вторник, 15 февруари 2011 г.

Църквата "Св.Никола" в Станичене






Селцето Станичине се намира на територията на Р.Сърбия ,на около 1 км южно от главния път Пирот - Ниш ,и със сигурност много от нас са минавали от там ,пътувайки по древния "Виа Диагоналис" от София ,за Западна Европа през Ниш и Белград ,без да подозират какво съкровище пропускат ,дали от незнание или незаинтересованост ,скрито на един хвърлей от пътя ,по който препускат със стоте си коня и блага мисъл за доблестните сръбски катаджии ....


Въпросното съкровище представлява една малка ,неугледна на външен вид църквица ,малко преди селото вдясно ... Датирана в XIV век с надпис над входа в източната част на западната стена ,тази църква е една от малкото запазени средновековни български паметници на култовата архитектура и много ценна със запазените си стенописи ,които сръбските реставратори и архитекти са се погрижили да експонират във вид и състояние ,такива ,че да може и днес да им се насладим в цялата им красота и великолепие от фигури и багри ...


Изобщо района на Източна Сърбия ,представлява много интересно и наситено с паметници от средновековието място ,което с близостта си до София и вече облекчения пропускателен режим на границата между двете безспорно много близки и като език ,и като манталитет ,и като култура държави би трябвало да бъде една супер туристическа и поклонническа дестинация ,за нашего брата българин ,обаче като гледам ,за жалост това изобщо не е така ,по неизвестни за мен причини ... Дали щото си мислим ,че "сърбите ни мразят" ,или поради дългото съществуване в една затворена система и замръзнали междудържавни отношения ,факт е ,че за нас Сърбия е една непопулярна дестинация за пътуване ,и даже не подозираме какви чудеса може да се видят в тази красива страна!


Но да се върнем към този дял от Източната част на Сърбия ... Пирот със своята запазена крепост


,Погановския манастир


,Темския манастир


, уникалната църква "Св Богородица" в с. Долна Каменица


, са все невероятни средновековни паметници свързани с България ,намиращи се много близо един до друг ,а и еднакво ценни както за нас ,така и за сръбския народ места ,които чакат да бъдат открити и на които ще се спра със сигурност по-нататък ,но сега да видим каква е ситуацията в Станичене и какво крие тази обикновена на вид постройка ,покрай която ще минем и даже няма да я загледаме поради липсата на каквито и да е архитектурни елементи ,хващащи окото ...
Е да ама ние с моите спътници сме подготвени и целево се насочихме натам ,разчитайки главно на късмета си ,че все някак си ще намерим чалъм да влезем и да разгледаме ...


Бях чувал за църквата в Станичене отдавна ,но все нямаше как да си вдигна чуковете и да се засиля нататък ,но ето че дойде момента ...
Както казах, църквицата е малко преди селото и като нищо човек може да я пропусне ,но я мярнахме вдясно от пътя ,както личи в старото гробище на селото ,сега обрасло във високи треви ...


На вратата на една от сградите имаше листче с телефонен номер на един младеж ,който дойде да ни отвори след като му се обадихме ... за късмет момчето беше дружелюбно ,учуди се ,че сме дошли от България но пък спомена ,че идвали и други хора ,не много често ,но наминавали ...
За късмет установихме ,че църквата в момента нямала свещенник ,и затова с радост се възползвах от поканата на човека ..."Сликайте ,ако нещо ве интересира" ... и се почна ...

Телефона е 063/668 169 и 010/375 522 ... за който го интересува ... кода на Сърбия обаче ще трябва да намерите сами :)


Останала дълго време извън интереса на научните работници ,църквата "Св.Никола" в Станичене допреди 30 - 40 години е била позната като "Св.Петка" ,но при извършените през 60-те и 70-те години на 20-ти век проучвания ,изпод мазилката на храма се появяват средновековните фрески ,които днес са експонирани и реставрирани и благодарение на сръбските проучватели стават известни в средите на научните работници ,занимаващи се с тази проблематика ... Тогава става известно и името на патрона на църквата - Св.Николай Мирликийски ,когото виждаме прегърнал фигурата на единия от ктиторите на църквата ,в композицията на северната стена ...


Всъщност ,галерията от 10 фигури в наоса на малката църквица ,представлява един своеобразен албум на един болярски род от първата половина на XIV век.Различни по възраст ,пол и социален статус образите на ктиторите и техните роднини ,изписани в църквата с богатството на одеждите ,позите ,накитите и инсигниите си ,са ценен извор за живота ,през средновековието ,достигнал до нас от тази далечна епоха ...


