Манастирът "Св.Никола" край Мидия

Някогашната славна Мидия, днес е смотано селце, с труднопроизносимото име Къйъкьой / Kiyikoy/ разположено на брега на Черно море в тази част на Странджа, която днес е на територията на Р. Турция.

Това място още от древността си има лоша слава: разказвали, че тъкмо тук Медея убила собствения си брат, но пък за сметка на това през следващите векове, за да затвърдят доброто си име, жителите на тогавашното населено място, което вече се е наричало Салмидесос, палели огньове, за да примамват на изолирания пясъчен плаж корабите, търсещи устието на Босфора и грабели клетите търговци...

Въпреки мрачното си минало, през средните векове Мидия е важно пристанище и всеки кораб, отправил се към Константинопол, задължително спирал тук.

Днес почти изцяло е запазена западната крепостна стена, с кулите и бастионите, като дори съвременния път от Виза минава през т.н. Saray kapisi, която е рядък случай на съхранено входно крепостно съоръжение, с размери 5 мет. ширина и 4 метра височина.

Малко по на север има още една запазена крепостна порта.

Може да се проврете покрай храсталаците и да се изкачите на една от кулите, за да добиете представа, за мащаба на строителството през онези ремена.Стените са дебели на места по 2.7 мет.

Могат да се проследят няколко периода на строителство, като от ранновизантийската епоха (V-VI век), стената е достроявана и поправяна поне още два пъти през XIII-XIV век.

Мидия в нашата история присъства главно със сведенията за времето, когато управител на града е бил Добротица, по време на гражданската война в империята между Йоан Кантакузин и императрица Анна Савойска.

/Императрица Анна Савойска. Изт. Wikipedia/

Добротица, явно още при излизането си на историческата сцена е разполагал с голям за времето си ресурс, защото заедно с брат си Теодор, е успял да събере 1000 войника, които да предостави в помощ на Анна Савойска в междуособиците за имперския престол. И тези хилядата са били не всичките, ами както казва Кантакузин в своята "История" - "отбрани"./ГИБИ Х,стр.374

/ Монета на Добротица. изт. вестник Монитор/

Тези отбрани войни не, че допринесли нещо за победата, тъкмо напротив, били разбити от Кантакузиновия протостратор Факрасес край Силиврия - дн. Силиври.
От цялата работа обаче спечелил Добротица, който преди поражението бил оженен за дъщерята на великия дук Алексий Апокавк и обявен за стратег на войските на императрицата, а след като поради лошото си командване бил посрамен на бойното поле, за наказание... го посрещнали с почести в Константинопол, и го направили ... управител на Мидия, откъдето необезпокоявано да може да напада съседните населени места и да си ги плячкосва на воля, докато брат му Теодор, с остатъците от войската се прибрал обратно в Българските предели.

След края на междуособицата вече на император Йоан V Палеолог и Йоан Кантакузин им омръзнало от своеволията на Добротица и го обсадили в Мидия по суша и по море, нещо, което по-рано, поради другите си по-големи грижи не можели да направят.

Пристигайки пред стените на Мидия Кантакузин и Йоан все пак предложили на Добротица да предаде доброволно града, от което предложение своенравният българин все пак се възползвал, в следствие на което бил причислен още веднъж към знатните ромеи и то с голямо внимание, и предполагам се отправил към родната Добруджа, където продължил да прави същото, но вече като самостоятелен владетел но вече и по море, въоръжавайки свои собствени галери...

/Йоан Кантакузин. Изт. Wikipedia/

Освен чудесните плажове, споменати още от Страбон, места за къмпинг и гори за разходки, на около 2-3 км от в скалите е изсечен уникалния манастир "Св.Никола" или "Кератоктистос" , основан още през VI век по времето на император Юстиниан !
Непременно посетете този манастир!

Издълбаната в скалите обител точно възпроизвежда помещенията във всеки един манастир, все едно си е построен с камъни или тухли...Трудно е да се повярва че целия интериор, украса, корнизи, капители и колони имат чисто декоративна функция, и са изсечени в една единствена скала.

Манастирския храм има размери 10 на 4 метра и има чудесно съхранен синтрон в абсидата си.

