сряда, 20 януари 2010 г.

Църквата Св Спас в Несебър




На град Несебър ,или средновековната Месемврия ще трябва да се спра подробно и по-цялостно в някой от бъдещите си публикации.Сега ще разгледаме само едно късче от него ,едно същинско бижу, скрито от погледите и оскъдно откъм информация ,но представляващо истинско явление в късносредновековното наследство на нашите земи.


Църквата посветена на Възнесение Христово ,или по народному Св Спас се намира в Несебър и е една от двете оцелели църкви със стенописи заедно със старата митрополия Св Стефан.

Построена е в 1609 год, по времето когато града е вече усвоен от Османската империя ,и вероятно по тази причина прилича повече на курник ,отколкото на църква...


Еднокорабна сграда с една апсида. Размери 11.70 на 5.70 метра.Построена е от камък и кал, с дървен покрив без камбанария и купол, с малки прозорчета (мазгали); източната й фасада била наполовина вкопана в земята....

Забелязвам зазидан вход от запад ... Имала е притвор от север ,сега разрушен.


Скицата с плана е от сайта на музея в Несебър


Да проследим замалко какви събития предшестват издигането на тази скромна сграда ,за да можем малко поне да си обясним ,защо тя няма нищо общо с всеизвестните нам грандиозни ,бокато украсени и красиви месемврийски църкви строени до 1366 год ...Повратна година в историята на Месемврия.



През 1366 год.Несебър е превзет със щурм от войските на граф Амедей Савойски, който уж тръгнал на кръстоносен поход срещу турците ,ама вместо това се отклонил лекинко по молба на императрица Ана Савойска и започнал да плячкосва черноморските градове ...,за да вземе да стресне българите ,та те да върнат задържания във Видин император Йоан V Палеолог ... Тогава безчинстващите “братя в Христа” опоскват града и от процъвтяващ черноморски търговски център го превръщат в жалка руина ... След превземането му града запада много.Жителите му ,в това число и духовенството ,вече не са толкова заможни поради наложените им тежки контрибуции ,от една страна от Амедео Савойски ,дето са се дърпали при завладяването ,а после след като се договорил да предаде града на Византия ,още един път са ощавени с нова контрибуция ,този път от византийския император, че да може той пък да си плати договорената сума ...пак на Амедео ...
Два пъти си месемврийци плащат на един и същ тарикат ,за лукса камшика дето им плющи по гърбината да мине от една ръка в друга ... и това ако не е куриоз ...


Та пребиваването на западните рицари можем да определим като едно истинско бедствие за Несебър...После пък пристигат братята турци ... През 1396 ,те превземат Месемврия за пръв път ... Предполагамм не са се озорили, защото след щурма на кръстоносците крепостните стени ,възможностите за защита пък и бойния дух на останалите нещастници няма да е бил кой знае колко висок ... Та османците след превземането на града изселват част от него в друго селище край Ахелойската река – Чимос.В резултат до 1403 год. ,докогато трае първото владеене на града от турците ,Месемврия няма митрополит ,по силата на османската окупация.... В същата година града е отстъпен на Византия по силата на споразумение между султан Сюлейман и т.н. Християнска лига /Византия,Венеция,Генуа,Родос и Сърбия/ ...

Да ,ама през 1410 -11 год в борбите за османския престол единия от синовете на султан Баязид – Муса превзема отново Несебър ... паг гнъс и тепане ... след това пък Муса е разгромен от брат си Мехмед I който става султан ,и Византия като съюзник си получава обратно многострадалния градец ,вече силно изтерзан ....


Знаем ,че Несебър пада под напора на османците окончателно през 1453 год...и какво става ... След превземането на Константинопол през същата година ,населението на столицата на Византия е силно оредяло ... И султан Мехмед II заповядал част от жителите на Несебър да бъдат преселени в Константинопол,като турците им дали домове ,земи ,имоти и сан според предишното им състояние ... За тях късмет ,станали столичани ,ама за Несебър ... Общата констатация е упадък ... Но и не съвсем... сега ще видим защо ...
Връщайки се на нашата църква установяваме че най-нормално за периода, във възможностите на ктитора е било единствено да построи една такава малка и неугледна постройка...хем по евтино ,хем не се набива на очи ...


