понеделник, 24 май 2010 г.

Ивановски скални църкви







Комплекса от скални църкви ,край с. Иваново - Русенско е най-интересното съсредоточие на подобен род сакрални обекти от Средновековието ,оцелели до наши дни.Скални църкви и манастири има навсякъде у нас ,но с оцелелите си стенописи Ивановските църкви са едно наистина уникално наследство...
В житието на патриарх Йоаким I 1235-1246 се разказва ,че в началото на XIII век ,той напуска Света Гора и идва на Дунава ,където си изсякъл пещера в скалите на Красен /между Русе и Иваново, но през XIII век над сегашното село е съществувал цветущ укрепен град/ , ..."и там живееше с трима свои ученици ­ Диомид, Атанасий и Теодосий. Изсече в скалите и малка църквица ­ "Свето Преображение", и на това място показа много повече трудове от първите"...
По нататък в житието се говори ,че привлечен от добродетелите му цар Йоан Асен II ,посетил малкото братство като ..." му даде много злато. Старецът нае работници с това злато, изсече още пещери и направи голям манастир на името на великия архистратиг Михаил, който съществува и до днес. И там събра множество монаси, които като трудолюбива пчела поучаваше непрестанно на монашеския чин, който е път на спасението. А те един друг се надпреварваха в добродетелта и възлизаха нагоре като по стъпалата на някаква стълба"...
Тези сведения са отправната точка за изследванията ,които ,опиращи се също така на изкуствоведските проучвания на стенописите и съпровождащите ги надписи ,както и сведенията на многобройните надписи - графити из скалните помещения ,дават основания за свързването на скалния комплекс при с.Иваново с Лаврата "Св.Архангел Михаил" от житието на патриарх Йоаким I.
Комплекса ,посветен на Св.Архангел Михаил ,обединява шест относително самостоятелни комплекса от скални помещения ,всичките намиращи се в местността "Писмата" ,в каньона който тук образува р. Русенски Лом.


Това са "Затрупаната църква"


,"Кръщялнятя"


,"Господев дол"


,"Съборената църква"


, "Белберницата"


и "Църквата" ...


С изключение на "Църквата" ,всички се намират в скалите на десния бряг на реката ,но явно удобните за приспособяване естествени пещери са свършили ,та не е имало място и "Църквата" е изградена на отсрещния бряг :)


И така ... тръгвайки по обрасло пътче срещаме първата табела ,за "Белберницата" ... Мисия невъзможна ... всичко е здраво обрасло с храсталак и дървета и промъкването беше пълен абсурд ... надрани и леко разочаровани /понеже битува информацията ,че в помещенията има следи от няколко стенописни композиции ,а ния нямахме късмета да ги съзрем/ ,се отправяме към следващата цел ,а именно първата обител на комплекса - "Затрупаната църква" ...
И така ,най-рано датираните стенописи в комплекса скални църкви при Иваново е тук ,в тази барачка ...


Църквата със своите размери е по-скоро параклис ,но няма как да не ти направят впечатление монументалните фигури на северната стена ,изобразяващи композицията "Събор на Архангелите" или още "Събор на архистратига Михаил и всички безплътни сили" ... Нейното наличие в такъв мащаб сочат основателно ,че "Затрупаната църква" е била посветена на "Архангел Михаил" ...


Най - голям интерес обаче поражда сцената ,намираща се до "Събора на архангелите" ... Там са изобразени три фигури ,като двете леви ,очевидно са ктиторски ,и за жалост почти унищожени ,а дясната представлява отново Св Архангел Михаил....Факта ,че ктитора ,облечен във владетелски дрехи ,с корона на главата ,благоллавян от Христос ,подава на архистратига изображение на сграда ,очевидно църква ,сочи още веднъж ,че храма е носил името на Архангел Михаил....

До короната има фрагментиран надпис ,в който се разчита "...всемъ блъгар..."
Надписа показва още веднъж ,че ктитора е владетел ,като също така е известно ,че през първата половина на XIII век ,цар Йоан Асен започва да се титлува "цар на всички българи" ...
Тези факти позволяват да се приеме становището на Л.Мавродинова ,че "Затрупаната църква" е поставила началото на манастира "Св Архангел Михаил" ,създаден от Йоаким ,със средствата на цър Йоан Асен II ,изобразен на ктиторския портрет ,за съжаление безвъзвратно загубен...




Църквата "Св Архангел Михаил" има има размери приблизително 7 метра дължина и предполагаема ширина около 5 метра.Стените са заравнени ,тавана е бил равен ,сега съборен...При падането си каменният блок дава наименованието "Затрупаната църква" ...
Изображението на храмовия макет в ктиторската композиция показва ,че храмът в южно направление е бил изграден на съществуващата и сега скална площадка....


По тавана е имало стенописи ,сега къде са нямам идея ... може би се търкалят някъде из мазетата на РИМ Русе ... ето една скица по въпроса ...


