Долината Соанлъ ... едно скрито съкровище

Кападокия е интересно място ... май няма друго такова съсредоточие на оцелели средновековни скални църкви каквото може да срещнем там ...а кой знае колко още има затрупани от многобройните земетръси или други природни катаклизми ,чакащи откивателите си ... Много от храмовете си седят ей така нeпроучени и непубликувани през годините ,а информация на български език липсва почти на 100 % ... поне аз никъде не съм виждал и чувал .

Днес ше посетим долината Соанлъ ,където по мое скромно мнение в едната от църквите са запазени едни от най-качествените образци на Кападокийската стенна живопис от 10 – 11 век. Освен нея естествено ше минем пътьом и през други чудеса на средновековната скална храмова архитектура като църквите Кубели ...

Явно средновековните обитатели на тези земи са били доста прозорливи хора ,защото са си спестили доста труд в смелото си решение да изваят от една стърчаща нищо и никаква скала храм, притежаващ всички архитектурни интериорни и екстериорни особености ,та дори и такива детайли като външна украса ,напълно в духа на “нормалното” храмово строителство от камък тухли и хоросан ...

Виждаме куполи ,слепи арки, външна декорация, досущ каквато сме свикнали да виждаме и в зиданите църкви ... Вероятно църквите са били посветени на някой фундаментален светец или събитие с голямо значение за църквата ,а и средновековния човек ,обитавал този район , защото иначе не мога да си представя защо ще е целия този къртовски труд , който няма как да не направи впечатление на туриста ,изкушения любител или специалиста , който е ходил из другите части на Кападокия със съсредоточие на скални обители и църкви ,където тези елементи във външната декорация и оформление липсват ,дори при императорската църква на Никифор Фока ,или в най-известния музей на открито край Гьореме няма нищо ,което да наподобява на комплекса край село Соанлъ.

Скалните църкви в Соанлъ са разпръснати по протежение на долината която минава северозападно и югозападно от сегашното село

Сега ... аз понеже съм любознателно натура и когато нещо ме впечатли почвам да ровя за инфо къде ли не ... Добре, че наснимах част от пътеводителя на единия от водачите ни /ГЕОРГИ , ДА СИ ЖИВ И ЗДРАВ/, та там по-синтезирано е сдъвкана информацията като за клети туристи ... ама аз не съм клет турист и се заинатих и зарових ... и установих ,че има маса църкви из цялата долина ,до които така и не стигнахме ,но затова пък мога да ви предам текста или поне дотолково ,колкото успях да го преведа след кааански усилия ,та затова и се забавих с този постинг ... И така започваме първо с църквите където не съм бил ,но имаме инфо и вече знаем за тях ,така че няма да им се размине при едно следващо частно посещение ;))))

Има три църкви в долината югозападно от селото, но две от тях сега са в руини.

Една от оцелелите днес църкви е т.н. BATIK KILISESI ,която представлява структура с два паралелни нефа ,или дввукорабна църква

В храма е имало два пласта стенописи от архаичния период ,които са били тотално унищожени през 1958 год.

Оцелял графит в храма датира църквата около 1051 година

Останалите църкви са в долината, северозападно от с.Соанлъ и сега ние ще се спрем и на тях .

Първата е т.н. Tokali Kilise

Тя по планировка представлява църква вписан кръст с релефи и живопис в типичен за времето си стил, датиращи от единадесети век. Точно до тази църква има една недатирана триапсидна църква, която също е украсена с живопис в подобен стил.

А няколко стотин метра западно от тях има и друг недатиран храм.Това е т.нар. "Chapel of the Large Pigeon House."

След няколко стотин метра южно, ние намираме Munsil Kilise, двуапсидна църква с живопис датирана от единадесети век.

Има и друга група от три църкви около километър по-далеч на запад. Първата от тях е Geyikli Kilise, или "Църквата с елена", посветена на Св. Евстатий. Това е църква с два паралелни кораба, украсени с фрескоживопис от единадесети век.

Името на църквата идва от най-забележителната оцеляла фреска, която показва, Св. Евстатий който преследва елен на червен кон сред скалистия пейзаж.

Изследователя Спиро Костоф описва сцената, която се идентифицира и с запазен надпис на това което елена ,приличащ по-скоро на планинска коза ,казва на преследвача си :

"...защо ме гониш? Аз се превърнах в звяр заради вас, а сега от вас аз съм преследван."

Втората църква в тази група е около 300 метра югозападно от Geyikli Kilise. Това е едноапсидна църква със стенописи и релефи от единадесети век.

Третата църква в групата е отдалечена на 500 метра на запад. Това е Tahtali Kilise, малък манастирски комплекс централно място в който заема църква, посветена на Св. Варвара.

Комплексът се състои от църквата и вписан параклис от север, намиращи се от източната страна на оформен в скалите двор, на северната страна на който има голяма правоъгълна зала ориентирана изток- запад завършваща с кухина с грубо оформена овална форма гледаща на изток.

Скалите в източната част от двора са изсечени прецизно и оформят гладка фасада ,в която са оформени арките на входовете към църквата и параклиса. Двете сгради са сходни по план, въпреки че църквата е почти два пъти по-голям от параклиса.

И двете притежават нартекс с кръстокуполен план както и полукръгла апсида.

Апсидата на църквата е частично затворена от олтарни плочи, докато апсидата в параклиса първоначално е била затворена от иконостас.

Връзката на църквата с параклиса е грубо направена ,и това както и факта че в параклиса липсва декорация ,кара специалистите да допускат неговата по-късна датировка.

