Църквата "Св. Безсребреници" в Кипула, Мани. Един пример за провинциално изкуство във Византия от 1265 г.

И така, оставаме в Мани, но този път ще отидем в по-дивото и на пръв поглед диво и негостоприемно "Вътрешно" Мани, чиито пейзаж рязко контрастира с този на останалите части на тази област. 

Накъдето и да погледнеш виждаш голи планини и трънливи поля, и заобикалящата среда носи едно странно, чувство, че се намираш в прерията.

Пътищата са тесни, прашни и покрай тях се редят типичните маслинови горички...

Няма особено движение, въпреки че с годините, регионът сериозно се разработва туристически, но за щастие драгият турист ходи по други места, с които районът е изключително богат (напр. пещерата Дирос и град Ареополи) и времето още си тече тихо, спокойно и бавно

Селата са малки и разпръснати из целия регион, но с техните типични и уникални каменни кули много допринасят за средновековния, дори бих казал спартански облик на района.

Едно такова село е Кипула, в чиито покрайнини се намира малката църквичка, обект на днешното ни посещение...

Църквата „Свети Безсребреници“ в село Кипула, Мани, е изключителен паметник от XIII век, който предлага богата информация за византийската архитектура и стенопис от този период.

Строежът и изписването на църквата „Свети Безсребреници“ през 1265 г. се случва в период на прелом на политическата власт: 

Връщането на Мани под византийска власт през 1262 г. е пряка последица от Битката при Пелагония (1259 г.), в която византийската армия разгромява коалицията на латинските държави. 

При тази битка франкският княз на Ахая — Гийом II дьо Вилардуен (William II of Villehardouin) е пленен. 

За да откупи свободата си, след тригодишен затвор в Константинопол, той подписва договор, с който отстъпва на Византия три стратегически крепости в Южен Пелопонес, контролиращи Лакония и полуостров Мани:

Мистра (Mystras) — която се превръща в новия византийски административен център

Монемвасия (Monemvasia) — главното укрепено пристанище;

Великият замък на Мани (Grand Magne / Κάστρο της Μαΐνης) , чиято локализация все още е обект на дискусии

Около 1263–1264 г. император Михаил VIII изпраща в региона първия назначен управител на византийските владения в Морея — великия коноставъл Михаил Кантаккузин (баща на бъдещия император Йоан VI Кантаккузин).

Той организира отбраната на провинцията срещу останалите франкски територии и стабилизира византийската власт в Лакония и Мани, което позволява нормализиране на живота на местното селско население и възобновяване на строежа на църкви 

Храмът е малка, еднокорабна засводена сграда, с размери 3,95 x 2,43 метра. Градежът е изключително непретенциозен, изпълнен от малки необработени камъни и кал. Единствената врата се намира на западната стена, а на изток има полукръгла апсида, прорязана от правоъгълен осветителен отвор.

Вътрешното пространство е организирано със слепи арки на северната и южната стена. Иконостасът е зидан, а пред него и в слепите арки, на пода е оформена нещо като ниска каменна пейка

В близост до източния ъгъл на северната страна отвън има изградена каменна гробница, най-вероятно на някой от ктиторите, но точна информация не съществува, времето е взело своето...

На южната стена, между образите на св. Пантелеймон и св. Ермолай, е запазен шеснайсетредов ктиторски надпис върху синьо-черен фон с бели главни букви

Той датира стенописите в годината 6773 от сътворението на света, което съответства на 1265 г. сл. Хр.

Текстът на надписа (цитиран дословно според проф. Драндакис):

†Ἀνηκοδομ[ήθη κὲ ἀνηστορήθη ὁ πάνσεπτος ναὸς τῶν ἁγίων Ἀναρ-

γήρον Κοσμᾶ κ(αὶ) Δαμιαν[οῦ] κ(αὶ) τῆς μητρ[ὸς] αὐτῶν Θεοδότης. ὑπὲρ

μόχθου κὲ ἐξόδου.