Минавайки през проход в скалите ,се озоваваме в обширна естествена пещера ,източно от параклиса ,която очевидно е била пригодена за голям храм ,очевидно главният манастирски ...


Не се знае кога е рухнала скалата с църквата но една недовърршена гробна камера сочи ,че е вероятно това да е станало още докато манастира е функционирал.Ако е така разрушенията може да са предизвикани от земетресението във Вранча на 10 май 1230 год ... знае ли човек ...




Оцелели са два стенописа ,като тяхната мазилка е положена върху незаравнена скала и следва нейните извивки ... единият е на светеца - лечител Пантелеймон

, а другото представлява "Видението на Св.Петър Александрийски"


Стенописите в комплекса "Затрупаната църква" се датират в XIII век.Комплексът е условно казано "триетажен" като височината на помещенията в скалите достига до 15 метра над долината.Подходите са били посредством дървени стълби.Източно от голямата църква са жилищните помещения наричани "Чертозите" ... Прецизно изработени и с равни стени и тавани ,тяхната представителност на фона на останалите помещения в различните комплекси сочи ,че са били създадени заедно с параклиса "Св Архангел Михаил" с даренията на цар Йоан Асен II ... ама снимки нямам ... язък.


Такааа ... на 100 метра източно от "Затрупаната църква" е комплекса "Кръщялнята"


Общо взето представлява лабиринт от помещения ,някой верижно свързани ,други на по-горни нива ...и кое какво е ... пълна обърквация ...


На горното ниво окото ми хвана един кръст оформен в скалата ...


Стенописи липсват изцяло ... Многочислени графити в стените свидетелстват ,за миналото на комплекса ,неговите обитатели и история ... Аз обаче колкото и да се кьорих не видях никъде нищо от тези фамозни графити ... затова дай да видим какво пишат книгите по тоя казус ... Графитите из комплекса свидетелстват и за времето в което в манастира е имало монашески живот.Най-ранния датиран надпис е оставен от Дамян и е писан през 1291 "в годините на цар Георги" т.е. Георги Тертер I (1280 - 1292) , а последният засега надпис е от 1495 год и е писан от някой си Анани ...

Разчитат се най много лични имена ,много от които се подписват като граматици ,което води до мисълта ,че комплексът при "Кръщялнята" може би е помещавал манастирският скрипторий ,където се е творила книжнината ... Много загадки поражда надпис върху стената на една гробна камера гласящ "Цар Поп Герги" ... Дали това е гробът на цар Георги Тертер I (1280 - 1292) ,за който предположенията са ,че след като отстъпил престола на сина си цар Теодор Светослав Тертер (1300-1321) ,новият цар му поверява управлението на един град ,а този град е намиращия се наблизо Червен ...Засега е само възможна научна хипотеза ,че вече застарелият стратег на Червен се оттегля в манастира край близкото Иваново ,където дочаква края на дните си ... ама що пък не ...



Насчваме се към следващата ни цел - комплекса "Господев дол".Намира се в дъното на вдадено навътре пространство в скалния венец.Той е на-малкия от всички и се състои от малка църква и помещения ,сега доста срутени.Наименованието му идва явно от изображението на Бог Отец /По стар от дните/ ,върху външното скално лице.



В рамката на това изображение е врязан графит според който Иво граматик пристига в манастира от Тракия през 1322 год. "когато загина цар Георги" ... очевидно става въпрос ца Георги Тертер II (1321-1322).





Параклиса е вместен в естествена пещера с неравни стени ,голяма част от която в момента е срутена.


Той представлява правоъгълно помещение 5 х 3.5 метра ,южната страна на което гледа към речната долина .


Част от пода също е пропаднала.


На източната стена са оформени олтарната и протезисна ниша ,като такива но по-малки има и на северната и западната стени.



Стенописи са оцелели единствено на тавана ,като всичко друго е силно фрагментирало .




Най - запазена е композицията "Слизане в ада"




Виждаме и фрагментарно запазени изображения на безсребърниците Козма и Дамян


Фрагмент от Успението на Св. Богородица с Христос ,държащ душата на Богородица ...





На южната стена ни гледат също два запазени образа на светци - Св Николай Мирликийски и Св Спиридон Тримитунтски ,по дрехата на когото виждаме избледнели от времето кръстове-четирилистници..



Фрагментарно са запазени и изображения на Св Кирил Александрийски, Св Герман и Св Власий Севастийски.


Над олтарната ниша имаме фрагмент от неръкотворните образи на Христос - Убрусът /върху кърпа/ и Керамидионът /върху керемида/



Стенописите в параклиса отново се датират към XIII век.





Последен по реда на този скален венец е комплекса при "Съборената църква".



От него се разкрива добра панорама към местността "Писмата" и другите скални обители.


