четвъртък, 22 август 2013 г.

Средновековната крепост Кожле в Македония




Останките на средновековната крепост Кожле се намират на издадена над р.Пчиня висока около 70 метра стръмна скала ,около която реката прави живописен завой.

Крепостта е много леснодостъпна.Точно под нея минава съвременната магистрала от Скопие ,за Велес.Има място където да си оставите колата ,и по пътечка да се изкачите до крепостта.

Въпреки лесната си достъпност и очевидно наскоро преминалите частични консерваторски и реставраторски дейности ,информация за крепостта има само в книгата на Иван Микулчик ,която ще използвам като основна библиография.


Цялостно ,крепостта е изградена през XII век, като стражева крепост върху основите на римски кастел, вероятно със същите охранителни функции ,бранещ тази така важна пътнна артерия,съществуваща още тогава  ,и свързваща провинциите Македония и Горна Мизия.
През средните векове естествено тези провинции вече не съществуват ,но пътя остава също толкова важен ,както и през античността ,което наложило и построяването на тази стражева крепост ,а средновековните фортификатори най-нормално ,са се възползвали от уменията и тактическата мисъл на античните си колеги, и са построили новата крепост на същото място,в най-тясната част на дефилето на Пчиня ,което е и най-лесно за отбрана.

Крепостта е достроявана и преизграждана ,и през XIII и XIV век


Ядрото на средновековната крепост ,или цитаделата ,е разположено на най-високата част ,на скалата и има неправилна овална форма, с вход от изток, отбраняван от масивна кула ,очевидно играеща ролята на т.н. „донжон”.


Вътрешния двор на цитаделата ,ограден от крепостната стена ,е бил зает от две сгради.Първата сграда ,е била двуетажна правоъгълна постройка ,която вероятно е била дома на кастрофилакса, или средновековния управител на твърдината.Сега са останали само основите от първия етаж, представляващ трапезария с размери 26х6 метра.
Срещу нея са основите на втората сграда ,с по-малки размери и с неясно предназначение.


Северно и източно от замъка, са издигнати през втората фаза на градеж крепостни стени ,чиито издадени ъгли били допълнително укрепени с кули.
Източният сектор ,който е и най-уязвим през  XIVвек бил доукрепен с още един зид, една кула и една полукула.


Кожле е споменат в сръбските църковни повели от времето на Стефан Душан, като тогава в него е резидирал гарнизон ,начело с кефалия,контролиращ пътя по теснините на р.Вардар и Пчиня ,от Велешкото за Скопското поле.През XIII век, до 50-те години ,когато сърбите нахлуват и превземат тези райони ,Кожле е представлявал най-източната част, на тогавашна Сърбия, и гранична крепост с Византия.


„Градът” Кожле е граничел с феодалния имот на църквата Св. Никола на Пчиня по времето на Душан (Ст. Новаковиќ 1912, 701, 704). Църквата тогава е била издигната на 1 км южно от крепостта, взидана частично в една пещера в каньона на Пчиня. През 16. век е обновена като Св. Богородица.
На 200 м югоисточно от крепостта има друга пещера ,чиито вход в средните векове бил частично зазидан.Входа имал горе арка, украсена с керамо-декорация ,а пещерата тогава е изпълнявала функциите на изпостница.


Лит.: И. Микулчиќ Средновековни градови и тврдини во Македонија Македонска академија на науките и уметностите — Скопје, 1996,стр. 290-292.


Няма коментари:

Публикуване на коментар