сряда, 18 ноември 2009 г.

17 август 986 г.... или когато Истъра грабна венеца на Рим


....“Ако да беше дори слънцето слязло от своето място, аз все пак не бих помислил, че стрелите мизийски ще бъдат по-силни от копията авзонски [т. е. ромейски]. Повалете се, дървета, грозни планини, провалете се, мрачни скали! Тук лъвът се изплаши да излезе срещу елените. Когато ти, Фаетоне [слънце], спуснеш под земята златобляскавата си колесница, кажи на великата душа на кесаря ето какво: Истъра /Дунав/ грабна венеца на Рим; улови се по-скоро за оръжие. Стрелите на мизийците надвиха над копията на авзоните.” .... византийския поет Йоан Геометър: “На поражението на ромеите в Българската клисура”



Пътувайки по магистралата София - Пловдив ,много от нас са минавали през тунела Траянови Врата и повечето като че ли не си даваме сметка ,умислени в някакви си наши си там работи ,или заслушани в радиото или някое ЦД ,пържещо тонколоните на октонобила с всевъзможна музика ... / няма да цитирам стилове ,да не се засегне някой от четящите ,че съм го пропуснал :)) / нито за мястото през което минаваме ,нито защо пък така се казва ,нито пък се сещаме за някое събитие свързано с тези места ... минаваме през тунела и заминаваме ..... а навремето ... преди да има тунел и магистрала и асфалт и всички екстри това е бил проход ... пътя се е виел и лъкатушел из полите на планината ,слизал е в оврази и дерета и се е изкачвал по билата на Средна гора ... Римляните видели и оценили положението на мястото и император Траян издигнал грандиозна порта и крепостни стени затварящи прохода при опасност и чиито руини седели до началото на 20 - ти век ... императора издигнал вероятно и тази малка крепост ,приютявала гарнизона охраняващ портата ,а и прохода ... от там и името на Прохода "Траянови врата" ,което име всъщност е употребено едва през 15 - ти век във връзка с похода на небезизвестния Владислав III Ягело ... по-известен като Варненчик ,щото изгубил главата си в битката с османците край Варна ... ама за това друг път ...

В античността проходът носи името Суки , а непосредствено до него е изградено укрепление и пътна станция на име Соней. През 4 век историкът Амиан Марцелин описва прохода по следния начин:

"Хребетите на високите планини Хемус и Родопи, от които първата започва от Истър, а втората - от отсамния бряг на Аксий, се сближават в една теснина, където те завършват със стръмни скали. Това място отделя Илирик от Тракия като оставя от едната страна Вътрешна Дакия и Сердика, а от другата - Тракия с Филипопол. А тия градове са големи и известни. И сякаш природата е предусещала, че околните племена трябва да бъдат подчинени на римската власт, та преднамерено тъй е устроила това място, та на първо време да даде между издигащите се един до друг хълмове един тесен и не толкова известен прелез, който по-късно със засилващото се величие и блясък на римската държава бил разширен и за преминаване на колесници. А колкото пъти бил затварян достъпът към него, толкова пъти били отблъсквани оттам велики пълководци и цели народи. Страната, която е откъм Илирик, тук се извишава слабо, като че ли е леснодостъпна, за да се издигне след това наведнъж. А насрещната страна откъм Тракия се спуска стръмно и е труднодостъпна поради провалените пътеки и мъчно става преминаването ѝ, дори и когато никой не се противопоставя насреща. В подножието на тази планинска преграда се простират от двете ѝ страни обширни равнини"....




През Средните векове проходът е наричан "Царски проход"или "Царски врата"а по-късно и "Български проход"



Проходът влиза в историята през 986 г., когато византийският император Василий II предприема поход срещу България. На 17 август българската войска начело със Самуил пресреща византийците при прохода Траянови врата и напълно ги разбива ... ама тотално ... самият бъдещ Българоубиец едвам се спасява ,благодарение на вярната си арменска гвардия и по чудо избягва участта на по-далечния си предшественик Никифор ... Това е една от най-грандиозните победи на българското оръжие ,и аз реших да му посветя тази публикация ,в чест на събитията разиграли се в тези далечни времена и останали в забрава за повечето от нас ...