Ето ни в църквата...Тя е сравнително добре запазена и може да се ориентираме лесно в обстановката ...


Дължината на храма е около 5-6 метра.


В източната част се намират олтарната и протезисна ниша


,а от северозапад притвора извежда в естествена пещера ,посредством стъпала ,изсечени с скалата


Олтара е бил преграден очевидно с дървен иконостас ,чиито жлеб за закрепване може да се види на северната стена.


Христос Пантократор


Стенописите в църквата се датират в XIV век и са запазени на северната и източната стена ,но са в лошо състояние ...


Докато в "Кръщялнята" и "Господев дол" нямаме податки и информация за ктиторите или храмовия патрон - покровител, тук има една много интересна сцена изобразяваща женска фигура ,държаща макет на църквата и до нея две фигури на светци ,идентифицирани като Св Теодор Тирон и Св Теодор Стратилат.



Обстоятелството ,че ктиторката е изобразена с монашеско облекло ,и нимб ,както се изобразяват образите на владетелите ,налага схващането ,че въпросната ктиторка е първата жена на цар Йоан Александър - Теодора ,дъщеря на влашкия войвода Йоан Бесараб (1310-1351/2) ,замонашена през месец септември 1347 год.
От своя страна тази догадка дава основание Съборената църква да бъде датирана наскоро след тази дата.

Ктиторската сцена ни дава информация и за облика на храма.Църквата е имала едноскатен покрив ,покрит с керемиди.Фасадата е била на две нива ,като горното на горното забелязваме наредени една до друга полукръгли арки или прозорци.Лицевата страна е била от зидария и по нея са се редували пояси от камък ,тухли,ниши и арки ,типични за периода....


Западно от ктиторската сцена имаме изображение на двама светци ,вероятно Св.Димитър и Св . Георги ,а може би Св Козма и Св Дамян.


Стенописи е имало и по сега падналия таван на храма ...


Тези които са на източната стена са силно фрагментирали но се открояват няколко изображения като това на неизвестен светец...



Мелетий Антиохийски


Св.Василий и неидентифициран светец ,част от сцената Мелизмос или Поклонение на жертвата...


Интересен е и запазения стенопис "Съшествие на Св Дух" или още "Петдесетница".


Той е изографисан на едно заравняване на скалата югоизточно от олтара ,и носи белезите на по-късни времена ,вероятно XV век ,което идва да подскаже и за времето на живот на обителта и през времената след османското нашествие.




И така лека полека ,достигаме и до най-интересния паметник в Лаврата Св Архангел Михаил - "Църквата".


Един скален процеп на 20 - тина метра в скалата ,до който ни водят сенчести стъпала ни отвежда до най-големия и запазен храм в цялото Поломие.Състои се от притвор ,наос и прилепен от север параклис...

Стенописната украса в църквата е запазена по-цялостно от тази в другите оцелели комплекси.

Естествено най-интересна е ктиторската сцена ,непосредствено до входа ,изобразяваща Владетелска двойка с нимбове ,поднасящи скален отломък със схематично изображение на църквата на Богородица.
Владетелят ,чиято фигура е запазена е идентифициран с цар Йоан Александър ,а фрагментираната фигура до него е на царица Теодора.





Ето и скица на стенописите на тавана ...


А ето ги и самите тях...




































Живописта в параклиса ,долепен до църквата ,възпроизвежда изцяло епизоди от житието на Св Герасим Йордански, основал голям манастир в околностите на Йерусалим през V век.


Показан е и самият град ,кулите и крепостна стена, над която се извисява купола на храма над гроба Господен.



Един по-друг прочит по тематиката може да видите тук

ЛИТЕРАТУРА:
1.Йорданов.Стоян ,"Скалният манастир "Св Архангел Михаил" при село Иваново" ,ИИК "РОД" ,2004 год

3 коментара:

  1. защо не се давят билети срещу заплатената такса от 4 лева, как се отчитат приходите?

    ОтговорИзтриване
  2. Много интересна публикация. В отговор на горния коментар: Напротив, билети се издават, поне днес като посетители го видяхме. На днешна дата всички влезли в наше присъствие в течение на около 1/2 час , заплатиха и получиха билетите си, разгледаха с интерес църквата, а някои и изслушаха кратка беседа в главната църква. Чужденците, а те бяха около 10-тина за това време, бяха любопитни и изненадани да научат за древната култура и религия по българските земи !

    У нас самите църквата и историята и , както и иконописите предизвикаха особен интерес.
    Не ни стана ясно, обаче, как се попада в останалите църкви. Има ли достъп до тях за широката публика ? Има ли водач или указателни знаци ?
    Предвид горепосоченото, не мисли ли ръководството на РИМ, областта и с подкрепата на държавата да потърси отново финансова помощ от ЮНЕСКО , както и от ЕС за тези обекти ? Става въпрос за обект със европейско и световно значение.

    ОтговорИзтриване