Църквата "Света София" във Визе

Град Визе, или средновековната Виза, е на средата между Къркларели и споменатата вече в предния пост Мидия.
Някога под името Бизия, или Бизас, бил столица на независимото Одриско тракийско царство, но постепенно през средните векове се превърнал в далечна ромейска провинция.
Оцелелите крепостни съоръжения се намират на стръмен хълм в живописна борова гора и са изградени в днешния им вид през епохата на Комнините или Ласкаридите, но през античния период тук също е имало укрепление.

През 656 год. в тази крепост е бил заточен Св. Максим Изповедник, който посмял да се опълчи на императора.

Можете да прегледате за него тук

Около десет години по-късно пък, тук в тръстиките и скалите покрай реката, на стръмната урва се криел избягалият от Константинопол славянски вожд Превънд. Не че е успял да се крие дълго, бил заловен и екзекутиран по някакво скалъпено обвинение, но смъртта му предизвикала двегодишна славянска обсада на Солун....

Добре е запазена една от портите към цитаделата.

Най-важния паметник във Виза е църквата "Св.София",превърната след османското завоевание на тези земи в джамията "Сюлейман паша джами".

Съвременната църква е започната през VIII-IX век и добила сегашния си облик през XIII-XIV век, което ясно се вижда на южната фасада на храма.
По план църквата е много интересна. Представлява кръстокуполен храм, макар да е планирана като издължена базилика, а впечатляващия купол е крепен от четири кръстообразно разположени цилиндрични свода, както в някой ранновизантийски църкви, например "Св.Ирина" в самия Константинопол.

На южната стена на наоса има запазена гробна камера без запазен надпис, но точно се знае кой е бил погребан там.

С тази църква е свързана може би най-човешката от всички житийни истории: тук е погребана Св. Мария Нова, упокоила се на 16 февруари 902 год.

Тя не е извършвала аскетични подвизи, нито духовни, не е давала обет за безбрачие, имала семейство и имала деца.
На съпругът на Мария, местният най-вероятно турмарх Никифор, който преди да дойде с жена си във Виза, се отличил във войната с българите през 894-896 год., му било подшушнато от девера и зълва му, че тя има връзка със слугата му Димитър, на което той повярвал, но обвинената Мария му заявила, че ако не били задълженията и на съпруга, не с Димитър, ами даже и с него нямало да спи, камо ли с някой друг.
Никофор побеснял, започнал скандал при който той я налагал с камшика, а пристигналите слуги едва ги разтървали, но Мария при опита си да избяга се спънала на прага, ударила си главата и умряла....

За всеобщо удивление, и силно недоволство на духовенството, изведнъж край гроба на Мария започнали да се случват чудеса.
Първо един обладан от зли духове и бесове, махнал капака на гроба, вдигнал и дясната ръка и си допрял до нея устните, което предизвикало повръщане на кръв, но пък с кръвта си отишъл и злия дух...
Местния архиепископ Евтимий, когото повикали, видял че лицето на светицата е цялото в кръв и решил, че това е кръвта на обладания, но след като се опитал да я изтрие, установил, че кръвта тече от носа на Мария, което отприщило вълна от поклонения, придружено от умопомрачителни сцени на обладани от бесове хора, тълпящи се край гроба на святата, и още по време на литургията, нетърпеливи, крещейки несвързани думи, отворили ковчега. Един си пъхнал в устата си ръката и, друг-крака, трети дърпал дрехите в които била погребана. Една жена дръпнала бонето от главата и и от него потекла кръв...Докато гледате интериора на храма можете да си попредставите това-онова...на мен малко ми е бедно въобръжението :)

По-късно Св. Мария била препогребана в отделен параклис, сега неизвестен, където продължавала да лекува с кръвоповръщане обладани, но това не и попречило да се въздаде възмездие и да се разправи със съпруга си Никифор, (който всъщност загинал при обсадата на Виза от българските войски) , зет си, зълва си и с набедения Димитър...Така че може да се смята за закрилница на жените, пострадали от домашно насилие

Интересно е също, че през 919-924 год, когато българите владели Виза, знаейки за светицата, и минавайки вече за християни, тя въпреки това не им позволила да я видят. Самият цар Симеон веднъж се опитал да отстрани капака на гроба и, но изведнъж срещу него лумнал пламък !

