Крепостта при устието на р.Боровица

Източните Родопи ,и специално Кърджалийския край ,са може би най-богатитя регион в България откъм запазени средновековни исторически паметници ,но за сметка на това никаквата им популярност ,нулевата инфраструктура и пълната липса на изпълнението на някаква стратегия насочена към популяризирането ,социализирането и превръщането им в печеливши обекти на културния туризъм ,които да дават възможности за препитание и поминък на стотици местни хора в отрасъла ,на който никой не обръща внимание ... освен в пожелателна форма по разни общински доклади и стратегии ...

Историческото наследство на цивилизациите на 4 империи - траки ,римляни / византийци ,българи и османски турци ,на чиито следи се натъкваме на всяка крачка из Кърджалийския регион ,освен феноменалната красота на Източните Родопи


,предлагат най-разнообразни възможности ,за изкушените от културния и исторически туризъм.Тематиката на нашия блог е средновековните паметници ,така че по-ранните антични ,и по-късните османски ,въпреки голямото си значение като културни фундаменти на Българската нация ,ще пропуснем ,отдавайки дължимото на големия брой средновековни крепости и култови места ...
Изключителни паметници като манастира "Св.Йоан Предтеча" в Кърджали /социализиран ,реставриран и приемащ посетители/


Замъка "Вишеград"... няма дори табела ... само куп камъни


Крепостта Мнеакос ... тук установих ,че са трасирали "път" ,вече отнесен от дъждовете ... наливаме от пусто в празно ... дай да вземем едни парички ... иначе от 15 години камък не е преместен там ... мястото иначе е невероятно ,за него материалче има ТУК !


Изключителната ... Феноменалната ,Любимата ми Устра ,чиито останки ни оставят без дъх ,и до която няма нито път ,нито информация ,нито елементарна пътека ... ей така ще си замине ...


Замъка ,край с.Башево ... изумително красива природа ,съчетана с липса дори на елементарна табела ,упътваща проклетия гаден турист ,тръгнал да го ядат змиите из пущинаците


,само загатват какъв потенциал дреме из региона на гр.Кърджали ...А има толкова много още ... и то само в диаметър от 40-тина км от областния център ... Сещам се поне още 3 крепости ,от които има останки - Маласар ,край Джебел ... една ,разположена на горист хълм до стената на яз.Студен Кладенец... замъка край рудник Звездел ... Ама какво се чудя ... Ето например всички знаем за Дяволския мост край Ардино ...


но ... достъпа до него е само за тотални мазохисти ,както и достъпа до всички гореизброени места междувпрочем ... така ли трябва да бъде ,питам аз ... а и не само аз ...

Напоследък обаче не може да се отрече ,нашумяха и се развиха ,благодарение на усилията на историците и археолозите от Кърджалийския исторически музей ,както и на проф.Николай Овчаров няколко вече доста популярни сред пътуващия и жаден за новото български турист ,обекта ... имам предвид феноменалния Перперикон


,не по-малко важния култов комплекс Татул


и пещерата-светилище "Утроба" ,която въпреки трудния си достъп вече привлича доста народ ...Виждаме как за броени месеци региона живва ,нароиха се хотели ,идват автобуси ,стотици неорганизирани туристи с личните си автомобили ,и се убеждаваме ,че с малко усилия и подкрепа нещата все пак можело и да потръгнат ...

Но колко от отиващите към пещерата "Утроба" ,криволичейки по завоите покрай яз.Кърджали


, и наслаждавайки се на красивите гледки от прозорците на автомобила си


,знаят или подозират ,за един не по-малко интересен и важен паметник от Средновековието ,намиращ се на скалите ,срещу хижа Боровица ,където сигурно са се и отбивали на чай или кафе ... или порция пържен сом ...

Това е крепостта при устието на р. Боровица ,някак си придобила гражданственост у нас под името Патмос ...


Крепостта се намира на висок 436м.скалист хълм ,южно от който тече р.Арда ,а на север го заобикаля р.Боровица.при водослива им в яз.Кърджали...


