Старата църква "Св.Никола" в с.Марица

Старинната църква „Св. Никола” се намира в западния край на с.Марица, от лявата страна на пътя от Костенец за Самоков, на един приток на р.Марица, където в момента е циганската махала на селото.

За желаещите да я посетят ,ключа за църквата се намира в местния свещенник ,отец Константин, който живее в къщата в двора на новата църква, така че потърсете го и той с радост ще ви отведе и отключи!

Влизайки в църковния двор ,веднага прави впечатление ,че очевидно първоначално е била изградена малката еднокорабна, засводена църквица с една полукръгла апсида частично вкопана в терена,която по тип не се отличава от редицата други късносредновековни църкви в страната ни от времето на османското владичество.

Вътрешността на църквата представлява единен кораб, осветен от три малки прозорчета – по едно в апсидата, на северната и южната стена. През 1830г. към старата постройка е била добавена по-широка и по-висока пристройка ,като при това обновяване е съборена западната стена на първата църква. Тогава за съжаление  изглежда, е унищожен и ценния дарителски надпис със съдържащите се в него сведения ,за строителите и дарителите на църквата ,и за точното й хронологично датиране, който обикновено се намира над вратата ,на източната стена на западния зид.

Изграждането на новата част е документирано с релефен каменен надпис, издълбан под нишата на западния портал, който гласи : "Да се знае куга се настави сограждение храмъ Святи Никола вовреме султан Махмудово турско царство 1830 сене."

Ценното в малкия храм за нас са стенописите от края на XVI – началото на XVII век.

Най-интересни са обединените в един план образи на военните светци-конници Георги и Димитър в западния край на северната стена. Тези популярни у нас светци в по-голямата част от паметниците ,датирани през ХІІ – ХІV век са изобразявани в цял ръст, облечени в броня и въоръжени с меч, копие, лък и стрели, и се поместват най-често на различни места върху северната или южната стена на наоса над цокъла.

В с.Марица те са представени като конници. Прави впечатление най-вече поставянето им един срещу друг в една сцена, като и на двамата лицата са обърнати към олтарната стена. Успоредни и под еднакъв наклон са и техните копия. Очевидно тук е запазен един рядък случай на иконопис ,като майстора-зограф от една страна, поставя образите на военните светци в тяхната затвърдена от традицията зона, а от друга, ги изписва като конници, както са и в повечето от съвременните за епохата изображения.

 След ХІV век у нас военните светци-конници са изписвани обикновено поединично в утвърдената им иконографска обстановка ,като запазени изображения ,в повечето случаи върху външната западна стена имаме в църквите на Драгалевски, Кремиковски, Бобошевски манастири .

В църквата в с.Марица зад фигурите на св.Георги и Димитър според иконографията на тези светци ,на същите седла се намира и по едно умалено изображение на младеж ,и съответно на монах.

В иконографията на Св.Георги можем лесно да идентифицираме образа на момчето ,стоящо на коня зад светеца.Това е персонажа на младежа от петото чудо на Св.Георги ,но неизвестно защо е изографисан с каната и чашата от четвъртото чудо на светеца ,но така или иначе това е лесно обяснимо ,защото и в двете чудеса младежа е пленник в чужд двор ,а чудесата помествам по-долу при библиографията ,за да може по-любопитните при желание да се запознаят все пак...

Много по-интересна е другата иконография ,тази на Св.Димитър.

Със сигурност в образа на духовника, изобразен зад светеца, трябва да виждаме африканския архиерей Киприян, за чието чудодейно спасение от славянски плен се говори в чудото на Св. Димитър (Чудо 14-то)

Вижте целия разказ в ГИБИ. ІІІ. С., 960, с. 66-67.

Но докато в този ранен, може би създаден в края на VІІ век разказ, Киприян следва светеца пеша, в някои късносредновековни преработки на същия разказ се чете: “ … И рече му св. димитър. Стани и възседни моя кон отзад. … епископът го възседна. О, чудо голямо, намериха се, че и двамата яздят до град Солун.”

Виж по-подробно: Стойкова, А. – Кой седи на коня зад свети Георги? Palæobulgarica. С. 997, с. 8

Но при всички положения втази малка селска църквица имаме пред себе си най-ранния образ на Св.Димитър и Киприян познат досега в храмовото изобразително изкуство ,оцелял до днес.

