понеделник, 25 януари 2010 г.

Църквата Св Петър и Павел във Велико Търново






Църквата посветена на Светите равноапостоли Петър и Павел се намира в Асенова Махала във Велико Търново.


На практика на своеобразната тераса оформена на брега на Янтра под хълма добил гражданственост под името “Царевец” ,се е намирал голям манастирски комплекс, в който по левия бряг на река Янтра са били разположени манастирите „Св. Йоан Рилски”, „Св. апостоли Петър и Павел”, „Св. Богородица Темнишка” (днес върху развалините му ,които естествено не са експонирани ,се издига сегашната църква „Св. Богородица”) и „Св. Четиридесет мъченици”, като всички тези манастири са се намирали на сигурно място ,пазени от крепостните стени на средновековнята българска столица.

По своя архитектурен план църквата Св Петър и Павел е едноапсидна, кръстокуполна църква. Наосът е разделен от два реда колони на три кораба. Подкуполният барабан се носи от втория ред свободни колони. Капителите им са различно оформени и украсени с пластична и ажурна резба, и явно са преизползвани от по-ранни постройки щото няма един с един еднакви.


Особеност в плана е издълженото източно рамо на кръста, което е свързано с появата на масивен, висок иконостас. В него се включва и предапсидното пространство ,издигнато над нивото на пода.


На изток църквата завършва с полукръгла апсида.



Сводовете, покриващи четирите междурамия на кръста са полуцилиндрични и преминават в стените под тях.


По същия начин е решен и притвора ,към който е добавен и екзонартекс /външен притвор/ ,свързан с галерия от юг.



Източният край на галерията е затворен от малко помещение ,с вход към олтара.


За историята на храма има източници ,които оформят следната картина:

В Похвалното слово за Св. Йоан Поливотски от Св. патриарх Евтимий има сведение, че Търновската църква "Св. Апостоли Петър и Павел", заедно с целия околeн манастир е изградена по поръка на съпругата на цар Иван Асен ІІ, царица Ана (1221-1237), която е наредила да бъдат пренесени там мощите на този светец.

...”Понеже за същото възревнува и благоверната му царица Ана, нова Теодора по вяра ,и тя издигна много църкви за слава на Бога и неговите светии.Към тях създаде и честни обители за иноците и инокините ,в които те и до днес пребивават ,въздавайки Богу незамлъкващи славословия нощем и денем.Също тъй основа и манастир за иноци посветен на Светите и Всехвални върховни апостоли и в него положи всечестните мощи на блажения Йоан ,които дават различни изцеления на всички идващи с вяра при него” ...


Следващите литературни сведения ,отнасящи се до църквата ни предоставя Григорий Цамблак ,който разказва в Похвално слово за Св Евтимий ,за дните след падането на Търново под ударите на османците...

...”Понеже беше изгонен от църквата, той влезе в друга, посветена на името на върховните апостоли Петър и Павел”...



Можем да предположим ,че след падането на Велико Търново в църквата "Св. Апостоли Петър и Павел" е преместена и българската патриаршия. В нея служил патриарх Евтимий преди да бъде изпратен на заточение в “Македония” както казва Цамблак в същия източник.



Църквата функционира като митрополитски център и през Възраждането. Запазена е надгробната плоча на търновския митрополит Иларион Критски.



Оцелелите до днес стенописи в църквата са от три различни периода. Първият живописен слой е представен от три образа, изписани в западната арка, между двете колони от север. Това са мъчениците от Едеса - Гурий, Самона и Авив. Този живописен слой се датира към средата на ХІІІ век.



В наоса и притвора на църквата живописта е от ХV век.


На южната стена е представена композицията Дейсис, а на западната - Успение Богородично.


Дейсиса в Св Петър и Павел е особено впечатляващ ... поне за мен ...



От двете страни на входа към наоса са представени архангелите Михаил и Гавриил.



Гавраил е представен като писар....



