Манастира "Св.Никола" край Мидия

Някогашната славна Мидия, днес е смотано селце, с труднопроизносимото име Къйъкьой / Kiyikoy/ разположено на брега на Черно море в тази част на Странджа, която днес е на територията на Р. Турция.

Това място още от древността си има лоша слава: разказвали, че тъкмо тук Медея убила собствения си брат, но пък за сметка на това през следващите векове, за да затвърдят доброто си име, жителите на тогавашното населено място, което вече се е наричало Салмидесос, палели огньове, за да примамват на изолирания пясъчен плаж корабите, търсещи устието на Босфора и грабели клетите търговци...

Въпреки мрачното си минало, през средните векове Мидия е важно пристанище и всеки кораб, отправил се към Константинопол, задължително спирал тук.

Днес почти изцяло е запазена западната крепостна стена, с кулите и бастионите, като дори съвременния път от Виза минава през т.н. Saray kapisi, която е рядък случай на съхранено входно крепостно съоръжение, с размери 5 мет. ширина и 4 метра височина.

Малко по на север има още една запазена крепостна порта.

Може да се проврете покрай храсталаците и да се изкачите на една от кулите, за да добиете представа, за мащаба на строителството през онези ремена.Стените са дебели на места по 2.7 мет.

Могат да се проследят няколко периода на строителство, като от ранновизантийската епоха (V-VI век), стената е достроявана и поправяна поне още два пъти през XIII-XIV век.

Мидия в нашата история присъства главно със сведенията за времето, когато управител на града е бил Добротица, по време на гражданската война в империята между Йоан Кантакузин и императрица Анна Савойска.

/Императрица Анна Савойска. Изт. Wikipedia/

Добротица, явно още при излизането си на историческата сцена е разполагал с голям за времето си ресурс, защото заедно с брат си Теодор, е успял да събере 1000 войника, които да предостави в помощ на Анна Савойска в междуособиците за имперския престол. И тези хилядата са били не всичките, ами както казва Кантакузин в своята "История" - "отбрани"./ГИБИ Х,стр.374

/ Монета на Добротица. изт. вестник Монитор/

Тези отбрани войни не, че допринесли нещо, за победата, тъкмо напротив, били разбити от Кантакузиновия протостратор Факрасес край Силиврия - дн. Силиври.
От цялата работа обаче спечелил Добротица, който преди поражението бил оженен за дъщерята на великия дук Алексий Апокавк и обявен за стратег на войските на императрицата, а след като поради лошото си командване бил посрамен на бойното поле, за наказание... го посрещнали с почести в Константинопол, и го направили ... управител на Мидия, откъдето необезпокоявано да може да напада съседните населени места и да си ги плячкосва на воля, докато брат му Теодор, с остатъците от войската се прибрал обратно в Българските предели.

След края на междуособицата вече на император Йоан V Палеолог и Йоан Кантакузин им омръзнало от своеволията на Добротица и го обсадили в Мидия по суша и по море, нещо, което по-рано, поради другите си по-големи грижи не можели да направят.

Пристигайки пред стените на Мидия Кантакузин и Йоан все пак предложили на Добротица да предаде доброволно града, от което предложение своенравният българин все пак се възползвал, в следствие на което бил причислен още веднъж към знатните ромеи и то с голямо внимание, и предполагам се отправил към родната Добруджа, където продължил да прави същото, но вече като самостоятелен владетел но вече и по море, въоръжавайки свои собствени галери...

/Йоан Кантакузин. Изт. Wikipedia/

Освен чудесните плажове, споменати още от Страбон, места за къмпинг и гори за разходки, на около 2-3 км от в скалите е изсечен уникалния манастир "Св.Никола" или "Кератоктистос" , основан още през VI век по времето на император Юстиниан !
Непременно посетете този манастир!

Издълбаната в скалите обител точно възпроизвежда помещенията във всеки един манастир, все едно си е построен с камъни или тухли...Трудно е да се повярва че целия интериор, украса, корнизи, капители и колони имат чисто декоративна функция, и са изсечени в една единствена скала.

Манастирския храм има размери 10 на 4 метра и има чудесно съхранен синтрон в абсидата си.

Чел съм твърдения за надписи, най-ранните от които датират от IX век, но не ги
видях...Вероятно не съм гледал внимателно...

Впечатление прави баптистерия /а може би аязмо / с купол, върху четири декоративни колони с богато орнаментирани капители и слепи аркирани ниши, също богато украсени с каменна пластика, в който и сега може да се спуснете по запазената каменна стълба, но си носете фенерчета, защото вътре цари почти пълен мрак ...

И една малко весела църковна история, имаща косвена връзка с нашия манастир ...

През 1437 година император Йоан VIII Палеолог, обсъждал с епископите, дали да замине за събора във Ферара, за да подпише унията с католиците. Когато прочел на всички писмото от папа Евгений, архиепископът на Мидия-Стефан, възкликнал:
" Те ни обиждат, щото ни наричат гърци!"
В този стар спор византийците винаги се наричали "ромеи" , т.е. римляни, и настоявали така да ги наричат и другите народи, обаче незнайно защо всички ги наричали гърци, и славяните, и латините...

Но в дните на османската заплаха за империята, такива дреболии трябвало да бътат оставени на заден план и императора, за когото унията била жизнено необходима, и отделно като син на Елена Драгаш, вероятно не му пукало особено дали му викат грък  или не, защото предполагам е бил свикнал в двора на майка си с тези обръщения, решил деликатно, и с усмивка да го постави на място.
По думите на секретаря на патриарха, Силвестър Сиропул, "точно тези дни архиепископът на Мидия молел да му отсрочат с две години плащането на данъците от императорските работилници, които се намирали в Мидия. Императорът заявил:" Нимаонзи, който моли, за благодеяние, се обижда от думата "гърци"? Ако знаех, че е толкова срамежлив, за нищо на света не бих му отложил плащането на данъците". Всички се разсмели, а архиепископът на Мидия се разкаял за думите си" ... остана и да не се ... и тогава си е било същото :)

/Йоан VIII Палеолог. изт. Wikipedia /

Особено е интересен своеобразния външен притвор, представляващ дълга галерия, богато декорирана със слепи аркирани ниши и украса от каменна резба. На пода се забелязват няколко гроба.

Източно от него е входа към главния манастирски храм, над който в скалата е оформен купол, а западно се влиза в манастирската гробница с добре съхранени гробни камери, но саркофазите за съжаление са разбити и осквернени отдавна...

На север галерията завършва с гореспоменатото аязмо, или засводен баптистерий,

а от него на изток се тръгва по друга галерия, обикаляща храма от северната му страна.

За всеки случай имаме и един добре илюстриращ всичко план на комплекса.

Мидия и скалния манастир са една чудесна еднодневна дестинация, за дългите дни в годината за гостите на Бургас или Созопол, като за един ден спокойно може да комбинирате хубавия селски плаж там с малко култура, и се заредите с хубави емоции в това невероятно кътче на Странджа.

Литература;
1. Иванов Сергей Аркадьевич. В поисках Константинополя. Путеводитель по византийскому Стамбулу и окрестностям. /ISBN: 978-5-98652-382-8 / Год: 2011