Между селата Блъсково и Китен /общ. Провадия/ ,се намира една малко известна ,но пък доста интересна скална обител ,на която днес ще обърнем подобаващо внимание ...
Манастирския комплекс е разположен на отвесни скали ,върху плато ,обрасло цялото в растителност ...
Понеже пътека няма ,ние решихме да цепим право нагоре през гъсталака ... така де ... все ше излезем на връо ... важна е посоката ... а тя е ... НАГОРЕ ...!
Стръмничко е ,да ви кажа !
Пещерите ,в които е бил разположен нашия манастир ,най-вероятно и тук са били естествени скални ниши ,допълнително пригодени за монашески живот ... Килиите са обърнати на север и гледат към с. Блъсково.
Самата обител е както личи ,на три нива ,свързани с проходи, а достъпа е бил осъществяван посредством стъпала в скалата и дървени стълби ... но от тях сега няма и помен и ние осъществихме влизането ,посредством дебел клон ,доста удачен за целта ... !
Първото ниво е съставено от две помещения едно над друго ,свързани с тесен тунел.Достъпа до него е посредством същите подръчни средства както виждате ...
Най-голямото помещение е разположено на второто ниво и представлява най-вероятно естествена, засводена пещера ,допълнително разделена с дървени прегради ,чиито жлебове добре личат в скалата ,на няколко самостоятелни помещения...
От голямото помещение се влиза в църквата ,която е разположена на най-горното ниво ,а входа и е допълнително украсен ...
На източната стена е оформена плоскодънна ,правоъгълна олтарна ниша и отчетливо се забелязва поставка ,за извършването на ритуалните действия.Липсата на протезис и дяконион ,сочи една датировка от преди VI век ,когато измененията в литургиката налагат наличието на такива ниши в олтарното пространство.../1/
Прави впечатление ,че планът на църквата е ориентиран по-скоро Север-Юг ,и е по-скоро издължен в широчина ,отколкото по главната ос ,което е още една особеност на архитектурата на ранните християнски храмове ,отглас от една традиция ,зародила се в Сирия, каквито белези имаме и в колониите скални манастири по Суха река ... /1/
Правоъгълните по план , едноделни и плоскодънни олтарни ниши ,също сочат ,за значително въздействие и пренос на Сирийската архитектурна традиция ,при оформянето на този скален манастирски комплекс .Навярно тук срещаме един от най-ранните образци на Балканите ,на т.н."Сирийски олтар" ,познат в храмовото строителство на Изтока през IV - V век.Паралели могат да се посочат също така в скалната колония по Добруджанското сухоречие - манастирите "Гяур евлери" и "Асар евлери" ,които също са от общежителен тип и "Тарапаната" ,която е по-скоро комплекс от помещения от отшелнически тип ... /1/
Тези архитектурни факти ,може да се свържат с миграцията през античността на сирийско и малоазийско население към Черноморския бряг и Добруджа ,като мнозина от този преселнически поток изповядват християнска религия.Предполага се ,че дело на техните потомци е и изграждането на представителния храм на Джанавар тепе край Варна и на една базиликална сграда от"Сирийски тип" в Калатис /Румъния/,датирани V-VI век. /1/
На върха на платото има данни за съществуването на селище ,вероятно укрепено ,но следи от фортификациите аз поне ,а и моите спътници не забелязахме ... Достъпа от манастира до платото е по изсечени в скалата каменни стъпала ,които водят до горе ...
По платото се забелязват няколко шахти ,вероятно щерни или хранителни складове ...
...както и многобройни изсичания в скалите ...
Впечатление правят няколко допълнително обработени естествени скални ниши ,с неясно предназначение ...
Един шахтов отвор ,дълбок 5-6 метра води до една самостоятелна килия ,част от манастирския комплекс ,до която достъп отдолу няма ,а за да скочиш в отвесната шахта ,трябва да имаш някой от уменията на Човека - Паяк ... а ние сме просто скромни туристи - любители !
Иначе гледката бива ...Някой даже снимаха ...
Търсихме една скална рисунка на конник ,но за жалост или не сме я видели ,или не знаем къде да гледаме!
Може би другия път ...
1.Атанасов Георги."Ранновизантийски скални църкви и манастири в Добруджа" ,сп."Археология" ,кн. 3 ,1991 год.,стр.33-43
Страшни сте!
ОтговорИзтриванеНЕВЕРОЯТНО ПРОДЪЛЖАВАЙТЕ ВСЕ ТАКА,НЕ ЗНАЕХ ЧЕ ИМА МЕСТА НА КОЙТО НЕ СЪМ ХОДИЛА БЛАГОДАРЯ ВИ.
ОтговорИзтриванеНяма нужда от човека-паяк, до килията води тясна пътечка под ръба на масива. До нея има още една, по-голяма. Лесно може да се излезе през "комина"
ОтговорИзтриванеМоята майка беше от с.Китен,всяко лято бях там при баба ми,но едва сега научих,че тези скали са биле манастир.Много интересно!
ОтговорИзтриванеМестността е известна като ,,Тъпаните'' сред жителите на село Китен.Така наречените дупки използвани като,,щерни''според авторите всъщност могат да имат и предназначение като дарителници'' в езически храмов комплекс....а ,,Тъпаните'' е в народната памет поради факта,че ако се удари с пръчка по стените на,,дупките'' звукът е като от тъпан.....
ОтговорИзтриванеСкалната рисунка на конник беше или е до една чешма, доколкото си спомням, в същата местност. Аз съм от Блъсково, но за съжаление не съм ходила на Тъпаните от детството си.
ОтговорИзтриване