Четириредовият ктиторски надпис над входната врата на западната стена гласи:

..."С благоволението на Отца и с изпълнението на Сина и със съдействието на Светия Дух изписа се и се изгради този храм на св ... и със средствата на Арсений и Евтимия и Костандин...в дните на благочестивия цар Йоан Асен и при господина /Б/елаур в год 6840 /1332/"...


Необичайното в споменатия надпис идва от факта ,че цар Йоан Александър тук се наименовава с династичното име Асен, а заедно с него е упоменато и името на Видинския владетел - деспот Белаур
Зад името на Белаур вече надписа не се чете ,но предположенията са в насока ,че вероятно след него е било изписано и името на съпругата на този виден болярин ,владетел на Видинската област по това време.
Податките за тази историческа личност са доста малко в историческите извори ...
За пръв път фигурата на деспота изпъква в събитията около
българо-сръбската война от 1330 год и конкретно битката при Велбъжд /Кюстендил/ .
Във встъплението към Душановия законник,Стефан Душан говори, че българската войска достигала до 80 000 души, в която влизали силите на „гръцкия цар Михаил, и неговия брат Белаур, и българския цар Йоан Александър и Иванко Бесараб, тъста на цар Александър, живущите в съседство с тях черни татари, и Яшкото господство, и други господа с него.”/3/

Относно „гръцкия цар Михаил”, най-вероятно става дума за грешка и трябва да се разбира като „гръцкия цар и цар Михаил”. Макар Законника да е запазен в множество преписи, встъплението обаче фигурира само в един от ХVІІІ век. Навярно преписвачът като е видял, че се споменава Иван Александър като български цар е решил, че е допусната грешка като са отделени „гръцкия цар” и „цар Михаил” и ги е слял. Навярно обаче в оригиналния текст : „гръцкия цар Михаил” е бил „гръцкия цар и цар Михаил”/3/

От житието на крал Стефан Дечански написано от архиепископ Данило ІІ обаче става ясно, че Белаур и други велможи ,след битката са се явили при краля, за да преговарят за мир и за да му предадат барабар с това и българската корона ,което ще рече, че царския брат и други едри феодали не са могли да се присъединят към царската войска преди битката .

Деспот Белаур е брат на цар Михаил Шишман ,загинал в битката /или няколко дни след нея/ при Велбъжд (дн. Кюстендил) на 28 юли 1330 г.Победителят в кратката българо-сръбска война крал Стефан Дечански (1321-1331) не навлязъл навътре в България, задоволявайки се с реабилитирането на сестра си, царица Анна-Неда, първата съпруга на покойния цар Михаил ,изразяващо се във факта ,че българският престол бил зает от Йоан Стефан (1330-1331), син на царицата и племенник на крал Стефан Дечански ,пък и на Белаур ,който междувпрочем също е син на сръбкиня от брака на баща си ,деспота на Бдин- Шишман...
Възцаряването на Йоан Стефан довело до недоволство сред висшата българска аристокрация ,която твърде скоро организирала преврат. Според съвременника Йоан Кантакузин протовестиарият Раксин и логотет Филип "...въстанали срещу управляващата ги жена на Михаил и я лишили от властта"...
Както изглежда, превратът в Търново не решил веднага въпроса за върховната власт. Никифор Григора разглежда цялата ситуация в Търново след гибелта на Михаил Шишман като един дълъг "...спор за царската власт на българите между първата жена на Михаил и неговите роднини... И понеже мнозина се борели и си оспорвали властта ... , Александър, племенник на Михаил, завзел върховната власт след много борби..." В тези борби, които вероятно, по един или друг начин, протичали при цялото царуване на Анна-Неда и Иван Стефан, надделял деспот Иван Александър. Той наистина бил племенник на Михаил Шишман, син на сестра му Кераца Петрица и деспот Срацимир. Преди възцаряването си Иван Александър управлявал Ловеч. Бил женен за влашката принцеса Теодора (I), което говори за високия му авторитет още преди да получи търновската царска корона. Последното станало най-вероятно в края на зимата или през пролетта на 1331 г.
Очевидно, въпреки "избора" от страна на видните български боляри, династичният произход и пр., Белаур възприемал Иван Александър като натрапник и узурпатор! Както става ясно , новият цар дълго време нямал контрол върху северозападните български земи ,подчинени на видинския деспот. Йоан Кантакузин, дава много важна информация за ситуацията в България: Белаур вдигнал истинско въстание против Иван Александър "...и като му отнел част от държавата, опустошавал страната жестоко и безпощадно." Това притеснявало не на шега Иван Александър, който потърсил помощ срещу своя вуйчо
,от татарската "Златна Орда".
Вярно е, че през лятото на 1331 г. Иван Александър използвал татарите не против Белаур (те дошли именно за войната с видинския отцепник!), а срещу Византия. Това обаче не означава, че с бунта било приключено. Възможно е предвид византийското нахлуване двамата съперници да са постигнали някакъв компромис и временно примирие. Надписът от нашата църквица в Станичене, свидетелства, че поне в някакъв период от 1331/1332 г. може би между тях царял мир ,като видинският владетел поне формално признал върховенството на своя сестреник. Това обаче не продължило дълго....
Данните на т.нар. Софийски песнивец (1336/1337 г.) и някои други обстоятелства показват, че гражданската война продължила още няколко години. Навярно, триумфалната възхвала в "Песнивеца" е писана сравнително скоро след победата над Белаур - там е казано, че Иван Александър подчинил "...също и Бдин и цялото Подунавие, даже и до Морава". Въпросният пасаж е след онзи за победата над "гръцкия цар" Андроник III Палеолог. Независимо дали ще поставим битката при Росокастро през 1331 или 1332 г., ясно е, че войната с Белаур продължавала и след нея. Фактът, че през 1341 г. Иван Александър определено се страхувал от евентуални размирици около Видин, също говори в полза на предположението за една дълга и трудна война с деспота на Бдин, а наличието в ктиторския надпис на църквата в Станичене на владетелската титла "господин" ,ни дава насока от какъв ранг всъщност и с какви ресурси и сила е разполагал Белаур... Каква е била по-нататъшната негова съдба обаче не се знае...