Хрониста Георги Акрополит я споменава за пръв ,и май единствен път в своята"История" /на стр.189/ ,като ..."... едно съвсем малко укрепление ,разположено в хълмовете на Ахрида ,наречено Патмо или Патмос /Πάτμο или Πάτμος/ ,което дук Алексий Филантропин ,оставен от императора да пази Ахридската област ,превзе твърде лесно " ...


Прави веднага впечатление ,че руините на крепостта ,както и голямата църква открита в центъра и и доминираща околността ,няма как да отговарят на описанието "съвсем малко укрепление" ...

Мисълта веднага се насочва към съседната крепост - т.н."Кривус" ,за която сме писали ТУК ,и която отговаря повече на описанието "съвсем малка" ,оставено ни от Акрополит ...

Запитваме се ,дали пък не е възможно наименованията на двете крепости да са разменени ,по някакво стечение на обстоятелствата ,и това да е Кривус ,споменат от същия автор ,в същото произведение като една от крепостите ,превзети от цар Михаил Асен / 1246 – 1256г. / ,при похода му в Източните Родопи ,след смъртта на император Йоан Ватаци през 1254-1255г ...

..."Той се впусна от Хемус и като прекоси Еврос/Марица/ за кратко време си подчини обширна земя и си присъедини много градове без никакъв труд.Жителите които бяха българи преминаваха на страната на съплеменниците си и се отърваваха от ярема на чуждоезичните.А крепостите оставени само с ромейска охрана която не бе достатъчна да окаже съпротива при тези обстоятелства бяха лесно достъпни за българите.Едни бяха изпаднали в страх и предаваха крепостите като получаваха свободата да си отидат по домовете други бягаха и ги оставяха без защитници поради внезапното нападение понеже не можеха да измислят веднага нещо полезно трети естествено бяха уморени от дългата служба тъй като им бе възложен прекомерен срок за пазене. Веднага бяха завзети Стенимахос Перущица Кричим Цепина и всичко в Ахридос освен Мнеакос който единствен бе запазен от ромеите.Подчиниха се на българите и Устра ,Перперикон ,Кривус и разположеният край Адрианопол град наречен Ефраим"....


Виждаме и още един факт ... Кривус е споменат ,заедно с други градове ,и важни крепости ,като Стенимахос /Асеновград/ ,Кричим ,Цепина ,Перперикон ...
От своя страна големината на крепостта ,при устието на Боровица ,от около 10 дка, наличието на подградие ,поселищен живот и некропол ,както и издигнатия в центъра и голям храм ,говори точно ,за крепост от ранга ,на споменатите от Акрополит ,които са били явно важните центрове ,в областта ,при чието споменаване ще стане ясно за читателя какво голямо значение има загубата им за империята,докато безсъмнено по-малките и неизвестни стражеви укрепления и кули ,автора изобщо не си е направил труда да спомене ,и ако не беше момента ,в който след като вече Теодор Ласкарис си възвръща контрола над областта Ахридос ,в български ръце остават само Патмос ,и Цепина ,то информацията за името на тази крепост би ни убегнала и до ден днешен ...

За мен е по-вероятно именно тази крепост да е Кривус ,а съседната малка крепост или по-скоро замък ,край с. Башево ,кацнала на скалистия нос ,обградена от феноменалните меандри на Арда ,да е Патмос ...


Но все пак аз съм само лаик ,и докато не се направят мащабни разкопки ,и не се произнесат учените ,всякакви други дискусии биха били въпрос само на предположения ...
На това място очевидно е бил кръстопътят на основните артерии свързващи Филипопол /Пловдив/ с Адрианопол /Одрин/ и Мосинопол /Гюмюрджина/ ,и както личи от останалия голям шестсводест мост ,край близкото с.Ненково бродът през р.Боровица ,за Пловдив.


Мостът е вероятно от османския период ,и абсолютно си заслужава кратката отбивка за да се види !


Но да се върнем на крепостта ... засега единствения достъп до нея е с лодка през язовира ...


Обикновено лодкар е хижаря ,трябва да го попитате ,обикновено не отказва срещу скромна сума естествено ...


От брега до руините на крепостта е около 20-тина минути ненатоварващо ходене през горичката
Крепостната стена е запазена до днес ,по цялото си протежение от западната страна ,на височина 3-5 метра ,а от изток трасето е ясно доловимо и следва извивките на скалния венец на хълма.


