четвъртък, 15 април 2010 г.

Скалния манастир ,край с. Рояк





На отвесните скали в местността "Дженевиз канара" ,край с. Рояк се намира един от големите скални манастирски комплекси ,достъпа до който обаче е силно ограничен ,поради непристъпността на килиите ,пръснати на различни нива по отвесния Г-образен скален венец с височина на места може би 30 - тина метра.


Явно християнските отшелия преизползват по-древни тракийски култови места ,защото навсякъде по скалите има типични за древната тракийска култура скални ниши.
Името ,което носи местността "Дженевиз" - Генуезка ,също предизвиква интерес ... За жалост вече бяхме там по мръкнало и в бързината нямахме възможност да се огледаме за следи от поселищен живот /например керамика/ ,на платото ,какъвто несъмнено е имало ,ако вземем под внимание дори такава подробност като топонима "Генуезка".


За съжаление голяма част от културните пластове по платото и по двата ръкава на скалния венец е унищожена от благородната трудова дейност на някаква Кооперация с безумното име "Тиха стъпка" ,добивала строителен камък на това място ...

Впечатление прави една причудлива скална форма ,която ми прилича на птича глава ...


От платото по един своеобразен шахтов отвор ,до който водят изсечени стъпалца може да се влезе в едно от общежителните помещения на някогашния отшелнически комплекс ,състоящ се от две засводени скални ниши ,свързани една с друга.



Двете ниши гледат на юг към помещенията на другия ръкав от скалния венец...


Достъпа до по-малката ,която пък посредством дървени прегради е била разделена на няколко други помещенийца явно е ставал и от подножието на скалите ,посредством някакво дървено или въжено съоръжение ,както си личи от своеобразния каменен "праг",под който сега зее пропаст ...


Точно по средата на двата скални ръкава ,в своеобразната чупка ,която те оформят е най-интересното място в целия комплекс.


В стените на две засводени "помещения" ,гледащи на изток и на юг ,са издълбани многобройни скални ниши ,с неизвестно предназначение ,затваряни някога с каменни или дървени капаци.


Вероятно тези помещения са част от тракийско светилище ,а съдейки по изсечените кръстове по скалата до нишите на южното помещение ,са били обект на поклонение и на християнските отшелници и поклонници ,посещавали мястото ...


В научно обръщение съществува и един интересен надпис от църквата на манастирския комплекс ,в който се споменават царете Йоан Александър и Михаил Асен ,но въпреки озъртането ,аз не видях нито помещение ,приличащо ми на църква ,нито пък следи от този надпис ,който вече е и доста поизличен ...


И разчитането на Ст. Смядовски ,което като че ли е прието в науката ...





Споменаването в надписа, на цар Михаил Асен вече ни дава насоки ,и за някаква по-точна датировка.Михаил Асен е син на цар Йоан Александър от първата му жена - влашката принцеса Теодора.Роден е към 1322-1324 год.Като първороден син ,е обявен от баща си за съвладетел и към 1337 год вече е носител и на династичното име Асен ,както четем в "Похвалата" на "Софийския песнивец",или още известен и под името "Кукленски псалтир"


снимка Wikipedia .... текста го има ТУК ...


Като дата за смъртта на младия съцар Михаил може да се посочи годината 1355 ,докато ,според данните от "Безименната българска хроника"

/ако искате да я прочетете цъкнете ТУК/

,съставена през XVвек ,загива при едно сражение с турците ,при похода им към Средец ,но сведенията от тази хроника бихме могли да отбележим ,че са доста противоречиви ,и едва ли биха могли да послужат като 100% исторически извор ....
От цялото това изложение ,бихме могли да потвърдим датата на изсичането на надписа някъде между годините 1337 - 1355.

Библиография:

1.Валентина Кирова, Пламен Михайлов ,"Скалните манастири от Провадийско" ,2008
2.
Стефан Смядовски ,"Епиграфски-текстологични добавки върху още два надписа (3) ,2."Рояшки надпис от времето на Иван Александър", Списание "Археология" ,год.1987, кн.1 ,стр.39-40

7 коментара:

  1. Снимките са страхотни. ние бяхме там преди няколко дни, но не успяхме да намерим отвора, по който да слезем в нишите. от коя страна на платото са? обиколихме частта над а и цялото място е страшно оБрасло в момента с тръни, коприва и др.бодливи чудесии, но въпреки това беше страхотно и уникално. за съжаление се вижда как са вършали иманяри - имаше изкопи и скупчена натрошена керамика, както и каменен капак на нещо.

    ОтговорИзтриване
  2. Много добър материал, браво! И страхотни снимки!
    Отдавна сме набелязали района на Провадия заради скалните манастири, скоро ще дойде времето и за тях! :о)
    Намерихме добри идеи на блога, надяваме се да отвърнем със същото!

    Поздрави!
    http://ludetini.blogspot.com/

    ОтговорИзтриване
  3. Страхотно информативен блог и много идеен. Супер място за получаване на идеи за пътешествия/

    ОтговорИзтриване
  4. mnogo interesno,byah chuvala za tozi manastir no sega go vidyah,nayistina unikalno.....mersi

    ОтговорИзтриване
  5. Поздрави за чудесните материали. За скалните манастири в провадийско има издадена една много добра книжка с подробна информация, за това как да ги намерим, интересни данни и т.н. С това издание разполагам в PDF формат. Ако някой се интересува пишете ми на kregy_g@abv и ще ви я изпратя. Освен това сме се заели да популяризираме тези забравени светилища, а инфо за инициативата може да намерите на този адрес http://www.wix.com/kregy_g/ot_nas_zavisi

    Поздрави от Варна :)

    ОтговорИзтриване
  6. УНИКАЛНО БРАВО А КОЛКОТО ДО ГОСПОДИН СТЕФАНОВ НЕПРЕМЕННО ЩЕ СЕ СВЪРЖА,ИСКАМ ДА ДА ИМАМ КНИГАТА ТОВА ЛЯТО ИМАМ ЖЕЛАНИЕ ДА СЕ ВЪРНА ОТНОВО В ПРОВАДИЯ.

    ОтговорИзтриване
  7. От страничката, спомената в предния ми коментар, вече може да свалите книжката за скалните манастири от провадийско.

    ОтговорИзтриване