Имало и други случки, не по-малко ефектни:
Веднъж български войници, които били на караул си говорели за чудесата на Мария, и единия от тях се съмнявал: "Ако тя наистина е светица, би спасила от нас града, в който е погребана", но още преди да се доизкаже го обладал бяс"
А когато ромеите си върнали Виза, по време на литургията, светицата от радост тресяла отвътре саркофага.

Тези и други истории можете да прочетете в ГИБИ, томV, 1964 год, стр. 69-74

Литература:
1. Сергей Иванов."В поисках Константинополя. Путеводитель по византийскому Стамбулу и окрестностям".Изд. "Вокруг Света". 2011.

Крепостта Фанарион в Тесалия

Района на град Трикала, в гръцка Тесалия, е много богат на паметници от древността. Достатъчно е да споменем Метеора и да разберем, че човек може да идва тук десетки пъти, и пак ще си отиде с чувството, че има нещо, което е пропуснал, което не е видял, и заради което обезателно пак трябва да дойде...

Но освен многобройните манастири, църкви и скитове на Метеора, криещи безброй изкушения, за любителите и професионалните изследователи, днес ще видим едно място, което надявам се да ви изненада приятно.

Това е византийската крепост Фанари, в едноименното село, само на двайсетина километра южно от Трикала в посока Кардица.

Точното време на построяването на крепостта не е известно, но областта излиза на историческата сцена през XIII век, появявайки се със името Фанарион, в един имперски едикт от 1289 на Андроник II Палеолог, касаещ запазването на правата на манастира "Богородица Ликусада" , сега несъществуващ, но в тогавашните времена заедно с Порта Панагия, са били главните религиозни центрове на Тесалия.
Буквално текста гласи:..."πλησίον που διακειμένη του άστεως, ο, Φανάριον ονομάζεται..."

Манастира Ликусада е основан от съпругата на Йоан I Дука Комнин, управлявал областта от 1268 до 1289 год., когато умира в монашество и е погребан във внушителната манастирска църква, построена от него и намираща се на двайсетина километра от Фанари - Порта Панагия...

Църквата за която стана въпрос е изключително зрелище и ако се интересувате от византийска архитектура, задължително си я вкарайте в маршрута, отправяйки се към Метеора...

Хрисовула на император Андроник II Палеолог е намерен в Големия Метеор, а сега в музея там има изложено копие, като оригинала се пази в Атина, В Националната библиотека на Гърция.

Областта става арена на много и драматични събития, по времето на междуособиците, в края на 13-ти, и началото на 14-ти век, между Епир, Тесалия, Ахейското княжество и възстановената от Михаил VIII Палеолог Римска империя - Византия, след известната Пелагонийска битка...
Главни действащи лица в тези събития са Епирския деспот Никифор I Комнин Дука (1267/8 г.-1297 г.), съпругата му Анна Комнина Кантакузина Палеологина, и Тесалийския деспот Йоан I Дука Комнин ( 1268 г. - 1289 г.), доведен брат на Никифор....Изобразен е на ктиторската композиция в Порта Панагия.

Повече информация за крепостта и областта могат да се намерят в т.н. "Писмо Оркомотико" /"ΟΡΚΩΜΟΤΙΚΟ ΓΡΑΜΜΑ"/ на Михаил Гаврилопулу от 1342 год. 

https://sites.google.com/site/fanarikarditsa/istorike-anadrome  

http://www.angelfire.com/ego/fanari/orkomotiko.htm

В писмото се вижда, че управителите на Тесалия - севастократор Стефан и наследника му Михаил Гаврилопулу, са резидирали и във Фанар по това време, докато преди тях деспот Йоан I Дука Комнин - Копелето, е предпочитал за свой главен град Неопатра...Наричан е с прозвището "Копелето", защото Йоан Дука е извънбрачен син на Михаил II Комнин, владетел на Епир от 1230 г. до смъртта си през 1266/68 г.

