Храмът, посветен на Св. Никола, се намира в гробището на монтанското село Долна Вереница, което е по пътя за Видин и нищо не коства на пътуващите натам да се отбият за някое време и да разгледат този интересен обект на културно-историческото наследство по българските земи.
Ключът се намира в кметството на селото, но ако е почивен ден, на вратата има (или поне имаше) телефонен номер на местния свещеник, който би могъл да ви ориентира къде да го потърсите... друго, което може да направите, е да се свържете с кметството по телефона и да се уговорите с някого, който би могъл да ви отвори... Естествено, всеки от тези варианти крие своите условности, с проиграни и трите варианта, на мен ми се отдаде да вляза от третия опит, така че важното е човек да не се отказва!
Но да се върнем на темата...Както и повечето оцелели паметници от епохата, и този храм е възникнал като малка, еднокорабна, засводена постройка с една апсида от изток. Градежът е от камък, двускатният покрив е покрит с каменни плочи. Пластична украса липсва, каквато и да е.
Датировката, според всички изследователи, е средата на XVII век.
По-късно, през XIX век, от запад е пристроен притвор, като западната стена на старата църква е съборена и цялата информация, съдържаща се на нея, като стенописи и ктиторски или строителни надписи, са безвъзвратно изгубени.
Интерес за нас, естествено, представлява това, което е оцеляло от стенописите от XVII век в наоса. За разлика от времето, когато храмът е бил посетен от Асен Василиев, в края на 40-те години на XX век, който не забелязва нищо по опушените стени и свод на църквата, днес те са реставрирани и консервирани, на разположение на изследователите и любителите!
Вътрешността на наоса е разчупена от четири подковообразни ниши една срещу друга на северната и на южната стени.
На мен най-интересни са ми ктиторските портрети и тук, за щастие, имаме запазен един такъв, в западната ниша, на северната стена, който ни дава имената на създателите на ансамбъла - кир Нед и Недялко, държащи модел на храма, облечени в традиционни за времето дрехи и шапки, очевидно заможни хора, с големи за времето си възможности, но и със страх от Бог и надежда за изкупление на греховете... За съжаление не е упомената годината.
Но нека се върнем на стенописната украса. Тя не се отличава с особени качества, но е интересна от гледна точка на това, че няма много запазени ансамбли от периода и си заслужава човек да обърне внимание, без да се притеснява, че ще си изгуби времето!
Както винаги, започваме със свода, където в медальони са разположени образите на Христос в три от обичайните си иконографии на Вехтий денми (По - стар от дните), който, за разлика от многото си паралели в други храмови ансамбли, е представен не толкова побелял и стар.
Пантократор (Вседържател), обграден от архангели в медальони
и Емануил (Младенец)
Нека минем в олтара:
В първия регистър, най-горе на източната стена, са разположени Петдесетница, цар Давид и цар Соломон.
(За съжаление липсва снимка)
Във вторият регистър, от север, в нишата на протезиса, както е обичайно, е разположен образът на Христос в гроба, а непосредствено под ъгъл до него, в нишата на северната стена е дякон Роман Сладкопевец.
В конхата на апсидата виждаме Богородица "Ширшая небес", фланкирана от два ангела и образа на Христос в медальон.
Под Богородица в сцената "Поклонение на жертвата" имаме един разширен вариант с образите на св. Спиридон от север, с типичната си плетена шапка, в компанията на св. Григорий Богослов и св. Василий Велики и св. Никола, патронът на храма, в южната композиция, в средата между св. Йоан Златоуст и св. Атанасий Александрийски.
Между тях - Младенецът "Христос - Жертва" на дискос, поставен на св. Престол под киворий.
Разказът преминава на първия регистър на южната стена, който започва, както е обичайно, с Рождество Христово.
Следва "Сретение"
"Кръщение"
и недобре запазено "Вход Господен" или "Влизане в Йерусалим" (За съжаление повредена сцена и липсва снимка).
Вторият регистър представя сцени от житието на св. Никола и започва със сюжета, в който той спасява от посичане трима невинни.
Продължава със сцената, в която св Никола спасява, давещ се в морска буря.
Св. Никола прогонва бесовете от храма
Св. Никола се явява в съня на крал Стефан Дечански.
Чудото с момчето, върнато на родителите си от сарацински плен.
(Повредена сцена, за съжаление липсва снимка)
Следва регистър от медальони с неразличими светци, с изключение този на св. Даниил...
