Перитеорион ... или 07 юли 1345 година

Перитор ... град -призрак ,който ми се набиваше като мантра в последната година откакто ходих на т.н. Момчилова крепост ,край Смолян и по-живо се заинтересувах ,кой аджеба е тоя чутовен юнак Момчил ,чието име е толкова тачено у нас ...
В нета информацийка и снимков матрял почти липсва ... и ето на ,попадна ми едно книжле на Николай Хайтов ,който обикаляйки северните части на Гърция ,с цел сценария на филма за Капитан Петко Войвода ,видял табела /пустите гърци още тогава са имали табели/ за Перитеорион-Анастасиополи и по прашасало черно пътче отишъл и видял останките на старата крепост ...
Четейки Хайтов ,който пише увлекателно ,това не може да му се отрече, разбрах ,че тя крепостта още си седяла по негово време ... и си викам ,"ми то не е толкова отдавна ... все ше има нещо" ... и ето ... момента дойде ... хващаме пътя ... фотоапаратите и газ по завоите на пътя Златоград - Ксанти ...






Ксанти никак не е кофти град ... старата част с тесните си улички и красиви къщи е доста привлекателно местенце за разходка ... има и готини кръчмици ... ;)



В селото Амаксадес ,което е на стария път за Гюмюрджина /Комотини/ ,а не по новата магистрала има табела сочеща посоката ... асфалтово пътче води през нивята в полето /тия и в полето имат асфалт/,където след две спирки за питане на разни хора ,които ръкокрачната все пак ни обясниха ,стигнахме до място ,където поизгубили надежда ,мярнахме една от кулите в гъсталаците ... Егати ... намерихме Перитор ... !



Прилагам и една карта ,за феновете ....


Руините на стария град са обрасли в гора ,храсти ,трънки и всякакви треволяци но цялото трасе на фортификациите е лесно проследимо от вътрешната страна на крепостта ... Има и много комари ,защото водите на езерото Вистонида започват кажи речи от стените ... Като казвам комари ,имам предвид Комари ... използват ги за кръводаряване ... точат по 2 литра кръв от комар ... големи гадове !


Но да не се отклоняваме от темата ... Поемаме по пътче което обикаля цялата крепост от вътрешната страна и не след дълго пред нас изникват първите руини ...




очевидно потерна ...


бойната пътека по която са маневрирали защитниците е била построена върху масивна аркада ,каквато има и на други места по протежението на крепостта ...



Това е някаква каруца ,строшена и оставена като колорит ... нямаше табела ,че е на император Анастасий ,но ще си представим ,че е неговата ... или поне на Кантакузин ... каляска !


Оцелели са само кулите ... но пък си седят кажи-речи догоре ...



Входа към крепостта е представлявал внушително съоръжение ... правят впечатление два монограма и две плочи с някакви надписи ,вероятно със сакрално съдържание ,за защита на града от чума ,българи ,безбожници и всякаква друга гмеж ...







Вероятно от тук жителите и защитниците на крепостта са наблюдавали битката в която загива чутовния юнак....тва е само моя романтична хипотеза ,да не земете ся да ме цитирате по разни дисертации ... току виж съм се превърнал в извор ... като някой хора ... Немам докази ,но тврдам ... :)
Отплеснах се ... Но и да не е от тук ,със сигурност са наблюдавали от стените на крепостта ...


Същия монограм срещаме и на стената на едната от кулите на крепостта ...


Не може да не направи впечатление монолитния строеж на крепостните кули.Всъщност добре че старите майстори са строили здраво ,за да има какво да гледаме и снимаме сега !
Според както свидетелства Кантакузин в своята "История" ,градът Анастасиополис е възникнал и носи името на император Анастасий (491-518).


