четвъртък, 15 април 2010 г.

Скалния манастир ,край с. Китен




Между селата Блъсково и Китен /общ. Провадия/ ,се намира една малко известна ,но пък доста интересна скална обител ,на която днес ще обърнем подобаващо внимание ...


Манастирския комплекс е разположен на отвесни скали ,върху плато ,обрасло цялото в растителност ...


Понеже пътека няма ,ние решихме да цепим право нагоре през гъсталака ... така де ... все ше излезем на връо ... важна е посоката ... а тя е ... НАГОРЕ ...!
Стръмничко е ,да ви кажа !


Пещерите ,в които е бил разположен нашия манастир ,най-вероятно и тук са били естествени скални ниши ,допълнително пригодени за монашески живот ... Килиите са обърнати на север и гледат към с. Блъсково.

Самата обител е както личи ,на три нива ,свързани с проходи, а достъпа е бил осъществяван посредством стъпала в скалата и дървени стълби ... но от тях сега няма и помен и ние осъществихме влизането ,посредством дебел клон ,доста удачен за целта ... !


Първото ниво е съставено от две помещения едно над друго ,свързани с тесен тунел.
Достъпа до него е посредством същите подръчни средства както виждате ...


Най-голямото помещение е разположено на второто ниво и представлява най-вероятно естествена, засводена пещера ,допълнително разделена с дървени прегради ,чиито жлебове добре личат в скалата ,на няколко самостоятелни помещения...




От голямото помещение се влиза в църквата ,която е разположена на най-горното ниво ,а входа и е допълнително украсен ...


На източната стена е оформена плоскодънна ,правоъгълна олтарна ниша и отчетливо се забелязва поставка ,за извършването на ритуалните действия.Липсата на протезис и дяконион ,сочи една датировка от преди VI век ,когато измененията в литургиката налагат наличието на такива ниши в олтарното пространство.../1/

Прави впечатление ,че планът на църквата е ориентиран по-скоро Север-Юг ,и е по-скоро издължен в широчина ,отколкото по главната ос ,което е още една особеност на архитектурата на ранните християнски храмове ,отглас от една традиция ,зародила се в Сирия, каквито белези имаме и в колониите скални манастири по Суха река ... /1/

Правоъгълните по план , едноделни и плоскодънни олтарни ниши ,също сочат ,за значително въздействие и пренос на Сирийската архитектурна традиция ,при оформянето на този скален манастирски комплекс .Навярно тук срещаме един от най-ранните образци на Балканите ,на т.н."Сирийски олтар" ,познат в храмовото строителство на Изтока през IV - V век.Паралели могат да се посочат също така в скалната колония по Добруджанското сухоречие - манастирите "Гяур евлери" и "Асар евлери" ,които също са от общежителен тип и "Тарапаната" ,която е по-скоро комплекс от помещения от отшелнически тип ... /1/


Тези архитектурни факти ,може да се свържат с миграцията през античността на сирийско и малоазийско население към Черноморския бряг и Добруджа ,като мнозина от този преселнически поток изповядват християнска религия.Предполага се ,че дело на техните потомци е и изграждането на представителния храм на Джанавар тепе край Варна и на една базиликална сграда от"Сирийски тип" в Калатис /Румъния/,датирани V-VI век. /1/


На върха на платото има данни за съществуването на селище ,вероятно укрепено ,но следи от фортификациите аз поне ,а и моите спътници не забелязахме ... Достъпа от манастира до платото е по изсечени в скалата каменни стъпала ,които водят до горе ...


По платото се забелязват няколко шахти ,вероятно щерни или хранителни складове ...



...както и многобройни изсичания в скалите ...


Впечатление правят няколко допълнително обработени естествени скални ниши ,с неясно предназначение ...


Един шахтов отвор ,дълбок 5-6 метра води до една самостоятелна килия ,част от манастирския комплекс ,до която достъп отдолу няма ,а за да скочиш в отвесната шахта ,трябва да имаш някой от уменията на Човека - Паяк ... а ние сме просто скромни туристи - любители !


Иначе гледката бива ...Някой даже снимаха ...


Търсихме една скална рисунка на конник ,но за жалост или не сме я видели ,или не знаем къде да гледаме!
Може би другия път ...

1.Атанасов Георги."Ранновизантийски скални църкви и манастири в Добруджа" ,сп."Археология" ,кн. 3 ,1991 год.,стр.33-43

5 коментара:

  1. НЕВЕРОЯТНО ПРОДЪЛЖАВАЙТЕ ВСЕ ТАКА,НЕ ЗНАЕХ ЧЕ ИМА МЕСТА НА КОЙТО НЕ СЪМ ХОДИЛА БЛАГОДАРЯ ВИ.

    ОтговорИзтриване
  2. Няма нужда от човека-паяк, до килията води тясна пътечка под ръба на масива. До нея има още една, по-голяма. Лесно може да се излезе през "комина"

    ОтговорИзтриване
  3. Моята майка беше от с.Китен,всяко лято бях там при баба ми,но едва сега научих,че тези скали са биле манастир.Много интересно!

    ОтговорИзтриване
  4. Местността е известна като ,,Тъпаните'' сред жителите на село Китен.Така наречените дупки използвани като,,щерни''според авторите всъщност могат да имат и предназначение като дарителници'' в езически храмов комплекс....а ,,Тъпаните'' е в народната памет поради факта,че ако се удари с пръчка по стените на,,дупките'' звукът е като от тъпан.....

    ОтговорИзтриване