Ἰῶρα ἱερέος κ(αὶ) ῆου αὐτοῦ Ἠλήα· ἀναγνόστου· κὲ νομικοῦ· κ(αὶ) τῆ<ς> σιβήου αὐ-

τοῦ Μαρίας· Εὐστρατίου ἱερέος μετ(ὰ) τοῦ ἀδελφοῦ Ἰῶρα με τὸν σιβήω αὐτοῦ Κ... Τρωμάρχι· ἅμα <σ>ιβήου αὐτ(οῦ)

Θαλοῦς κ(αὶ) τὸν τέκνων αὐτου† Παντολέον κ(αὶ) τη<ς> σιβίου αὐτου† Μαρίας κ(αὶ) τὸν τεκνων αὐτοῦ†

Ἀπὸ αυτα έδωκ(ε)ν ὁ πα(πὰ) Στράτης νόμησμα ενα· κ(αὶ) ὁ Τρωμάρχις κ(αὶ) ὁ Παντωλέο(ν) νόμησμα ενα ήμησι κ(αὶ) ὁ νο-

μηκος νομήσματα οκτώ·

†Μηχ(αὴλ) ἱερέος κ(αὶ) τη<ς> σιβήου αυτου· Λεοντος κ(αὶ) τη<ς> σι- βίου αυτου Καλάρχου κ(αὶ) τη<ς> σιβίου αυτου· Μηχ(αὴλ) κ(αὶ) τη<ς> σιβίου αυτου Κιρητζ(α).

...Καλάρχου κ(αὶ) τη<ς> σιβίου αυτου Κανακάρι(α)ς· κ(αὶ) <Κ>α- λάρχον μετα τη(ς) σιβήου. Εκατασταθι [ὁ] πάνσεπτος ν[α]ος ης

νομήσματα δεκατεσερα· ήμησι.

Μηχ(αήλ) ιερέας νόμησμα ένα· Λέον ὁ αδελφ(ός) αυτου νόμησμα ένα· Καλαρχον νόμησμα έ[να]

Μηχ(αήλ) νόμησма ένα τ(έταρτ)ο Κηριτζας νόμησμα ενα τ(έταρτ)ο Καλ[α]ρχος μῆας — †

†Ετ[ελε]ιώθη δε ηπο χιρὸς καμοῦ Νηκολάου του ηστοριογράφου απο

χώρος Ρετζήτζα(ς) [ἅμα] το αυταδελφω κ(αὶ) μαθη[τ]ου μου Θεοδώρου·

†μινὴ Ηουνή[ω] ημερ[αν] την ΣΤ' . ΣΤ'ΨΟΓ' Η' (ἰνδικτιῶνος).

„†Въздигна се и се изписа пречестният храм на светите Безсребреници Козма и Дамян и на майка им Теодота. Със средствата и труда на: Йера (или Йора (Ἰῶρα) свещеник и неговия син Илия – четец и номикос (юрист), и неговата съпруга Мария; Евстратий свещеник с брата му Йера и неговата съпруга К... Тромархис; заедно със съпругата му Талу и техните деца; Пантолеон и неговата съпруга Мария и техните деца. От тях даде папа Стратис една номизма (монета); а Тромархис и Пантолеон по една и половина номизма; а номикосът – осем номизми. Михаил свещеник и съпругата му; Леон и съпругата му; Калархос и съпругата му; Михаил и съпругата му Кирица. ...Калархос и съпругата му Канакария; и Калархос със съпругата си. Изграждането на пречестния храм струваше четиринадесет и половина номизми. Михаил свещеник – една номизма; Леон, неговият брат – една номизма; Калархос – една номизма; Михаил – една и четвърт номизма; Кирица – една и четвърт номизма; Калархос за един месец... †Завърши се от ръката на мен, Николай зограф от мястото Редзица, заедно с моя брат и ученик Теодор. Месец юни, ден 6-ти, година 6773 (1265 от Хр.), 8-ми индиктион.“

Надписът разкрива, че зографите са били братята Николай и Теодор от село Рецица.

