петък, 23 август 2013 г.

Манастира "Eski Gumus" в Кападокия



Ески Гюмюш Eski Gumus/ е село ,близо до град Нийде /Nigde/ и отстои на около 80 км,от най-голямото съсредоточие на скални църкви и манастири в Кападокия – района на Гьореме.
Манастирския комплекс е лесно откриваем,обозначен е с табели още от главния път Nevsehir-Nigde ,и се намира на самия път в покрайнините на селото.


Входа към май 2013 беше 4 турски лири, снимането е разрешено без светкавица ,пазачите са любезни и отзивчиви!
Всъщност интересното е ,че манастира се пада най-южната точка на Византийска Кападокия и по своите характеристики по моето мнение би трябвало да е едно от задължителните места за посещение в този изумителен район!
Главната особеност , която веднага се набива на очи ,е че манастирския двор е напълно скрит в скалите ,които го заобикалят в правилен четириъгълник ,в който се влиза посредством тунел от към южната страна,който е и единствения подстъп към манастира.


 От манастирския двор се влиза в различни помещения ,изсечени в скалите ,във всички нива и посоки ,и с различно предназначение ,на които ще се спрем по-подробно по-нататък.
Фасадата на северната скала се отличаваот останалите със своята декорация от слепи арки и ниши, майсторски релефно изсечени.



В тази част е и входа към църковния притвор, който е засводено помещение ,богато декорирано със изсечени скални релефи и арки.В дясно от входа за наоса ,на източната стена на притвора ,в добре оформена сляпа правоъгълна арка е изографисана сцена с Богородица  ,държаща малкия Христос ,а от двете и страни виждаме два ангела.




Самата църква има план на вписан кръст ,купол ,крепящ се на четири високи колони, и с една главна абсида  ,а от северната и южната и страна има по една по-малка ,изпълняващи функциите на протезис и дяконион.


От северната страна в източния ъгъл има вход ,който води в параклис , до който в момента няма достъп за посетители.


Интересна е една гробна камера с два гроба на нивото на пода ,поместена в добре оформена ,аркирана ниша на северната стена на наоса ,фланкирана от изображенията на Архангел Гавраил и Богородица в сцената „Благовещение”.



В свода на нишата имаме и изображенията на Св Йоан Предтеча и Св.Стефан.




По всяка вероятност първия гроб в тази богата гробница е на основателя на манастира ,който е и приключил земния си път в него най-вероятно като монах,затова и гробницата е поместена в самата църква.
Името на ктитора не ни е известно за съжаление ,но съдейки по мащаба на манастирския комплекс, майсторството на зографите и богатството на гробницата ,той не ще да е бил някой случаен човек ,а личност с изключителни възможности и влияние приживе...

Иконописта в църквата към днешна дата е силно повредена ,и останки от нея има само на северната стена и в централната абсида на храма.




По своите характеристики ,стенописите могат да се датират в XI век и представляват ,едни от най-добрите образци на художествено оформление на територията на Кападокия.
В свода на абсидата виждаме композицията Дейсис с Христос на трон а до него Богородица и Св.Йоан Предтеча.


Следват бюстови изображения на Св Апостоли но най-необичайната композиция е поместена в олтарната ниша.
На мястото на сцената Мелизмос , Св Богородица Оранта в средата ,а от двете и страни са разположени фигурите на църковни отци ан фас ,в прав ръст.
От ляво на дясно :Св.Георги,Св Власий ,Св Амфилохий,Св Григорий Назиански,Св Василий Велики.А след Богородица са (Неизвестен ?), Св Николай,Св  Епифаний,Св Иасон ,Св Атиноген.


В абсидата имаме едностъпален синтрон ,като интересен детайл е аркираната позиция ,за висшия духовник в южната част на синтрона, която обикновено е в центъра на абсидата.
Дякониона е зает от изображение на Св Йоан Предтеча


 ,а протезиса от интересно ранно изображение на Богородица с младенеца в цял ръст.


Съдейки по отликите в стила на тази фреска ,можем със сигурност да кажем ,че тя е изписана по време на първото изографисване на храма през първата половина на XI век, заедно с фреските в централната абсида, докато тези на северната стена можем да ги отнесем след смъртта на основателя на манастира ,положен в гробницата на северната стена ,където във втория регистър виждаме монументалната сцена „Рождество Христово” а над него „Сретение”.



Стенописите на северната стена имат паралели с църквата Кarabas kilise”/1060/61 год./   в долината Soganli 



,и с една също много интересна църква в долината Ihlara – “Direkli kilise”, също с датировка в XI век ,имайки предвид изображението на Богородица от протезиса и сцените в абсидата.


Излизайки от църквата ,по изсечени в скалата стъпала попадаме на втория етаж от северната страна ,над притвора ,където има добре оформено помещение с остатъци от фрески ,представляващи ловна сцена.




Другото правещо впечатление помещение в манастира се намира в източната част на квадратния двор и представлява голямо, засводено помещение ,с изсечен кръст в източната му част, под който виждаме отново абсидна ниша.Очевидно става въпрос за магерницата ,или трапезарията на манастира.



Естествено и тук не минава без подземно ниво ,каквито има разкрити вече на много места из Кападокия.


 Подземното ниво се състои от най различни по размер помещения и най вероятно е служело за склад ,имайки предвид постоянната температура на помещенията ,а защо не и като скривалище ,където в случай на нужда са се оттегляли манастирското братство ,поклонниците и работниците при евентуална вражеска изненада.


Както навсякъде из подземните градове и помещения в Кападокия ,входа се е затварял посредством кръгъл камък, движещ се в изсечена в скалата ниша ,предназначена за неговото застопоряване.


И така ,надявам се ,че успяхме да обхванем най-важните аспекти от манастирския комплекс и да сме разпалили любопитството ако не на изследователите ,поне на някой от изкушените от средновековната история любители ,отправили се към този изумителен кът на света !


Библиография:
Lyn Rodley."Cave Monasteries of Byzantine Cappadocia".Cambridge University Press.1985.p.103-118. 



Няма коментари:

Публикуване на коментар