неделя, 26 септември 2010 г.

Византийска Верия




Верия ,или в нашата средновековна традиция - Бер ,е град Северна Гърция с население около 40 000 души ...



Накратко Бер ,като православен поклоннически център е едно наистина уникално място!
Според "Деянията на Апостолите",Св. апостол Павел ,след като слиза на Европейския бряг при Неапол /днешния град Кавала/ за няколко дни престой във Филипи успява да привлече към православната вяра първия християнин в Европа - Св Лидия от Тиатира /сега селце до руините на Филипи/...
Това не му носи големи позитиви ,тъкмо напротив ,поруган ,бит с тояги и хвърлен в тъмница след молитви към Бога ,успява да се измъкне и отива в Солун но и там с проповедите я докарва до размирици и въпреки някой успехи сред населението на града ,е принуден да го напусне и се отправя за Верия ...Св. апостол Павел проповядва на гражданите на Верия ,като те са по-благосклонни към него и проповедите му ..."те приеха словото с голямо усърдие и всекидневно изпитваха Писанията, дали това е тъй. И мнозина от тях повярваха - и от елинските почетни жени, и от мъжете немалко"...
Та тези истории в момента служат на гражданите на Верия да се пъчат пред солунчани ,че видите ли техния град е покрит даже с по-голяма святост от Солун ,щото самия Апостол Павел е проповядвал тук ,приет при това радушно ,пък те са го изгонили ... е ... имат си Св. Димитър .. имат и празник "Димитрияда" ... но пък ето ние имаме Павел ... и също имаме празник - Павлияда ... и нема да бачкаме не кат вас 7 дни ,ами 10 дни ... нъц ...


През XI век Верия е част от Охридската Архиепископия , поне докато градът е "освободен" от великия император на ромеите Василий Българоубиец ...


Все пак ,въпреки ,че градът повече не влиза в пределите на средновековната Българска държава ,наблюдаваме как връзката между православните два наши народа и църкви не прекъсва ,защото виждаме далеч по късно ,през XIV век ,нашият Св Теодосий Търновски точно тук ...
Според неговото житие след престоя му на Св. Гора ,където "...Събра като трудолюбива пчела всичко, което можа да чуе за подвига и видението, поради духовната си чистота привлече Светия Дух в себе си, но понеже не можеше да остане там поради варварските нападения, изпрати Роман назад, а самият той отиде в град Солун. Обиколи там добродетелните мъже, сподоби се с тяхното благословение; оттам пожела да отиде в Бер, та и там да се наслади на вида и беседите на отците. Там имаше скит "Нови Антоний" с много постници, които един друг се надпреварваха в добродетели и водеха равноангелско житие. Като се наслади достатъчно на техните молитви и разсъждения, замина с кораб за Цариград"...
Виждаме ,че Бер ,или на гръцки Верия през вековете е достигнал славата на значителен богословски и християнски център ,от ранга на Солун ,Св. Гора и Цариград ,като тази му слава днес е достигнала и до нас ,макар и леко помръкнала ...
Никой нищо не знае за Верия и нейното уникално християнско наследство ... То се изразява главно в достигналите до наши дни 29 византийски църкви от XII - XV век ,както и 41 на брой поствизантийски от XVI-XVII век ... колко станаха общо ,че не мога да смятам до толкова ... май 70 ... !
Най-ранната е старата катедрала ,строена около 1200 година


,а най-късна от визирания период е "Св.Параскева" от 1683 год...Естествено има и още от XVIII - XIX век но те за нас не са чак толкова интересни ...
Всъщност в множеството изпъква едно наистина безценно съкровище каквато е църквата "Христос Спасител" ,датирана в 1314/5 година.


Тъй като това беше единствената отворена за посещение църква от всичките ,които всъщност нямахме и време да видим /с изключение на някой ,дето срещнахме докато се размотавахме по уличките / ,ще се спрем главно на нея ,като най-яркия паметник ,достигнал до нас от тази епоха ...






Църквата е издигната и изписана с живопис през 1314-1315 год ,което е засвидетелствано от ктиторския надпис над входната врата ,на западната стена на храма ...




В основни линии ,надписа гласи :
..."Ксенос Псалидис издигна този храм и го посвети на Бог ,търсейки опрощение на многото си грехове ,и го посвети на Възкресението Христово.Ефросина ,неговата съпруга довърши работата.Живописецът на име Калиергис ,бе от моите единоверни добри светски братя ,и най-изкусен художник в цяла Тесалия.Ръката на Патриарха освети църквата ,по време на царуването на великия василевс Андроник Комнин Палеолог ,в годината 1314" ...


