вторник, 23 декември 2014 г.

Църквата "Света София" във Визе



Град Визе, или средновековната Виза, е на средата между Къркларели и споменатата вече в предния пост Мидия.
Някога под името Бизия, или Бизас, бил столица на независимото Одриско тракийско царство, но постепенно през средните векове се превърнал в далечна ромейска провинция.
Оцелелите крепостни съоръжения се намират на стръмен хълм в живописна борова гора и са изградени в днешния им вид през епохата на Комнините или Ласкаридите, но през античния период тук също е имало укрепление.





През 656 год. в тази крепост е бил заточен Св. Максим Изповедник, който посмял да се опълчи на императора.

Можете да прегледате за него тук

Около десет години по-късно пък, тук в тръстиките и скалите покрай реката, на стръмната урва се криел избягалият от Константинопол славянски вожд Превънд. Не че е успял да се крие дълго, бил заловен и екзекутиран по някакво скалъпено обвинение, но смъртта му предизвикала двегодишна славянска обсада на Солун....


Добре е запазена една от портите към цитаделата.


Най-важния паметник във Виза е църквата "Св.София",превърната след османското завоевание на тези земи в джамията "Сюлейман паша джами".


Съвременната църква е започната през VIII-IX век и добила сегашния си облик през XIII-XIV век, което ясно се вижда на южната фасада на храма.
По план църквата е много интересна. Представлява кръстокуполен храм, макар да е планирана като издължена базилика, а впечатляващия купол е крепен от четири кръстообразно разположени цилиндрични свода, както в някой ранновизантийски църкви, например "Св.Ирина" в самия Константинопол.


На южната стена на наоса има запазена гробна камера без запазен надпис, но точно се знае кой е бил погребан там.
С тази църква е свързана може би най-човешката от всички житийни истории: тук е погребана Св. Мария Нова, упокоила се на 16 февруари 902 год.


Тя не е извършвала аскетични подвизи, нито духовни, не е давала обет за безбрачие, имала семейство и имала деца.
На съпругът на Мария, местният най-вероятно турмарх Никифор, който преди да дойде с жена си във Виза, се отличил във войната с българите през 894-896 год., му било подшушнато от девера и зълва му, че тя има връзка със слугата му Димитър, на което той повярвал, но обвинената Мария му заявила, че ако не били задълженията и на съпруга, не с Димитър, ами даже и с него нямало да спи, камо ли с някой друг.
Никофор побеснял, започнал скандал при който той я налагал с камшика, а пристигналите слуги едва ги разтървали, но Мария при опита си да избяга се спънала на прага, ударила си главата и умряла....


За всеобщо удивление, и силно недоволство на духовенството, изведнъж край гроба на Мария започнали да се случват чудеса.
Първо един обладан от зли духове и бесове, махнал капака на гроба, вдигнал и дясната ръка и си допрял до нея устните, което предизвикало повръщане на кръв, но пък с кръвта си отишъл и злия дух...
Местния архиепископ Евтимий, когото повикали, видял че лицето на светицата е цялото в кръв и решил, че това е кръвта на обладания, но след като се опитал да я изтрие, установил, че кръвта тече от носа на Мария, което отприщило вълна от поклонения, придружено от умопомрачителни сцени на обладани от бесове хора, тълпящи се край гроба на святата, и още по време на литургията, нетърпеливи, крещейки несвързани думи, отворили ковчега. Един си пъхнал в устата си ръката и, друг-крака, трети дърпал дрехите в които била погребана. Една жена дръпнала бонето от главата и и от него потекла кръв...Докато гледате интериора на храма можете да си попредставите това-онова...на мен малко ми е бедно въобръжението :)



По-късно Св. Мария била препогребана в отделен параклис, сега неизвестен, където продължавала да лекува с кръвоповръщане обладани, но това не и попречило да се въздаде възмездие и да се разправи със съпруга си Никифор, (който всъщност загинал при обсадата на Виза от българските войски) , зет си, зълва си и с набедения Димитър...Така че може да се смята за закрилница на жените, пострадали от домашно насилие

Интересно е също, че през 919-924 год, когато българите владели Виза, знаейки за светицата, и минавайки вече за християни, тя въпреки това не им позволила да я видят. Самият цар Симеон веднъж се опитал да отстрани капака на гроба и, но изведнъж срещу него лумнал пламък !



Имало и други случки, не по-малко ефектни:
Веднъж български войници, които били на караул си говорели за чудесата на Мария, и единия от тях се съмнявал: "Ако тя наистина е светица, би спасила от нас града, в който е погребана", но още преди да се доизкаже го обладал бяс"
А когато ромеите си върнали Виза, по време на литургията, светицата от радост тресяла отвътре саркофага.

Тези и други истории можете да прочетете в ГИБИ, томV, 1964 год, стр. 69-74

Литература:
1. Сергей Иванов."В поисках Константинополя. Путеводитель по византийскому Стамбулу и окрестностям".Изд. "Вокруг Света". 2011.

Няма коментари:

Публикуване на коментар