Крепостта е била превзета и разрушена от цар Калоян ,за което свидетелства хрониста Георги Акрополит..."И той сринал до основите му Филипопол ,твърде забележителен град ,който е разположен край Еврос /Марица б.а./,а освен това всички други градове:Ираклия,Панион,Родосто,Хариопол,Траянопол,Макри,Клавдиопол,Мосинопол,Перитеорион, и много други ,които не е нужно да изброяваме.А населението вдигнал от там и го настанил край бреговете на Истър /Дунав б.а./ "... /ГИБИ VIII ,стр 156/
Тези събития стават през 1205 год. /Златарски ,История ,том III ,237-238/.
Според Кантакузин ,император Андроник III Палеолог възстановява крепостните стени на града през 1341 год. ..."Но тъй също възстанови друг разрушен град на тракийското крайбрежие ,който казват ,че е заселен от римския император Анастасий ,чието име носи ,но не целия ,а колкото можа ,и го нарече Перитеорион".../Кантакузин ,ГИБИ ,Х ,стр.278/


Хм... тук ми прави впечатление една неточност ,защото Акрополит ,описвайки събития от началото на XIII век ,нарича града със същото име ,за което Кантакузин пише ,че му е дадено от Андроник III в средата на XIV век ... мистерия :)
И ето ,че идва датата 7 юли 1345 година ,когато пред стените на града се сблъскват армиите на деспот Момчил и самия Йоан Кантакузин с коалиционния си партньор Умур паша ... останалото е легенда ...


И така ,кой е Момчил и как се стига до сблъсъка през лятото на 1345 год.
За целта ще ползваме самият регент ,а после император - Йоан Кантакузин , който е познавал лично деспота ,нееднократно са се срещали ,дори са воювали на една страна по време на безбройните размирици през XIV век ,разтърсвали империята....
И така ... Разказа започво отново пред стените на Перитеорион ... Кантакузин ,го е обсадил и вече подготвя машините и съоръженията за да го щурмува и превземе ,когато при него се явяват пратеници от областта Меропа ,и му носят благата вест ,че крепостите Св.Ирина и Повисд ,минават на негова страна и го молят да им назначи управител ...

Крепостта Св.Ирина все още не знам да е установена като местоположение ,но за крепостта Повисд ,напоследък се приема ,че това е т.н. "Момчилова крепост" до с. Градът ,недалеч от с. Подвис ,Смолянско



И ето какво свидетелства дебелата книга ...
"...Като обмисли ,кого да им постави за началник реши ,че трябва да повери властта над тях на Момчил ,не само поради това ,че са едноплеменни ,но и за това ,че не му липсва храброст и смелост в сраженията и е твърде опитен в плячкосванията и грабежите.Този Момчил по род бе мизиец ,но поради плячкаджийство и грабеж ,избяга от там и отиде при ромеите ,където бе зачислен от императора в списъка на стратиотите" ...
Стратиотите са били население ,което притежавало определени участъци земя и освободено от някой данъчни тегоби ,като същевременно за сметка на това е било задължено да изпълнява военна служба...От XII век нататък ,стратиотите се наричали "прониари" ... /П.Мутафчиев,Войнишки земи и войници във Византия през XIII - XIV век,БАН,XXIII(1927),стр. 1-114/


"...Понеже винаги с удоволствие плячкосваше и опустошаваше много Мизия, понеже познаваше местата ,той бе често съветван от управителите на пограничните области между мизите и ромеите да не започва война ,и да не върши такива опустошения ,понеже бяха в договорни отношения.Той изобщо не можеше да се убеди и за известно време мируваше ,но след това отново се захвана със същите работи.И той щеше да бъде наказан за злодеянията си ,понеже стана омразен на мизите заради грабежите ,и не се доверяваше на ромеите ,които искаха да го хванат.Затова избяга при трибалите /сърбите б.а./ и там прекара продължително време "....

Какво е правил Момчил при сърбите все още не е известно ,но навярно и там е имал някаква службица ...

