Кюстендил е един много интересен град ,с изключително културно наследство ,но за жалост стои някак встрани от интереса на пътуващите любопитни и жадни за нови впечатления люде ... А иначе като се започне от паметниците от римската епоха ,баните ,използвани през цялата история на града ,та до ден днешен ,крепостта на античната Пауталия ,и средновековния град Велбъжд на хълма "Хисарлъка" , късносредновековната "Пиргова" кула в центъра ,мине се през двете уникални османски джамии ,едни от най-ранните ,и най-добре запазени /засега/ по нашите земи и се стигне до може би най-интересния паметник в контекста на средните векове ,заедно със средновековната крепост ,а именно старата митрополитска църква "Св.Георги" ...виждаме ,че има за какво да отидем ,видим и да си поговорим ...
Църквата "Св.Георги" в кв.Колуша ,в Кюстендил ,е един от най-старите и интересни паметници ,на средновековното изкуство по-нашите земи.Тя е от т.н. "столичен" тип кръстокуполни храмове ,с трикорабен ,триапсиден план ,и осемстенен барабан ,на който лежи купола ,носен от четири масивни стълба.
Сградата е строена оттухли ,върху каменни основи.Архитектурните особености ,както и проведените разкопки ,определят датировката на паметника към X-XI век. /2/
При първото реставраторско проучване ,направено от Пламен Петров ,е установено ,че под "възрожденските" стенописи ,са запазени средновековни пластове ,според проучвателя от XII-XIII и XIV век. /2/
След цялостното разкриване на средновековните стенописи става ясно ,че в църквата съществуват четири слоя живопис.
Първият слой е датиран заедно с изграждането на храма ,през X-XI век ,но от него са оцелели незначителни фрагменти и части от мазилка.
Основният слой от запазените стенописи е от втория етап на изписване ,а именно края на XI- началото на XII век.
Изключителния им квалитет ,дава основание ,да се предполага ,че изпълнението им е дело на Солунски зографи ,или майстори от Охридско ателие./1/
Към третия периодпринадлежат образите на Св.Сава
и на Св.Йоан Предтеча
и няколко фрагмента от сцени ,вероятно "Рождество"
и "Сретение" ,на южната стена.При тези два образа оттретия етап ,надписите са изпълнени на български език ,докато надписите ,съпътстващи изобрженията от втория стенописен слой са на гръцки език , с изключение на един допоясен образ на Йоан Предтеча ,който е с придружаващ надпис ,също на български и застъпва слоя отXII век ,но и е застъпено от мазилката на Св.Йоан Кръстител от XVI-то столетие...
Вероятно то е остатък от пласт от XIV век мно засега е рано да се изкаже окончателно становище по него.
Според изследователката на църквата Лиляна Мавродинова ,изображенията на Св.Сава и на Св.Йоан Кръстител са от стенописния пласт покриващ храма в поствизантийския период ,и ги датира в XVI век.
Последното изписване на храма е от 1878-1882 год. и е без никакви художествени достойнства.
За сравнение ,свалените стенописи ,са експонирани в реставриратана сграда на тогавашната Велбъждка митрополия ,и могат да се видят...Аз съм много премерен в изказа си А.Грабар например ,се изразява за нея доста по-крайно ... нарича я "грозна" /1/...това е закачка ,към феновете на Самоковската школа ,чиито представители Иван Доспевски и Михаил Белстойнев ,са работили в църквата ,при последното и изписване... (1)
Олтарната част на храма е с уникална иконография.Представени са църковни дякони в процесия на Поклоненние на Христовата Жертва.
Богата е галерията на светците лечители .
Представени са образите на Св.Ермолай
,Св.Пантелеймон ,Св.Дамян
и Св.Козма /вероятно/.
Централните стълбове на храма са заети от свети войни ,от които само Св.Мина може да бъде достоверно идентифициран ,по медалиона с образа на Христос на дрехата му.
Интересното в галерията от военни светци са императорските им одежди...
Западната част на храма е заета от образите на жени-светици.
Наличието им на това място се обяснява с това ,че в западната част на църквата е било обособено т.н."женско отделение" ...
Най-добре е запазен образа на Св.Никола.Който вероятно е бил и първия патрон на храма .
Сега да видим епохата на възникването на този храм и кои може да са ктиторите ... Според годините на втория стенописен слой ,чиято датировка е края на XI - началото на XII век ,според данните ,това е времето на император Алексий I Комнин.
/Номизма на император Алекси I Комнин ,изт.Wikipedia/
А те се намират във т.н. "Виргинска грамота" на българския цар Константин-Асен Тих ,описваща и потвърждаваща даренията към манастира "Св.Георги - Горга" /скоропомощник/ или още "Св.Георги Бързи" ,на Виргинино бърдо ,край Скопие.