Чел съм твърдения за надписи, най-ранните от които датират от IX век, но не ги
видях...Вероятно не съм гледал внимателно...

Впечатление прави баптистерия /а може би аязмо / с купол, върху четири декоративни колони с богато орнаментирани капители и слепи аркирани ниши, също богато украсени с каменна пластика, в който и сега може да се спуснете по запазената каменна стълба, но си носете фенерчета, защото вътре цари почти пълен мрак ...

И една малко весела църковна история, имаща косвена връзка с нашия манастир ...

През 1437 година император Йоан VIII Палеолог, обсъждал с епископите, дали да замине за събора във Ферара, за да подпише унията с католиците. Когато прочел на всички писмото от папа Евгений, архиепископът на Мидия-Стефан, възкликнал:
" Те ни обиждат, щото ни наричат гърци!"
В този стар спор византийците винаги се наричали "ромеи" , т.е. римляни, и настоявали така да ги наричат и другите народи, обаче незнайно защо всички ги наричали гърци, и славяните, и латините...

Но в дните на османската заплаха за империята, такива дреболии трябвало да бътат оставени на заден план и императора, за когото унията била жизнено необходима, и отделно като син на Елена Драгаш, вероятно не му пукало особено дали му викат грък  или не, защото предполагам е бил свикнал в двора на майка си с тези обръщения, решил деликатно, и с усмивка да го постави на място.
По думите на секретаря на патриарха, Силвестър Сиропул, "точно тези дни архиепископът на Мидия молел да му отсрочат с две години плащането на данъците от императорските работилници, които се намирали в Мидия. Императорът заявил:" Нимаонзи, който моли, за благодеяние, се обижда от думата "гърци"? Ако знаех, че е толкова срамежлив, за нищо на света не бих му отложил плащането на данъците". Всички се разсмели, а архиепископът на Мидия се разкаял за думите си" ... остана и да не се ... и тогава си е било същото :)

/Йоан VIII Палеолог. изт. Wikipedia /

Особено е интересен своеобразния външен притвор, представляващ дълга галерия, богато декорирана със слепи аркирани ниши и украса от каменна резба. На пода се забелязват няколко гроба.

Източно от него е входа към главния манастирски храм, над който в скалата е оформен купол, а западно се влиза в манастирската гробница с добре съхранени гробни камери, но саркофазите за съжаление са разбити и осквернени отдавна...

На север галерията завършва с гореспоменатото аязмо, или засводен баптистерий,

а от него на изток се тръгва по друга галерия, обикаляща храма от северната му страна.

За всеки случай имаме и един добре илюстриращ всичко план на комплекса.

Мидия и скалния манастир са една чудесна еднодневна дестинация, за дългите дни в годината за гостите на Бургас или Созопол, като за един ден спокойно може да комбинирате хубавия селски плаж там с малко култура, и се заредите с хубави емоции в това невероятно кътче на Странджа.

Литература;
1. Иванов Сергей Аркадьевич. В поисках Константинополя. Путеводитель по византийскому Стамбулу и окрестностям. /ISBN: 978-5-98652-382-8 / Год: 2011

Манастирът "Aynali Kilise" край Goreme, Кападокия

Aynali kilise е наименованието на малък комплекс, най-вероятно манастирски, намиращ се на около 1 км югоизточно от известния Музей на открито „Гьореме”.
Комплекса е съвсем лесно достъпен от главния път Гьореме-Ургюп. По чакълест път слизате с автомобила си до самата църква.Входа е 4 турски лири, дават и фенерче за тези които нямат, а както ще видим си трябва.

Няколко помещения и голяма църква са изсечени в скалите така че ограждат от три страни малко пространство отворено на север. Фасадата на комплекса е оформена с три големи слепи арки, разделени от пиластри.

От лявата ниша се влиза в църковния притвор и в храма, а от другите две се влиза в едно голямо помещение, условно наречено „Помещение 1”.

То е голяма засводена зала ,декорирана с изсечени в стените и тавана корниз и напречни арки. По тавана и по стените има декорация от иконоборчески геометрични фигури и символи със сакрално съдържание, като впечатление прави един голям „латински” кръст.

