Църквата "Св Архангел Михаил" край Горановци

Храмът „Св. Архангел Михаил“ се намира на около 2 км от с. Горановци, което е на около 20 км от Кюстендил, на десния бряг на река Драговищица. Някога той е бил част от малък манастир, но датата на основаването му не е известна.Единствените писмени сведения се съдържат в подробния османски регистър за Кюстендилския санджак от 1570 г., където манастирът и селото Горановци са описани като султански хас, принадлежащ към нахията Ълъджа (Кюстендил).

В самото село по това време са указани, че живеят 10 мюсюлмански и около 100 християнски семейства. За самия манастир „Св.Архангел Михаил“ е отбелязано, че има един свещеник– Стале Приселец, а приходите от тази обител за султана са от пчелни кошери, плодове, бостан и три воденици.

И днес, като отглас от тези времена, местните наричат мястото, където се издига църквата, „Манастирчето“.

Църквата край Горановци е малка, еднокорабна, засводена, без притвор сграда, градена от камък, с дървени сантрачи, на хоросанова спойка. Западната фасада, където е входът, е оформена с издадени анти, а над входа е запазена ниша, в която е имало изображение на патрона на храма. Светлина в църквата прониква от три прозорчета на северната, южната и източната стена. Архитектурно принадлежи към типа църкви с арки, покрай надлъжните стени. Две двойки пиластри, носещи тежестта на свода, оформят по три ниши във всяка от тях, като източните са по-широки.

Някога храмът е имал зидана олтарна преграда, вече разрушена, но следи от нея ясно личат и днес. Сводът, по неизвестни причини е бил разрушен в миналото, поради което стенописи, сравнително съхранени, има само в долния регистър.

В конхата на апсидата е представена Богородица Платитера, почти в цял ръст, с украсена с перли туника, а образът на младенеца Христос е в медальон. Богородица е фланкирана от двете и страни от архангелите Михаил и Гавриил.

По-долу е изобразена сцената "Мелисмос" или "Поклонение на жертвата". От двете страни на прозорчето в апсидата са разположени фигурите на св. Василий Велики – отляво, и на св. Йоан Златоуст – отдясно

, предвождани съответно от архангелите Уриил и Рафаил, държащи рипиди, всички обърнати на изток. Прави впечатление образът на св. Йоан Златоуст, който не носи характерните му иконографски черти – слабо лице и рядка заострена брада, а прилича повече на св. Никола.

Изображението на Христос като Агнец Божи липсва. Интерес представляват и одеянията на архангелите, подобни на царски, украсени с трилистници, те носят лороси и наръкавници, обсипани с бисери.

Присъствието на архангелите Уриил и Рафаил е рядкост за ХV-ХVІІ в. В същата сцена можем да ги видим и в църквата на Карлуковския манастир (1602 г.).

Друга особеност в тази композиция е свитъкът, който държи св. Василий Велики. Интересно е, че не пада разгънат надолу, а стои изправен, сякаш е изработен от някакъв твърд материал.

В проскомидийната ниша се вижда образът на св. архидякон Стефан с тонзура, държащ в лявата си ръка дарохранителница с конусовиден капак с кръст.

От южната страна на апсидата е изобразен неизвестен стълпник. От северната страна на апсидата, над протезисната ниша, има частично запазено изображение, вероятно също на стълпник.

Срещу протезисната ниша, върху западната страна на пиластъра при олтарната преграда, е запазен образът на св. Даниил Стълпник.

На южната стена, от изток-запад, са запазени следните изображения:

в олтара виждаме неидентифициран дякон с къса брада в цял ръст, в бял стихар, с наръкавници и орар, обсипан с бисери.Той държи в едната си ръка дарохранителница с форма на кръстокуполен храм, а в другата кръст. По мое мнение, това е изображение на св. архидякон Роман Сладкопевец....

 Следва по С. Ангелов изображението на св. Силвестър папа Римски. Аз чета надписа до изображението като св.Амвросий, епископа на Милано

Духовникът е представен фронтално, в цял ръст, с епископско облекло, с тонзура, държащ затворено евангелие и благославящ.

В голямата ниша на южната стена в олтара е изобразен св. Кирил Александрийски, представен според утвърдената за него иконография. Светецът е представен обърнат на изток и държащ разгънат свитък, като образът му явно е продължение на сцената „Поклонение на жертвата“.