Писмото "Оркомотико" се съхранява в Големия Метеор.А който иска да го прочете може да последва линка под снимката по-горе.

През 1332 крепостта и града са завладени от Епирския деспот Йоан II Орсини, който успял да премине високия и стръмен Пинд, и превзел крепостите в западна Тесалия, като поставил в тях и съответния гарнизон. От това време са и хрисовулите на Орсини, издадени в полза на манастирите "Ликосада" и "Св.Никола Завлантион".

През 1333 командира на Солунския гарнизон Михаил Гладиатор превзема няколко града и крепости в Тесалия, сред които и Фанар, като го поставя под суверенитета на император Андроник III Палеолог (1325-1341) 

През 1383 год. по време на събор в манастира "Св.Никола Завлантион" за пръв път се появява и името на епископа на Фанар-Дамян, но останки от църква зад стените на крепостта не се забелязват...

Османската инвазия в Тесалия азпочва през 1386 год, под водачеството на Евренос бей.През 1396-97 год. Под предводителството на султан Баязид, Фанар е превзет от османците, но след битката при Анкара, в която османските войски са разгромени от Тамерлан, областта е върната на Византия или по-вероятно да получава своеобразна автономия в границите на османското завоевание 

През 1444 год. деспота на Мистра и по-късно последен византийски император Константин XI Палеолог, навлиза в Тесалия, в опит да възвърне за империята превзетите от османците територии и превземайки Фанарион, достига до планините в западна Тесалия, като поставя управител в крепостта. Това положение обаче не трае дълго и скоро османците под предводителството на Турхан примуждават Константин да отстъпи и успяват да задържат контрола над областта до 1881 год.

Сведения за тази отчаяна последна атака на Константин Палеолог ни е оставил атинския историк от двора на пелопонеския деспот Лаоник Халкокондил в десет томния си труд "Доказателства на историите". 

В самата крепост, която днес се реставрира умело и е отворена за посещения срещу 2 евро вход, може да видите интересно водохранилище.

Използвани източници: 

 1. https://sites.google.com/site/fanarikarditsa/istorike-anadrome

 2. DEMETRIOS KYRITSES THE "COMMON CHRYSOBULLS" OF CITIES AND THE NOTION OF PROPERTY IN LATE BYZANTIUM

                                 

Средновековната крепост Кожле в Македония

Останките на средновековната крепост Кожле се намират на издадена над р.Пчиня висока около 70 метра стръмна скала ,около която реката прави живописен завой.

Крепостта е много леснодостъпна.Точно под нея минава съвременната магистрала от Скопие ,за Велес.Има място където да си оставите колата ,и по пътечка да се изкачите до крепостта.

Въпреки лесната си достъпност и очевидно наскоро преминалите частични консерваторски и реставраторски дейности ,информация за крепостта има само в книгата на Иван Микулчик ,която ще използвам като основна библиография.

Цялостно ,крепостта е изградена през XII век, като стражева крепост върху основите на римски кастел, вероятно със същите охранителни функции ,бранещ тази така важна пътнна артерия,съществуваща още тогава  ,и свързваща провинциите Македония и Горна Мизия.

През средните векове естествено тези провинции вече не съществуват ,но пътя остава също толкова важен ,както и през античността ,което наложило и построяването на тази стражева крепост ,а средновековните фортификатори най-нормално ,са се възползвали от уменията и тактическата мисъл на античните си колеги, и са построили новата крепост на същото място,в най-тясната част на дефилето на Пчиня ,което е и най-лесно за отбрана.