Може да хвърлите и едно око на това материалче тук касаещо иконографията на Светите Архангели-Пазители на входа...

Впечатляващи са образите на светците-анахорети в притвора на църквата и особено Дървото Йесеево ,на което сщо ше трябва да се спрем друг път поради липса на снимки от моя страна ...


В притвора на храма на източната стена в южната част е запазен фрагмент от изображението на Шестия Вселенски събор, проведен в Константинопол през 680–681 г.... Правилно ... императора ,изобразен тук е небезизвестния Константин Погонат, разбит от Аспарух при Онгъла ...



От другата страна е бил изографисан друг събор ,който Успенский е заснел и който сега вече е несъществуващ но ето и снимката ,която е направил тогава ...


Най-късно е стенописвана галерията от юг на църквата. По северната й стена е разположен стенописен календар за месеците януари, февруари, септември, ноември и декември. Фреските от галерията датират от ХVІ в. и представляват изключителен календарен цикъл на който ще се спрем също отделно при друга публикация по същата причина ....нема фотоси

Първи ,е проучил храма Успенский през далечната 1901 год. като е публикувал наблюденията си в произведението “О древностях города Тырново"... Можете да видите книгата и да я прочетете ,ако цъкнете на линка в библиографията :)

И добре ,че го е направил ,защото по време на земетресението през 1913 год храма рухва и това което можем да видим сега е реставрация ...


От старите фрески които Успенски е видял и заснел можем да видим най интересната за нас ,а именно ктиторската композиция ,представляваща ктитора поднасящ храма на Св апостоли Петър и Павел ,между които е Богородица ,седнала на трон с малкия Христос.Композицията тогава се е намирала над входа на западната страна на притвора.


Надписа ,съпътстващ стенописа заснет от Успенски тогава е бил вече почти нечетлив ,но руския изследовател публикува фрагментите без да ги разтълкува, като чете датата както я е видял 1392 год.

Резултата е всъщност незадоволителен още за Успенски ,който въпреки разчитането си предлага датировка XVI век.

В публикацията си "Стенописният календар от църквата Св Петър и Павел в Търново” ,Георги Геров успява да установи ,че надписа представлява молитва – обръщение към Богородица ,като според разчитането на фрагментите на надписа получава три дати - 1568 ,1588 и 1598 год.Автора идентифицира ктитора според тълкуването на датите с търновския митрополит Дионисий Рали ,заемал длъжността от 1585 до 1598 год ,който е и един от организаторите и инициаторите на Първото Търновско Въстание ,като коронясаният за цар тогава Шишман III вероятно е бил провъзгласен в същата главна митрополитска църква....къде другаде след като няма по-главна ;)


Тук има и една интересна статия ,за унищожаването и края на Патриаршията ,която също ми се видя интересна :

http://liternet.bg/publish17/iu_trifonov/izbrani/unishtozhavaneto.htm

Хубавото е ,че храма е отворен за посетители и стенописите са реставрирани и консервирани.Горещо го препоръчвам на посетителите на Търновград ,които заедно с разходката на токчета из Царевец


,е хубаво да видят и него ,както и естествено останалите църкви в махалата ,за които стана на въпрос в началото ,а именно Св 40 Мъченици


,Св Георги


,Св Димитър



които са и на 100-тина метра една от друга ,така че няма опасност да ви омекнат капачките от толкоз култура....Да не говорим за чудните улички и атмосфера на славния Търновград ,където ше се връщам с удоволствие ,живот и здраве да има ...