Над св. Кирил Александрийски са запазени фрагменти от допоясни образи на двама светци в епископско облекло, държащи евангелия, които обаче не могат да бъдат идентифицирани.В арката на нишата са поместени допоясните образи на мъченици с кръст в ръка. Името на първия не се чете добре, но е възможно единият да е св. Лаврентий дякон Римски (според С.Ангелов), изгорен на желязна решетка през 258 г. Другият е св. Вакх, загинал мъченически заедно със св. Сергий около 296 г. 

Патронът на църквата - св. Архангел Михаил, е изобразен в цял ръст във втората ниша. 

Вляво от него, в дебелината на нишата, е разположен образът на старозаветния военначалник Иисус Навин, чието изображение е рядко за храмовата живопис у нас. Той е представен в цял ръст, с корона, като с дясната ръка благославя, а в лявата държи сгънат свитък. Освен присъствието на този светец, интересно е още, че в горановската църква Иисус Навин е представен не като военначалник, а като владетел.

В арката на нишата са поместени образите на двама, също така неидентифицирани светци мъченици. Единият от тях вероятно е св. Викентий, а другият – св. Аверкий Йераполски.

На лицевата страна на третия пиластър е различимо изображението на светец в епископско облекло, благославящ със затворено евангелие в лявата ръка, като този образ най-вероятно принадлежи на св. Николай Мирликийски.В третата ниша живописта е запазена само от вътрешната страна на пиластрите, където са изобразени св. Теодосий Велики и пророк Ной с лодка в ръце. Над тях в арката се виждат двама мъченици – св. Мардарий и св. Орест.

В края на южната стена е изписан неустановен светец войн, според мен най-вероятно св. Димитър.

Върху западната стена, на обичайното си място над входа, е разположена сцената Успение Богородично. Запазена е само долната част на композицията. Различават се фигурите на Св. Богородица върху одъра, архангелът с меча и Йефоний, който се опитва да събори ложето, както и фрагменти от фигурите на трима апостоли.

Над вратата са поместени пет допоясни образа на светци в медальони, чиито имена не са съхранени.

От двете страни на вратата са изобразени св. Константин и св. Елена. Обикновено зографите ги представят заедно от двете страни на Честния кръст, но тук те са разделени, нещо уникално за балканските паметници, също заслужаващо внимание!

На северната стена, от запад на изток иконографската програма продължава с образите на отшелниците св. Онуфрий Велики и св. Макарий Египетски.

Следва неизвестен светец войн в цял ръст, някога заемащ цялата западна ниша на северната стена до входа, но сега изображението е изгубено.В арката над него са поместени допоясните изображения на св. Власий „Вукол“ и св. Никифор .

Образът на покровителя на животновъдите св. Власий „Вукол“ в Горановци е много интересен със своята рядка иконография. Той е представен с мъченически кръст в едната ръка, както всички светци в арките на нишите, но от дрехата му се подава животно, вероятно теле или вол.

Върху западната страна на втората ниша е изписан образът на светец в цял ръст, който досега не е идентифициран. Облечен е в пищно облекло – с дълга мантия и шапка от отворен тип, обсипани с бисери, а с двете си ръце държи жезъл. Надписът от двете страни на нимба не се чете.

Според С. Ангелов това е образът на св. Димитър, представен не като войн, както сме свикнали да го виждаме в стенописите от средните векове, а като висш сановник от Небесния двор на Христос, каквато иконография е вече често срещана в паметниците от XVI-XVII век.

Следващите изображения са на светите апостоли Петър и Павел, представени на лицевата и западната страна на втория пиластър, като първият държи свитък, а вторият е с евангелие в ръце.

Изображението във втората ниша е силно разрушено, но има запазен фрагмент от свитък с надпис, който дава основание да се предположи, че на това място е бил образът на св. Йоан Кръстител.

В арката на средната ниша са изобразени св. Христофор и св. Трифон.

Върху запазената част от зиданата олтарна преградата е представена св. Ана, майката на св. Богородица, изобразена в цял ръст, фронтално, като в дясната си ръка държи кръст, а с лявата е хванала керемиденочервения си мафорий. Може с пълно основание да се предположи, че в другия край на зидания иконостас е бил изобразен св. Йоаким.

В различни публикации, посветени на църквата „Св.Архангел Михаил” край Горановци, се дават различни датировки на живописта, като в общи линии се приема тя най-вероятно да е изпълнена на два пъти през първата половина на ХVІ в.

Храмът е отворен, до него има удобен асфалтов път и в съчетание с другите интересни места по този край, може да бъде вместен в някоя чудесна уикенд разходка за изкушени и неизкушени!