И Още малко за тази най-интересна сцена с двамата най-почитани у нас светци.Уловени са в различни моменти – единият кон все още крачи, докато другият вече препуска. Едно много вярно наблюдение на зографа прозира във възпроизвеждането на конската юзда.Не е лишено от условност и представянето на крепостни стени и кули на фона в дъното на изображенията, включвани още и в поединичните образи на тези светци.

Малко повече реалистични елементи могат да се доловят в предаването на облеклото на монаха – зад св.Димитър, и в шапките на обитателите на крепостта на фона – зад св.Георги. Трябва да се отбележи специално и ключът, който владетелят на крепостта подава на този светец – спасител на принцесата от „Чудото на Св.Георги със змея”.

Композицията Дейсис се намира на своето установено за иконографията на късната средновековна живопис място на северната стена.Малкото място не е позволило тя да бъде разположена свободно. Фигурите на Христос и Богородица са почти долепени. Живописните арки, под които те стоят, следят очертанията на нимбовете им. Малко по-широка дъга има арката над Йоан Предтеча – третата фигура от Дейсис. И пространството около тази фигура е повече. Богородица е представена до кръста поради намиращото се под образа й прозорче.Образът на Йоан Предтеча, трети от композицията Дейсис, макар и свързан в обръщането си към Христос и Богородица с тях, стои малко по-обособен. Неговата фигура е по-стройна и тук мисълта за друга зографска ръка изпъква много настойчиво.

Пространството до ъгъла с източната стена е изпълнено с обичайната сцена с видението на Петър Александрийски.Св.Петър бил защитник на Православието против ерестта на арианите ,наречена така по създателя на религиозното течение - Арий.Хвърлен в тъмница, на Св.Петър му се явил Христос, като юноша с раздрана дреха. Петър запитал: "Кой, Спасителю, Ти раздра ризата?", "Арий" - отвърнал Христос. Завършил мъченически - посечен с меч в IV век.

Трябва да се съжалява обаче, че има повреда на мястото за датата на втория дарителски надпис в този паметник, поместен в правоъгълно поле на северното отвесно рамо на приолтарната арка,под изображението на архангела от Благовещението на източната стена на наоса.И до днес може да се разчете надписа с имена на дарителите. В него е отбелязано старото име на Марица –Махала. Макар и частично повреден, може де са реконструира следния текст : " [ Тази църква на Свети Никола по ]строи се[ ло Ма ]хала мали и големи. Бог да прости .. Никола, Михо, Радивой, Вуково, Дража, Кагана, Секула, Лека, Петко, Ради, Стоян, Воен, Гуро, Радосав, Герман...."

Долния регистър на наоса обхваща на източната стена споменатия ктиторски надпис, заедно с протезисната ниша под него с изображение на Христос в гроба ,очевидно от XIXвек ,на север

 и Свети Стефан - на юг от олтара. Заслужава да се отбележи и ненапълно традиционнното назоваване на св.Стефан (вместо архидякон Стефан), и неговата неестествено голяма фигура заемаща сериозно пространство в олтара на стария храм.

Под Богородица Оранта в апсидната конха се намира силно повреден Мелизмос. Личат само части от два архангела, а до всеки от тях стоят по двама литургисти, като интересно е да се отбележи ,че зографа е разменил мястото на Св.Йоан Златоуст в композицията

Като продължение на "Поклонение на жертвата" или Мелизмос в апсидната конха, на южната стена в олтарното пространство следват образите на светците Григорий Богослов, Вукол Смирненски /изписан като Св.Фука/ и Св. Иларион Мъгленски, изписан като Еларион ,което също следва да се отбележи като интересен факт в иконографията на олтарната част.

Силно повредения образ на архиепископ ,завършващ цикъла на Мелизмос ,най-вероятно принадлежи на Св.Никола ,който се намира и на характерното място ,определено за патрона на храма от поствизантийските църкви, затова смятам ,че макар и увреден ,образа веднага след иконостаса принадлежи именно на Мирликийския епископ Николай, чието име носи и разглежданата от нас църква.