В църквата има стенописи ... гледах из интернет и ми се видяха доста прилични ... изобщо не знам защо не отидохме до нея ... трябвало е, по всичко личи ... но ... другия път ...

На западната стена на църквата Св Варвара , над входа има надпис, който указва ,че живописта в църквата е от 1025 година ... демек по време на съвместното царуване на Василий Българоубиец ,и брат му Константин VIII ,който след смъртта на Василий през декември 1025 год поема трона
Параклиса е добавен по-късно, когато може би се е зародил и комплекса около вече съществуващия храм.

Около 500 метра на север има каменна къща ,изградена от руините на разрушена църква, известна като Ак Kilise, която датира от шести век.

Най впечатляващия пример за скалното храмово строителство в Соанлъ ,са трите църкви под общото наименование "Kubbeli ... или “Куполите” ...

В този случай на реално съществуващ чудноват природен скален конус са придадени ,посредством майсторски изсичания геометрични форми, корнизи ,ажурна каменна пластика ,слепи арки и то така ,че скалното природно формирование приема формата на църква ,завършваща с островърх купол.

Църквите всъщност са четири ,защото най – голямата от тях представлява система от два параклиса един върху друг.

Църквите на този комплекс са определени като Kubbeli I, II (горен и долен параклис), и III, Всички църкви, с изключение на Kubbeli II са украсени с живопис от началото на десети век, което е общоприетото датиране на комплекса.

Техните архитектурни планове са както следва:

Kubbeli I: триапсидна трикорабна църква

Kubbeli II (горната част на параклиса): кръстокуполна църква

Kubbeli II (долния параклис): църква с напречен кораб

Kubbeli III едноапсидна църква.

Църквата Yilanli Kilise ... странно но за нея нищо не прочетох нито из интернет ,нито из пътеводителите , а има значителни останки от фрески най-малко от два периода ... а композициите липсват по другите църкви

Следващата църква на която ще обърнем внимание е т.н. Karabas Kilisesi.

Тя е неголяма засводена едноапсидна конструкция, непредставляваща нищо особено от гледна точка на архитектурата, което не може да се каже за стенописите ,които покреват стените и тавана и които са същинската ценност на този храм.

Груб правоъгълен отвор в южната стена води в един все още малък параклис, с правоъгълна форма, плосък таван и повдигната полукръгла апсида ,който е украсен с простовати изображения на кръстове в медалиони в червен цвят ,а коридор в северозападната част на този параклис води до правоъгълна камера.

Тунел в югозападния ъгъл води до полукръгла ниша, където изглежда да е имало гроб, или по - скоро е гробна камера, тъй като има четири портрета на монаси с упокойни надписи.

На корниза на западния вход има надпис, който информира, че "Тази църква е изографисана със средствата на протоспатария Михаил Скепидес и монахинята Катерина ,и Нифон монах, при царуването на Константин X Дука, 6569 година. индикт 14 /1060-61 година /.Ти ,който четеш това помени ги .Амин”

На източния свод на южната стена има мъжка фигура без ореол, с подстригана черна брада , носещ тюрбан и шарената дреха, с дълъг нож и декоративна сабя, висящи от кръста. Надпис го идентифицира като Михаил Скепидес, благодетеля на храма.

Личността на протоспатария е тотално неизвестна за науката ... информация за него черпим единствено от The Oxford Dictionary of Byzantium /Vol 3 /p.234

... та според там посоченото, информацията в надписа сочи ,че ктиторството е фамилно ,демек монахинята Катерина и монаха Нифон са му роднини ...

Защо не съм снимал всичка това ,и най-вече надписа и ктитора отговор нямам ... ОГРОМЕН пропуск ... отбелязан е в компютъра и вече е пределно ясно ,че темата ще има продължение ... обещавам !!!

Един друг представител на този род ,Йоан Скепидес ,протоспатарий на Хрисотриклинос /Златната зала в Големия императорски дворец използвана за важни церемониали / ,хипат и стратег , е изобразен в т.н. църква Geyik Kilise в същата долина ,за която стана въпрос по-горе ... “Църквата с елена” .

Стратег с името Евстатий Скепидес е свидетел по юридическо решение през ноември 1042 година и може би е бил администратор на Ликания ... днес в Италия ... яка фамилия ... а както личи ,най-малко двама от представителите и /без да вземаме предвид монахинята Катерина и монаха Нифон/ ,са ктитори на храмове в долината Соанлъ, което може да наведе на мисълта ,че тази област е влизала в родовите им владения ... естествено моя интерпретация

Изглежда първоначално комплекса около този храм е възникнал ,когато изобразените в архаичния слой ,над засводената гробна камера четирима монаси ,сред които е и монаха Рустиакос ,чието име се чете ,са се заселили в някоя от пещерите през първото тримесечие на 9 век ,когато се смята че е възникнал комплекса Карабаш ,а изсечената църква е била украсена с първия архаичен слой фрески.

Окончателното оформление и стенопис ,църквата и комплекса добиват през 1060 – 1061 година по време на протоспатария Михаил Скепидес който е ктитор на храма

Има една последна скална църква, около 500 м северозападно от Karabas Kilisesi. Това е известната като Canavar Kilisesi, представляваща църква с два паралелни кораба.

И двата кораба на храма първоначално са имали стенописна украса ,но тази в северния кораб тотално е унищожена

Стенописите в северния кораб изобразяват Страшния съд

Църквата е датирана в края на византийския период т.е. около края на 12 век, докато датировката на стенописите варира от 12 , през 13 , до 15 и 16 век