, квадратна, еднопространствена, покрита с купол от оловна ламарина, с малко открито преддверие От надписа над входа й се вижда, че Пазвантоглу я е посветил на покойната си майка.



Интересна е и т.н. Стамбол капия ... Една от портите на османската крепост ,строена в края на XVII век ... представлява дълъг коридор в който са поместени помещения с различно предназначение ... няма друга такава запазена у нас ...



Нашата църква посветена на Св Пантелеймон се намира в двора на Видинската митрополия.Тя е еднокорабна, полувкопана в земята, с полуцилиндричен свод, поставен под двускатен покрив. Има широка, леко издължена апсида и малък, слабо осветен притвор с вход от южната страна.

Стените й са от каменна зидария, под покрива минава зъбчат корниз от камък и четири реда тухли....т.н. "вълчи зъби".

Според надписа над входната врата, тя е изградена върху по - стари основи през 1634 г.И навярно е било така ,защото през 1560 г. местните мюсюлмани се оплакват на султана, че богослужението в българската църква им пречи на молитвите в съседната джамия....


Всъщност ето го надписа ...

Ако има някой който може да го разчете дословно ,моля да се свърже с мен и ще му пратя файла в голям размер ...


По горните части на стените на наоса са разположени пояси и медальони с изображения на светци, а по свода - евангелски сцени. В неговия център в два медальона са изобразени Христос и Богородица.



Изографисването й е станало при видинския митрополит Софроний през 1646 г.

Интересното в стенописната украса на храма е ,че в олтарната абсида е изобразен Христос

,а Богородица е в медалион на свода ...

мисля ,че не съм го срещал на друго място.
В притвора има богата галерия от женски образи които също привличат вниманието ...

Ето някой от фреските в притвора които успях да наснимам...





Патрона на храма Св Пантелеймон е изобразен в ниша над вратата


Впечатление правят и образите на Св Войни в тежко въоръжение в наоса ,каквито изображения в други църкви от периода са доста редки ... поне аз сега не се сещам за някоя такава ...


Църквата Св Пантелеймон е служила за катедрален храм на митрополитите през XVI-XVIII век....ето малко от фреските в наоса...


И олтара ...


През 1797 г. за по-голяма сигурност църквата била “скрита” с висок зид.

От 1800 до 1802 г., тук служи Софроний Врачански по време на принудителния му престой във Видин.

Тук е служил и първият български екзарх Антим Първи,чиито пантеон също се намира до митрополията

По време на първото ми посещение в тази църква ,беше затворена за посещение ,но един от отците сужещ в митрополията беше така добър да ми отвори и благослови да снимам ... тогава вътре можеха да се видят и одеждите на Антим първи с които той е изпълнявал богослуженията в храма ... ето ги :


Другата църква на Видин е Св Петка ... прочута е с това ,че мнооого рядко може да я намерите отворена ... отварят я в петък от 10 00 - 14 00 ... и тва е ...

За нея се знае дори по-малко отколкото за Св Пантелеймон ... Вкопана е по - дълбоко в земята от “Св. Панталеймон”.

Късният по - тесен притвор е със засводен вход към наоса. Последният е по - къс, с полуцилиндричен вход, в надлъжните стени има ниши. Над вратата имало запазен славянски надпис, който отбелязва, че църквата е изографисана през 1633 г., с помощта на влашкия воевода Йоан Матей Басараба.


По силата на османски граничен закон , тя е превърната в склад и се използва като такъв до няколко години преди Освобождението....


Дано управата на града се замисли и над развитието на този отрасъл от икономиката ,сега наричан гръмко "културно-исторически туризъм" и да вземе да направи нещо повече по въпроса с експонирането на тези паметници, тяхната реклама и привличането на туристически поток към града ,което ще посъживи иначе залюханите и огрухани улици на някогашната столица на Срацимирова България
... Иначе така и ще си остане ... когато споменем Видин в съзнанието ше изниква едно голямо нищо

Църквата Св Йоан Предтеча в Асеновград




Параклисът "Св. Йоан Предтеча" или както е известен сред жителите на града "Св Ян" ,е разположен в западните покрайнини на Асеновград, и е живописно кацнал на непристъпна отвесна скала.



