Скалния скит с гробница "Св. Георги" ,край Провадия

Района на Провадия ,през средните векове е бил важен митрополитски и градски център ,добре укрепен ,и доста богат на скални обители, келии, гробници и други християнски светини ,които вече са отдавна изоставени ,и поради липсата на всякаква информация ,слабо популярни и сред любителите на този вид прекарване на свободното време ... Едно такова място е скалната гробищна църква "Св Георги".

Намира се на около 7км североизточно от гр. Провадия в сух дол наречен „Таш Кайнарджа”. / Описание по: К. Шкорпил. Памятники в окрестностях Аббоской равнины. – ИРАИК, Х, 1905, с. 1423-424; А. Маргос. Цит. съч.,с. 116; План по К. Шкорпил. Памятники…, табл. LХХХVІІ 2./

До там може да се стигне през с. Петров Дол или през с. Староселец ,като местните ще ви упътят за посоката ,но въпреки това на нашата група ни се наложи да впрегнем всички сили и целия си талант за ориентиране ,докато я намерим ...

В момента от цялата келия е оцеляла само гробницата по чиито стени се забелязват две ниши ,а на пода две гробни камери ,изсечени в скалата...

Комплексът се е състоял от дървена църквица – параклис в подножието на скален масив и килия - костница, изсечена на 7 м височина. За източна стена на църквата е служила скалата, където е оформена абсидата. Над нея чрез два улея и гнезда е била закотвена двускатната дървена конструкция на покрива. Подходът към килията е от площадка широка 1,80 м и дълга 4,50 м.Входът е на 1 м над нивото на площадката и представлява правоъгълна рамка, аркирана в горния край с размери: ширина – 0,70 м, височина – 0,85 м и дълбочина – 0,30 м. Килията има неправилен трапецовиден план с размери: дълбочина – 2,25 м, ширина при входа – 2,65 м, ширина в дъното – 1,50 м, височина – 1,30 м. Върху източната стена са оформени две ниши. Дясната е аркирана в горния край и е с размери: височина – 0,60 м, ширина – 0,59 м, дълбочина – 0,12 м. Съседната ниша е правоъгълна с размери : ширина – 0,60 м, височина – 0,15 м, дълбочина – 0,15 м. В пода край южната стена е изсечен гроб с трапецовиден план и кръгло уширение в западния край, където е местото на главата на покойника. Размери: дължина – 1,80 м, ширина – 0,50-0,25 м, дълбочина – 0,30 м. При отвора е оформен жлеб за поставяне на дървен капак. По средата на помещението е изсечена вдлъбнатина с неправилна форма и размери: дължина – 1,20 м, ширина – 0,80 м, дълбочина – 0,20 м. Над площадката, вляво от входа към килията е оформено аркирано правоъгълно поле с раз-мери: ширина – 0,90 м, височина – 1,00 м. На средногръцки език е изписано Манастир Свети Георги.

До оцелялата към момента гробница ,по цялата скала личат гнезда ,за дървени греди от някогашната конструкция на скита
Достъпа до гробницата е бил по издълбани каменни стъпала ,но сега са направили дървена стълба ...


Името на тази църква-гробница идва от надписа на гръцки език ,в който е упоменато името на Св Георги ...


Надписът е късен най-вероятно от XVIII-XIX век ,и показвва ,че мястото е използвано ,за духовните нужди на околното християнско население до съвсем скоро.