"...След това император Кантакузин пристигна от Вероя /Верия ,Бер в днешна Егейска Македония б.а./ в Перитеорион ,а той ,който малко преди това се отметна от краля на трибалите /Стефан Душан б.а./ се присъедини към императора.Като видя ,че той е подходящ за тази служба ,предаде му крепостите и останалите села в Меропа ,които бяха немалко.От тях Момчил събра немалко разбойническа войска.Конниците бяха малко повече от 300 а пехотата над 5000.Тогава императорът му повери командването над всички тях и нареди да опустошава градовете ,които не бяха минали на страната на императора"...


Пък Кантакузин решил ,че Перитеорион е прекалено голям залък за устата му ,изгорил машините и се прибрал в Димотика ,заедно с ортака си Умур и 6000 отбрани негови войни...
Но ето ,че нашият хубостник Момчил ,използвайки момента ,в който Кантакузин тръгнал да се оправя с българския цар Йоан Александър ,който тръгнал да превзема градовете и крепостите в Ахридос /Източните Родопи б.а./ ,и дори Перперикон приел изпратения от него управител ,решил да се отметне от съюза с императора ,убеден от цариградчани /интересно как/ ,и нападнал петнайсетте турски кораба ,които стоели в пристанището на Абдера /византийския Полистилон ,в Лагоския залив ,пак близо до Перитеорион ,даже има руини някакви от античния град-колония/.Корабите били пазени от 250 турски войника ,а останалите били на поход с Кантакузин.
Момчиловата атака обаче не успяла кой знае колко ,защото всички турци се спасили като успели да отплават навътре в залива ,а само три от корабите били опожарени от нашите смелчаци.
Е ,да ,обаче един от пратениците ,явно ошашкан ,пристигнал при Кантакузин и компания и разказал ,че Момчил при нападението изгорил всички кораби и нито един от стражите не се спасил ,при което турските съюзници на Кантакузин хукнали да отмъщават ,а императора въпреки всички опити да ги възпре ,и въпреки всички обяснения ,че имат по-важни дела да вършат ,видял ,че не може да ги обуздае и изпратил от своя страна ромейската част от коалицията ,да опустоши владенията на палавника Момчил ,който очевидно се бил отметнал от императора и нищо друго не заслужавал...


От друга страна Кантакузин се опасявал да не би турците "...да бъдат избити от него /Момчил б.а./ ,който имаше боеспособна войска и не отстъпваше на никого ... по храброст и мъжество.А Момчил ,като подозираше ,че императорът не ще понесе обидата ,а ще изпрати войска срещу него ,което и стана ,събра хората си в градовете и крепостите и сам се приготви за сражение.Като видя ,че персийската /турската б.а./ и византийската войска е по-силна ,за да рискува срещу нея ,реши за момента да кротува и да ги остави да плячкосват ,а когато се завръщат да ги нападне и ако може да им навреди.Заедно с войската си пристигна при Перитеорион ,който бе още подвластен на императрицата /Константинополската императрица Ана с която Кантакузин е в гражданска война и на чиято страна сега воювал Момчил б.а. / и изчакваше заминаването на войската.Император Кантакузин ,който очакваше завръщането на войската в Комотини, реши ,че трябва да продължи още малко ,за да може да узнае нещо за войската и следван от около 60 войници ,стигна до развалините на стария град Месина, разрушен отдавна.Той и придружаващите го слязоха от конете ,като преди това изпратиха съгледвачи да наблюдават отдалеч.Но обзет от дрямка ,той заспал замалко.На сън чул глас да му казва : "Събуди се ти ,който спиш и стани от мъртвите и Христос ще те просвети" .Той стана веднага ,смутен от съня и разказа това на присъстващите.Същевременно и съгледвачите пристигнаха и известиха ,че приближава войска ,но те не видели точно откъде идва.Императора и хората му смятаха ,че собствената му войска се връща от грабеж ,но смутен от гласа ,който му се явил на сън ,нареди на пастирите да отведат в Комотина конете на войската ,които пасели , заповяда на Михаил Тарханиот да вземе неколцина от присъстващите и да иде веднага срещу идващата войска ,за да разбере откъде иде.Сам заедно с хората си грабна оръжието.Но още не се бяха въоръжили ,Тарханиот се върна смутен и съобщи ,че настъпващите са неприятели.Още не свърши и неприятелите дойдоха.Това бе Момчил с 1000 отбрани войници.


