Непроходимите гори на Котленския балкан крият едно истинско съкровище ...
Кипиловското кале е същинско чудо ,оцеляло до днес незнайно как , преживяло нашествията на всевъзможни племена ,гальовно наричани от хронистите "варвари" ,та после и братята кротки славяни ,помитащи всчко пред себе си, българите ,та до края на 14-ти век когато последните завоеватели ,османските турци слагат край на живота в крепостта ...
Крепостта край с. Кипилово е издигната вероятно през VI век ,по време на император Юстиниан I Велики /527-565год/.
Рожденното име на този император е Флавиус Петрос Сабатиус а името Юстиниан получава след осиновяването му от чичо си Флавиус Юстинус ,или по- познат като император Юстин I ...
Построена на висок връх, сега обрасъл с гъста растителност,крепостта има площ от около 8 декара.
Градежът е от типа opus mixtum – каменен на хоросанова спойка с редуващи се тухлени пояси – устойчив на стенобойни машини и при слягане на терена.
Добре е запазен западния крепостен зид с ширина 2 – 3 м, височина до 6 м.
Откриват се основи на 5 кули ,външни и вътрешни,като най – важната - привратна, сега е със запазена височина около 6 м.
Портата е била двукрила.
Над портата,която е интересно разположена под ъгъл спрямо вътрешната порта и пътя ,е стърчала масивна двуетажна надвратна кула.Изцяло запазена е тухлената арка на вътрешната ,също двукрила порта ,с височина 4 м ,и ширина 4,20 м.
Изобщо решението на входното пространство на Кипиловската крепост е много интересно и каточе ли няма аналог в крепостното строителство по нашите земи ,или поне такъв ,за който аз да знам :)
Схемата е по книгата на Димитър Овчаров
С такова устройство на двете врати ,които не са на една ос ,а под ъгъл ,се е целяло противника да се затрудни максимално ,като за да се добере до първата порта ,първо е трябвало да преодолее фланкиращата я триъгълна кула ,а после в много тясното пространство за маневриране, докато се опитва да кърти портата ,от кулата го заливат с всевъзможни гадости и дъжд от стрели ,камъни,дървета и копия ... гадост ...
Ако пък вземе та влезе ,се озовава в тясното пространство между първата и втората порти ,където е принуден на всичкото отгоре да променя движението ,под непрестанния обстрел на защитниците ,което меко казано още повече го е затруднявало ...
Въобще устройството на Входното пространство на Кипиловската крепост е пример за майсторско използване на преимуществата на терена и съчетаването им с фортификационните елементи ...
Десетте потерни /малки входове в крепостната стена/ са доказателство за активна дейност в крепостта....
хора са влизали и излизали от вси страни ... и въобще живот е кипял ... Сега оцелели са само две от потерните
,ама все е нещо ... другаде и толкова няма ...
Потерните с ширина от 0.95 до 2.00 метра са поставени така изкусно ,че защитниците са можели по всяко време да нанесат изненадващ удар върху противника по която и да е точка от крепостта.
Потерните в много от случаите ,на опасност или критични за защитата моменти са били зазиждани.
Южният сектор на крепостта е отбраняван от голяма квадратна вътрешна кула.
На този участък личат три потерни ,две от юг една до друга и една от запад фланкирана от кулата.
Източната стена е пропаднала и сега може да се проследи само трасето и донякъде... другото гората си го е отнесла :(
В крепостта е интересно ,че има само едно помещение ,в североизточния сектор ...
То е било с три врати ,две от които водят до стълбите за бойната пътека
и до едната от потерните ...
,и вероятно също на два етажа.Хипотезите са ,че ще да е било казармено помещение ... нямам с какво да опонирам :)
Много е обрасло...направо транс ...
Видях и едно водохранилище изсечено в южния скалист скат, разправят било с дълбочина 11м и побирало около 60 кубически метра вода...
Не ми е известно нищо за живота в крепостта ,нито съм имал достъп до литература ,касаеща проучванията на укреплението ... Не е известна и никаква историческа личност ,свързана по някакъв начин със събития ,разиграли се тук през вековете ,не знаем и името на този обрасъл и забравен страж...
Достъпът до крепостта е ... странен ... общо взето е кой както свари ... аз съм бил 3 пъти и трите пъти отивам и се връщам през драки ,къпинаци и шубраци ,които ми раздират краката до кръв ...
Пътя е черен, а после става още по - черен ... Започва след селото ,вляво по посока Елена ... Първо е асфалт ,но после става ... мармалад ... Ако има джипка си е друго ... На едно дърво има миниатюрна табела ,сочеща посоката /отваряйте си очите ,щото мое да я пропуснете/
,но тръгвайки по "пътеката" установяваш ,че придвижването е невъзможно поради гъстите тръни и търсиш пролука ... последния път навръщане се изгубихме и се отклонихме с около час под пороен дъжд ... хем бях ходил два пъти :)
Странна работа ... в нормалните цивилизовани страни ,достъпът до това бижу ще е по маркиран и удобен път, крепостта ще е проучена ,реставрирана и експонирана ,ще има работни места ,ще се продава литература ,сувенири и други дреболии ... хотелче ... кебапчета в селото ...
Май много искам ...
Препоръчвам книгата на Димитър Овчаров "Византийски и български крепости V-X век"