Николай е бил водещият майстор, който в надписа се самоопределя като „историограф“ (зограф) и учител (δάσκαλος), докато Теодор е посочен като негов брат и ученик 

И двамата произхождат от място, наречено Редзица или Рецица (Ρετζήτζα)

Според византинистите това е планинска местност, разположена в североизточната част на община Дурахион (Аркадия), близо до границата с Лакония. Там при разкопки са открити останки от средновизантийско селище

На мен при всички положения, най-силно впечатление ми прави конвертирания през гръцки език славянския топоним "Речица", указващ принудително или естествено преселение на славянско население в тази част на Пелопонес във времената преди латинското завоевание на византийската империя !

Макар и провинциални зографи, техният труд е успял да превърне скромната постройка в паметник с художествена стойност

Предполага се, че Николай е нарисувал по-качествените части от декорацията, докато на Теодор са били поверявани по-второстепенни елементи от стенописната украса, нещо естествено при иконописните ателиета през средните векове.

Надписът в църквата изрично отбелязва, че изписването е приключило на 6 юни 1265 г. („†Ετ[ελε]ιώθη δε ηπο χιρὸς καμοῦ Νηκολάου... [ἅμα] το αυταδελφω κ(αὶ) μαθη[τ]ου μου Θεοδώρου... μινὴ Ηουνή[ω] ημερ[αν] την ΣΤ'“), което прави тези зографи едни от малкото точно датирани майстори в региона за този период

Другото интересно е, че надписът изрично посочва, че цялостното изграждане и изографисване на храма е струвало 14,5 номизми

От формулировката в надписа „ὑπὲρ μόχθου κὲ ἐξόδου“ (за труда и разходите) става ясно, че номизмите са били използвани за покриване на всички материали, строежа и възнаграждението на зографите Николай и Теодор

Тези данни са изключително ценни за икономическата история на византийския Пелопонес през XIII век, тъй като предоставят конкретни цифри за стойността на художествения труд и строителството в провинциалните райони по това време

Но да хвърлим и един поглед на иконописната програма в църквата.

Стенописите са в добро състояние и консервирани от археологическата служба на Лакония, така че днес да можем да им се порадваме !

В Олтарното пространство стенописи не са останали. Единствено в полуцилиндъра са останали изображенията на двама правостоящи йерарси. Левият образ е запазен и въпреки че надписът е изличен, съдейки по иконографските особености, можем да приемем, че принадлежи на св. Никола, изобразен с реалистично предадени бръчки на благославящата ръка

В долната част на апсидата е изписана имитация на мраморна облицовка с вълнообразни линии

В нишите на Проскомидията и Диаконикона виждаме Свети дякон Стефан (северна ниша): Млад, безбрад дякон, облечен в бял стихар. Държи конична кадилница а с дясната си ръка кандило и дълга свещ 

Свети дякон Евпъл е изобразен в южната ниша, на  дякониона, държащ същите свещени съсъди

Възнесение Господне заема целия свод в източната част.

Христос е в центъра, на императорски трон, в елипсовидна мандорла, носена от четири ангела с крила, украсени с перли

От двете Му страни са дванадесетте апостоли.

Апостол Тома е висок, с издължено лице и розов иматий

Прави впечатление, че Апостол Филип, както и всички фигури в композичията са изобразени с много тънки, издължени пропорции на телата!

Апостол Андрей е с характерната си буйната си бяла коса

На южния свод програмата следва със "Сретение Господне" Симетрична сцена с киворий и висящо кандило. Симеон Богоприемец държи Младенеца, а зад него е пророчица Анна с отворен свитък

Интересен детайл е позата на Богородица, с молитвено скръстени ръце, и стояща малко по-заден план, като че отстъпва място на Йосив да мине покрай нея и да даде даровете на Симеон, който държащ Христос в ръце, е централна фигура в сцената !

"Вход Господен" или "Влизане в Йерусалим" Христос на бяло магаре благославя жителите на града. Следва го апостол Тома 

На северния скат от запад е "Рождество Христово". Включва стария Йосиф с кожух, тримата влъхви с конични шапки и сцената с къпането на Младенеца от акуширащите Мая и Саломе

Изобразено е и овчарче, свирещо на флейта, което е с непропорционално голяма глава.

Над ангелът има надпис „Παύσατε | ἡ ἀγραυλοῦ[ν]τες“ Превод: „Престанете (или млъкнете), вие, които нощувате на открито

Следва "Слизане в ада". 