Интересен е образът на ловец със сложносъставен лък и  кападокийски шлем, насочил оръжието си към една птица, но и причудливите образи на животни, намиращи се по стените на помещението, също привличат вниманието.

Отвор в южната стена на помещението води до малка пещера в която виждаме интересно решение за затваряне на пещерата посредством голям воденичен камък, който някога лесно е препречвал входа, търкалян от обитателите.

От това помещение, по тунел със стъпала, изсечени в скалата стигаме до второ помещение, доста по-голямо по размери и очевидно използвано като гълъбарник, съдейки по типичните ниши в стените на залата.

Тесен тунел в източната част на помещението води в друго ниво затваряно от същия препречващ механизъм, с голямо каменно воденично колело. 

От него по вертикален тунел се слиза на първото ниво, но операцията в днешно време е рискована въпреки наличието на вече поизтритите хватки за ръцете и краката на слизащия /или катерещия се/, не го препоръчвам, освен ако нямате натрапчивата идея да пробвате да си строшите врата, и успешно да си прецакате екскурзията J

Този проход води до стопанско помещение служещо за добив на зехтин, и на вино.

Църквата на комплекса е базиликално помещение декорирано орнаментално с червена боя директно върху скалата, и разделено на три кораба посредством колони.

Орнаментите на стенописната украса включват различни по размери и по тип кръстове, стилизирани птици, най – добре видими на полусвода на южната стена между зигзагообразната ивица, очертаваща специфичен регистър в полусвода на северната и южната стени, геометрични фигури и много интересна украса във вид на своеобразно „домино” от вътрешната страна на арките,, оформени от пространството между колоните.

В свода на храма в медальони са разположени кръстове и геометрични фигури със символично значение, типични за иконоборческия период във Византия.

Стенописната украса има голям диапазон за датиране и абсолютна точност не може да бъде изказана, но по паралелите, най вече сцърквата „Св.Варвара”, или т.н. параклис 20 в Гьореме, може да се насочи към средата на XI век, която датировка би могла да се зададе и за възникването на целия манастирски комплекс.

Библиография

Lyn Rodley."Cave Monasteries of Byzantine Cappadocia".Cambridge University Press.1985.p.56-63

Манастирът "Eski Gumus" в Кападокия

Ески Гюмюш Eski Gumus/ е село ,близо до град Нийде /Nigde/ и отстои на около 80 км,от най-голямото съсредоточие на скални църкви и манастири в Кападокия – района на Гьореме.

Манастирския комплекс е лесно откриваем,обозначен е с табели още от главния път Nevsehir-Nigde ,и се намира на самия път в покрайнините на селото.

Входа към май 2013 беше 4 турски лири, снимането е разрешено без светкавица ,пазачите са любезни и отзивчиви!

Всъщност интересното е ,че манастира се пада най-южната точка на Византийска Кападокия и по своите характеристики по моето мнение би трябвало да е едно от задължителните места за посещение в този изумителен район!

Главната особеност , която веднага се набива на очи ,е че манастирския двор е напълно скрит в скалите ,които го заобикалят в правилен четириъгълник ,в който се влиза посредством тунел от към южната страна,който е и единствения подстъп към манастира.

 От манастирския двор се влиза в различни помещения ,изсечени в скалите ,във всички нива и посоки ,и с различно предназначение ,на които ще се спрем по-подробно по-нататък.

Фасадата на северната скала се отличаваот останалите със своята декорация от слепи арки и ниши, майсторски релефно изсечени.

В тази част е и входа към църковния притвор, който е засводено помещение ,богато декорирано със изсечени скални релефи и арки.В дясно от входа за наоса ,на източната стена на притвора ,в добре оформена сляпа правоъгълна арка е изографисана сцена с Богородица  ,държаща малкия Христос ,а от двете и страни виждаме два ангела.

Самата църква има план на вписан кръст ,купол ,крепящ се на четири високи колони, и с една главна абсида  ,а от северната и южната и страна има по една по-малка ,изпълняващи функциите на протезис и дяконион.

От северната страна в източния ъгъл има вход ,който води в параклис , до който в момента няма достъп за посетители.

