Средновековната Анкара

Ето ни в Анкара ... древен град ...Както при много древни градове, Анкара е имала няколко имена през вековете: хетите са я наричали Ankuwash 1200 г. пр. Хр. Галатите и римляните нарекли града Ancyra. В елинистическия и византийски периоди тя е била известна като Ἄγκυρα /Анкира/. Местните арменци го нарекли Enkare.А след като пада под властта на Селджукските турци през 1073 год. града е наречен Ангора.


От втората половина на VIII в. градът е бил столица на Византийската тема Bucellarion (Bukelarion).
Стратега на тема Вукеларион е споменат за пръв път през 787 година и е имал на разположение войска от 8000 войника ... внушителна военна маса
Византийските областни управители били в системата на своеобразна ранг-листа, а стратегът бил сред най-високопоставените и щедро заплатени сановници с годишен доход от 30 литри злато (2160 златни номизми).


Интересното в случая за нас българите е един период от историята ,в който Анкара е тясно свързана със съдбата на последния цар на Първото Българско Царство ,Пресиян II ...


Пресиан II бил най-големият от синовете (Пресиан, Алусиан, Арон, Траян, Радомир и Климент) на цар Йоан Владислав и бил роден през 996/997 год.Още през 1015 г. при възцаряването на Иван Владислав Пресиан бил обявен за престолонаследник, но се “появява на сцената" едва през февруари 1018 г., след смъртта на своя баща пред стените на Драч.


Българското общество се оказало неподготвено да понесе този пореден удар.Линията на капитулация пред Василий Българоубиец била поддържана от царица Мария, вдовицата на Иван Владислав и майка на Пресиан, от патриарх Давид, ичиргу-боила Богдан, най-видните столични и провинциални боляри и военачалници, вкл. такива непримирими доскоро бойци като знаменития Кракра от Перник и Драгомъж от Струмица.


Сред онези, които продължавали да отстояват българската независимост се открояват воеводите Ивац ,Николица и "Сермон",както и престолонаследникът Пресиан заедно с двамата си по-малки братя Алусиан и Арон.


Огнищата на съпротивата се ограничили в периферията на държавата - в днешните албански планини, / планината Томор /където действали Пресиан, Ивац и Николица, както и в далечните дунавски земи около Белград и Срем . Тук непокорните принцове оказвали противодействие на ромеите до август 1018 г., но поради пълното затваряне на "изходите на планината" най-накрая трябвало да се предадат.


Предаването на Пресиан имало смисъл на втора и окончателна капитулация на българите.В Девол Василий II "...издигнал висока трибуна на която приел Прусиан с братята му, когато пристигнали, като ги успокои с праведни и човеколюбиви думи." Именно от тази "висока трибуна" Пресиан II получил титлата "магистър", а Алусиан и Арон - "патриций"....


Явно императорът полагал усилия за ангажирането им в полза на държавата, за което свидетелстват високите титли и служби, раздавани щедро на българската аристокрация още в хода на завоеванието. С течение на времето синовете на Иван Владислав получили възможност за сериозна кариера във византийската армия и администрация. Те обаче винаги били изпращани на високи служби във византийския "Изток" (Мала Азия, Армения, Грузия, Месопотамия), колкото е възможно по-далече от българските земи. Именно в тези отдалечени византийски провинции действали като управители и висши военни Алусиан и неговите синове (Василий и Самуил), Траян, Радомир и други представители на царския род.


Най-известен от всички без съмнение е Арон, един от най-способните византийски военачалници през ,за който като катепан на друга византийска тема Васпуракан, се знае ,че по-късно изиграл важна роля в арменските походи на Империята.



За Траян, Радомир и най-малкия син нямаме сведения, но вторият син, Алусиан, след като бил издигнат в патриций (когато се предал на Василий), а по-късно — и в стратег на тема Теодосиопол, позорно се замесил в българското въстание от 1048 г. — въстанието, на Петър Делян. Алусиан първо изменил на императора заради Петър Делян, а след това предал него на императора.


И щерките не падат по-долу
От шестте дъщери на Иван Владислав една се омъжила за Роман Куркуа, който по-късно се замесил в раздорите на Пресиян и бил ослепен.


Друга, княгиня Екатерина, за кратко време седяла на самия престол на Империята, като жена на сприхавия император Исак Комнин....



Що се отнася до следващото поколение, синът на Алусиан, вестархът Самуил Алусиан се отличил с храбростта си в отчаяното сражение с турците при Манцикерт, водено от Роман Диоген, а дъщеря му било първата жена на този злополучен император.