Крепостта е достроявана и преизграждана ,и през XIII и XIV век

Ядрото на средновековната крепост ,или цитаделата ,е разположено на най-високата част ,на скалата и има неправилна овална форма, с вход от изток, отбраняван от масивна кула ,очевидно играеща ролята на т.н. „донжон”.

Вътрешния двор на цитаделата ,ограден от крепостната стена ,е бил зает от две сгради.Първата сграда ,е била двуетажна правоъгълна постройка ,която вероятно е била дома на кастрофилакса, или средновековния управител на твърдината.Сега са останали само основите от първия етаж, представляващ трапезария с размери 26х6 метра.

Срещу нея са основите на втората сграда ,с по-малки размери и с неясно предназначение.

Северно и източно от замъка, са издигнати през втората фаза на градеж крепостни стени ,чиито издадени ъгли били допълнително укрепени с кули.

Източният сектор ,който е и най-уязвим през  XIVвек бил доукрепен с още един зид, една кула и една полукула.

Кожле е споменат в сръбските църковни повели от времето на Стефан Душан, като тогава в него е резидирал гарнизон ,начело с кефалия,контролиращ пътя по теснините на р.Вардар и Пчиня ,от Велешкото за Скопското поле.През XIII век, до 50-те години ,когато сърбите нахлуват и превземат тези райони ,Кожле е представлявал най-източната част, на тогавашна Сърбия, и гранична крепост с Византия.

„Градът” Кожле е граничел с феодалния имот на църквата Св. Никола на Пчиня по времето на Душан (Ст. Новаковиќ 1912, 701, 704). Църквата тогава е била издигната на 1 км южно от крепостта, взидана частично в една пещера в каньона на Пчиня. През 16. век е обновена като Св. Богородица.

На 200 м югоисточно от крепостта има друга пещера ,чиито вход в средните векове бил частично зазидан.Входа имал горе арка, украсена с керамо-декорация ,а пещерата тогава е изпълнявала функциите на изпостница.

Лит.: И. Микулчиќ Средновековни градови и тврдини во Македонија Македонска академија на науките и уметностите — Скопје, 1996,стр. 290-292.

Крепостта Платамона

Днес ще се спрем на едно местенце на границата на географските области Македония и Тесалия и ще разгледаме чудесно съхранените останки от крепостта Платамона, разположена на живописен хълм, над чудните пясъчни плажове на Бяло море.

Крепостта е много лесно достъпна по магистралата Солун-Атина ,която минава точно под нея.Има изграден паркинг ,и след 10 минути по удобна пътека се озоваваме пред главния вход на твърдината.

Някога пред сегашната южна крепостна стена е имало и друга - т.н. протейхизма ,осигуряваща допълнителна защита на тази част от твърдината ,която е най-лесно достъпна .

Крепостната кула - порта е единствения вход към крепостта и е най-интересното фортификационно съоръжение на външната крепостна стена.

Павиран път води до външата порта ,с характерна арка в западноевропейски стил ,от която се влиза в кулата и посетителят се изправя пред още една - вътрешна порта.Очевидно входа на крепостта е бил проектиран и изпълнен по време на латинското владичество над областта.

През 1204 год рицарите от Четвъртия кръстоносен поход, подкрепени от Венеция, превземат Константинопол и Балдуин Фландърски става първия император на новосъздадената Латинска империя. Лидерът на кръстоносците всъщност е Бонифаций де Монфера, но венецианците налагат вето на избирането му за император и той трябва да се задоволи да стане крал на новосъздаденото Солунско княжество.Границата на новата държава не може да бъде определена с точност, но територията и ​​със сигурност включва и този граничен район между областите Македония и Тесалия в допълнение към района около столицата на княжеството - Солун.