Христос в кафеви дрехи стъпва върху разбитите порти на Ада и изтегля Адам, чиято ръка е нарисувана неестествено тънка Зад него е Ева в молитвена поза. В мраморен саркофаг са пророците Давид и Соломон с високи, украсени с перли царски корони

Най-забележителният елемент в тази сцена е объркването на образите на Авел и Каин

Фигурата, надписана като „Каин“, е изобразена като безбрад младеж, който държи овчарска гега – атрибут, който по традиция принадлежи на Авел в качеството му на пастир.А противно на канона, според който Авел се изобразява като безбрад младеж, тук той е представен с широко лице и къса черна брада

В долния регистър на северната стена е изобразен Св.Пророк Илия. Образът му е представен като старец с бяла коса

До иконостаса на южната стена виждаме съкратен Дейсис без Христос, който включва само изключително майсторски пресъздадените образи в цял ръст на Богородица и св. Йоан Предтеча, който държи свитък с цитат от Йоан 1:29  „Ἴδε ὁ ἀμνὸς τοῦ Θεοῦ ὁ αἴρων τὴν ἁμαρτίαν (του κόσμου)“ - „Ето Агнецът Божий, Който взема върху Си греха (на света)“

Св. Неделя е изобразена в сляпата арка на южната стена, носейки върху бялата си забрадка (калоптра) жълта диадема (стефос), украсена със скъпоценни камъни.Това е рядък атрибут за нейния образ.

Следва образът на Св.Параскева срещу нея

Сляпата ниша под тях е заета от сцената "Кръщение".Христос е гол в река Йордан, която е предадена със стръмни брегове. Йоан Кръстител е отляво, а два ангела отдясно. Интересен детайл е че ръцете на ангелите са покрити!

Над арката, както стана ясно са изографисани Св. Пантелеймон, който държи кутия със стъклено шишенце лекарство и другия светец-лечител - Св. Ермолай (по-възрастен, с кестенява брада)

В пространството на северната ниша виждаме Св.Никита. Изобразен е като воин със „стефос“ (венец/корона), украсен с перли, но за съжаление цялостната фигура е силно повредена!

В свода на сляпата арка над него са повредените образи на две жени – светици (едната може би е Св. Екатерина, а срещу нея Св.Текла) а над нишата и на запад от нея в регистъра на правите светци също имаме неидентифицирани изображения на светии

На западната стена, до вратата е запазен фрагментарно образ на Архангел в императорска одежда.

На целия тимпан над вратата на западната стена е било оформено "Разпятие"

Вижда се запазена фигурата на Св. Апостол Йоан и до него стотникът Лонгин, който носи бяла шапка и държи кръгъл щит с надпис „Λογγῆνος ὁ ἑκατόνταρχος καί ἡ ὁμολογία του“ („Лонгин стотникът и неговата изповед“). 

Към момента на моето както първо (2017), така и второ посещение (2024), църквата беше отворена, вероятно защото местните така искат, затова моля посетителят, който реши да отиде след мен, да се отнася уважително към тяхното добро чувство и естествено към храмовото пространство!

Източници:

1.Νικόλαος Β. Δρανδάκης. "Βυζαντινές τοιχογραφίες της Μέσα Μάνης". Βιβλιοθήκη της εν Αθήναις Αρχαιολογικής Εταιρείας.  Άγιοι Ανάργυροι Κηπούλας (1265) стр 309-339

2.Νικόλαος Β. Δρανδάκης  "Οι τοιχογραφίες των Αγίων Αναργύρων Κηπούλας (1265)" Αρχαιολογική Εφημερίς (ΑΕ), τ. 119 (1980), σσ. 97–118. Преиздадена и в сборника Μάνη και Λακωνία, τ. 1, σσ. 223–259.

3.Sofia Kalopissi-Verti "Dedicatory Inscriptions and Donor Portraits in Thirteenth-Century Churches of Greece" Kommission für Byzantinistik, Österreichische Akademie der Wissenschaften, Wien (Виена).1992

4.Sharon E. J. Gerstel "Rural Lives and Landscapes in Late Byzantium: Art, Archaeology, and Ethnography" Cambridge University Press.