 /защо не съм го снимал нямам обяснение/

По южната стена към запад сред прозорчето следват изображенията на стоящите светци Св.Теодор Тирон, Св.Теодор Стратилат, Св.Панталеймон, Св Св Козма и Дамян. Тук обаче мъчениците Теодор Тирон и Теодор Стратилат не носят военни доспехи и снаряжение на бранители на вярата, както в много от паметниците на съвременната им и на предходните епохи на стенописите в Марица. Позите им са молитвени, а влевите си ръце те държат мъченически кръстове. Носят облеклото по-скоро на феодални аристократи ,навярно продиктувано от модата през епохата.

Непосредствено над изображенията от долния регистър в олтарното пространство е изписан фриз с медальони на светци в правоъгълни рамки - на южната стена : Кирил Александрийски, Андрей Критски, Ипатий Гангърски, Епифаний Кипърски и Софроний Йерусалимски, и на северната : Игнатий Богослов, Герман патриарх Константинополски, Поликарп Смирненски, Григорий Декаполит и Дионисий Ареопагит.

Интересно е  да се отбележи още и изписването на Св.Григорий Декаполит ,предадено побългарено като „Десетоград” ,нещо много интересно за този паметник !

Преподобни Григорий Декаполит е роден в град Иринопол в Десетоградие на гръцки Декапол - съюз от 10 града в Исаврия, неголяма област в планините на Мала Азия, в южната й част; Иринопол - един от тези градове. По името на този съюз от градове преподобният Григорий и получил наименованието Декаполит.Подвизавал се в пост и молитва, правил много чудеса. пострадал по време на иконоборството при император Лъв Арменец в 837 година.

В наооса над изображенията от долния регистър също е изписан фриз с кръгли медальони на светци - на южната стена : пет повредени изображения, последвани от образите на светците Евстатий, Агапий и още едно повредено изображение, на северната стена : медальони на светците Мисаил, Азарий, Трифон, бюстово изображение на Свети Никита и отново медальоне на светците Яков Персиец, Мина, Виктор и Викентий.

Повече внимание заслужава да се обърне именно на Св.Никита..

Образът на св.Никита навярно е бил пропуснат при предварителното планиране на този пояс. За допълнителното му вместване свидетелства обстоятелството, че не е ограден в медальон, а е поставен направо върху орнаменталното поле от клонки, което запълва пространството между медальоните.Вмъкването на образа на Св.Никита дава основание да се предположи, че северната стена е изписана преди южната, защото редът на медальоните върху южната стена не е нарушен.

Цикълът на празничните сцени и Страстите Христови от горния регистър започва на източната стена със двустранната сцена "Благовещение", разположена от двете страни на апсидната конха  : отляво е Архангел Гавраил, а отдясно - Дева Мария. 

На южната стена следват сцените "Рождество Христово",

"Сретение Христово",

 "Кръщение Христово",

 "Възкресение Лазарово", 

"Влизане в Йерусалим" (Цветница, Вход господен).

Ще се спрем замалко на тази сцена.Виждаме че тя носи оригиналното българско название „Цветоносие” ,което е още една интересна проява на местните иконописци и интересен факт в стенописната програма на църквата.

На северната стена са сцените на Страданията Христови. "Съдът на Пилат", ,където е интересен персонажа на човека ,държащ съда в който Пилат си мие ръцете ,показан от вратата на сградата ,умело представена на заден план.Очевидно става въпрос за човек от дома на Пилат Понтийски.

... Следват "Разпятие Христово",

 "Оплакване"

 "Жените мироноски на гроба" и "Възкресение" (Слизане в ада).

Интересно е комбинирането на събитията около епизода Жените-мироноски на гроба Христов като виждаме ,че Ангелът е представен два пъти – пред мироноските и пред войниците до гроба.

Композицията "Възнесение" е разделена на две части : - долната част "Възнесение - Богородица и апостолите" е разположена в люнета на източната стена между свода и апсидната конха, над сцената "Благовещение", а горната част "Възнесение Христово" е в зенита на свода. Много нови подробности са внесени и в изобразяването на Възнесението. Най-напред виждаме ,че то е разделено на две сцени, оградени с отделни рамки. Вероятно и тук е оставила отпечатъка си малката площ, с която е разполагал майсторът, проектирал цялостната живописна украса на църквата. Ново е и включването на Убруса в тази сцена, а това е отбелязано правилно като особеност, защото е известна и от други паметници на средновековната живопис за ХVІ – ХVІІ век у нас. Тук виждаме как има преплитане на елементи от декорации на куполни и засводени църкви. Убрусът още в по-ранна епоха стои в люнета над апсидната конха (Беренде – ХІVвек, Бояна – ХІІІ век) или в основата на куполния барабан. Поставянето на Възнесението на източната стена също не е случайно. Така се е постигнало свързването на част от тази композиция с Убруса, носен тук специално от два архангела в средновековно императорско облекло. Малкото пространство е довело до пренасяне на горната част от Възнесението на свода, където се развиват събитията от неземния свят.