Синът на Арон, Теодор, станал стратег на тема Тарон в Армения, а дъщерята на Траян, Мария, се омъжила за Андроник Дука.
Една от техните дъщери, Ирина Дукина, като жена на император Алексий Комнин станала основателка на този велик род....


Но да се върнем на Пресиан, назначен за стратег на важната малоазийска провинция, в чиято територия е бил и големият град Анкира (Ангора, дн. турска столица Анкара)...
Каква е съдбата на Пресиан II по-нататък .... Около 1026 г. "магистър Пресиан Българина" участвал в един не съвсем ясен като подробности заговор против император Константин VIII (1025-1028), брат, дългогодишен съвладетел и пряк наследник на Василий II Българоубиеца.


Информацията за това събитие е твърде бедна и объркана. Скилица представя нещата като персонален конфликт между Пресиан и видния ромейски аристократ Василий Склир, при който двамата дори влезли в "битка". Става дума наистина за сражение, а не за "дуел" или нещо подобно...
Във Византия, където политическата система се е отличавала силно от онази в съвременната й Западна Европа, такива конфликти са свързани с използването на редовни войски, поради което са третирани като престъпление срещу императора и държавата.


Константин VIII окачествил случилото се като "безсрамие" и посегателство към върховната власт. Пресиан бил заточен на о-в Плата, а Склир - на Оксия, и двата от групата на Принцовите острови в Мраморно море до днешен Истанбул.


Не след дълго Василий Склир бил ослепен. Хронистът продължава, че и Пресиан можел да има същата участ, но неизвестно защо и как "се оттървал". Византийският благородник Роман Куркуас (зет на Пресиан, женен за неизвестна по име негова сестра) бил ослепен. Същото жестоко наказание било приложено към Глава (представител на знатна византийска фамилия), бившият охридски ичиргу-боил Богдан и Гудел (оново българин). Монахът Захарий, близък на Пресиан, бил наказан с отрязване на езика.
Очевидно ставало дума за сериозен антиправителствен заговор, в който били замесени редица видни личности.Ослепяването на Пресиановите приближени показва ясно, че обвинението било категорично - държавна измяна.


Прави впечатление, че Богдан, независимо от поведението си спрямо Пресиан през 1018 г., продължавал да бъде своего рода "ичиргу" ("вътрешен") болярин на вече бившия български владетел.


Пресиан избегнал тежката участ на другите, но по-мекото отношение към него било свързано и с обстоятелството, че Пресиан II фактически е бил най-знатният българин на своето време; че е олицетворявал "покорството" на България под "ромейския ярем". Константин VIII не можел да третира такъв човек като "обикновен" знатен изменник!

Вторият заговор, в който Пресиан бил главното действащо лице, обикновено се отнася към 1029 г. Негова цел било свалянето на наскоро възцарилия се Роман III Аргир (1028-1034), заел престола благодарение на брака си със Зоя, дъщеря на Константин VIII. Зоя и по-малката й сестра Теодора символизирали легитимността на короната, бидейки единствените наследнички на знаменитата византийска "Македонска династия".
Бракът и коронацията на Роман, бивш епарх (градоначалник) на Константинопол, във вътрешен план представлява своеобразна победа на т.нар. "цивилна партия", т.е. на столичната бюрократична вършушка. Опозиционните среди от т.нар. "военна аристокрация" не останали безучастни, като подкрепяли "алтернативната" Теодора. Само през краткото царуване на Роман III "военните" извършили четири опита за преврат, първият от които е именно ръководеният от Пресиан II.


Някои обстоятелства ни карат да приемем, че този заговор бил оранизиран не през 1029, а вероятно през следващата 1030 г. Злополучният поход на Роман Аргир против арабите от Алепо (Сирия) през 1030 г. е познат от византийските хроники, в чиито кратки разкази името на Пресиан не се споменава. Кампанията приключила с почти пълна катастрофа. Вината за нея изцяло принадлежала на императора, обхванат от мания за величие и виждащ в свое лице нов римски император от ранга на Траян...


Арабският летописец Камдлин Халеби съобщава следното: "И били с Роман [Аргир]: царят на българите, [както] и печенезите, франките, русите, абхазците, грузинците, арменците..."


Стратегическото положение на Вукеларион ,както и наличието на много депортирани групи от българско население и първокласни български военни части във византийските източни провинции предполагат участието на Пресиан в тази кампания.
Роман Аргир и съветниците му едва ли биха пропуснали възможността да използват неговото влияние и авторитет сред българите, поставени от арабския хронист на първо място сред неромейските контингенти във византийската армия. Още нещо, именно провалът на Роман Аргир създал по-добри условия за замисления от Пресиан нов заговор, който бил много по-опасен от онзи през 1026 г.