От надписа научаваме ,че най-вероятно ктитора Ксенос Псалидис е починал ,по време на строежа и затова жена му е довършила работата по храма ... Най-интересното е ,че научаваме и името на зографа - Георгиос Калиергис ... Съдейки по това което днес е достигнало до нас ,можем да се убедим ,че наистина е бил от най-висша класа живописец... Явно фамилията Псалидис е била доста баровска ,щом са можели да си позволят толкова изкусен иконописец ... а и патриарха да освети храма ...


Църквата се споменава за пръв път през Февруари 1314 год ,като католикон на манастира "Христос Спасител".В грамота /хрисовул/ на Андроник II Палеолог ,издадена в полза на йеромонах Игнатий Калотетос ,императора му отстъпва този манастир.От хрисовула става още ясно ,че императора потвърждава правата на йеромонах Калотетос ,да стопанисва манастира /навярно като игумен/ ,произлязли от патриаршеско писмо ,на патриарх Нифон I /1310/11 - 1314 год./ което той пише от Верия преди февруари 1314 год.

В тази връзка никак не е изключено точно патриарх Нифон I да е споменатия в ктиторския надпис духовник ,осветил храма ... още повече че е родом от Верия ...

На южната стена на църквата има портрет и на йеромонах Игнатий Калотетос ,който като нищо човек може и да не забележи ,поради факта че е изобразен ниско долу ,коленичил в краката на светци ,изобразени в цял ръст ...



Изображението му е придружено от надпис който гласи:
..."Моление на смирения ктитор Игнатий ,който за теб ,поради твоята воля направи този патриаршески манастир"...



Може би като важна фигура по онова време йеромонах Игнатий /бил е приятел на Св.Григорий Палама/ , е проявил инициативата да се покани Георгиос Калиергис да изрисува фреските в цътквата ,пък той най-нескромно се е разписал и като "най-добрия в цяла Тесалия" ... хитрец ...

Но пък е бил наистина добър ... нека разгледаме стенописите :




Отвън ,на западната стена на църквата има изображение на местна аристократка ,починала през месец Май 1326 год.
Изображението в ниша до вратата ,е на покойницата ,заедно с Христос и Божията майка.
Надписа ,придружаващ изображението ,ни дава името на починалата жена:
..."Божията рабиня ,Мария Синаденос заспа своя вечен сън ,в месец Май ,година 1326" ...



На южната стена на храма имало също изображения на починали представители на тази фамилия ,но нямало кой да види ... жалко ... другия път ше ги снимаме и тях ...
Предавам надписите както следва :
..."Божия раб Михаил Каваларий син на господин Синаденос ,заспа своя сън в месец Септември ,в годината 1355 ,8 -ми индиктион" ...

..."Божия раб Мануил син на господин Синаденос ,заспа своя сън в месец Октомври" ...

..."Божия раб Мануил Дидимарис ,заспа своя сън в месец Октомври"...

..."Божията рабиня Анна ,дъщеря на Мелас ,заспа своя сън в месец Август"...

Стенописите отвън на северната стена са от 1727 година .





Друга интересна постройка от византийския период е църквата "Св.Кирик и Юлита" ,която е на 50-тина метра от "Христос Спасител" ...


Вратата е заключена но след кратко обикаляне намерихме съборена ограда през която скокнахме в дворчето ...




През прозореца се видя това :
Има стенописи ... кратката справка с книгата ,с която се сдобих благодарение на Павел Павлов /Благодаря ти Павка! / носи информацията ,че по време на патриарх Антоний IV през 1395 год. ,църквата е била манастирска.
Надпис на епископ Макарий ,датира храма в средата на XIV век ,вероятно 1351 год.



Стенописите са от различни периоди ,като от оригиналните не са оцелели повече от няколко детайла ... Има пласт и от XVвек ,но изцяло църквата е била обновена и изписана отново през 1589 год. от местния благородник Костис ,според ктиторския надпис.


По пътя до музея ,минаваме през много църкви ,които крият зад заключените си врати своите тайни ...









Не е пропуснато и османското наследство на града ,което също не е за пренебрегване ... ето един средновековен хамам например




Тесните улички ни отвеждат до старите крепостни зидове ,върху които предприемчивите стопани на града са построили своите къщя ...


Византийския музей на Верия е много хубав с колекцията си от икони и фрески от средните векове ...


Старата катедрала е била естествено превърната в джамия ,като най-представителна култова сграда ... в момента тече реставрация и ремонт и се надявам другия път да може да видим и нейните стенописи от XII -XIII - XIV векове ...




Библиография:
1."Wandering in byzantine and post-byzantine Veria .Churches-Art-History",Papazotos T. ,Hellenic ministry of culture ,Athens 2007

Няма коментари:

Публикуване на коментар