В зенита на свода следват главната композиция "Христос Пантократор" (Вседържител) в голям двоен кръг, уграсен с медальони на Богородица, Йоан Кръстител и ангели.На този образ е определено централното място в храма и е подчинена и цялата живопис. Интересен момент в стенописната украса на свода  е  явното приспособяване на медальона с Пантократора в свода от украсата на сградата с куполно покриване към засводена. Ограденият от ангели и архангели в концентрични кръгове медальон на Христос Пантократор в зенита на свода е приспособен от декоративна система, предназначена за друга, по-голяма площ. По своето изграждане този медальон е проектиран за купол. Ивицата по средата на свода, в която е поместен, му е твърде недостатъчна и той се простира и в съседните ивици и от двете си страни. 

Преходен момент за декоративното оформяне е и успоредното изобразяване на тази приспособена композиция с другия ,по-малък медальон в свода – този на Христос Емануил, намиращ се до Пантократора.

Трите хипостаса на Христос в зенита на свода са обградени от двете страни от фризове с изображения на пророци - на южното рамо на свода са изписани пророците Давид, Соломон, Михей,Авакум, Яков и Йеремия, а на северното рамо на свода са образите на пророците Мойсей, Арон, Самуил, Йона, Даниил и Захария.

Като епилог можем да кажем ,че стенописите от старата църква в с.Марица показват, че майсторите-зографи и тогавашната общественост са имали добра представа и познания за съвременната им иконографска система. Както в общата концепция и евангелските сцени, така и в отделни образи и подробности на композициите се откроява способността на обединяващия майстор, а и някои индивидуални похвати на сътрудниците му. Стенописите на старата църква в с.Марица са един ценен пример за качествата и развитието на късната средновековна живопис от края на XVI век.

1.Манова, Е. Предвъзрожденски стенописи от ХVІ-ХVІІ век в с. Марица. С. 1977.

2.Николай Марков.” Късно средновековен амулет срещу лошо зрение от Преслав”.Известия на Националния Исторически музей ,ТомVII ,Велико Търново 2006,стр.35.

3.Чудесата на Св.Георги са от сайта на Марин Митов http://martin.mitov.org/biblioteka/georgi1.html

ЧЕТВЪРТО ЧУДО

Монах Козма ни разказва за едно друго чудо, което е подобно на това. Ето неговият разказ:

„В дните на гръцкия цар Василий служех при един войвода, когото царят изпрати на остров Крит. Като пристигнахме с господаря в Крит, чухме за едно ново чудо, което направил свети великомъченик Георги. Кипърските жители ни разказваха, че синът на свещеника при църквата на свети Георги бил откаран в плен от сарацините, а в деня на празника ненадейно се намерил при татко си в църквата, който извършвал Божествена Литургия. Нашият воевода повика свещеника и сина му и разпита момчето как се е избавил от сарацините. То разказа следното:

