Църквата Св Петър и Павел във Велико Търново

Църквата посветена на Светите равноапостоли Петър и Павел се намира в Асенова Махала във Велико Търново.

На практика на своеобразната тераса оформена на брега на Янтра под хълма добил гражданственост под името “Царевец” ,се е намирал голям манастирски комплекс, в който по левия бряг на река Янтра са били разположени манастирите „Св. Йоан Рилски”, „Св. апостоли Петър и Павел”, „Св. Богородица Темнишка” (днес върху развалините му ,които естествено не са експонирани ,се издига сегашната църква „Св. Богородица”) и „Св. Четиридесет мъченици”, като всички тези манастири са се намирали на сигурно място ,пазени от крепостните стени на средновековнята българска столица.

По своя архитектурен план църквата Св Петър и Павел е едноапсидна, кръстокуполна църква. Наосът е разделен от два реда колони на три кораба. Подкуполният барабан се носи от втория ред свободни колони. Капителите им са различно оформени и украсени с пластична и ажурна резба, и явно са преизползвани от по-ранни постройки щото няма един с един еднакви.

Особеност в плана е издълженото източно рамо на кръста, което е свързано с появата на масивен, висок иконостас. В него се включва и предапсидното пространство ,издигнато над нивото на пода.

На изток църквата завършва с полукръгла апсида.

Сводовете, покриващи четирите междурамия на кръста са полуцилиндрични и преминават в стените под тях.

По същия начин е решен и притвора ,към който е добавен и екзонартекс /външен притвор/ ,свързан с галерия от юг.

Източният край на галерията е затворен от малко помещение ,с вход към олтара.

За историята на храма има източници ,които оформят следната картина:

В Похвалното слово за Св. Йоан Поливотски от Св. патриарх Евтимий има сведение, че Търновската църква "Св. Апостоли Петър и Павел", заедно с целия околeн манастир е изградена по поръка на съпругата на цар Иван Асен ІІ, царица Ана (1221-1237), която е наредила да бъдат пренесени там мощите на този светец.

...”Понеже за същото възревнува и благоверната му царица Ана, нова Теодора по вяра ,и тя издигна много църкви за слава на Бога и неговите светии.Към тях създаде и честни обители за иноците и инокините ,в които те и до днес пребивават ,въздавайки Богу незамлъкващи славословия нощем и денем.Също тъй основа и манастир за иноци посветен на Светите и Всехвални върховни апостоли и в него положи всечестните мощи на блажения Йоан ,които дават различни изцеления на всички идващи с вяра при него” ...

Следващите литературни сведения ,отнасящи се до църквата ни предоставя Григорий Цамблак ,който разказва в Похвално слово за Св Евтимий ,за дните след падането на Търново под ударите на османците...

...”Понеже беше изгонен от църквата, той влезе в друга, посветена на името на върховните апостоли Петър и Павел”...

Можем да предположим ,че след падането на Велико Търново в църквата "Св. Апостоли Петър и Павел" е преместена и българската патриаршия. В нея служил патриарх Евтимий преди да бъде изпратен на заточение в “Македония” както казва Цамблак в същия източник.

Църквата функционира като митрополитски център и през Възраждането. Запазена е надгробната плоча на търновския митрополит Иларион Критски.

Оцелелите до днес стенописи в църквата са от три различни периода. Първият живописен слой е представен от три образа, изписани в западната арка, между двете колони от север. Това са мъчениците от Едеса - Гурий, Самона и Авив. Този живописен слой се датира към средата на ХІІІ век.

В наоса и притвора на църквата живописта е от ХV век.

На южната стена е представена композицията Дейсис, а на западната - Успение Богородично.

Дейсиса в Св Петър и Павел е особено впечатляващ ... поне за мен ...

От двете страни на входа към наоса са представени архангелите Михаил и Гавриил.

Гавраил е представен като писар....

Може да хвърлите и едно око на това материалче тук касаещо иконографията на Светите Архангели-Пазители на входа...

Впечатляващи са образите на светците-анахорети в притвора на църквата и особено Дървото Йесеево ,на което сщо ше трябва да се спрем друг път поради липса на снимки от моя страна ...

В притвора на храма на източната стена в южната част е запазен фрагмент от изображението на Шестия Вселенски събор, проведен в Константинопол през 680–681 г.... Правилно ... императора ,изобразен тук е небезизвестния Константин Погонат, разбит от Аспарух при Онгъла ...

От другата страна е бил изографисан друг събор ,който Успенский е заснел и който сега вече е несъществуващ но ето и снимката ,която е направил тогава ...

Най-късно е стенописвана галерията от юг на църквата. По северната й стена е разположен стенописен календар за месеците януари, февруари, септември, ноември и декември. Фреските от галерията датират от ХVІ в. и представляват изключителен календарен цикъл на който ще се спрем също отделно при друга публикация по същата причина ....нема фотоси

Първи ,е проучил храма Успенский през далечната 1901 год. като е публикувал наблюденията си в произведението “О древностях города Тырново"... Можете да видите книгата и да я прочетете ,ако цъкнете на линка в библиографията :)

И добре ,че го е направил ,защото по време на земетресението през 1913 год храма рухва и това което можем да видим сега е реставрация ...