Той научил от съгледвачите си ,които сам изпратил ,че императорът се намира в настоящия момент в Месина.Защото Перитеорион отстои недалеч от Месина.Императорът сбра хората около себе си и в боен ред се устреми през Месина към Комотини.Момчил като видя ,че те не побягнаха изведнъж ,но заминаха бавно и в боен ред ,уплаши се да не настане смут около него и да ги нападнат изведнъж неподредени и разпръснати ,ако са останали в засада в развалините на града.Затова той събра войската си ,която бавно потегли в три отряда.Когато императора и хората около него бяха извън развалините и нямаше никакво подозрение за засада ,хората на Момчил се нахвърлиха неудържимо върху тях.След като всички се втурнаха да бягат ,тия от неприятелите ,които бяха изтичали напред ,се намериха близо до императора ,защото той беше останал последен от другите.Той се защитаваше ,заобиколен с тия ,които бяха успели да се притекат първи.И когато императорът влезе в бой с неприятелите ,конят му бе убит.Един от приближените на императора ,който беше там ,по име Ландзарет ,слезе от коня си и го даде на императора ,като същевременно му помогна да се качи.Когато се качваше на коня ,някой се приближи и го удари с меч по главата ,без да му навреди нещо ,понеже здравият шлем издържа на удара.
После той се бранеше през целия път ,като нанасяше и получаваше удари ,защото мнозина неприятели бяха връхлетели върху него.И така пристигна в Комотини спасен като по чудо" ...


Какво станало с благородния воин Ландзарет ... След като си дал коня на Кантакузин и оня отпрашил ,нашите го напипали и го спукали от бой и удари с мечове и копия.Ранен на 18 места ,бил оставен да лежи на земята ,защото го взели за умрял ,обаче Кантакузин вече на сигурно място изпратил хора да видят каква е ситуацията и ония го намерили още дишащ ... Явно и неговата броня и шлем са били здрави ,щото за кратко време оздравял ,без да загуби никаква част от тялото си ,вследствие на раните си ... Естествено бил обдарен и възнаграден с най големи почести и внимание ... късметлия !
Не такъв бил късмета за някой от останалите благородници в свитата на Кантакузин ... Загинали четирима благородници ,а на единия пък ,Михаил Вриений ,архиерея на Димотика му бил предсказал ,че ще загине ,сражавайки се пред императора ... сигурно не му е повярвал но на поповете трябва да се има вяра ... понякога !


Нашичкият пък проводил двама от пленените нещастници ,Апелмене и Теодор Каваларий в Константинопол ,при сегашните си съюзници ,като си поискал възнаграждение за съюза с императрица Ана и за това ,че атакувал нещастния Кантакузин.Императрицата ,радостно приела новината и го провъзгласила за ДЕСПОТ ... Ей го нашия се издигна ... Деспот Момчил ... cool :)


Той обаче ,хитрягата ,за да си върже гащите пратил пратеници при императора ,който ближел рани ,и по тях му предал разкаянието си и горещо молил за прошка ,понеже се показал неблагодарник пред благодетеля си...Обещал и ,че вече ще слуша и няма да действа необмислено ... така де ... като не могъл да го пречука ... откъде да знае ,че ромеите са правили толкова здрави шлемове ...


Кантакузин пък ,като чул за какво идват пратениците ,направил се на улав и уж приел извиненията ,разсъждавайки ,че момента не е благоприятен за отмъщение ,пък и сега турците ги няма наблизо да ударят едно рамо ,и по-добре да няма Момчил за враг ... Хубаво ,ама разбрал че Константинополската императрица Ана е удостоила юнака с деспотска титла ,и за да не остане по-назад и той му дал титла - СЕВАСТОКРАТОР ... Егати ... Севастократорската титла ,принципно е била втора в държавата ,след императорската ... давала се изключително на роднини на императора или много доверени нему лица ... Тоз се издигна по-бързо и от Бойко Борисов ... вече си имаме Севастократор Момчил ....