свидетел на тези събития е била и тази малка крепост ,чиито руини и до днес са горе - доле прилично запазени като за Булгаристан , където знаем че сме над тези неща ... ама това е също друга тема ... не се сдържам просто понякога като гледам как хората си реставрират и възстановяват крепостите и наследството ,а ние тънем в кенеф и разруха ... екскЮзМи за лиричното отклонение ...


Иначе ще пропусна събитията довели до похода на Василий към Триадица ,отношенията му с българите ,Роман ,Самуил и брат му Аарон ,който управлявал тази област през това време и резидирал в Триадица ... или Средец ... демек София ... накрая на публикацията ше дам линк към извора които съм ползвал и който се интересува може да попрегледа хронологията на събитията ,довели до интересуващите ни драми ...



Но аз казвам вече да вземем да дадем думата на историка Васил Златарски ,в чиито томове за историята на средните векове , като че ли са събрани кажи речи всички сведения и извори за тези събития ....


... "Като събрал достатъчно военни сили, Василий II потеглил на поход по главния път през Одрлн и Пловдив, към Триадица, или Средец, т. е. против областта на Арон. Като стигнал в Пловдив, той оставил там една част от армията си под началството на пълководеца Лъв Мелисин с поръчка да пази планинските проходи вероятно откъм Стара планина и да попречи, ако българите биха се опитали да му пресекат пътя. Сам Василий навлязъл в България по р. Хебър (Марица) през теснини й гори — Траяновите врата, и като ги преминал, настъпил към самия Средец. Там императорът разположил войската си на лагер и обсадил града. Обсадата продължила цели двадесет дена, но без никакъв успех, защото поради несполуките на началниците войската се предавала на безгрижност и бездействие, а между това българите от засада нападали излизащите от ромейския лагер за храна и фураж, произвели голямо клане и откарали много добитък и коне. Когато обсадните оръдия и другите машини поради неопитността на тия, които ги били приставили към стените, не постигали никакви резултати и били изгорени от противника; когато донесените припаси от храни вече се свършили поради неумереното им изразходване и оскъдия в най-необходимото обхванала войската — тогава императорът събрал целия обоз и незабавно потеглил с войската си за Цариград. Той пропътувал цял ден и спрял на почивка в една гора. “Още не беше се сменила първата нощна стража и изведнъж от източната страна на лагера бързо премина преголяма звезда, която, пише Леон Дякон, като освети със силна светлина палатките, падна на западната страна у самия окоп и като се разсипа на многобройни искри, изгасна.” Това е било вероятно някой метеор. Това явление предизвикало според думите на Леон Дякон съвършеното изтребване на войската.

Така ни обяснява Леон Дякон, който е участвувал в тоя поход и бил очевидец на всичко станало, причините за отстъпването на Василий II от Средец" ....


Другояче ни описва този поход Йоан Скилица. “След като преминал, пише той, теснините и горите, които се намирали между Средец и границата императорът пристигнал в едно място, наречено
Стопонион /демек Щипон ... още по-демек днешен Ихтиман/ и се разположил на лагер; там той обмислял как да предприеме обсадата на Средец. Пръснал се слух, че Самуил завзел върховете на околните планини (защото се боял от открита битка и ръкопашен бой) и че разполага от всички страни засади с цел да може някак да напакости на противниците. Докато това ставало и императорът имал такова намерение, командуващият западните войски Стефан, когото за малкия ръст наричали Контостефан, бидейки най-голям враг на Лъв Мелисин, през настаналата нощ дошъл при императора и го уговарял да вдигне лагера колкото може по-скоро и като остави другите работи на втори план, да побърза за столицата, защото Мелисин с жадност гледа на царската власт и отива затам [столицата] с най-голяма бързина. Тая реч ужасила императора и той веднага заповядал да се вдигне лагерът.”