Доколкото има съмнения ,относно достоверността на документа ,следва да се отбележи ,че изследователите са единодушни ,че грамотата е създадена през XIII век ,отделно от това ,тази убеденост се подкрепя и от по-късната грамота на сръбския крал Стефан Урош Милутин , дадена на същия манастир през 1299-1300 год. ,където царКонстантин Тих е споменат сред дарителите на манастира ,като са добавяни и по-късни след него владетели и дарения на самия Св.Крал Стефан Милутин.На места Милутиновата грамота повтаря изцяло пасажи от Виргинската ,като в нея са запазени места ,повредени от времето ,сред които намираме и сведението ,че в средновековния Велбъжд ,в Колуша е имало метох на Виргинския манастир ,посветен на Св.Никола...."...вь Велбоужди вь Колоуши"...във Виргинската грамота името на Колуша е повредено и се чете само "Ко...ши" ...
Общото е ,че и в двете грамоти ,като пръв ктитор на Виргинския манастир е посочен "свети Роман" ,веднага след него цар Диоген ,като пояснение на фамилията на владетеля с името Роман.Следват други ромейски ,сръбски и български владетели.
...”Така също и моето царство, като подражава на онези благоверни и свети царе, които бяха преди мене, да излива върху тях нескъдни дарове и да ги обогатява; когато слезе царството ми в Долната земя, намери царството ми манастира на великомъченика Христов Георги Бързи, създаден от светия цар Роман на Виргино бърдо срещу град Скопие над Серава и поради нападение на другоплеменници агаряни загубил всички свои правила и свои метоси, паднал до основи и от свтия цар кир Алексий отново изграден, издигнат и прославен, и обдарен, и подкрепен от мнозина правоверни царе.
Варлаам, архимандрит на този честен храм, изнесе пред царството ми правилата и хрисовулите на светите и правоверни царе, които са били преди мене, и на кралете: на светия Роман, на цар Диоген, на свети цар Петър, на цар кир Никифор и на останалите — на светия цар кир Алексий, на цар Калоян, на цар кир Мануил, на цар кир Теодор, на цар кир Исак, на свети Симеон Неманя — дядо на царството ми, на цар Ватаций, на цар Калиман. Царството ми, като [ги] прие благосклонно и [ги] прочете, нито [ги] промених, нито [ги] наруших, но [ги] поправих и утвърдих още по-здраво, отколкото всички гореказани царе и крале”...
/Златен хистаменон на император Роман IV Диоген.Вдясно.Изт.Wikipedia/
Роман IV Диоген е син на император Константин Диоген и произхожда от видно семейство от Кападокия. Константин Диоген от 1024год. е бил управител на Срем /Сирмиум/ ,а от 1028 до 1030 е дук на Солун. Самият Роман Диоген преди да стане император е женен за Анна , дъщеря на принц Алусиан и внучка на българския цар Йоан Владислав , от която Роман има поне един син - Константин Диоген, починал преди 1068 г.,като успява да направи добра военна кариера и при император Константин X Дука вече е стратег на Средец ,следователно добре е познавал тези земи ,което личи и от житието на Св.Прохор Пшински....
...”Веднажъ, когато Диогенъ отишелъ на ловъ въ планина Козякъ, дето се спасявалъ светецътъ въ една пещера, той, гонейки една сърна, се доближилъ до пещерата и, като видѣлъ стареца, се уплашилъ и търтилъ да бѣга. Но св. Прохоръ го повикалъ по име и му казалъ да се върне при него, защото и той е човѣкъ. Изплашенъ, Диогенъ, като чулъ, че старецътъ знае името му, въ голѣмъ страхъ дошелъ при стареца и поискалъ благословение отъ него. Св. Прохоръ го благословилъ и му рекълъ: „Диогене, речено е да отидешъ въ Цариградъ и ще бѫдешъ царь, но, когато възлѣзешъ на престола, спомни си за мене стареца поради предсказания даръ”. Диогенъ си отишелъ, очуденъ отъ думитѣ на стареца, но го забравилъ. Тогава светецътъ му се явилъ и му казалъ: „да отидешъ въ Цариградъ и ще станешъ царь и мене недей забравя”. И наистина, Диогенъ отишелъ въ столицата, гдето патриархътъ повнушение отъ св. Прохора настоялъ, щото Диогенъ да бѫде избранъ за царь. Но, когато станалъ царь, Диогенъ пакъ забравилъ светия старецъ. Между това последниятъ се поминалъ въ пещерата си, и тѣлото му останало неразложено. Тогава св. Прохоръ се явилъ на сънь Диогену и му напомнилъ, че пакъ го забравилъ. Следъ това царьтъ съ патриарха и голѣма свита отишелъ на мѣстото, гдето Диогенъ го бѣ видѣлъ първомъ презъ време на лова, но тамъ го не намѣрилъ. Царьтъ, като не знаелъ, где да го търси, мислѣлъ вече да се върне въ Цариградъ, но светецътъ пакъ му се явилъ на сънь и му казалъ, да го потърси по-навѫтре въ пустинята. Диогенъ заедно съ слугитѣ си бързо отишелъ и по указанието на единъ бѣлъ орелъ намѣрилъ пещерата, гдето лежело тѣлото на светеца. Царьтъ влѣзълъ въ пещерата и открилъ тамъ нетленнитѣ му останки и заедно съ патриарха сами ги занесли при р. Пчиня. Тамъ Диогенъ издигналъ църква въ името на светеца, въ която били настанени мощитѣ, положени въ новъукрасенъ съ злато ковчегъ, и въ скоро време изникналъ тамъ хубавъ мънастирь, който и до днесъ сѫществува”...