Момчил пък като научил че вече е севастократор ,решил ,че наистина бил удостоен от Кантакузин повече ,отколкото от императрицата в Константинопол и пак се врътнал и решил ,че вече ше бъде на страната на императора Кантакузин .... хитрец:)


Да ,ама забравихме за едно лице ... Айдъноглу Умур паша ... С 20 000 души войска ,турците преминали морето и пристигнали в Димотика при Кантакузин ,като кажи речи първата приказкабила "Давай да вървим да се оправяме с Момчил" ... Императора ,обаче не бил подготвен веднага да поеме на поход ,затова турците ,докато го чакали ,решили да нападнат България ... Кантакузин се опитвал да ги разубеждава ,като разправял ,че имали договор с цар Йоан Александър ,ама Умур не щял да чуе за договори ,тинтири - минтири ... мизите са ни врагове затова ше ги нападнем ,пък ти се стягай и като се върнем отиваме да оправим оня дивак Момчил ... иди са разправяй ...


"...Те нападнаха и се върнаха с голяма плячка от роби и добитък.След това ,когато и ромейската войска се подготви ,те настъпиха срещу Момчил.А Момчил имаше вече голяма войска и си бе създал собствено царство.Той нападна и завзе Ксанти ,владееше всички крепости в Меропа и достигна чак до Мора"... Тези територии са горе долу от Смолян до днешен Кърджали на север по течението на р.Арда и на юг до Ксанти и Перитеорион на езерото Вистонида...


"...Като се научи ,че императорът се готви да отиде срещу него с персийската войска ,проводи пратеничество и се опита да го изммами ,както и по-рано го бе измамил.Разкайваше се много за неблагодарността си към него ,понеже след като толкова много го бе облаготетелствал ,той се бил показал лош и бил забравил добрините ,и ако му бил простил сега ,никога след това не щял да действа необмислено ,но щял да му служи вярно.А когато молбите му не помогнаха никак и като узна сигурно ,че войската идва ,събра колкото имаше войска около него и сам се отправи за да се сражава с всички едновременно ,и с ромеи и с варвари.Наистина безумието и дързостта го докараха до такова голямо безразсъдство"...


И ето на това поле на 07.юли 1345 година една срещу друга застават Кантакузиновата войска ,20 000 конници на Умур и родопските юнаци на Момчил войвода.


"...Когато дойде в Перитеорион пристигна и персийската войска.А преди това настояваше пред жителите на Перитеорий и ги принуждаваше да го приемат, но те не го приеха ,а му затвориха вратите ,като сочеха варварите и го подканиха да се сражава с тях ,та градът да бъде на победителите ,за храбростта им.Наистина те се бояха ,да не би като избегне опасността ,да ги накаже жестоко за предателството.Той бе неумолим в гнева си и сурово и нечовешки убиваше негодуващите и наказваше със смърт и при малки и при по-големи провинения.И затова ,за да не изглежда ,че изобщо са се отметнали от него ,те приеха братовчед му Райко ,заедно с 50 войници ,та ако победи ,приемането на братовчед му да послужи като извинение при гнева му.А ако бъде победен и убит ,онези бидейки малцина ,не биха били никаква пречка гражданите да направят това ,което решат ,че е полезно.Момчил нареди войската пред укреплението пред града ,като смяташе ,че ще устои ,като има и укреплението ,което ще го подпомогне немалко.