5.Sofia Kalopissi-Verti "Painters in Late Byzantine Society. The Evidence of Church Inscriptions" Cahiers Archéologiques, LII (1994), pp. 139–158.

Църквата "Св. Никола" в Ексо Нифи. Един малко познат византийски паметник от Мани

Днес ще се разходим до едно местенце в може би най-благодатният, за византийския пътешественик и изследовател регион в Гърция, а именно, Мани. 

Полуостров Мани е най-южният край на континентална Гърция и географски е разделен на три области, Долно, Вътрешно и Външно Мани, но понякога към тях се добавя и областта Вардуния, в планините западно от Гитио. 

Ние днес се отправяме към село Ексо Нифи, където се намира църквата "Св. Никола", може би най-важният паметник от 13ти век в Долно Мани.

Църквата се намира в гробището на Ексо Нифи.Тя е еднокорабна, сводеста постройка с размери 13 x 4,5 метра с притвор.

Изградена е от необработен сивкав варовик и хоросан, типично за Мани. Сводът е подсилен от три иззидани арки, които достигат до пода.

Влиза се през малък схлупен отвор от запад, сега обрасъл с гъсти трънливи храсталаци.. Първоначално е имало врата и на северната стена, която по-късно е била зазидана. 

Зиданият иконостас е добавен и стенописан през XVIII век, по времето на османското владичество

Църквата е интересна с това, че в нея са запазени стенописи от пет различни фази:

I фаза (XII – средата на XII в.):  Най-старият слой, принадлежащ към предпалеологовия период. Локализиран е в свода на притвора и горната част на южната му стена (фрагменти от „Страшния съд“).

II фаза (XII – първа половина на XIII в.):  Обхваща ранни живописни слоеве в олтара и наоса, включително фигури на йерарси и сцени като „Въведение в храма“ и „Слизане в ада“, видими под по-късните преизографисвания.

III фаза (1284/85 г.): Датирана с надпис и бележеща навлизането на палеологовите стилови характеристики. Обхваща олтарната конха, части от наоса и притвора.

IV фаза (1326 г.): Датирана, също чрез надпис при сцената „Кръщение Господне“ на южния свод на наоса.

V фаза (XVIII в.):  Късни допълнения по иконостаса и фигури на светци (Св. Йоан Кръстител, Св. Василий, Св. Николай и Св. Йоан Златоуст) в регистъра с прави светци, в източните части на наоса до иконостаса. В нашата публикация, няма да се спираме на тези изображения, а ще разгледаме само средновековните! 

Иконографската програма на църквата е била изключително богата, но за съжаление вече трудно проследима, поради това, че стенописите са в лошо състояние поради излющвания и отлагания на соли и сажди. 

Най-старата фаза стенописи е разположена в притвора, В арката, е запазен фрагмент от сцената "Страшния съд"

 а на южната стена са изобразени трима светци, светите Козма и Дамян на запад и военен светец на кон на изток, който може да се види под стенописи от третата фаза.

От стенописите от Фаза II са оцелели незначителен брой в олтара и в главната църква. 

Шест йерарси са изобразени фронтално допоясно във долния регистър на източната стена на олтара, отстрани на нишата на светилището и четири на страничните стени. От тях йерархът в източната част на северната стена е препокрит с изображение на петата фаза на изписване, докато двамата йерарси в западната част на същата стена и от лявата предна част на нишата могат да се видят до раменете зад по-новия зидан жертвеник. 

Програмата на олтара е завършена от "Възнесение Господне" на източната стена над нишата, в арката и в горната зона на страничните стени, която е запазена в сравнително добро състояние. Прави впечатление, че тази сцена е запазена и интегрирана успешно при изографисването на стенописите от по-късната програма!

В главния храм, към тази втора фаза на изографисване, принадлежат две сцени в южната част на арката – "Кръщение", която може да се види на фрагменти под композицията на същата тема от четвъртата фаза

и "Слизане в ада" 

Най-значимата и добре запазена част от стенописите принадлежи на фазата от 1284/85 г.