Манастирът Св. Георги до с. Петров дол (план по К. Шкорпил и Г. Атанасов)

Комплексът, включващ само църква и килия с гробна камера на пръв поглед свидетелства за отшелническо покоище. Полуразрушеният храм и пропаданията на скалата в южна посока предполагат и други килии. Очевидно става въпрос за малък скит, чийто основател е оформил пустинническа килия и изсякал в пода и собствения си гроб.Освен това и датировката съвпада с практиката още приживе отшелниците да приготвят вечното си покоище. Впрочем подобни гробни камери са регистрирани още в килиите на монаси от ранното средновеконвие в Кападокия, Мурфатлар, добруджанските сухоречия Канагьол, Суха река, Крепча и др.../ L. Rodley. Cave Monasteries of Byzantine Cappadocia. Cambridge, 1985., p. 88; I.Barnea, V. Bilcurescu. Santierul archeologic Basarabi. – MCA, V, 1959, p. 551, 558, fig. 8; I.Barnea. Сhristian Art in Romania, 2. Bucureast, 1981, p. 86; К. Шкорпил. Опис на старините по течението на река Русенски Лом. София, 1914, с. 102-104, фиг. 81; К. Константинов. Два старобългарски надписа от скалния манастир прис.Крепча,Търговищки окръг. – Археология, XIX, 3, 1977, с. 21-23; Г. Атанасов. Християнският Дуросторум-Дръстър…., с. 197./

Трудно е да се разгадае смисълът на този обичай, но той най-малкото свидетелства за пренебрежение към тленността и смъртта, както и за нетърпеливо очакване за отделяне на духа от тялото и явяване пред Всевишния. Позната е духовната практика, около килията на известен подвижник да се събират последователи, които по-късно изграждат църква или формират малък манастир ,който прераства и в голямо духовно средище ,например Рилския манастир или скалната обител ,край с.Иваново - Русенско.

В близост до Св Георги е по-големият скален манастир в местността "Градище" ,но той за съжаление е недостъпен без специална алпийска екипировка и умения ... Голяма е вероятността нашата малка църква-гробница да е принадлежала и обслужвала именно този по-големия и вероятно киновиален манастир ,където е локализирано и средновековно селище

ЛИТЕРАТУРА

1.Валентина Кирова, Пламен Михайлов ,"Скалните манастири от Провадийско" ,2008 ,стр.20.21 2.А. Маргос. „Средновековни скални манастири по Провадийското дефиле” – ИНМВ, 17/32/, 1981
2.Георги Атанасов,ДОБРУДЖАНСКОТО ДЕСПОТСТВО КЪМ ПОЛИТИЧЕСКАТА, ЦЪРКОВНАТА,СТОПАНСКАТА И КУЛТУРНАТА ИСТОРИЯ НА ДОБРУДЖА ПРЕЗ ХІV ВЕК, Приложение III. Християнските паметници в центровете на Добруджанското деспотство през ХIV в.II Манастири ,Стр. 339 – 340, Велико Търново, 2009 Издателство “Фабер”, 2009

Църквата Св Георги във Велико Търново

Църквата “Св. Георги” е разположена в източното подножие на крепостта Трапезица ,в т.н. Асенова Махала, близо до храма Св Димитър ,на улицата която води към нея ,но понеже не се вижда ,и най-често хората я пропускат.

Пътя за Арбанаси и Горна Оряховица минава точно над църквата ,която отдалеч изглежда все едно е забита в него :)

Пропускат я и поради още една необяснима причина ... това е една от най-незадоволително изследвани късносредновековни паметници изобщо по нашите земи ,и никой не я знае ... и никой не е чувал за нея ...

Верно ,че присъства във всички сайтове за културно наследство във Търново ,но няма като че ли стремеж да се популяризира или да се въведе в туристическо и научно обръщение...Което е жалко ,защото се намира точно преди прочутата Св Димитър ,но за мен е по-интересна от нея ,главно защото Св Димитър е почти пълна реставрация ,а нашият Св Георти представлява ансамбъл с фрески ,които макар и по-късни от фрагментите във Св Димитър ,са наистина едни от най-добрите за периода ,наравно със тези в близкото Арбанаси ...

И така ,храма посветен на Св Георги Победоносец представлява масивно изградена каменна постройка с размери 10,40 х 5,12 м.