Персите прочее нападнаха първи ,отблъснаха войската на Момчил, която беше около 5000 души ,и разрушиха укреплението.Повечето от войската се пръсна за грабеж и същия ден нападна и опустоши всичко до Мигдония /долното течение на р. Струма/.
Императорът ,който вървеше отзад ,заедно с Умур и останалата войска ,забеляза ,че войската на Момчил не е била победена ,а само отстъпва на пътя пред персите.Защото виждаше ,че е подредена правилно и в боен ред поради което изглеждаше ,че сражението тепърва предстои.И той нареди ромейската и персийската войска в три отряда.Умур с персите заемаше дясното крило, тъй като бяха стрелци ,за да обстрелват и нападат лековъоръжените неприятели.А лявото крило ,заедно с тежковъоръжените ромеи заемаше Йоан Асен ,братът на императрица Ирина.Те бяха свикнали да се бият с копия.Центъра заемаше сам императорът ,с ромеите и с отбраните персийски войски.И Момчил също така нареди войските и потегли за сражение.Когато се сблъскаха ,стана тежко сражение и войските дълго време устояваха една срещу друга.Все пак ,войската на Момчил бе победена и мнозина от нея загинаха.


Когато войските на Момчил бяха притиснати към стените на града ,понеже за конете нямаше изход и място за разгръщане ,тъй като оставаше малко пространство между неприятелите и стените на града ,а жителите на Перитеорион не бяха наклонни да ги приемат, Момчил пръв слезе от коня ,а след него и всички други ,и те се хвърлиха срещу неприятелите.Сражаваха се пеша ,като се биеха мъжествено и устояваха дълго време било поради храбростта си ,било понеже градът пречеше да бъдат обкръжени ,и мнозина паднаха в сражението.Докато Момчил бе жив ,храбростта не ги напускаше и те не си предаваха оръжието.А когато и той падна в сражението ,останалите веднага предадоха оръжието си и бяха пленени от ромеите и персите ,без да може да избяга нито един....


А тези в Перитеорион ,които бяха застанали по стените ,нито се сражаваха в полза на Момчил, нито сами се намесваха ,а седяха по стените само като зрители на боевете.Императорът проля сълза ,за нещастието ,не само поради промяната на положението ,защото малко преди това сам Момчил замисляше големи неща ,като смяташе ,че е непобедим и опитен стратег и в един миг загина безславно ,мачкан от враговете ,но също и затова ,че загиналите укоито бяха толкова многобройни и бяха показали такава храброст и доблест ,бяха ромеи.Тях погуби гражданската война ,която бе причина ,за много сълзи...



Така Момчил ,за кратко време достигна цветущо положение ,и изглеждаше ,че се е издигнал до голяма слава ,но бързо залезе и пропадна.След сражението императорът пристигна в Ксанти ,където бе домът и съпругата на Момчил.Житеелите на Ксанти ,като не знаеха в началото нищо за Момчил ,разпитваха ,за него къде е.Когато узнаха ,че по време на сражението той и цялата войска са загинали, оплакаха смъртта на близките му и предадоха града на императора.Императорът прояви голямо внимание към съпругата на Момчил.Той заповяда да не и отнемат нищо от имуществото ,а да запази всичко и или да остане на ромейска земя ако желае или да замине за родината си.Защото тя бе от Мизия.Понеже предпочете да се върне в родината си ,тя с цялото си имущество замина при мизите"....


Така завършва разказа на хрониста ... А севастократорът Момчил ,разбойникът ,мечтаещ за собствено господарство в горите на Родопа планина се превръща в легенда ... За него дори османския поет Енвери в поемата си "Деянията на Умур паша" ще напише думи на възхищение:

"Имаше тогава един храбър воин,
наречен Момчил-Той беше много висок,
Всички ,които го виждаха оставаха изумени;
Всички се учудваха на неговия величествен вид.
Той бе висок ,колкото двама души,
гледан - наподобяваше минаре"


Един малко по-друг поглед към събитията на доц. Пламен Павлов
Битката при Перитор в Уикипедия
















Литература :

1.Йоан Кантакузин, История ,ГИБИ X,стр.360-373
2.Колектив,История на Българите:Военна история на българите от древността до наши дни,ИК Труд ,изд."Знание", 2007,стр 174-176