„По Божия воля ме освободи свети Георги и как се намерих тука не зная, а само зная, че преди три години бях взет в плен от сарацините. Моят татко ме прати на един кораб с други хора на търговия, но ненадейно ни нападнаха сарацините и ни отведоха в Палестина. (В тия времена Иерусалим и цялата Палестина се намирали в ръцете на турците, или тъй наречените сарацини.) Там слугувах на един сарацин три години и днес е осемнадесети ден, откакто ми беше заповядал да му отнеса постелка в общата баня, където искаше да се къпе. Докато се миеше, той ме попита: „Донесе ли опсим да пия?“ (Опсим е сарацинско питие, което разреждат с гореща вода.) Аз му отговорих: „Не съм донесъл, господарю.“ Тогава той се спусна да ме бие, но аз изтичах в дома при господарката, от която взех в един съд от питието, за да му отнеса в банята. На връщане трябваше да мина край един християнски двор, в който имаше църква и се извършваше Света Литургия. В същия ден се празнуваше паметта на свети великомъченик Георги. Като минавах край църквата чух, че пеят кондака след Малкия вход: Возделан от Бога показался еси... и от много умиление заплаках горчиво, като казвах: Свети великомъчениче Георгие, нима не бяха приятни на Бога и на теб въздишките и сълзите на баща ми? Защо си отхвърлил молитвите, които ти принася в твоята църква, за да ме избавиш от ужасното робство? Говорещ това, тичах към банята и господарят, като ме видя, че плача, започна сърдито да ме ругае и рече: Налей. Аз налях в чашката опсим. После пак ми рече: Сипи вряла вода и когато взимах съда да налея в чашката, започнах да не виждам вече господаря си и виках: Господарю, не те виждам. Някаква сила ме вдигна и вече не чувах господаря си, а слушах пеене: Един Свят, един Господ, Иисус Христос во славу Бога Отца, амин. И действително, разбрах, че съм в Светия Олтар при татко си, който държеше Светата чаша и казваше на прислужващите да му донесат теплотата. Аз, както стоях със съда и чашата в ръце, исках да налея от питието на сарацина в Светата чаша, защото бях вдигнат от невидимата сила заедно с това шише и поставен в олтара, когато литургисваше баща ми. Татко ме погледна и рече на църковните служители: на кого е това момче? Те му отговориха с удивление, че не ме познават; освен това аз носех сарацински дрехи, което най-много им пречеше, да ме разпознаят. Аз се обърнах към баща си и му казах:

– Татко, нима не можеш да познаеш твоя син Филотей?

Тогава баща ми попита защо държа съда и чашата и какво има в тях. Аз му разказах подробно за нещастието, което ме сполетя и за това, как се намерих в Светия Олтар. Татко ми се разтрепера от разказа за това дивно чудо и от голяма радост за малко щеше да изпусне Светата чаша, която държеше в ръцете си. Аз пуснах чашката и съда на пода и подпрях баща си, като му казах да не се смущава, но докрай да отслужи Божествената Литургия. Татко ми сложи Светата чаша на Престола, после вдигна ръцете си към небето, отдаде благодарственото хваление на Господа и прослави светия великомъченик Георги, който ме избави от ръцете на сарацините. Съдът и чашката, които бях изпуснал на земята, нито се счупиха, нито се изляха.

И така татко ми, щом свърши Божествената Литургия, много любезно ме прегърна и със сълзи на очи ме целува, а после си отидохме у дома. Когато чуха нашите роднини и съседи за мене, надойдоха у дома да ме видят и да се нарадват на моето чудесно избавление.“

Воеводата и всички, които бяха с него, изслушаха с голямо внимание този разказ на свещеническия син, прославиха Бога и свети Георги и като им дадоха големи дарове, ги изпратиха с мир.

ПЕТО ЧУДО

Това чудо на свети великомъченик Георги е подобно на предишните и се е случило в Пафлагонската страна. В град Амастрид живеел човек на име Леонтий с жена си Теофана. Те имали голямо усърдие и любов към светия великомъченик и винаги отивали за молитва и помощ в неговата църква, която била близо до реката Партениос; от името на тази река и църквата била наречена „Партение“ . Те двамата украсявали църквата със своите богатства и понеже имали голяма любов към свети Георги, го избрали за свой домашен покровител и пазител на своите имения. Всяка година това благочестиво семейство празнувало тържествено паметта на свети Георги и давало богата трапеза както за сиромаси, така и за своите сродници и приятели. Те имали един син, когото кръстили на името на светеца, защото обичали това име и винаги го споменавали с уважение.

В това време на византийския престол бил Константин Осми, Багрянородни, син на Лъв Премъдри. Междувременно избухнала страшна кръвопролитна война. Българите с много съюзници нападнали Византия, причинявали опустошения навсякъде и по тази причина се явила нужда да се събере под оръжие гръцкото войнство. Леонтий, като жител на Амастрид Пафлагонски, имал войнски чин и му било заповядано да отиде на война срещу българите. Но понеже бил вече стар, а син му Георги млад и мъжествен, изпратил него вместо себе си. Преди да го изпратят във войската, те завели своя любим син при църквата на свети великомъченик Георги и като му го връчвали, с горещи сълзи на очи се молели пред иконата на Светия и казвали:

– На тебе, свети великомъчениче Георгие, връчваме нашия единствен любим син, когото нарекохме на твоето име! Бъди му водач на бойното поле и пазител на живота, и ни го върни жив и здрав. Покажи ни помощта си според нашата вяра, за да те прославяме винаги и навсякъде за твоите благодеяния.