Вторият благодетел на манастира ,възстановил обителта с нейните права и метоси и според двете грамоти е Св.Цар Алекси ,или император Алекси I Комнин...” поради нападение на другоплеменници агаряни загубил всички свои правила и свои метоси, паднал до основи и от свтия цар кир Алексий отново изграден, издигнат и прославен, и обдарен”...
/ИмператорАлекси I Комнин ,миниатюра ,изт.Wikipedia/
Под другоплеменници агаряни се има предвид нашествията на печенегите,които тогава все още даровития само военачалник Алекси Комнин отблъснал.
Това станало вероятно след като през 1079 год ,когато ...” великиятъ доместникъ Алексий Комнинъ пристигналъ въ Цариградъ, гдето билъ награденъ отъ Вотаниата съ титла, „севастъ” и съ много други награди, той излѣзълъ презъ пролѣтьта на 1079 год. да обиколи повѣрената на неговата власть область въ качеството си на „пълномощенъ стратегъ” на запада. Алексий пристигналъ въ Одринъ, гдето следъ нѣколко дена получилъ известие, че скитскиятъ народъ се въорѫжавалъ, „за да разграби българскитѣ предѣли”т. е. западнитѣ български земи, които до тогава печенѣзитѣ все още щадили. Затова Алексий Комнинъ веднага събралъ всичката войска, която се намирала подъ командата на мѣстнитѣ воеводи и архонти, и потеглилъ на западъ. Когато пристигналъ въ Пловдивъ и му било съобщено, че печенѣзитѣ опустошавали селищата междуНишъ и Скопие, той набързо тръгналъ противъ тѣхъ. Обаче, когато Алексий вече миналъ Срѣдецъ, печенѣзитѣ, като се научили, “че той насочилъ птя си право противъ тѣхъ, оставили плячката си и набързо отишли въ своитѣ живѣлища. Следъ като ги прогонилъ по тоя начинъ оттамъ, Алексий отново се върналъ въ Пловдивъ, гдето, както изглежда, не било съвсемъ спокойно, защото само, следъ като наредилъ добре работитѣ въ страната и градоветѣ ѝ въ кѫсо време, дошелъ въ Цариградъ”...
/Алекси I Комнин,миниатюра ,изт.Wikipedia/
По традиция в църквите от периода ,на североизточния подкуполен стълб при олтара е изобразяван светеца – патрон на църквата /както това е и в храма „Св.Димитър” в Паталеница/.Следователно църквата в колуша е била посветена на Св.Никола Мирликийски ,както се потвърждава и в грамотите.
Откриването на златен варак върху евангелието ,което светеца държи в ръката си е косвено доказателство ,за особеното старание ,при изографисването на тази фигура ,а ктиторството на императорите от ранга на Роман IV Диоген и Алекси I Комнин ,обяснява качеството на стенописите и високото майсторство на строителите и зографите.Днешното име на храма „Св.Георги” ,е отглас от спомена за манастира майка „Св.Георги-Горга” край Скопие.
При проучванията на храма ,археолозите не са открили следи от по-стари сгради ,значи построяването на метоха кореспондира с началото от царуването на Роман IV Диоген ,а вероятно оттогава е и първия стенописен слой,а император Алекси I Комнин ,възстановява само стенописите ,пострадали от печенежкото нахлуване по време ,когато се е установил в Солун през септември 1105 год ,до декември 1106 год и отново през ноември 1107 год.Някъде през тези години той обиколил Струмица ,както и други селища по поречието на Вардар ,и обдарил много храмове ,като най – вероятно тогава ще да се е погрижил и за възстановяването на стенописите на църквата на метоха в Колуша./1/
Библиография:
1.Лиляна Мавродинова,”Още за средновековната църква в Колуша-Кюстендил /Ктитори,светец – покровител и дата на сградата и на първите два стенописни слоя”,ИИМ Кюстендил ,2006 г. ,т.XIV ,стр11-15.
2.Аблена Мазакова ,”Проучване ,реставрация и експониране на средновековните стенописи в църква „Св.Георги” - Колуша ,Кюстендил , ИИМ Кюстендил ,2006 г. ,т.XIV
3 Васил Златарски, История на българската държава презъ средните векове. Томъ. II. България под византийско владичество (1018—1187).
4.Виргинската грамота на цар Константин Тих