Литература:

1.Светозар Ангелов."Стенописите на църквата св.Архангел Михаил край с.Горановци, Кюстендилско (нови данни). Проблеми на изкуството, 2015/2. стр. 37-44. 

Скалните църкви на Струга

Района на Струга предлага няколко много интересни места, които остават встрани от туристическите маршрути, които познаваме от многобройните реклами,подканящи да посетим чудното наистина Охридско езеро.

Избираме за базов лагер някое хотелче в Охрид, и се отправяме към Струга ,другия град ,разположен на брега на езерото.

Първото място, което ще посетим се намира точно в скалите над пътя Охрид-Струга.Това е манастира, посветен на антиохийския епископ Св.Еразъм Охридски.

Манастирските сгради са нови, но интерес предизвиква старата пещерна църква където е изобразен и самия светец, който според житието му през III век е светителствал в Охрид или Лихнидос ,както се е казвал този град през античността.

Личат два слоя от стенописната украса в църквата ,като по-ранният е от XIII век ,но повечето от оцелелите до днес стенописи са от XVI век .Най интересна е фигурата на владетел, изобразен над Св Еразъм, в цялото си императорско великолепие...

В науката няма единно мнение кой е изобразеният ктитор на храма ,като теотиите за него са ,че е Михаил VIII Палеолог ,или пък неговият син Андроник II Палеолог...

Андроник II Палеолог е коронован за съимператор от баща си Михаил VIII Палеолог през 1272 година и управлява съвместно с него до 1282 г.

От 1295 до 1320 г. Андроник II Палеолог управлява заедно със сина си Михаил IX Палеолог ,а между 1321-1328 г. води междуособна война срещу внука си Андроник III Палеолог...

/Монета на съимператорите Андроник II и Михаил IX.Изт Wikipedia/

Известна е подарената от император Андроник II Палеолог на предстоятеля на Охридската архиепископия плащеница, за употреба при богослужението в църквата Св София.На нея е извезан надпис:

"Пастирю на българите, спомни си при жертвоприношенията за владетеля Андроник Палеолог"

/Източник на изображението -www.pravoslavieto.com/

В този ред на мисли не е невъзможно владетелят изобразен на стената на пещерната църква да е Андроник II Палеолог

Интересна е теорията  ,че фигурата принадлежи на епирския деспот Теодор Дука Комнин, коронован за император в Охрид от тогавашния архиепископ Димитър Хоматиан през 1224 година, като по този повод новия император дарява на архиепископа плащеницата с Богородица Оранта ,съхранявана в момента в НИМ София.

/Източник на изображението -www.pravoslavieto.com/

Между другото Г. Акрополит забелязва, че Теодор Комнин, когато станал император, понеже не бил добре запознат с вътрешната уредба на имперския двор, въвел у себе си българската, или по-скоро варварска уредба на двора /Acropolita, ib., pp. 33, ₁₄ — 34, ₁₂./

Известна е и иконата на Спасителя, подарена от Теодор Комнин на архиепископската църква"Св.София" със стихотворен молитвен надпис:
"О слово на Бога Отца, Ти, Който си приел плът от безмъжна дева по неизказан начин, приеми този дар на добрата съпружеска двойка Теодора Комнинодука и Дукена Мария Комнинородна, подай душевно спасение, което сега да видим предложено по достойнство във всичките литургии"

Съдейки по привързаността на Теодор Комнин към Охридската архиепископия не е изключено и изображението в скалната църква да принадлежи именно на този владетел,завършил безславно житейския си път след битката при Клокотница на 9 март 1230 г

И така ,напускаме манастира на Св. Еразъм Охридски и се отправяме към женския манастир "Успение Богородично" ,Калища ,на брега на Охридското езеро ,недалеч от Струга.



Манастира е известен със старата си скална църква ,датирана в XV век.Тя е разположена в естествена пещера и до нея се стига по дървена стълба, направена в по-ново време, и се влиза откъм източната страна ,близо до олтара на храма

 Тази скална манастирска църква е най-голямата от този тип по брега на Охридското езеро.Най-вероятно е възникнала като изпостница на някой от многобройните аскети ,а през XV век вече е била оформена и фрескоживописана ,добивайки днешния си облик.

Прави впечатление наличието на Св Алипий Стълпник, на източния стълб в олтара, като пример за строг аскетски живот ,на някогашното манастирско братство.

