Манастирския комплекс Halaac Manastiri край Ortahisar, Кападокия

Комплексът Hallaç манастир се намира в скалите , на Кападокия , между градчетата Свети Прокопи (Юргюп) и Ортахисар ( Ortahisar). 

Името Hallaç вероятно се дължи на използването на района на манастира като овчарник или място, за някаква обработка на вълна ( "hallaç": сресване на овца), но се среща и с името Hastahanı, което предполага, че някой от помещенията на комплекса са използвани и като болница в някакъв етап от време.

Манастирските помещения на Hallaç Kilisesi са разположени от трите страни, на южно разположен правоъгълен двор, както доста други подземни скално-изсечени манастирски комплекси на Кападокия 

 От предверието в северния край на двора (1). се попада в основните стопански и жилищни помещения като най-добре е оформено помещение в базиликален план ( 2) и две по-малки помещения, комуникиращи непосредствено с него от запад и изток(3 и 4), които са запазени в много добро състояние. 

Куполно помещение, чудесно запазено, но за съжаление с неясни функции (5) и много вероятно кухня (6) се намират в северозападния ъгъл на двора. 

В източната страна на комплекса има малка, недовършена стая и голяма прекрасно съхранена църква ( № 7 и 7а), 

от която се влиза в помещение три ниши на източната му страна. Вероятно е погребален параклис. Има една гробна камера на пода в южната страна на помещението.

Издълбани в скалата помещения се забелязват на изток от комплекса и в скалата над него. Някои от тях са свързани с манастира, докато други са изсечени по-късно. 

Както много от манастирските и църковни ансамбли из цяла Кападокия и този комплекс, след края на съществуването си е превърнат от местните в гълъбарник, а в помещенията на нивото на терена най-вероятно се е гледал добитък.

Сега да обърнем внимание на помещенията в манастира 

Т.н. от нас "помещение 2"  е правоъгълно базиликално оформено пространство , разположено в северната част на комплекса, по оста север-юг. Входът му е откъм южната страна, в централната част на южната стена на предверието. Най-вероятно това е трапезарията на манастира.

Два реда от пет стълба разделят пространството на три кораба. 

Шест арки образувани от стълбовете и пиластрите на всяка колонада образуват красива двойна аркада . 

Капителите на колоните са изрисувани с различни декоративни елементи. 

Централният кораб на помещението е засводен. 

В извивката на свода има корниз, минаващ по южната стена и стените над аркадата.

Страничните кораби на помещението са с плоски тавани. 

Стените на изток и запад са украсени с шест плитки слепи ниши всяка. 

В плана на северната стена на помещението се намира засводена апсида с корниз, украсен с триъгълни мотиви. 

Арката на апсидата се подчертава и от декорация с изрисувани триъгълници, като подобна украса с триъгълници съществува също така и на северната стена

Т.н. "помещение 3"  е в североизточната част на комплекса, на изток от “помещение 2”, а входа му е в източната страна, на северната стена, на “помещение 1”

Представлява квадратно по план помещение, достъпно чрез правоъгълен отвор на източната страна, на северната стена на предверието (1).

Както и “помещение 3”, комуникира с “помещение 2” ,с помощта на малък отвор в южния край на западната стена. То е с плосък таван, а геометрични мотиви, изписани в червено, очертават декоративна каменна резба на стените.

Пространството е много тъмно, но има отвор на стената от юг, блокиран днес, който в миналото би могъл да служи като прозорец. 

“Помещение 4” е малко, също квадратно пространство в северната част на комплекса, на запад от “помещение 2” и на север от “помещение 1”, и свързано с тях . 

Достъпът до помещение 2, е откъм западната стена. Таванът е плосък, а стените му са украсени с много плитки слепи арки и колони, както и два релефни кръста, вписани в медальони.

“Помещение 5” е в най-западната част на двора, в северозападния ъгъл на на плана. То има формата на вписан кръст покрит с широк, плитък купол, крепен от четири колони, чиято горна част е пропаднала, поради което много малка част от украсата му е запазена.

В това помещение е един уникален сред кападокийски паметници релеф на малка човешка фигура издълбана в североизточния ъгъл на източното напречно рамо. 

Фигурката е на човек, с размери около 1.5 m. височина, облечен с къса туника и заострена шапка или шлем, който изглежда все едно че скача към другата страна на помещението с широко разтворени ръце.

На юг от “помещение 5” има малко засводено пространство, с пропаднал купол.

Съществуват подобни помещения и в други кападокийски комплекси,  като Eski Gumus, Selime Kilise, Karanlık Kilise и Açık Sarai. Сравнението със съответните помещения на горните комплекси показва, че помещение 6 от Hallaç манастир, трябва да е било кухня. Отвора за дима трябва да е бил на върха на купола, който днес е пропаднал.

 До помещение 7 днес се стига трудно, тъй като нивото му е над съвременното подово ниво където са останалите помещения..

Църквата на комплекса е голямо, трикорабно, разделено от четири колони, кръсто-куполно по план помещение с три апсиди.(8)

Рамената на кръста крепят четири по-малки купола

В централната апсида има фреска в много лошо състояние на Богородица в центъра на композицията, Василий Велики в дясно, и Архангел Михаил в ляво от нея. 