Програмата се отличава със силен молитвен характер, насочен към спасението на душите на многобройните ктитори от този период.

В конхата на апсидата е изобразен патронът на храма, Св. Никола в молитвена поза (Деисис). 

Разполагането на патрона в конхата на апсидата, където обикновено се изобразява Богородица е подчертано рядък и архаичен избор, характерен за регионалните традиции в Мани, Китира, Евбея и Крит, където зографите определено со запазили средновизантийските иконографски схеми и през палеологовата епоха.

Програмата в наоса включва празнични сцени и изображения на светци, подредени, както личи пак според местните традиции и вероятно изисквания на дарителите.

На южната стена, на източната страна на арката е проследима фигурата на неидентифициран светец - воин с копие и придържащ продълговат щит с лявата ръка. 

На арката, фронтално е изографисан Св. Евстатий, представен като безбрад млад мъченик – рядка иконографска вариация за този войн, която го отличава от традиционния му тип на зрял мъж 

и изключително изображение на много популярния в Мани, Св. Никита, във военно снаряжение, въоръжен с меч. Светецът носи дълъг хитон, което е типичен архаизиращ елемент, препращащ към средновизантийските модели. Неговата люспеста броня е съчетана с продълговат крушовиден щит, популярен в ранното палеологово изкуство.

Изображението на Св. Никита е придружено с дарителски надпис

ΔΕ [---] / [---] /ρου του νιφ/ 

ιατη κ του / υιου αυτου / νικήτα / άμα συ/νβίου / και τέκνου / αυτου / 

αμην.

Моление на [Теодорос] Нифатес и неговия син Никетас заедно със съпругата и детето му амин

Изборът на този светец за място на дарителската молитва очевидно е продиктуван от съвпадението на името на сина му (Никетас) и със сигурност светията е бил светски патрон и защитник на фамилията и лично на Никита!

Следва образа на неизвестен мъченик.

Изключителната сцена с "Възнесението на пророк Илия" е разположена в долния регистър на южната стена и западния свод. Това е уникално изображение за района на Мани и се свързва с погребалните функции на църквата, символизирайки пътя на душата след смъртта. Представен е пророк Илия на колесница, предаващ кожуха си на Елисей.

Интересен случай имаме при сцената "Кръщение Господне", разположена в южната част на свода на наоса (централната част на храма), между средната и западната арка

Фаза II е съдържала тази сцена на същото място, но през 1326 г. (Фаза IV) тя е била преизписана със същата тема върху стария слой. До сцената има надпис, от който се разбира годината, през която е станало това

 Δέ(ησις) τοῦ ἱστοριωγράφου ἅμα σημβήου και ταίκνων αὐτοῦ ἀμήν ἔτους , ω λ Δ.

„Моление на историографа заедно със съпругата и децата му, амин, година 6834“

Основният дарител e дентифициран в текста на надписа като „истоριοграфос“ (τοῦ ἱστοριωγράφου), което в контекста на епохата обикновено обозначава живописец или зограф

В научните коментари към паметника обаче се споменава, че сцената е избрана/поръчана от местния номикос (номикосът е длъжностно лице с юридически или нотариални функции)

Надписът изрично споменава, че дарението е направено заедно с неговата съпруга и техните деца

За разлика от мащабното колективно дарителство от 1284/85 г. (Фаза III), където целият наос и нартекс са изписани чрез обединените усилия на много селяни („Нифиати“), дарението от 1326 г. е по-частно и специфично.

То е пример за това как отделни личности от професионалните съсловия (като зографи или нотариуси) са поръчвали конкретни сцени или са обновявали части от стенописите в вече изрисуван храм, за да осигурят молитвено възпоменание за себе си и семействата си.

Също на южната стена е представен фронтален Архангел в лошо състояние, изпълняващ обичайната си роля на пазител на храма.

Различимо  на западния тимпан над входа е "Разпятие Господне". Сцената е в лошо състояние, но може да се проследи, че следва специфичен местен вариант, срещан и в други църкви в Лаконийско Мани ("Св.Георги" до Кита например). Важен детайл е присъствието на  добрия разбойник , изобразен в по-малък мащаб в дълбочина на фона на йерусалимските стени.