Вторият заговор на Пресиан е изключително интересен, но за съжаление информацията за този не съвсем обичаен политически проект е оскъдна. Все пак е ясно, че планът на заговорниците предвиждал брак на Пресиан с принцесата Теодора, която дала съгласието си. В него били привлечени и хора от висшите дворцови среди, което било сторено от бившата българска царица Мария.
За разлика от 1018 г., сега властната майка подкрепяла замислите на своя най-голям син. Положението на първа дворцова дама ("патриция зости") позволявало на Мария да осъщестява връзката между опозиционните военни, Теодора и недоволните в самия дворец. Заговорът обаче бил бързо разкрит, което на свой ред показва, че и обвиненията срещу Пресиан този път били много по-солидни.


Магистърът явно не е могъл да направи нищо срещу неоспоримите доказателства, веднага бил арестуван и поставен под арест в столичния манастир "Св. Мануил" - обител, която била "специализирана" за подобен род случаи... Там най-често били задържани и насилствено замонашвани свалени императори, претенденти за престола, членове на техните семейства и т.н.
По възможно най-бързата процедура Пресиан бил съден за измяна и ослепен. По-късно той уж доброволно приел монашеството, което в такива случаи винаги е ставало с принуда. Годината, посочена от хрониста Йоан Скилица, е 6539 от "Сътворението на света", т.е. септемврийската 1030-1031 от Р. Хр.


Това събитие било смятано за твърде важно, поради което става сюжет на две миниатюри в т.нар. Мадридски илюстрован ръкопис на хрониката на Скилица. Първата миниатюра представя и ексцарицата Мария, която веднага била отстранена от двореца и също заставена да стане монахиня.
Изпратили я не в някоя столична обител, а в Мантилейския манастир в темата Вукеларион, но по-късно Мария била преместена в друг манастир още по-далече в Мала Азия, където завършила живота си.


Принцеса Теодора, която също била уличена в съучастие била отстранена временно от двореца, но по-късно възстановила позициите си, за което е съдействала и намаляващата с течение на годините популярност на Зоя. Във всеки случай обаче връзките на Теодора с членовете на българската царска фамилия останали достатъчно добри. Години по-късно, когато Теодора управлявала империята самостоятелно (1055-1056 г.), тя в една или друга степен толерирала Пресиановите близки, напр. брат му Арон.


Когато Арон бил несправедливо обвиняван от свои колеги за един неуспех срещу селджукските турци, той не само не бил наказан, но получил повишение като стратег на Иверия (Грузия).


В своя известен надпис от древната арменска столица Ани, тогава административен център на обединените в една провинция части от Грузия и Армения, магистър Арон Българина, подобно на своя далечен предшественик хан Маламир (831-836), съобщава за построен от него водопровод. Този интересен надпис, поставен именно през 1055 или 1056 г., има известни сходства със строителните надписи от прабългарската (езическата) епоха на Първото царство. В него Арон изпъква като горд човек и отговорен държавен функционер, който не пропуска да подчертае близостта си с "нашата самодържавна и багренородна императрица" Теодора. От друга страна, виждаме, че Теодора е дала на Арон титлата "магистър", носена преди това от братята му Пресиан (от 1018 г.) и Алусиан (от 1041 г.), давана не само на най-знатните ромеи, но и на покорени чужди владетели. Пак при Теодора главнокомандващ ("доместик") на византийските войски в "Изтока" бил Исак Комнин, зет на Пресиан и братята му, женен за най-голямата им сестра Екатерина, малко по-късно - византийски император (1057-1059).

Страхотен сайт за Ани с интерактивна карта можете да разгледате тук


Неизвестно кога след събитията през 1030-1031 г. Пресиан II успял да избяга от Византия и се установил в Унгария. Как е станало това, е пълна загадка, но откритият преди двадесетина години Пресианов надгробен надпис от гр. Михаловце (в източната част на днешна Словакия) свидетелства, че знатният българин е живял и починал тук през 1060/1061 г....Надписът гласи :

"Тук лежи княз Пресиян /роден/ в лето 6505 /починал/ в лето 6569"


Така завършил бурният и трагичен живот на един от големите (без преувеличение!) българи на единадесетото столетие, българският благородник, който и в планината Томор, и в Мала Азия, и в унгарското си изгнание си оставал "Пресиан Българина" - живото олицетворение на идеята за Българското царство за тогавашните българи.



В постинга е използвана книгата на доц Пламен Павлов “Бунтари и авантюристи в средновековна България”
Снимките в постинга са авторски със запазени права и са защитени от Закона за авторското право!