Текст и Библиография:


Вачев Х. Църковният ансамбъл в Арбанаси ,Славена, 2006 г. стр.38-41

Регионален исторически музейР - Велико Търново

Цамблак Г. “Похвално слово за Св Евтимий”

Успенский Т. "О древностях города Тырново" ИРАИК т.VII, 1902 год ,стр 1-21
Геров Г "Стенописният календар от църквата Св Петър и Павел в Търново" -Изкуство, 3, 1985 год стр 31-39

14 коментара:

  1. Поздравления, особено за това че си изровил книгата на Успенски.Иначе аз имам малко повече снимки, ако искаш ги ползвай.

    picasaweb.google.bg/thorn1974

    ОтговорИзтриване
  2. Грешите, основният слой фрески в църквата "Св. Петър и Павел" във Велико Търново датира от 50-те години на ХVІ век. За нея вж. Stefanov, Pavel. The Frescoes of Sts Peter and Paul's Church in Veliko Tarnovo. - Palaeobulgarica/Старобългаристика, 1992, № 1, 58-72, 4 ill.

    ОтговорИзтриване
  3. P.S.

    Освен това, името на църквите на български език винаги се слагат в кавички ("Св. Петър и Павел").

    ОтговорИзтриване
  4. Благодаря за коментара ,вземам си бележка :)
    Поласкан съм от интереса Ви към скромния ми блог ,със сигурност ще се постарая да намеря библиографията и да я прочета !
    А ако я имате в някакъв формат за четене ,моля пратете ми статията ,ще съм благодарен !

    ОтговорИзтриване
  5. Голяма част от стенописите в тази църква са дело на св. Андрей Рубльов! Скоро на този сайт: http://www.dveri.bg/ или в блога ми:
    http://karavaltchev.blogspot.com/ ще се появи статия по този повод, вероятно озаглавена Андрей Рубльов и България

    ОтговорИзтриване
  6. Господин Каравълчев, честно казано вижда ми се малко вероятно.

    ОтговорИзтриване
  7. Това не е мое твърдение, а на най-добрия познавач на творчеството на преподобния - акад. В. Брюсова, автор на най-добрата монография за светеца: "Андрей Рублев". Аз само използвам написаното от нея за да запозная българския читател с делото на Андрей Рубльов и Даниил Черни в Търново.

    ОтговорИзтриване
  8. 1.medchurches ... Благодаря Краси ,метнах едно око ,може да се възползвам ,остана още много да се каже ,за външната галерия и за Дървото Йесеево вътре ,явно пак трябва да се ходи :)))

    ОтговорИзтриване
  9. Прочетох книгата. Абсолютно неубедително - била видяла фреските в Търново и и били заприличали на рубльовските. Може би в останалото книгата е добра, но конкретно тази глава е изсмукана от пръстите.

    ОтговорИзтриване
  10. Тъй като уважавам интереса към паметниците на българското средновековно изкуство, позволявам си да Ви насоча към най-новата публикация, разглеждаща фреските в църквата, в която е дадена изчерпателна библиография.
    Б. Пенкова, Христовата генеалогия в стенописите на търновската църква на апостолите Петър и Павел. – Зборник радова Византолошког института, XLIV/2, 2007, 507-530.
    Има я в интернет.
    Що се отнася до В. Брюсова, тя не се приема от научните среди.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Огромно благодаря за статията на Б. Пенкова. Подготвям реферат с презентация за изпит, и ми е от огромна полза всякакъв материал, свързан със стенописите от църквата "Св. апостоли Петър и Павел".

      Изтриване
  11. Каравълчев,

    Не пиши глупости. В цитираната по-горе моя статия обяснявам откъде идва грешката на фамозната Брюсова. Тя е видяла върху свитъка на архангела, написуван до вратата на църквата, думата "андрес" (грц. мъже, хора) и оттук прави грандиозното заключение, че ставало дума за... Андрей Рубльов. Руснаците имат големи учени, но особено в провинциалните им ВУЗ-ове нивото е отчайващо ниско.

    ОтговорИзтриване
  12. В. Г. Каравълчев21 май 2010 г., 12:12 ч.

    Предполагам можете да направите разлика между "Андрес" и "Андреас"! А надписа съвсем не е от значимите аргументи в книгата на Брюсова. Основните и аргументи са самите стенописи.

    ОтговорИзтриване