Така ... след краткия увод ... или май не беше толкова кратък , очертаващ личностите ,времената и събитията в които е построена интересуващата ни църквица ,да се върнем на нея ...


Църквата представлява правоъгълна ,засводена постройка с полукръгла абсида на източната стена ,като е построена от грубо издялани ломени камъни и е с дължина 8,90 и ширина 5,10 метра.Първоначално е имала зидан иконостас ,който при някой от последваните ремонти и преправки е премахнат и е поставен дървен.


При проведените разкопки от сръбските археолози в църквата и около нея са намерени 113 гроба ,като най интересни са тези вътре в храма....
И конкретно гроб №15 ,в който е открит доста повреден скелет на млад мъж ,със скръстени на гърдите си ръце ... от остатъците от украшения и златни нишки ,става ясно че покойникът е бил облечен в златовезана дреха ,като феноменалното откритие ,което предизвиква сензация в средите на учените е гъстоизвезаният със златни и сребърни нишки детайл ,съдържащ титула на българския цар Йоан Александър ,извезан със сребърни конци : "Йоан Александър Цар Блгаром и грком" ....


Дрехата е била червена на цвят и е богато декорирана със златовезани двуглави орли ,елени ,лилии ,цветя и някаква птица ,навярно чапла ...
Изработката вероятно е произлязла от някоя дворцова текстилна работилница в Търново ,тъй като ако и да се е считало ,че подаръкът на дреха е висш израз на владетелско благоволение ,едва ли ромеите щяха да се самоунижат ,като я декорират подаръка на василевса си към чужд владетел с надпис "цар на гърците"...


Очевидно дрехата е подарък от българския цар на личността ,очевидно от висш аристократичен ранг, погребана в гроба ,означен с №15.


А коя е тази личност ,би могъл да ни даде един поглед върху изображенията на ктиторите и надписите ,придружаващи тези своеобразни портрети ,гледащи ни от стените на малката църквица...


В ктиторския надпис четем имената на Арсений ,Ефимия и Костандин ...
Трябва да отбележим обаче ,че за жалост имената на тези личности ,освен в надписа от Станичене ,не се срещат в никакви други извори и това прави задачата ни по идентификацията им много ,много трудна ...
Големия брой ктиторски портрети ,говори или за голяма фамилия аристократи ,изобразени всички ,или за две или три фамилии ктитори ,свързани в кръвно родство...
Липсата на владетелски титли ,към имената на ктиторите в надписа над вратата ,и лошото състояние на надписите ,съпътстващи изображенията ,правят задачата още по сложна ...