 /Солунското кралство на Бонифаций Монфератски.Изт.Wikipedia/

Бонифаций копира феодалната система на Западна Европа в новопридобитите си земи и разделя територията сред рицарите, които са го последвали в кръстоносния поход.Много от тях идват от Ломбардия, която е много близо до родовите владения на Бонифаций.Рицарят Орландо Писчиа е вероятно този ,който възобновява и препроектира по западен образец старата византийска крепост.

Влизайки в крепостта ,можем да видим останките на една по-стара порта ,охранявана от две кули ,която е разкрита от гръцките археолози и експонирана под покритие 

Останките от три работилници ,четиридесет жилищни сгради и три църкви са разкрити в пространството ,отбранявано от крепостните стени.Най-интересни разбира се са църквите.Първата църква на която се натъкваме ,изследователите я отбелязват като църква "С" и съответно се забелязват два етапа на градеж и стенописване.

По остатъците от фрески и археологически материал ,археолозите датират първия период на този малък храм в XIV век , втория ,през XVII век.

Втората църква е разкрита в източния сектор на крепостта и тристранната и апсида е почти долепена до крепостния зид.Вероятно е също от периода на Палеолозите ,през XIV век ,но по-късно е разрушена и изградена наново през XVII век. ,преизползвайки източната и северна стени на средновековната църква.

Останки от стенописи няма ,но добре е съхранен пода на храма ,покрит с глинени плочи.

През XVIII век ,храма е превърнат в склад за муниции от новите турски господари ,но съдейки по археологическите данни ,в крепостта е живеело християнско население поне до края на XVII век.

Най-голямата и най-интересна църква се намира в северния край на крепостта и представлява голяма трикорабна базилика ,градена в четири периода.

Първия период на изграждане на храма е през X-XI век.Интересни артефакти от този период могат да се видят във византийския музей в Солун ,като например един кръщелен купел и една част от мраморна преграда от иконостаса.

По времето на Палеолозите ,през XIII век ,църквата е разширена ,както е направено и през XIV век ,но по неизвестни причини ,в този период храма е унищожен ,вероятно от пожар ... 
Можем да се досетим ,кой би го направил ,имайки предвид ,че османските завоеватели нахлуват в Тесалия през 1382 год ,а Солун е превзет окончателно през 1430 год. така че този пожар и разрушения би могъл да се датира някъде между тези две дати. 
Храма е възстановен и стенописан отново през XVI век. и престава да съществува през XVIII век, когато епископската катедра на Платамонас и Ликостомион ,се мести в близкото градче Амбелакия.

И така ,отправяме се към вътрешната крепост ,където се издига огромната кула-донжон ,оформяща облика на крепостта .

В цитаделата се влиза през самостоятелен вход и попадаме в широк двор,ограден от крепостни стени, като интерес представлява едно добре запазено, засводено водохранилище и една триетажна кула ,от която се излиза на бойната пътека.

Донжонът, е голяма, шестнайсет метрова, осмостенна кула, оградена от собствена петметрова крепостна стена, и доминираща целият пейзаж в околността. Типично за средновековната западна традиция се намира и входа към кулата.Разположен на близо 3.5 метра от земята, той е бил достъпен по дървена стълба,която при опасност се е махала и донжонът е бил практически недостъпен за врага.
Интересен е открития едноредов надпис над входа на локалната крепостна стена ,съдържащ вероятно името на строителя Теодор Тетрагонитис ,а годината на издигането и е според надписа през 1334/35 год. По всичко изглежда ,че управителя на крепостта принадлежи към същата фамилия, управляваща района на Струмица ,в чиято крепост има запазен също подобен по план донжон от XIV век.

/ „Цареви Кули”, Струмица, главната кула (донжон).по Микулчик."Средновековни градове и твърдини в Македония./ http://www.promacedonia.org/im3/im_strumica.htm#4

Кулата има три етажа над приземното ниво ,което е било използвано като водохранилище или склад за хранителни запаси.
Според свидетелствата на Кантакузин, управителя на Солун, Йоан Апокавк, по време на потушаването на въстанието на зилотите през 1346 год., разпорежда някой от водачите им да бъдат затворени в Платамона ,така че можем да предположим, че именно кулата донжон е била използвана като затвор ,поради факта, че очевидно в крепостта няма по-сигурно и добре защитено място.