Датировката на манастира предполага, че той е основан около 11 век, имайки предвид приликите с някой от църквите около Гьореме, що се отнася до някой декоративни елементи. Пространствата на Hallaç манастир са подобни на групата на Yılanlı Kilise в Гьореме, датиран към средата или втората половина на 11 ^-ти век, по отношение на архитектурна структура, декорация и детайлите в оформлението на пространствата.

Украсата на помещение 5 и на църквата напомнят на арменските и грузинските паметници от 10-ти - 11-ти век.

Използването на мотиви от светски характер, вземайки под внимание уникалната за цялото византийско изкуство човешка фигурка също е характерно, за арменската и грузинска релефна украса. 

Въпреки че съществуват факти за голям брой арменци преместени в Мала Азия, през 11-ти век, няма доказателства (надписи или други), за възникване на арменски селища из района на Кападокия.

Така, че нейното присъствие в Hallaç манастир трябва да се тълкува като изолиран случай, може би като дело на арменски занаятчия, който е работил в църквата, но не е изключено фигурата да е дело на някой местен майстор каменоделец....

Прекратяването на манастирския живот в манастира вероятно е станало също през 11-ти век, имайки предвид селджукските нашествия в района.


Литература:

Rodley, L., Cave monasteries of Byzantine Cappadocia (Cambridge 1985)

Скалната църква "Килията" над с.Хан Крум

Ще разширим разгледаните до тук скални обители, намиращи се в Природен парк "Шуменско плато" с една много интересна общежителна келия ,изсечена във висока скала ,намираща се срещу т.н. "Хан Крумски" скален манастир ,за който е ставало въпрос в предишна публикация тук.
Скалата е известна като"Аджемоглу канара", а самия комплекс е известен като "Килията".Гледана отдолу се явява най-северната голяма скала ,която се вижда от пътя за Скалния манастир ,падащ се в скалите горе в дясно.

Достъпа до канарата, приютила скалната обител е труден ,но винаги може да си го направите и по-труден ,ако хванете директно през първото възможно място ,позволяващо да преминете дерето ,падащо ви се от ляво ,и после все нагоре по баира през гората, която е поносимо проходима ,и  ако не е денивелацията ,разстоянието от около километър не би било никакъв проблем , за мераклиите...
Твърденията ,че има пътека ще посрещна със съгласие ,но предпочетохме леката тренировка ,пред обикалянето да намерим пътеката ,която би ни удължила прехода с още поне час време...

Вече на връх баира достъпа се затруднява допълнително от пръснатите навсякъде големи и малки скални отломъци по целия терен, и трябва да се внимава да не се пребие човек, или да си изкълчи някой крайник при пропадане ,падане или припадане...

Входа на скалната църква е от северната страна на скалата и представлява скален процеп ,на около четири метра височина, до който добри хора вече са закрепили удобна дървена стълба, на което се зарадвахме допълнително ,по причина че ни се спестиха още два часа ,за сечене на дървета и коване на импровизирана такава ,за което се бяхме приготвили ,но ето че някой беше го направил вместо нас ,и то много по-добре ! Още веднъж благодаря на ентусиастите !

 В края на отвора има изсечени четири стъпала ,които отвеждат в помещенията на келията.

Комплекса има оригинална и интересна вътрешна архитектура.В средата му се издига плътна и продълговата скална маса ,условно изпълняваща ролята на колона с гладко оформени стени, разделяща пространството на две части-северна и южна. 

 Северното отделение е заето от триделна църква, която по своите размери 12мет / 3.5 мет. ,се явява най-голямата от всички скални църкви на Шуменското плато.
 На изток завършва с апсида, с интересно профилирана релефно горна част на свода.

Освен протезис северно от апсидата ,виждаме малка ниша високо от дясната и страна ,а на пода в олтарното пространство виждаме леглото на олтарната траапеза ,която вече липсва.

Църквата е имала иконостасна преграда ,за чието наличие съдим от ясните правоъгълни очертания на подовото пространство пред апсидата и гнездата ,издълбани в стените на църквата отсевер и юг.

Южното отделение на скалния комплекс някога е било разделено на две части, посредством дървена преграда ,за чието наличие съдим по жлебовете в стените.Източното помещение е старателно дообработено и е придобило правилни правоъгълни очертания.

В източната си част ,посредством тесен проход в скалата се е осъществявала връзка с олтарната част на църквата.

В пода на западното помещение са издълбани две гробни камери 

Отвън ,в скалата има още едно оформено помещение ,безсъмнено, принадлежащо също към комплекса ,но с неясно предназначение ... 

И накрая една схема на този наистина интересен и вече достъпен скален манастир.

ЛИТЕРАТУРА:

1.Асен Пейчев ,Марин Николов, Стела Станева ,Дарина Иванова ,”Скални манастири по Шуменското плато” ,”Дирекция на Природен парк Шуменско плато”-гр. Шумен ,2001 год