Произхода му се датира различно ... от към XI до XIII - XIV век и се определя основно по архитектурните му белези. Приет е за параклис, но е по-скоро църква със своите големи размери (дължина - 8м, широчина - 5,5м и височина около 5 метра). Еднокорабна, с тристенна абсида сграда, без нартекс.Градежа е от ломени камъни, редуващи се с тухлени пояси.Фасадата е украсена с псевдоконструктивни слепи арки.


По строеж прилича изключително много на църквата при Асеновата крепост


,Бакуриановата метошка църква Св Георги


и Костницата при Бачковския манастир


При всичките,изброени по-горе и показани на снимките ,които се и намират в радиус от 5 км, виждаме тези редуващи се тухлени с каменни пояси, по ъглите - бигор зидан с хоросан, "псевдоконструктивни" ниши по фасадата, пода който е от четвъртити тухли и т. н.

Има само едно различие, което е характерно само за параклиса - шест процепа високо на севрната стена, наподобяващи бойници, които в случай на нужда са помагали тази богослужебна сграда да се превърне в истинска крепост.Сигурно заради тях го наричат още и "Бойницата" ...


Декориран е с по пет слепи арки на северната и южната стена и с три дълбоки арки от запад. Абсидата отвън има тристенна форма и три малки прозорчета. Дебелината на стените е 1 метър. Те са инкрустирани с негледжосани тръбички за акустика.

Преди 800 години "св. Ян" е бил крепостна църква в калето "св. Йоан Предтеча" и заедно с крепостта "св. Архангел Михаил" е защитавала Станимака от север.

Според арх. Стоилов по значимост е равностоен на Асеновата крепост и на цървата в нея.


Дълги години храмът е задоволявал богослужебните нужди на града, но явно в края на XVIII или началото на XIX век е полуразрушен. Най-вероятно това става по време на кърджалийските нападения. Възстановен е непосредствено след това с променена горна част и дървена покривна конструкция, която беше заменена по време на последните реставрационни работи. Достигналото до нас изписване на иконостаса и нишите е от това време. Най-добре запазен е градежът на олтара. Първичното изписване, сигурно в лошо състояние тогава е било покрито с непрекъснат слой мазилка.
Цялостно и задълбочено проучване на храма не е правено. Направено е подробно архитектурно заснемане през 1983 година, като стените на наоса са сондирани за предполагаемо изписване и с изследователски намерения.


Храмът "се. Йоан Предтеча" е отворен за посещения всяка събота от 14 до 16 часа.
В енорията на храм "св. Георги Метошки".... Ако пък е затворено ,което е много вероятно ,в музея ,който е на центъра ,попитайте упорито и вероятно ще ви кажат телефона на Надя Пелева ,която ще ви посрещне и отвори църквата ... ама все едно не го знаете от мен ;)


От средновековната стенописна украса на храма ,до нас са достигнали само две сцени - на Св Йоан Кръстител в ниша на южната стена и Срещата на Мария с Елисавета ,също на южната стена в във втория регистър ,зад преградата на сега несъществуващия иконостас ,датирани по стилови особености в 14 век...


Други останки от стенописи няма ,тези са открити през 2002 година и са реставрирани.Има още 3 изображения от 19 век ,на Богородица и Христос върху колоните на олтара ,но тях не ги снимах.... е ,всъщност Христос се вижда на две - три от снимките ;)


Всъщност третата фреска е и свалена ,била е също на Св Йоан Кръстител ,и е била изрисувана върху средновековното изображение ,и при реставрацията е открито това ....
за наш късмет


Сега фреската от 19 век на Йоан Кръстител е в музея до Св Георги в кв. Амбелино ,също хубава църква ,който иска може да го види там



Лтература и източници :
1 Грабар А. ГНМ 1920,с 55 /Датира храма в XIV век/
2.Мавродинов Н. "Еднокорабната и кръстовидната църква по българските земи до края на 14 век" 1931 г стр 12-14 /Датира храма в XIII век/
3.Мавродинов Н. "Старобългарското изкуство XI - XIII век" 1966г стр 30.
4.Бояджиев Ст "Църквата Св Йоан Предтеча в Асеновград" ИБМ ,1 ,1969, стр 155 - 167
5.Николова Бистра "Православните църкви в българското средновековие IX-XIV век" Акад. издателство проф.Марин Дринов ,2002,стр 74
6.Исторически сайт на Асеновград