От старите фрески които Успенски е видял и заснел можем да видим най интересната за нас ,а именно ктиторската композиция ,представляваща ктитора поднасящ храма на Св апостоли Петър и Павел ,между които е Богородица ,седнала на трон с малкия Христос.Композицията тогава се е намирала над входа на западната страна на притвора.

Надписа ,съпътстващ стенописа заснет от Успенски тогава е бил вече почти нечетлив ,но руския изследовател публикува фрагментите без да ги разтълкува, като чете датата както я е видял 1392 год.

Резултата е всъщност незадоволителен още за Успенски ,който въпреки разчитането си предлага датировка XVI век.

В публикацията си "Стенописният календар от църквата Св Петър и Павел в Търново” ,Георги Геров успява да установи ,че надписа представлява молитва – обръщение към Богородица ,като според разчитането на фрагментите на надписа получава три дати - 1568 ,1588 и 1598 год.Автора идентифицира ктитора според тълкуването на датите с търновския митрополит Дионисий Рали ,заемал длъжността от 1585 до 1598 год ,който е и един от организаторите и инициаторите на Първото Търновско Въстание ,като коронясаният за цар тогава Шишман III вероятно е бил провъзгласен в същата главна митрополитска църква....къде другаде след като няма по-главна ;)

Тук има и една интересна статия ,за унищожаването и края на Патриаршията ,която също ми се видя интересна :

http://liternet.bg/publish17/iu_trifonov/izbrani/unishtozhavaneto.htm

Хубавото е ,че храма е отворен за посетители и стенописите са реставрирани и консервирани.Горещо го препоръчвам на посетителите на Търновград ,които заедно с разходката на токчета из Царевец

,е хубаво да видят и него ,както и естествено останалите църкви в махалата ,за които стана на въпрос в началото ,а именно Св 40 Мъченици

,Св Георги

,Св Димитър

които са и на 100-тина метра една от друга ,така че няма опасност да ви омекнат капачките от толкоз култура....Да не говорим за чудните улички и атмосфера на славния Търновград ,където ше се връщам с удоволствие ,живот и здраве да има ...

Текст и Библиография:

Вачев Х. Църковният ансамбъл в Арбанаси ,Славена, 2006 г. стр.38-41

Регионален исторически музейР - Велико Търново

Цамблак Г. “Похвално слово за Св Евтимий”

Успенский Т. "О древностях города Тырново" ИРАИК т.VII, 1902 год ,стр 1-21
Геров Г "Стенописният календар от църквата Св Петър и Павел в Търново" -Изкуство, 3, 1985 год стр 31-39

Църквата Св Георги във Велико Търново

Църквата “Св. Георги” е разположена в източното подножие на крепостта Трапезица ,в т.н. Асенова Махала, близо до храма Св Димитър ,на улицата която води към нея ,но понеже не се вижда ,и най-често хората я пропускат.

Пътя за Арбанаси и Горна Оряховица минава точно над църквата ,която отдалеч изглежда все едно е забита в него :)

Пропускат я и поради още една необяснима причина ... това е една от най-незадоволително изследвани късносредновековни паметници изобщо по нашите земи ,и никой не я знае ... и никой не е чувал за нея ...

Верно ,че присъства във всички сайтове за културно наследство във Търново ,но няма като че ли стремеж да се популяризира или да се въведе в туристическо и научно обръщение...Което е жалко ,защото се намира точно преди прочутата Св Димитър ,но за мен е по-интересна от нея ,главно защото Св Димитър е почти пълна реставрация ,а нашият Св Георти представлява ансамбъл с фрески ,които макар и по-късни от фрагментите във Св Димитър ,са наистина едни от най-добрите за периода ,наравно със тези в близкото Арбанаси ...

И така ,храма посветен на Св Георги Победоносец представлява масивно изградена каменна постройка с размери 10,40 х 5,12 м.

По план черквата е еднокорабна, едноапсидна с притвор от запад и полуцилиндричен свод. Във вида достигнал до наши дни, храмът е изграден в началото на XVII в.

Информация за това се съдържа в ктиторски надпис разположен над входната врата към притвора. Той гласи:

...“Този божествен и пречист храм на светия преславен Великомъченик Георги Победоносец беше издигнат и украсен чрез общото дело и усърдната работа и различните жертви на знатния господин Параскев и Ирина, по времето на архиепископа Гавраил през годината 7124 (1616 г.) Беше започнат на 15 март и завършен на 20 май”...

Важно е да се отбележи, че храмът от 1616 г. издигнат върху основите на църква, която най-вероятно е функционира през столичния период на Търновград.

За по-стар градеж говори значителна част от каменната зидария на църквата, а дебелият зид между прeддверието и останалите помещения доказва първоначалното съществуване на купол, който не е възстановен при преустройството и.

Галерията светци – войни е интересна ,поради факта ,че те са изобразени с въоръжение ...

В притвора на храма е илюстрирана темата “Страшния съд”..