На северната стена е различимо само изображението на неизвестен конен светец-воин в лошо състояние.

Видимо е изображение на неизвестни светци, мъж и жена до вратата вдясно

Използвани за декорация са характерните за региона назъбени бели ленти

На южната стена на притвора са изобразени фигурите лошо запазен светец-конник, убиващ змей на кон (възможно Св. Георги)

, а на запад други двама отново частично запазени конни светци-войни. На западната стена, има друго фрагментарно изображение на светец на кон, а на северната стена, чудесно изображение Свети Прокопий на кон. 

В центъра е разположена фигурата на архангел Гавриил, в краката на който виждаме изображение на семейството на ктиторът Георгиос Константинианос. Георгиос е отляво, коленичил в молитва, облечен в хитон и дълга връхна дреха дреха, а украсения с перли колан символизира висок социален статус. В чертите му се забелязва и явно западно (франкско) влияние - показан е с къса коса и мустаци

Съпругатата и синът му са отдясно в краката на архангела, прави, в молитвена поза, облечени в типични византийски одежди.

Изображението е придружено с надпис

+ ΔΕ ΤΟΥ ΔΟΥΛΟΥ [---] / ΓΕΩΡΓΙΟΥ .Ο[---] / [---] / CΥΝΒΙΟΥ ΚΑΙ ΤΕΚΝΟΥ αὐ/τοῦ ἀμην/ ἔτ ΣΤΨ ϟ Γ ΄:-.

 „Моление на раба Божи Георгиос... със съпругата и детето му, амин, година 6793 (1284/85)“

Не знаем нищо за Георгиос Константинианос и семейството му, освен че плащат за стенописването на храма през 1284/5

Във всеки случай тяхното представителство тук декларира техния просперитет и съответно принадлежността им към местната аристокрация. Заключението се подкрепя и от факта, че това семейство е единственото, изобразено в оцелелите стенописи от 1284/85 г. 

Останалите ктитори са известни само с имената си върху надписите, които придружават някои от стенописите.

Вторият надпис, който е и посветителен надпис на храма, заема източната част на северната стена на и е запазен на фрагменти, в 14 стиха, написани с главни и малки черни букви в почти бяла основа. В момента поради отлагания на соли и многото сажди само някои думи могат да се прочетат.

Въпреки това, изписването на имена (напр. Тома), честото присъствие на глаголът "дари" (επέδοκε) и съкращението на думата "нива"-χωράφιον (χφ), както и четенето на фрази като "едно маслиново дърво" (ελέαν μῖαν), ни позволяват да заключим, че това са списъци на хора с техните дарения, вероятно за покриване на разходите за изографисването на храма. Следователно става въпрос за случай на колективно дарение, често срещано във византийско време, с аналогии, по отношение на съдържанието си, с дарителския надпис в църквата Архангел Михаил в Полемитас (1278), притвора на Свети Архангели в Ано Буларии (ок. 1300) и църквата Св. Георги в Кита (1321) също във Вътрешно Мани.

Трети надпис е изписан в горната лява част на изображението на Свети Прокопий в притвора и се състои от три стиха с бели букви върху наситено син фон

ΔΕ ΤΟΥ ΔΟΥλου ΤΟΥ ΘΥ ΝΙΚΟΛΑΟΥ / [---]ΕΡΙ. ΝΟΥ ΤΟΥ ΝΙΦΙΟ/ΤΙ ἄμα συν υϊου αυτοῦ ἀμὴν. (Моление на раба Божи Николаос „нифиотис“ (от Нифи), заедно със сина си)

Сводът е бил украсен със сцени от живота на патрона, но различими фрагментарно сега са само „Спасяването на тримата невинни в Ликия“ и „Успение на Св. Никола“.

Интересен случай имаме тук с изображението на "Преображение". Сцената е вече доста изличена, но заема източната част на свода на нартекса. Нейното разположение тук е изключително необичайно и се обяснява с погребалното предназначение на пространството, където са се извършвали заупокойни служби.