Интересна е една гробна камера с два гроба на нивото на пода ,поместена в добре оформена ,аркирана ниша на северната стена на наоса ,фланкирана от изображенията на Архангел Гавраил и Богородица в сцената „Благовещение”.

В свода на нишата имаме и изображенията на Св Йоан Предтеча и Св.Стефан.

По всяка вероятност първия гроб в тази богата гробница е на основателя на манастира ,който е и приключил земния си път в него най-вероятно като монах,затова и гробницата е поместена в самата църква.

Името на ктитора не ни е известно за съжаление ,но съдейки по мащаба на манастирския комплекс, майсторството на зографите и богатството на гробницата ,той не ще да е бил някой случаен човек ,а личност с изключителни възможности и влияние приживе...

Иконописта в църквата към днешна дата е силно повредена ,и останки от нея има само на северната стена и в централната абсида на храма.

По своите характеристики ,стенописите могат да се датират в XI век и представляват ,едни от най-добрите образци на художествено оформление на територията на Кападокия.

В свода на абсидата виждаме композицията Дейсис с Христос на трон а до него Богородица и Св.Йоан Предтеча.

Следват бюстови изображения на Св Апостоли но най-необичайната композиция е поместена в олтарната ниша.

На мястото на сцената Мелизмос , Св Богородица Оранта в средата ,а от двете и страни са разположени фигурите на църковни отци ан фас ,в прав ръст.

От ляво на дясно :Св.Георги,Св Власий ,Св Амфилохий,Св Григорий Назиански,Св Василий Велики.А след Богородица са (Неизвестен ?), Св Николай,Св  Епифаний,Св Иасон ,Св Атиноген.

В абсидата имаме едностъпален синтрон ,като интересен детайл е аркираната позиция ,за висшия духовник в южната част на синтрона, която обикновено е в центъра на абсидата.

Дякониона е зает от изображение на Св Йоан Предтеча

 ,а протезиса от интересно ранно изображение на Богородица с младенеца в цял ръст.

Съдейки по отликите в стила на тази фреска ,можем със сигурност да кажем ,че тя е изписана по време на първото изографисване на храма през първата половина на XI век, заедно с фреските в централната абсида, докато тези на северната стена можем да ги отнесем след смъртта на основателя на манастира ,положен в гробницата на северната стена ,където във втория регистър виждаме монументалната сцена „Рождество Христово” а над него „Сретение”.

Стенописите на северната стена имат паралели с църквата “Кarabas kilise”/1060/61 год./   в долината Soganli 

,и с една също много интересна църква в долината Ihlara – “Direkli kilise”, също с датировка в XI век ,имайки предвид изображението на Богородица от протезиса и сцените в абсидата.

Излизайки от църквата ,по изсечени в скалата стъпала попадаме на втория етаж от северната страна ,над притвора ,където има добре оформено помещение с остатъци от фрески ,представляващи ловна сцена.

Другото правещо впечатление помещение в манастира се намира в източната част на квадратния двор и представлява голямо, засводено помещение ,с изсечен кръст в източната му част, под който виждаме отново абсидна ниша.Очевидно става въпрос за магерницата ,или трапезарията на манастира.

Естествено и тук не минава без подземно ниво ,каквито има разкрити вече на много места из Кападокия.

 Подземното ниво се състои от най различни по размер помещения и най вероятно е служело за склад ,имайки предвид постоянната температура на помещенията ,а защо не и като скривалище ,където в случай на нужда са се оттегляли манастирското братство ,поклонниците и работниците при евентуална вражеска изненада.

Както навсякъде из подземните градове и помещения в Кападокия ,входа се е затварял посредством кръгъл камък, движещ се в изсечена в скалата ниша ,предназначена за неговото застопоряване.

И така ,надявам се ,че успяхме да обхванем най-важните аспекти от манастирския комплекс и да сме разпалили любопитството ако не на изследователите ,поне на някой от изкушените от средновековната история любители ,отправили се към този изумителен кът на света !

Библиография:

Lyn Rodley."Cave Monasteries of Byzantine Cappadocia".Cambridge University Press.1985.p.103-118.