Боженишки Урвич - твърдината на севаст Огнян

На стръмен ,конусовиден връх над Ботевградското село Боженица се намират руините на крепостта Боженишки Урвич.Рушевините на укреплението са частично реставрирани преди кой знае колко години и оттогава естествено са заебани на произвола на съдбата ,и милостта на иманярите ...


Крепостните зидове са преграждали единственото достъпно място от север и са били преправяни и доправяни поне на 3 пъти от възникването на крепостта от 5-6 век ,до към края на 14 век ,когато е превзета от османците,разрушена и изоставена...


Последната преправка е тъкмо от 14 век и тогава втора крепостна стена е изнесена напред


,оформена е западната кула със странна форма ,поради особеностите на терена


,а входа до който водят няколко стъпала е фланкиран от кръглата кула-кладенец ,за който съм чел ,че бил дълбок повече от 10 метра....


всъщност може би е щерна за дъждовна вода ... на този висок скалист връх малко вероятно ми се вижда да излезе водица след 10 метра копане ... както и да е ...


Крепостни зидове липсват по другите направления, вероятно по простата причина ,че стръмните скали и урви с които крепостта е заобиколена биха отказали всеки потенциален нападател да се пробва ... Вероятно от юг е имало няколко дървени наблюдателници и дървена ограда ,която е била достатъчна да брани подстъпа ,пък и да не се пребие някой почерпен защитник изтъркулвайки се по пропастите надолу ...


Интересна е скалната църква ,издълбана във висока скала във вътрешността на крепостта


... Църквата е имала външен притвор ,който сега не съществува, вероятно поради пропадане на скалата ,но се забелязват следи от изсичания ,за захващане на зидовете.Наоса и олтара са оформени в скалата.


Църквата явно е изсечена на скала ,която е играла ролята на култов център още по времето на траките ,защото на върха до който водят изсечени стъпала ,ясно личат оформени изкуствено изсичания с предназначение ,което на мен ми е неясно ,но най - вероятно култово....

В подножието същата скала има изсечено едно помещение ... също с неясно предназначение ,поне за мен ...


По крепостта има още доста работа ,съдейки по разкритото до момента ,повече от половината от обекта се намира в гъста гора и не е проучена изобщо ,като махнем многото иманярски трапища естествено ...


Обитателите и гарнизона са живеели както виждаме в сгради с каменен градеж ,чиито основи са долепени до някогашната крепостна стена.


Най - интересен обаче е прочутият скален надпис на севаст Огнян от 14 век ,който е изсечен от граматика Драгомир на скала до входа на крепостта.До него води дървена стълба ,а надписа е поставен зад метална решетка.


Надписа гласи :

"...Аз Драгомир писах.
Аз севаст Огнян бях при цар Шишмана кефалия и много зло патих.
В това време турците воюваха.Аз поддържах вярата на Шишмана царя"...


Севастите са заемали службата на управители на области или на по-малки административни единици, включени в областите.Титлата севаст има различно значение в отделни случаи и освен че е свързана с изпълнението на определени административни функции, може да представлява и само благородническа титла.

Кефалия пък означава градоначалник.


Интересна статия за надписа на която попаднах и която помествам:

Стела Давидова "Боженишки Урвич - Древният надпис на севаст Огнян разказва" ...

"...Един от последните бастиони в защита независимостта на България срещу османското нашествие е крепостта “Боженишки Урвич”, намираща се в Ботевградския предбалкан. Тайните на тази крепост започват да оживяват в двайсетте години на миналото столетие, когато под корените на стар явор се открива средновековен скален надпис. Векове наред заветът от надписа е бил скрит, докато природните сили, откъртвайки дървото, разкриват древно предание за поколенията, издълбано в един съдбовен момент за българската държава – нашествието на османските завоеватели на Балканите.


СКАЛЕН НАДПИС

Аз Драгомир писах.
Аз севаст Огнян бях при цар Шишмана кефалия и много зло патих.
В това време турците воюваха.
Аз поддържах вярата на Шишмана царя.


ПО СЛЕДИТЕ НА ЕДНА ЛЕГЕНДА

Спомените за историческите събития, предавани от поколение на поколение, не достигат в паметта на народа повече от 100-150 години. Все пак около селцата край Боженишкия Урвич е запазено до наши дни смътно предание за едно далечно и голямо събитие - за боя на севаст Огнян с турците. Сражението със съдбоносен край е покъртило особено душите на населението от този край. Вековете, които са изтекли оттогава, са потопили в бездната на забвението спомените от тази битка, като е останало само смътно предание, което гласи: "Някога, много, много отдавна, е станала голяма битка край Боженица. За тоя бой са отведени не само мъжете, но и жените, като е била оставена само по една жена на всеки 40 деца." Това предание е съобщено от Иван Вутов Конев, който го е знаел от покойната си леля Марга Косеранката, която пък го е знаела от една от своите баби, а пък те ...