Най-интересната и уникална фреска обаче е композицията в люнета на северната стена ,изобразяваша Св.Кирил Философ и Св.Климент Охридски ,в поза на литургично чиннодействие ,обърнати един към друг

Тази фреска е единствената от подобен вид ,на която са изобразени двамата всеславянски просветители не само в Македония ,а в целия православен свят ,оцеляла до сега.

Фреските в олтара са от края на XVIII век и са дело на зографите Йоан и Ангел ,които са оставили имената си в протезисната ниша до изображението на Христос в гроба

В непосредствена близост от манастира ,скрита в скалите се намира още една скална църква ,посветена на Св.Атанасий и датирана в XIV век.

За изграждането и е послужила естествена скална ниша , чиято източна страна била иззидана ,за да се образува сегашната църквица ,която всъщност крие един от най-запазените ансамбли от средновековна живопис в Стружко.

И тук присъства образа на Св.Климент Охридски ,веднага до вратата ...

Следва регистъра с пустинножители ,лечители и светци-войни ,завършващ с Деисис.

Стенописите от XIV век се отличават с майсторство и вещина, които личат ,въпреки тяхното вече лошо състояние... 

През XVII век храма е преизографисван, за което свидетелстват образите на Св.Петка,Св.Марина,Св.Неделя и Св.Варвара ,изрисувани в правоъгълни рамки, и слоя в олтара.

През XIX век ,храма отново е преизографисван като консерваторите са оставили част от този слой ,на местата ,където първоначалните фрески са били невъзможни за експониране...квалитета на зографите е значително по-слаб

И така ,отправяме се към може би най-интересната от скалните църкви по Охридското езеро.Тя е посветена на Св.Архангел Михаил и се намира в скалите над с.Радожда.

 Радожда е най-югозападното селище на страната и е на 10 километра южно от Струга ,и на два километра от границата с Албания.
Селото се споменава за пръв път през 1342/45 година ,когато Стефан Душан го дарил като метох на Охридската църква Св.Богородица Перивлепта.

Впечатление правят стенописите на входа с образа на Архангел Михаил в цял ръст 

И образа на Предводителя на небесното войнство на кон ,нещо много рядко срещано ..
Очевидно образа е преизографисван, като консерваторите са експонирали и двата слоя ,а именно този от XIII век и този от XVII век ,от когато най-вероятно са и тези стенописи на входа

Храма е изографисван на два пъти ,като първия слой е от XIII век ,и това е един голям фрагмент ,изобразяващ "Чудото в Хони" ,на която се вижда и патрона на храма Св.Архангел Михаил.

Фреските от този слой се отличават с изключително майсторство и вещина на зографите !

Вторият слой на стенописна украса е от XIV и XV век 
Църквата е разделена на притвор и наос, разположен на по - ниско ниво и до който се стига по оформени в скалата стъпала.

От украсата в притвора най-добре са запазени стенописите в свода, посветени на Богородица

...и Страстите Христови:

На северната стена виждаме фрагментарно запазен отново образа на Св.Климент Охридски

       
В наоса ,фреските са в значително по-лошо състояние, но се различават образите на Христос Пантократор и на старозаветни пророци в своеобразния естествен купол на пещерата 

И така ,изоставяме бреговете на Охридското езеро и се отправяме към последната църква ,която ще посетим в Стружкия край а именно ,скалната църква по каньона на р.Сушица ,на около два км от с.Вишни ,посветена на Възнесение Христово.

Намира се високо в една стръмна скала ,до която води желязна стълба.

Естествения отвор на пещерата в която се намира е затворен с каменен зид ,в който се намира и входа към този монашески комплекс ,някога състоящ се от две нива ,в горното от които е била поместена и самата църква.

В импровизираната апсида на храма е изписана Богородица със сигнатура Спилеотиса /Пещерна/

В днешно време стенописите са в недобър вид ,за което е изиграла своята роля и влагата ,предизвикваща ерозия във вътрешността на пещерата.

По типологичните особености на стенописите ,оцелели в храма ,можем да датираме изписването към времето на XIV - XV век.

С това нашата разходка из средновековните паметници на Струга и региона приключва .. със сигурност има неща които сме пропуснали ,но се надявам да сме събудили любопитството в читателите и на път за Охрид и Струга с екскурзия или не ,може да посетите някой от тези интересни места !

Библиография:

1.Гоце Ангеличин Жура."Пештерните цркви во Охридско-Преспанскиот регоин.(Р.Македониja,Р.Албаниja,Р.Грциjа),Ирис,Струга,2004