И така ... Композицията започва с Богородица на трон ,в нея малкия Христос ,а до нея Св. Никола ,патрона на църквата ,прегръща очевидно главния ктитор на храма ,или този с най-висок владетелски ранг ...


Прегръщайки ктитора ,Св.Никола ,един вид го представя на Богородица и Христос ,молейки и застъпвайки се за тяхното благоволение ...
Очевидно ,това е Констандин ,споменат в ктиторския надпис ,след имената на Арсений и Ефимия ,изобразени с модела на църквата в ръце на отделна композиция на южния зид на наоса...тях ги има по-нататък ,потърпете :)
Прави впечатление дрехата на ктитора ,декорирана с двуглави орли ,символ на властта ,и сочещи очевидно високата му титла и сан ...
Отделно дрехата е същата ,като на цар Михаил Асен ,от Костурската църква Св.Архангели ,на която ше се спрем отделно ,ама друг път ... не се бойте ,дедо има снимки и от тааамммм ;)))))


Сега по-сериозно ... на Михаил Асен дрехата също е зелена ,само дето орлите са с една глава ... може зографа в Станичене да е виждал двойно ... или този в Костур да е бил стиснат за боята и да не е изрисувал втората глава на орела ,на царската дреха ... съответно ... ако нервния Михаил Асен си е видял дрехата ,нарисувана с едноглав орел ,съответно гаранция е хвръкнала главата на зографа ... но това е друга тема ...

Исках да кажа че Констандин ,ктитора ,очевидно е облечен в дворцова премяна ,използвана на Балканите през XIV век и във Византия и в България ,а и в Сърбия.
До изображението на Констандин ,виждаме богато облечена женска фигура ,което по всяка вероятност е и изображението на неговата съпруга ,чието име със сигурност е било изписано след неговото ,но за съжаление тази част от текста е напълно заличена ...
Облеклото на госпожата също е декорирано с двуглави орли и е червено на цвят ,знак за владетелски произход или сан ...


Следващото изображение също е на още по - богато облечена жена ,и е придружено и от надпис ,съдържащ името Арета ...


До нея е изобразена фигурата на монах ,очевидно покойник ,поради факта ,че е изписан със скръстени на гърдите си ръце ...

Ктиторската двойка ,изрисувана с модела на църквата в ръце е на срещуположната стена ,срещу болярина Костандин ... Това са споменатите в надписа Арсений ,указан с повреден надпис но съдържащ името му ..."Арсе /ний/ " ... и Ефимия ,до която личи фрагментирал надпис ..."Ефимия ктит /орица/ " ...


Облеклото на ктиторите сочи без съмнение ,тяхната принадлежност към монашеското съсловие .. ценното в случая е, че няма паралели в средновековната живопис за подобен род ктиторска монашеска композиция ...


Между тях е изрисувана богато облечената фигура на дете ,придружена с надпис Крубан ...


А до тях е изобразена още една богато облечена женска фигура ,но за жалост надпис с името или титлата и не е запазен ...


фигурата е на починала жена ,очевидно член на ктиторската фамилия...интересен детайл тук е наличието на пояс ,указващ нейния висок ранг ... изображения на жени с пояс са много рядко срещани ...

В южната част на западния зид ,виждаме фигурите на двама покойници ,с горе-долу идентично облекло ,но видимо сочещо принадлежност към висшия феодален клир...


Големия брой ктиторски фигури ,свидетелства за мемориалния характер на църквата ,която въпеки скромния си вид и пропорции е уникален паметник на балканското средновековие !


Да погледаме още малко стенописи от този така интересен храм...

































Библиография:

Popović, Marko; Gabelić, Smiljka; Cvetković, Branislav; Popović, Bojan
,Crkva Svetog Nikole u Stanicenju ,(Archaeological Institute, Belgrade , 2005)

Битката при Велбъжд
Житие на Стефан Дечански от епископ Данило
Софийски песнивец
Пламен Павлов "Метежници и претенденти ,за Търновската царска корона през 14-ти век"

2 коментара:

  1. Браво! Медката беше пускал снимки, но не я бях разглеждал подробно. А особено ми харесват танцьорите и музикантите от поруганието. Може ли да пуснеш по-детайлна снимка на левия танцьор?

    ОтговорИзтриване
  2. от Alienor: Виждам, че си посетил това истинско бижу! :)) БРАВО!!! Прекрасни снимки и разказ! :) И упътвания, разбира се :))

    ОтговорИзтриване