ВЕЛИЧИЕТО НА КАМЕННАТА ИЗПОВЕД

Надписът, намерен в крепостта "Урвич", е загубена страница, която допълва малка подробност в българската летопис. Макар че е кратък и сурово лаконичен, той загатва не само събитията, станали през онова далечно време, но разкрива и личността на владетеля - една национална етичност и героизъм, достойни за възхищение. Севаст Огнян не достига до нас като значима историческа личност. Той се губи до високия ръст на Иван Шишман, но оцелява за паметта на историята чрез словото, макар то да е върху камък. И Драгомир, вдигайки ръка да всече своето име в камъка, престава да бъде крепостник. Той се явява пред нас като човек, осъзнал значимостта на своето аз. Защото двамата със севаст Огнян изсичат в Боженишките урви епилога на Шишманова България.


КАКВО РАЗБИРАМЕ ОТ ТОЗИ НАДПИС

Севаст Огнян е верен на цар Шишман. "Аз държах за вярата на Шишмана царя". Тази декларация за преданост остава най-същественото в кратката му изповед.

Надписът потвърждава теорията, че е имало и други, подобни на него по сила и сан, които не са държали на страната на българския цар. Огорчението на севаст Огнян идва не само от турските завоеватели, но и от това, че някои вече са се отказали от законния представител на държавата.

В личната съдба на последния търновски цар Иван Шишман има много моменти, които надхвърлят обикновеното понятие за трагични превратности и свръхчовешко напрежение. Той е прибягвал с малка войска от крепост в крепост в запазената част от държавата си. Затова говорят имената на някои от крепостите - "Шишманови дупки", "Побоите", "Шишманово кале" и др. Не само наименованията, но и упоритото разрушаване на тази поредица от укрепления доказва, че пътят в безизходица е бил много труден, съпроводен с ежедневни сражения и жертви, че тези местности са били и последният бастион на българската независимост. Важното в случая е, че въпреки своята предстояща гибел, севаст Огнян все още държи "за вярата на Шишмана царя".
Надписът се е появил в тревожно време, за да документира епилога на жестока, неравна борба. Затова разкривената и набързо написана изповед към поколенията остава един вечен патетичен паметник на българското национално достойнство.

Ограниченият брой на достигналите извори от епохата на турското нашествие определят историческата стойност на Боженишкия надпис за уникална.

Когато севаст Огнян е диктувал своето "Верую" на каменописеца Драгомир някъде в последните години на 14-ти век, навярно е съзнавал, че предава на поколенията своеобразен документ с изключително историческо и смислово значение. Историческо, защото по-късно учените определят севаст Огнян като "виден местен болярин и кефалия", граждански и военен управител в този район. Събитията около отбраната и падането на крепостта под турско робство са попречили да се довърши и един друг надпис върху скалата до северозападната ъглова кула, където "резачът" е успял да напише само името "огнен."

Ученият Боян Цонев прави наблюдения върху писмото, звуковете и формите на надписа. Според него в Боженишкия надпис се отразява Злетовската правописна школа, която отсетне намира отглас по цяла Средна гора, та дори до Чепино. Боян Цонев вижда в надписа "припроста българска реч без никаква книжовна дълбочина, простонароден словоред."

Така например, в глагола "воюахъ", изпускането на буквата "в", авторът приема като народен изговор от 14 век в този район на страната. Според Боян Цонев, Боженишкият надпис е бил изсечен, когато "се е случило нещо важно, засегнало и личното положение на кефала Огнян". Авторът твърди, че съвсем естествено е, заради особено големи военни заслуги, кефалията Огнян да е бил отличен - провъзгласен за севаст и назначен за управител на цяла област. Във връзка с това събитие той изсича и своя надпис.

ИЗКЛЮЧИТЕЛЕН ПАМЕТНИК ОТ КРАЯ НА ВТОРАТА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА

Петър Мутафчиев, който пръв разчита и тълкува Боженишкия надпис, отбелязва, че "резачът" на надписа "не се е погрижил да размери предварително плоскостта, върху която е работил. Той почнал с едри букви, но виждайки, че мястото, с което разполага, не ще му бъде достатъчно, намалявал величината на буквите и увеличавал, където това е възможно, дължината на редовете ..." Навярно трагични обстоятелства са наложили "да не се размери предварително плоскостта" и да не се "начертае" по-рано това, "което имал да пише резачът" на надписа. Изсечен върху скалния масив в крепостта, надписът продължава традицията по времето на Първата българска държава - важни събития и политически дела да се записват върху камък "....