Опитното око веднага ще забележи очевидните прилики между Платамона и една крепост в нашите земи ,намираща се в Родопите и нейните руини са запазени сравнително добре.Това е крепостта Цепина ,край с.Дорково чиито план е направо като близнак на Платамона, включително и с наличието на същия осмостенен донжон в цитаделата ,който е далеч по-слабо съхранен, но със същите характеристики ... Така че който иска да види Цепина цяла ,моля нека заповяда в Платамона и да види....

/План на крепостта Цепина край с.Дорково.изт.http://www.bulgariancastles.com/bg/krepost-tsepina/

В исторически аспект Платамон е спомената за пръв път в хрисовул на император Алекси III Комнин през 1198 год., въпреки че от археологическите данни се вижда, че крепостта е съществувала още през X-XI век.

/Alexios III from Promptuarii Iconum Insigniorum.Източник:Wikipedia/

Кралство Солун в територията на което попада крепостта Платамона, след падането на Константинопол под ударите на кръстоносците, продължава съществуването си само няколко години след като неговия владетел Бонифаций Монфератски бил убит през 1207 по време на сражение с българите, защото през 1224 столицата на кралството Солун е завладянa от Епирския деспот Теодор Комнин.

/Теодор Комнин Дука със Св.Димитър.изт.Wikipedia/

Михаил VIII Палеолог ,завладява областта през 1259 год ,след „Пелагонийската битка”, и тя влиза във възобновената Византийска империя през 1261 год

През динамичната епоха на 30-те години на XIV век ,император Андроник III Палеолог завладява Епир и съответно Платамона, която през това време е била под управлението на Епирските деспоти.Вероятно тогава в крепостта е въведен нов гарнизон и тя е укрепена допълнително с донжона и цитаделата, за които стана вече въпрос.

През гражданската война във Византия /1341-1347/ в 1343 год. гарнизона на крепостта поддържа регента и претендент за престола Йоан VI Кантакузин 

/Йоан VI Кантакузин като владетел и като монах.Изт Wikipedia/

,но след това властта му е отхвърлена и гарнизона минава на страната на съперника му -  младия Йоан V Палеолог, през чието дълго петдесетгодишно управление Византия се намира в период на криза и повечето от ромейските земи са завладяни от турците.

/Йоан V Палеолог.Изт.Wikipedia/

Превземането на Платамона от турците в края на XIV век е прекъснато от венецианците ,които подлагат крепостта на обсада през 1425 год. по време на която тя сериозно пострадва, а донжона е опожарен.

Интересен детайл, за това венецианско начинание намираме в едно писмо, от единия от капитаните на венецианските галери ,който учавства в превземането на крепостта.

Той отбелязва, че венецианците обновили крепостта и я направили "по-добра, от колкото е била преди"....

Главната причина поради която венецианския флот атакува твърдината, е нейното стратегическо положение в Солунския залив, контролиращ морските търговски пътища,и както е отбелязано в писмото на венецианския капитан от началото на XV век ..."има две места, Касандрея и Платамонас, които са от голямо значение за Солун, и възпрепятстват нашите хора да се придвижват свободно"...

Замъка Платамена ,както го назовават венецианците е в техни ръце близо две години ,когато турците си го връщат обратно, но значението му в никой случай не намалява, затова и фортификациите не са разрушени, а гарнизона изпълнява охранителни функции срещу бандите от айдуци в планината Олимп и пиратите в Средиземно море.

Библиография:

1.Katia Loverdou-Tsigardia.,"The castle at Platamonas".Hellenic ministry of culture,Archaeological receipts fund.Athens.2007

2.The Oxford dictionary of Byzantium.Volume 3.New York.Oxford.Oxford University press.1991.pages 1362-63.