четвъртък, 15 април 2010 г.

Скалния манастир ,край с. Китен




Между селата Блъсково и Китен /общ. Провадия/ ,се намира една малко известна ,но пък доста интересна скална обител ,на която днес ще обърнем подобаващо внимание ...


Манастирския комплекс е разположен на отвесни скали ,върху плато ,обрасло цялото в растителност ...


Понеже пътека няма ,ние решихме да цепим право нагоре през гъсталака ... така де ... все ше излезем на връо ... важна е посоката ... а тя е ... НАГОРЕ ...!
Стръмничко е ,да ви кажа !


Пещерите ,в които е бил разположен нашия манастир ,най-вероятно и тук са били естествени скални ниши ,допълнително пригодени за монашески живот ... Килиите са обърнати на север и гледат към с. Блъсково.

Самата обител е както личи ,на три нива ,свързани с проходи, а достъпа е бил осъществяван посредством стъпала в скалата и дървени стълби ... но от тях сега няма и помен и ние осъществихме влизането ,посредством дебел клон ,доста удачен за целта ... !


Първото ниво е съставено от две помещения едно над друго ,свързани с тесен тунел.
Достъпа до него е посредством същите подръчни средства както виждате ...


Най-голямото помещение е разположено на второто ниво и представлява най-вероятно естествена, засводена пещера ,допълнително разделена с дървени прегради ,чиито жлебове добре личат в скалата ,на няколко самостоятелни помещения...




От голямото помещение се влиза в църквата ,която е разположена на най-горното ниво ,а входа и е допълнително украсен ...


На източната стена е оформена плоскодънна ,правоъгълна олтарна ниша и отчетливо се забелязва поставка ,за извършването на ритуалните действия.Липсата на протезис и дяконион ,сочи една датировка от преди VI век ,когато измененията в литургиката налагат наличието на такива ниши в олтарното пространство.../1/

Прави впечатление ,че планът на църквата е ориентиран по-скоро Север-Юг ,и е по-скоро издължен в широчина ,отколкото по главната ос ,което е още една особеност на архитектурата на ранните християнски храмове ,отглас от една традиция ,зародила се в Сирия, каквито белези имаме и в колониите скални манастири по Суха река ... /1/

Правоъгълните по план , едноделни и плоскодънни олтарни ниши ,също сочат ,за значително въздействие и пренос на Сирийската архитектурна традиция ,при оформянето на този скален манастирски комплекс .Навярно тук срещаме един от най-ранните образци на Балканите ,на т.н."Сирийски олтар" ,познат в храмовото строителство на Изтока през IV - V век.Паралели могат да се посочат също така в скалната колония по Добруджанското сухоречие - манастирите "Гяур евлери" и "Асар евлери" ,които също са от общежителен тип и "Тарапаната" ,която е по-скоро комплекс от помещения от отшелнически тип ... /1/


Тези архитектурни факти ,може да се свържат с миграцията през античността на сирийско и малоазийско население към Черноморския бряг и Добруджа ,като мнозина от този преселнически поток изповядват християнска религия.Предполага се ,че дело на техните потомци е и изграждането на представителния храм на Джанавар тепе край Варна и на една базиликална сграда от"Сирийски тип" в Калатис /Румъния/,датирани V-VI век. /1/


На върха на платото има данни за съществуването на селище ,вероятно укрепено ,но следи от фортификациите аз поне ,а и моите спътници не забелязахме ... Достъпа от манастира до платото е по изсечени в скалата каменни стъпала ,които водят до горе ...


По платото се забелязват няколко шахти ,вероятно щерни или хранителни складове ...



...както и многобройни изсичания в скалите ...


Впечатление правят няколко допълнително обработени естествени скални ниши ,с неясно предназначение ...


Един шахтов отвор ,дълбок 5-6 метра води до една самостоятелна килия ,част от манастирския комплекс ,до която достъп отдолу няма ,а за да скочиш в отвесната шахта ,трябва да имаш някой от уменията на Човека - Паяк ... а ние сме просто скромни туристи - любители !


Иначе гледката бива ...Някой даже снимаха ...


Търсихме една скална рисунка на конник ,но за жалост или не сме я видели ,или не знаем къде да гледаме!
Може би другия път ...

1.Атанасов Георги."Ранновизантийски скални църкви и манастири в Добруджа" ,сп."Археология" ,кн. 3 ,1991 год.,стр.33-43

4 коментара:

  1. НЕВЕРОЯТНО ПРОДЪЛЖАВАЙТЕ ВСЕ ТАКА,НЕ ЗНАЕХ ЧЕ ИМА МЕСТА НА КОЙТО НЕ СЪМ ХОДИЛА БЛАГОДАРЯ ВИ.

    ОтговорИзтриване
  2. Няма нужда от човека-паяк, до килията води тясна пътечка под ръба на масива. До нея има още една, по-голяма. Лесно може да се излезе през "комина"

    ОтговорИзтриване
  3. Моята майка беше от с.Китен,всяко лято бях там при баба ми,но едва сега научих,че тези скали са биле манастир.Много интересно!

    ОтговорИзтриване