И тъй според Скилица излиза, че Василий II съвсем не обсаждал Средец, но че по пътя още към него, когато се намирал при град Ихтиман, решил да се върне обратно в Цариград под влиянието на увещанието на Контостефан. Обаче това не е вярно, защото от думите както на Леон Дякон, комуто като на съвременник и очевидец в случая повече трябва да се вярва, тъй и на Яхъя, който право пише, че императорът потеглил против тях (българите) с голяма войска и дошъл до техния град, именуем Абария ( = Средец), и го обсадил,обсадата на Средец е вън от всяко съмнение. Оттука става явно, че Скилица говори само за отстъпването на императора и с посочването на Стопонион дава възможност да се определи точната посока на движението, като по този начин допълва Леон Дякон, който не дава никакви географски имена.



Що се отнася до уверението на Контостефан пред императора, то още А. Гилфердинг е изказал мнение, че цялата тая история била съчинена, за да се оправдае постигналата императора в тоя поход злополука; а В. Василеьски, знаейки враждебното настроение на византийските пълководци към Василий в даденото време, допуща, че в нея има нещо истинско. Твърде възможно е, че тук са действували личната омраза на Контостефан към Лъв Мелисин и желанието му да го компрометира пред императора; обаче като имаме пред вид, че това, в което Контостефан предупреждавал Василий II, по-късно се оказало невярно въпреки настояванията му в истинността, ние сме готови да приемем, че Контостефан, който е получил своевременно известие за появяването на българите в тила на ромеите по пътя на отстъпването, прибягнал към подобна измислица, за да убеди императора колкото е възможно по-скоро да вдигнат обсадата и да потеглят обратно, за да избягнат заплашващата ги пълна катастрофа, от която надали би могъл някой да излезе жив. И наистина катастрофата не била избягната.



“На другия ден, пише Лъв Дякон, войската преминаваше през един горист и издълбан дол и едвам отмина, тя завземаше пресечени от потоци и стръмнини места; в тях българите нападнаха и избиха голямо множество хора, заграбиха царската палатка и съкровище и откараха като плячка целия обоз на войската. Тогава и аз, който описвам тая злополука, присъствувах, придружавайки за нещастие владетеля и изпълнявайки длъжността дякон, “и насмалко щяха да се подхлъзнат стъпките ми” и да стана жертва на скитския меч, ако някакво божествено провидение не беше ме извело от самата опасност, което направи бързо да подкарам коня и преди още противниците да завземат обиколеното с пропасти нанагорнище [баир], да го премина и бързо [в кариер] да се изкача на върха, И тъй остатъкът от войската през непроходими планини избягна преследването на българите и като изгуби цялата конница и обоза, който возеха със себе си, достигна до ромейските предели.”



А Йоан Скилица описва това поражение така..." След като ромейският лагер набързо бил вдигнат, “Самуил , предполагайки, че безредното отстъпване, както става обикновено, е бягство, като нападнали неочаквано с устрем и вик, изплашили ромеите и ги обърнали в бягство; те завладяват лагера и стават господари на целия обоз, на самата царска палатка и на царските регалии. Императорът, като преминал теснините, едвам се спасил в Пловдив. Когато пристигнал там и намерил Мелисин на мястото и грижливо да пази поверената стража, той почнал да укорява Контостефан като лъжец и като такъв, който станал причина за такова бедствие. Последният, като не понасял хладнокръвно укора, но още повече се сърдел и твърдял, че той справедливо увещавал, принудил императора поради безсрамната си дързост да скочи от трона и като го улови за косите и брадата, да го повали на земята.”...