По план черквата е еднокорабна, едноапсидна с притвор от запад и полуцилиндричен свод. Във вида достигнал до наши дни, храмът е изграден в началото на XVII в.

Информация за това се съдържа в ктиторски надпис разположен над входната врата към притвора. Той гласи:

...“Този божествен и пречист храм на светия преславен Великомъченик Георги Победоносец беше издигнат и украсен чрез общото дело и усърдната работа и различните жертви на знатния господин Параскев и Ирина, по времето на архиепископа Гавраил през годината 7124 (1616 г.) Беше започнат на 15 март и завършен на 20 май”...

Важно е да се отбележи, че храмът от 1616 г. издигнат върху основите на църква, която най-вероятно е функционира през столичния период на Търновград.

За по-стар градеж говори значителна част от каменната зидария на църквата, а дебелият зид между прeддверието и останалите помещения доказва първоначалното съществуване на купол, който не е възстановен при преустройството и.

Галерията светци – войни е интересна ,поради факта ,че те са изобразени с въоръжение ...

В притвора на храма е илюстрирана темата “Страшния съд”..

Църквата на Св Георги Победоносец в Кападокия

Църквата е издигната на родното място на Св Георги Победоносец в Кападокия, Турция ....поне така се предполага всъщност ,защото май никога и никъде не е публикувана с изключение на два-три реда в пътеводителя на Джон Фрийли /на английски/ и никой нищо не знае за нея ,а е от фундаментално значение за целия православен свят ...

Селото Ортакьой прилича на всички останали села и градчета в Кападокия ... изоставени стари каменни къщи ... стара гръцка църква ,превърната в джамия ,и тук там някоя по- обитаема къщура... определено не тънат в лукс комшиите на тази интересна руина ...

А иначе както личи по терена, храма явно е бил част от голям комплекс , най вероятно манастирски ...

ако заразсъждаваме логично, ако не е толкова важно мястото ,за какъв чеп им е на тогавашните обитатели на тези земи да издигат такъв грандиозен храм .. от камък , с украси и фрески ,които както ше видим явно са дело на някое от майсторските ателиета за 10 – ти век ... ми толкова като им е изтрябвала църква, ей я скалата там малко по-нагоре ... отивай и дълбай ... както навсякъде из Кападокия ... хем по-лесно , хем по-евтино.

Църквата е много интересно като архитектура ... триконхална с една апсида ... има формата на детелина ... явно е доста по-ранна от 10 - ти век но не се наемам да я датирам категорично ... но че е по-ранна е факт ,който и специалистите няма да отрекат ...

Но явно събитието в чест на което е издигната тази църква, наистина е било важно и значително за християнството ,какъвто безсъмнено е и Св Георги Кападокийски Победоносец ... защитникът на православното войнство ... светец покровител на православните армии и на една сюрия градове ...

Та затова са викали сериозни майстори каменоделци, архитекти и куп народ ,който явно си е разбирал от работата ,за да издигне този храм ,оцелял през вековете до днес ... По- късно са извикали и голямо зографско ателие да изпише църквата с великолепна монументална живопис ... истински шедьоври ...

За съжаление фреските са сериозно пострадали от времето ... когато вали се виждало как се стичат ... в първия момент като влезеш през входа и не може да видиш нищо ...

малко вече като ти посвикнат очите и по стените почват да изплуват запазени образи ,сцени и детайли и като че ли руините оживяват ...

накъдето и да се обърнеш ,започват да изникват, и да те гледат от стените и сводовете избелелите образи и избодените очи на светците ...

Стеенописите в храма са от 10 век ... Джон Фрийли пише че има и слой от 12 век но моето неопитно око не може да ги различи, в състоянието в което са ...

Но да не бъда голословен ... айде приятно гледане ...

То всъщност вътре навсякъде са изпопадали камъни и има сигурно половин метър пръст и прах ...много прах ... още като стъпиш и се вдига облак пушилка ,та ако сменяте обективи, правете го навън :)))