На източната стена ,сега доста обрушена е бил и входа към твърдината ...


Отбранителната­ способност ,на северната стена е подсилена от две кули.


Едната е правоъгална ,трапецовидна ,като към нея е имало вход ,който по-късно е бил зазидан.


Другата кула е с подковообразна форма ,като вътрешността и е квадратно помещение ,с вход към него.


Общат­а територия на укрепеното пространство е както споменахме приблизително 10дка.Водоснабдяването на крепостта е било от естествения водоизточник в пещерата под скалите в южния край на върха ,която е била защитавана също от крепостна стена .


Основно място в крепостта заема комплекс от две сгради.


Едната е трикорабна триабсидна църква ,без притвор ,вероятно от преходен базиликален тип ,със скатен покрив ,построена върху останки от по-ранен храм ,който е бил по-голям ,но със същия план.


Предполага се че първата църква е била изградена през V век по време на ранновизантийската епоха и може да се свърже с мисията на Никита Ремесиански довела до налагането на християнството сред планинското население на Родопа.Възможно е това да е една от нелокализираните раннохристиянски епископии от диоцеза но филипополския митрополит. /2/


В средните векове трите кораба на църквата са превърнати в три самостоятелни сгради ,като северната сграда е преустроена в крипта ,с открити 34 детски погребения


,а южната е трансформира в самостоятелен параклис.


Последните преустройства се отнасят до XII-XIII век и вероятно са продиктувани от промяната на статута на църковния център след учредяването на тема Ахридос. /2/


Втората сграда е била на повече от два етажа ,като приземието е измазано с хидрофобен хоросан със счукана тухла и е било склад за храни или зърнен склад.Горните етажи са били жилищни с дървени подове.


Сградата може да бъде разглеждана като свободно стояща феодална кула-донжон или като представителна сграда обитавана от духовно лице резидирало в култовия център.


Още един факт в подкрепа на хипотезата ,че крепостта би трябвало да се разглежда като важна твърдина с градски поселищни черти ,а не само крепост ,охраняваща пътя по поречието на Арда ....не ще да е незначителния Патмос към който през 1254-1255г. по време на отвоюването на завзетите от българите крепости в Ахрида император Теодор Ласкарис изпраща дука Алексий Филантропин...и който ромеите дефакто превземат последен.


Но не заради юначеството на гарнизона или войнска немощ , а вероятно поради стратегическата си и тактическа незначителност ,при похода си по-рано византийците не са обърнали внимание на Патмос ,което не може да се каже за Цепина ,която изрично е спомената като твърдина от изключително значение ...

Да видим сега кой е дука Алексий Филантропин ,както личи управителя на Ахридос ,назначен от император Теодор Ласкарис и превзел последната крепост ,държана от българите тук ...

Алексий дука Филантропин ,е бил византийски благородник ,армейски и флотски адмирал, с ранг на протостратор а по-късно и Мега дукс , по времето на император Михаил VIII Палеолог (1259-1282 r.).
Алексий е първият член на фамилията Филантропин, посочен в източниците ,за първи път в точно в историята на Акрополит ,касаещи събитията през есента на 1255год. като военен командир в района на Ахридос, може би като губернатор (дук) на местната тема ,по време на войните на Теодор II Ласкарис (1254-1258 r.) срещу българите.Умира през 1275 г./3/


Ще ми се един ден тази прекрасно запазена крепост да се разкопае от археолозите ,да се публикува ,социализира ,и реставрира ,и да се превърне в първостепенен обект за културен туризъм и повод за национална гордост ,гледайки зъберите и ,докато криволичим по тесните завои ,отивайки да я посетим ,прекарвайки почивката си ,харчейки пари тук у нас ,вместо да ходим да се радваме на чуждо наследство из близката и далечна чужбина...


1.Акрополит ,История ,ГИБИ ,Т VIII ,1972г.
2.Н.Овчарод ,Д.Коджаманова :Перперикон и околните твърдини през Средновековието - крепостното строителство в Източните Родопи, Тангра ТанНакРа ИК,2003 стр 87-96.
3.BYZANTINE NOBILITY