В регистъра на правите светци, на южната стена, отделно обособен, се откроява веднага образът на св. Кирил Философ.
Можем да намерим почти същия паралел на този образ с изображението на светеца в манастира "Св. 40 Мъченици" в трънското село Лева река, също от XVII век.
Разликата е че там държи свитък, а тук евангелие.
Този образ е интересен и с това, че при него продължават научните дискусии, дали това са изображения на славянския първоучител Св. Кирил Философ, или е обраиз, принадлежащи на св. Кирил Александрийски!
Следва образът на Св. Евтимий
(За съжаление липсва снимка)
Нишите на южната стена са били заети от вече заличени сцени и фигури на неизвестни светци.
Останал е образът на св. Нестор в пространството между двете ниши.
Цикълът на южната стена завършва с момументално изображение на св. Архангел Михаил в типична иконография за периода от XVI - XVIII век.
Западната стена, както стана ясно, липсва и не са запазени стенописи.
Изображенията на северната стена, изненадващо са по-добре съхранени. Обичайно северните стени на храмовете са подложени на по-сурови климатични влияния и стенописите там, обикновено, са по-сериозно пострадали във времето, но тук виждаме, за щастие, един различен пример.
Първият регистър започва според Юлиана Бойчева с "Предателството на Юда", но, според мен, сцената представя "Поругание"!
Следва Христос пред Пилат
"Разпятие"
"Жените мироноски на гроба"
И завършва със "Слизане в ада"
Вторият регистър представя сцените от житието на св. Никола и започва с неговото Рождество.
"Довеждане на св. Никола в училище"
"Св. Никола приема дяконски сан"
"Св. Никола приема епископски сан"
"Св. Никола приема архийерейски сан"
"Св. Никола прогонва духовете от дървото"
Виждаме изключително подробен житиен разказ, разпределен в целия втори регистър и на южната, и на северната стени на храма, представящ подробно житието на св. Никола, и уникален от гледна точка на това, че в запазените църкви от поствизантийския период у нас нямаме паралели, с които да го сравним и изследваме по-подробно!
Сравнение с притвора на църквата в Бояна, където в живописния слой от XIII век има поне16 сцени от житието на светеца, или с гробищния храм "Св.Никола" в Агориани, Лакония, от XIII-XIV век, би могло да има, но тук играят фактори като времеви съображения, разцвет и упадък на византийското изкуство, а и от гледна точка на изкуството на зографите, мисля, че такива съпоставки, ако не биха били излишни, то биха били просто пример за това, че агиографията на нашия храм следва една дълбока, многовековна традиция и тя, през изтеклите времена, не е забравена, а напротив, следвана и разширявана от кръга зографи, работил във Вереница!
От фриза с медальони на северната стена отново се четат имената само на св. Мина и св. Виктор.
От фигурите в цял ръст на северната стена виждаме
добре запазен образ на св. Меркурий във воински доспехи, рядкост за изображенията през XVII век, където светците войни по-често се изографисват с мъченически кръстове, отколкото с войнско снаряжение!
Следва вече разгледаната ниша с ктиторския портрет и образ на неизвестен светец
Патронът на храма, св. Никола, е поместен в богато орнаментирана ниша, на трон и фланкиран от двама архангели.
След патронната ниша виждаме двама неизвестни светци войни, както е традицията и, както стана дума вече, без доспехите, типични за по-ранните паметници от Средновековието.
Цикълът на северния зид завършна в олтара с "Видението на Петър Александрийски",
а под него е сцена с Арий и чудовището.
(За съжаление липсват ми снимки и за двете сцени.)
Нишата на умивалника до протезиса е заета от изображение на св. архидякон Стефан.
Иконостасът е очевидно късен, най-вероятно от XIX век, когато е последната преправка на храма и е добавен и притвор от запад.
На източната стена на притвора, както в много паметници от периода на XIX век, виждаме разгърнато на цялата стена изображение, представящо ни Страшния съд около отделно обособената патронна ниша с образа на св. Никола.
Впечатление прави зодиакът на тавана в притвора. Нещо наистина рядко в стенописната украса на храмовете у нас, но не и невъзможно да се види на много места в украсите на средновековните и късносредновековните църкви, пръснати по целия Балкански полуостров.
Литература:
1. "Корпус на стенописите в България от XVII век". Институт за изследване на изкуствата, БАН. София 2012. стр.218-219.
2. Василиев Асен. "Църкви и манастири из западна България". "Разкопки и проучвания" IV. София. 1950 год.