Като се помолили така, изпратили сина си в полковете на Цариградските войски. Когато започнала битката, отначало гърците побеждавали, но по Божие допущение силата преминала на българска страна и станала такава страшна сеч, че почти всички гръцки войници паднали под меча на българите с изключение на някои, които успели навреме да избягат от полето на сражението. А пък Георги, синът Леонтиев, бил чудесно избавен по молитвеното ходатайство на светия великомъченик Георги. Един от българските войници като забелязал, че Георги е млад, пожалил го и след свършването на битката го отвел като пленник в България. А Леонтий и Теофана, щом научили, че гръцките полкове са победени и като гледали, че любимото им чедо не се завръща, започнали безутешно да плачат, защото мислели, че е загинал в битката; и като паднали пред иконата на свети Георги, казвали:

– Мъчениче Христов, с такава ли надежда ти поверихме нашето любимо чедо, да стане храна на небесните птици и земните зверове? Така ли чу нашите непрестанни молитви и въздишки? Ако не се смиляваш за нас остарелите, то поне съжали се над неговата цветуща младост! Защо, Божий угодниче, презря нашето окаянство?

Така се молели тези благочестиви хора и мнозина от стоящите в църквата заплакали, а най-вече майката на Георги плачела безутешно. Тази победа над гърците била през месец август. Настъпила есента, преминала зимата и дошъл месец април, в който се празнувала паметта на свети великомъченик Георги. Леонтий и Теофана, при все че се лишили от сина си, не изменили своя обичай и пак тържествено отпразнували деня на свети Георги, понеже имали голямо усърдие и любов към светия мъченик. Те приготвили богати трапези и след Божествената Литургия поканили своите роднини и приятели и повикали множество сиромаси и стари хора на угощението. По време на обяда всички говорили за сина им Георги, който не се завърнал от бойното поле. Родителите на Георги заплакали, и особено майка му, която горко плачела, а гостите ги утешавали. В това време Георги изпълнявал службата си в готварницата на своя господар, като си припомнял как тържествено е прекарвал празника на свети Георги при своите обичани родители и си казвал: Каква ли трапеза е сложена сега у дома? Кои са дошли, какво обядват и какво ли мислят за мене? Дали ме смятат за жив, или ме имат за умрял? И в същото време плачел. На-ближило време да обядва господарят му и Георги трябвало да му отнесе ястието, което вряло в едно гърненце на огъня. Като си избърсал сълзите, той снел гърнето и го понесъл при господаря си. И в същия час се намерил в родителския си дом, стоящ между гостите с гърнето в ръце, което още продължавало да ври. Всички се ужасили, като видели, че Леонтиевият син стои между тях с врящо гърне в ръце, а родителите му отначало не могли да го познаят и мислели, че е привидение, но като се уверили, че това действително е техният син Георги, се хвърлили на шията му, като го целували и плачели от радост, плакали и всички, които били на трапезата. След това започнали да го разпитват как е останал жив в боя, къде е бил досега и как се е появил между тях. Той има разправил за всичко подробно и как чудодейно се избавил от робството:

– Работех в готварницата на господаря и ми беше заповядано да му отнеса гърненцето с това ястие, и щом направих няколко крачки към стаята, където обядваше господарят, ненадейно видях един воин, яздещ на кон, който ме вдигна заедно с гърненцето и не зная как ме постави между вас.

Като слушаха това всички, а най-вече родителите на Георги, въздадоха хвала на Бога и благодарение на светия великомъченик Георги, който така чудесно избави и съхрани техния любим син. После вкусиха всички от ястието, което беше в гърненцето, но и тук стана чудо, защото колкото повече си сипваха, толкова повече се умножаваше ястието в него, при все че гърненцето беше много малко, а пък седящите на трапезата бяха много. Всеблагият Бог направи така, че още повече да се прослави Неговият угодник свети великомъченик Георги. Това гърненце с още много дарове подариха на църквата „Свети Георги“ и то се пази между свещените съсъди, за спомен на това преславно чудо, сторено от свети Георги в Амастрид Пафлагонски.

И накрая няколко от стенописите в изградената през 1830 год. пристройка от запад, дело очевидно на Самоковски зографи.