Иначе обяснява Зонара причините за постъпката на Контостефан. Без да споменава за личната омраза на последния към Лъв Мелисин, той пише: “Бидейки доместик на западните войски, Контостефан като обсъдил, че ако военното предприятие свърши благополучно за императора, то той [императорът] не би могъл да се успокои, нападайки неприятелите, и че нито той [Контостефан], нито другите военачалници няма да се считат от него като достойни за много речи [т. е. императорът няма вече да се съветва с тях], намислил да провали нападението и да прекъсне движението”. Зонара, който обикновено съкратява своя главен извор Скилица, тук, напротив, се явява по-пространен от него. Дали тия разсъждения, които приписва на Контостефан, той е черпил от други извори, или пък това са негови лични съображения, мъчно е да се установи.


В същия дух описват поражението на Василий II и другите извори. Така Яхъя казва, че “се пръснал слух през нощта по войските му [на Василий], какво превалът им е отрязан, и тогава императорът се обърнал на бяг и цялата му войска във вторник на 17 август [986 г.]. И преследвайки ги, българите разграбили неговия обоз и хазната и загинало голямо множество от войската му, и това станало в 10-ата година от царуването му” (986). Това известие е особено ценно за нас не само затуй, че то се схожда с византийските, но още и затуй, защото ни дава точната дата за поражението — вторник на 17 август 986 г.

Асохиг разказва, че “българите побързали и завзели тесните места и планинските проходи по пътя [на отстъплението]: това били места непроходими, покрити с храсталак. И като обкръжили императора заедно с цялата му войска, те изклали всичките с меч; само арменската пехота, като заобиколила император Василий отпред и отзад, извела го в Македо-ния по друг планински път. Цялата конница [ромейска] обаче заедно с плячката и царската палатка попаднали в техни ръце.” Асохиг отнася това поражение също към 986 г. У Матей Едески пък четем: “Алусиан от своя страна, като събрал една армия, тръгнал да посрещне Василий. Произлезе голяма битка, българският крал взел връх и обърнал на бяг войската на Василий чак до Цариград. Българите откарали от тях грамадна плячка и множество пленници. Василий цял опозорен се върнал в столицата си.”

От приведените тук известия ясно става, че причините както за отстъплението, така и за поражението на Василий II при Траяновите врати на 17 август 986 г. лежат главно в своевременното пристигане на Самуил на помощ на Арон със своите войски, които овреме сполучили да отрежат на ромеите пътя на отстъпването и да им нанесат катастрофално поражение, с което била осуетена и главната цел на първия поход на Василий II — с едно нападение да покори България. Тая злополука на императора възбудила силно духовете във Византия. В Цариград обвинявали Василий, че той предприел този поход по своя инициатива, и хвърляли върху него всичката отговорност за неуспеха.

Какво силно впечатление произвело поражението при Ихтиманския проход и какво било настроението във византийската столица спрямо Василий, се види от едно стихотворение на споменатия съвременен византийски поет Йоан Геометър, което носи наслов: “На поражението на ромеите в Българската клисура”, изпълнено с отчаяние.

...“Ако да беше дори слънцето слязло от своето място, възклицава поетът, аз все пак не бих помислил, че стрелите мизийски ще бъдат по-силни от копията авзонийски [т. е. ромейски]. Повалете се, дървета, грозни планини, провалете се, мрачни скали! Тук лъвът се изплаши да излезе срещу елените. Когато ти, Фаетоне [слънце], спуснеш под земята златобляскавата си колесница, кажи на ве- ликата душа на кесаря ето какво: Дунав грабна венеца на Рим; улови се по-скоро за оръжие. Стрелите на мизийците надвиха над копията на авзоните.”

При такова настроение в Цариград на Василий II не оставало нищо друго, освен да събере нова войска и да почне отново войната, за да покаже, че “стрелите мизийски не са по-силни от копията авзонийски”....

Използвана литература :

Златарски История на Първото българско Царство. II. От славянизацията на държавата до падането на Първото царство (852—1018).


3 коментара:

  1. Евалла, снимки, информация...поредната приказка!

    ОтговорИзтриване
  2. Много обстоятелствено-поздравления!

    ОтговорИзтриване
  3. http://liternet.bg/publish14/s_duleva/krepostta-stenos.htm

    ОтговорИзтриване