Големият късмет, че надписите в храма са се запазили ни показва, че стенописите от 1284/85 г. са изпълнени благодарение на колективно дарение на ниви и маслинови дървета. Някои от имената на ктиторите са ни известни – Георгиос със съпругата и сина си, Николаос със сина си, Никитас с баща си Теодорос, съпругата и детето си,  Тома...

Изключително интересно в надписите са идентификациите на дарителите като нифиати и нифиоти, указващ произхода им от селото Нифи, и показва съществуването поне от 13ти век на това населено място, което е запазено и до днес!

Ако ми позволите, няколко бележки от автора:

Храмът по времето на моето посещение беше отворен и достъпен, като махнеш, че трябваше да си пробевам път през трънливите храсти, с които е обрасъл входа. Носете си фенерче, вътре е пълен мрак, който е и една от причините да не съм успял да снимам доста неща, главно фрагментарно и слабозабележимите, просто по причината че не се виждат! Този пропуск ще бъде поправен, надявам се възможно най-скоро!В църквата има прилепи, не се плашете, те виждат в тъмницата по-добре от вас! Уважавайте храмовото пространство, нищо, че църквата не е действаща и моля, не пипайте фреските с ръце, от времето са станали крехки и се разпадат!

Благодаря, за търпението на всички, които са стигнали до края ;)

Източници

1 Μαρία Αγρέβη (Мария Агреви). „Άγιος Νικόλαος στο Έξω Νύφι της Κάτω Μάνης. Εικονογραφικές παρατηρήσεις σε ένα άγνωστο σύνολο τοιχογραφιών του 1284/85“ (Св. Никола в Ексо Нифи на Долно Мани. Иконографски наблюдения върху един неизвестен ансамбъл от стенописи от 1284/85 г.).

Επιστημονικό Συμπόσιο στη μνήμη Νικολάου Β. Δρανδάκη για τη Βυζαντινή Μάνη (Научен симпозиум в памет на Николаос Б. Драндакис за Византийско Мани), Практика.2008–2009 (Симпозиумът е проведен през 2008 г., сборникът е издаден 2008–2009 г.).Страници: 171–196.

2.Παναγιώτης Σ. Κατσαφάδος (Панайотис С. Катсафадос).Βυζαντινές επιγραφικές μαρτυρίες Στη Μέσα Μάνη (13ος-14ος αι)* (Византийски епиграфски свидетелства в Меса Мани (XIII–XIV в.)).2015. стр. 102–124.

3.Παναγιώτης Σ. Κατσαφάδος (Панайотис С. Катсафадос)„Late 13th-early 14th century inscriptions in the churches of the Archangel Michael in Polemitas (1278) and St George in Kitta (1322) / St Nicholas in Nyphi (1326), Mesa Mani: A comparative palaeographic analysis“. Публикувано в резюметата на *36-ия Годишен симпозиум на Християнското археологическо дружество*, Атина, 2016 г., стр. 60.

4.Κατερίνα Κιλτζανίδου (Катерина Килтзаниду), докторант в Тракийския университет „Демокрит“.„Γυναικείες δωρεές σε ναούς της υστεροβυζαντινής περιόδου: Παραδείγματα από τη βυζαντινή Λακωνία“ (Женски дарения в храмове от късновизантийския период: Примери от византийска Лакония).Έρεισμα για την Ιστορία* (Опора за историята), списание на Лабораторията по модерна и съвременна история, брой 2.2021 (декември). стр. 11).

5.Anna Adashinskaya (Ана Адашинская).„FOUNDERS OR DONORS? IMAGES AND INSCRIPTIONS OF SUPPLICANTS IN LATER BYZANTIUM AND MEDIEVAL SERBIA“ (Основатели или дарители? Изображения и надписи на молители в Късната Византия и Средновековна Сърбия).Niš and Byzantium* (Ниш и Византия), Симпозиум XVI.2018 (публикация).стр. 211).

6.Sharon E. J. Gerstel.„Images in Churches in Late Byzantium“ (Изображения в църквите в Късната Византия).Visibilité et présence de l'image dans l'espace ecclésial* (Видимост и присъствие на изображението в църковното пространство), Éditions de la Sorbonne.2019.