Естествено вероятно и османското законодателство не е било предразположено твърде към строителство на някакви разкошни християнски сгради ,но пък и не вярвам да е пречело на строежите ,нито на дейността на Цариградската патриаршия с която както знаем султанския двор е бил в едни перфектни отношения ...



И така ,след стопанския упадък до към средата на XVI постепенно Несебър отново е сред водещите центрове в търговията , книжовността и изобразителното изкуство ... Манастирите около града продължават своя живот ,скрипториите имиздават книжнина , а в града работят майстори на изобразителното изкуство ,каквито очевидно не всеки може да си позволи ,съдейки по стенописите от периода останали в двете късносредновековни църкви Св Стефан и Св Спас.


В този ред на мисли ,от друга страна ктитора ,явно не е бил няко случаен ,защото стенописи от този квалитет може да си позволи да дари само някой очевидно състоятелен човек ... Въпреки скромната архитектура на храма ,вътре нещата стоят по съвсем друг начин ...


Ктиторския надпис за строежа на храма на Св Възнесение гласи:
"През архийерействуването на всесветия митрополит на пресветата митрополия Месемврия господин Киприян и през свещенослужителството на пренабожния всред свещениците господин Агапий, свещенник и сакеларий, бе изписан този божествен храм на пресветата Господарка наша, Богородица и вседева Мария, наречена на името на Възнесение, чрез разходите на ….. преблагороден началник господин Теодокий Кападука за полза и душевно спасение на собствената му душа и за утешение на благочестивите и христолюбиви спомагателни мъже и жени... 1609."


В църквата е била съхранявана надгробната плоча на византийската аристократка Матаиса Кантакузина Палеологина, погребана след смъртта си в църквата "Св. София" (Старата митрополия).
Опасявайки се, че турците ще я използват за строеж, тогавашният архиепископ преместил плочата в църквата "Св. Възнесение". По-късно плочата е преместена в Археологическия музей на Несебър. Надписът върху плочата гласи: "Упокои се рабиня божия Матаиса Кантакузина Палеологина в година 1441, месец ноември, индикт V".... другия път като отида ше се опитам да я снимам ...


Св Спас се нарежда сред най – добрите образци у нас на храмова живопис от .XVI век ... Опа ... Защо XVI ... нали 1609 е вече XVII век ... Ами така е ,но пък от друга страна цялата и живопис е напълно издържана в стила на миналото столетие ,майсторите живописци нали не мислите че са родени през 1600 година ,а на 9 годинки вече завършват ансамбъла ... и нищо не са прихванали от влиянието на предните 100 години в развитието на изкуството, след като очевидно са придобили всичките си знания , майсторлък и умения през наскоро изминалия XVI век....и то от учителите им ,живели ,работили и обучавали ги за да станат това което са ,през именно същия XVI век ...


Та ние вече в 2010 , десет години от новия век си говорим за 09 септември 1944 ... какво остава за тогава ... Та затова ,по тази моя си логика ,макар и вече стъпил в 17 – тото столетие ,аз причислявам ансамбъла на Св Спас към традицията и постиженията на XVI век .. без да имам никакви претенции за научност ... просто скромно мнение ...



Като се загледа човек по стените ,няма как да пропусне многобройните графити на кораби и лодки ,надраскани из целия храм ...


И накрая още малко от стенописите ...



ЛИТЕРАТУРА :

Сайт на археологическия музей в Несебър

Колектив.Съставители Кузев А., Гюзелев В.”Български средновековни градове и крепости” ,Том I ,Градове и крепости по Дунав и Черно море” .Издателство " Георги Бакалов"-Варна. 1981 г. стр 325 -354.


2 коментара:

  1. Хубаво...чакам св.Стефан :)

    ОтговорИзтриване
  2. Вашият сайт е чудесен, информацията е много добра - ползват я и чуждестранни изследователи с голяма благодарност, да не говорим, че тези снимки вече представляват документиране на паметници, които, в някои случаи може и да не видим в не толкова далечното бъдеще. Моля, напишете ми как бих могла да добавя скромен собствен принос към сайта, блога или каквото му е името.
    Е. М.

    ОтговорИзтриване