Търсим Константинопол II. Богородица Памакаристос

Недалеч, южно от прчутия манастир, сега музей "Хора", в Истанбулския квартал "Фатих", на ул. "Fethiye Cad", се намира може би най-значимия паметник, от епохата на Палеолозите, запазен в съвременния мегаполис Истанбул, а именно църквата "Богородица Памакаристос" или "Всеблажена".

Зданието на бившия манастир има две части, основната от които днес е действащата джамия "Фетийие джами", а другата част е напълно самостоятелен параклис, който сега е музей, и  където са запазени най-много византийски мозайки, след уникалните "Св.София"

и гореспоменатия "Христос в Хора".

Има много теории от кога датира храма. Някой учени смятат, че основите са положени по времето на император Михаил VII Дука (1071-1078). Други го датират по време на управлението на Комнините, Алексий I Комнин (1081 - 1118) или пък Йоан II Комнин (1118-1143). (Матюс, С. Иванов)

Основният храм след многото си преустройства все пак е съхранил някой елементи от епохата на Византия, естествено архитектурни, като корнизи, характерни елементи от зидарията и фрагменти от мраморния под. Очевидно е бил покрит и с мозайки, за съжаление безвъзвратно загубени....

Ние все пак ще се съсредоточим на това, което е останало от миналото величие на манастира, а именно параклиса, построен през XIII век от протостратора Михаил Дука Глава Тарханиот и съпругата му Мария.

Този византийски велможа по произход най-вероятно е бил българин, или най-малкото е говорил български, не само заради прякора - Глава, а и защото в повечето от случаите през блестящата му военна кариера е бил пращан по "българското направление", или в територии, където езика е бил преимуществено славянски - Сърбия, Македония, Албания, пък и да не забравяме и патриарх Йоан XII (монах Козма), българин и негов приятел, който той довел в Константинопол от България!

Думата "глава" очевидно я знаели и ромеите, виждаме я във възклицанието на поета Мануил Фил..." Кой, пълководецо те е нарекъл така? Защото наистина си Глава!"...

Известната поема на Мануил Фил от 337 стиха "За военните подвизи на известния чутовен протостратор"всъщност е чудесен извор, за много събития и личности от историята на българо-византийските отношения, и личността на талантливия военачалник Михаил Глава Тарханиот. Има я поместена тук, и който иска може да и хвърли едно око

http://macedonia.kroraina.com/gibi/10/gal/10_139.html

Подвизите на протостратора, описани в поемата са били изпълнени с мозайки в църквата, а
отделно са били съпроводени и с надписи, дело на същия Мануил Фил, но някой от надписите и поемите на Фил са оцелели, а мозайките не са...жалко...

Михаил Дука Глава Тарханиот е роден около 1235, и се появява на историческата сцена като куропалат (началник на дворцовата стража), изпълнявайки деликатна мисия по спасяването от Месемврия, на претърпелия поражение в гражданската война в България Мицо Асен, царувал за кратко през 1256-1257 и номинално до 1263 год.

Мисията е успешна и Мицо Асен е изведен от България, отведен в Константинопол, леко смъмрен от императора, ама все пак почетен с владение в империята (някъде около Троя), пък Византия получава Месемврия, чиито деспот е всъщност Мицо, преди да се полакоми за нещо отгоре...и в двата случая България губи...

Следва нов поход в България през 1263 срещу Константин Асен и Яков Светослав и пак през 1278-79 против Ивайло. И двата похода са успешни за империята.
Между другото при този първи поход Михаил Глава посетил манастира Св.Йоан Предтеча на едноименния остров край дн. Созопол и обдарил и обновил манастира, в чиито останки бяха намерени мощите на Св.Йоан Кръстител.

Следват успехи срещу татарските наемници във Византия, които трябвало да бъдат изгонени и успешна операция в днешна Албания срещу сицилианския крал Шарл Анжуйски през 1281 год. където около Берат залавя самия пълководец на Шарл I Анжу - Хю дьо Сули (надявам се да съм го написал що годе вярно Hugh of Sully (French: Hugues de Sully))

През 1283/4 воюва в днешна Македония и Тесалия срещу сърбите, този път не дотам успешно и той посъветвал император Андроник II да сключи мир с крал Милутин, а разменна монета в пазарлъка била малолетната щерка на императора-Симонида.

Михаил Тарханиот минал през цялата служебна стълба при издигането си от папий до протостратор (втората военна длъжност след Великия доместик) и управител на Тракия и стратег на Запада. По него време, около 1304 год. Тарханиот обновява и параклиса "Св.Евтимий" в църквата "Св.Димитър" в Солун, чиито стенописи се приписват на големия Мануил Пенселинос. За последен път протостратора вече стар и болен от подагра е пратен отново срещу българите, но този път нямало много полза от него и цар Теодор Светослав се справил успешно с тази ромейска кампания!

Гробът на Михаил Дука Глава Тарханиот се намира в същия този параклис, където е погребана и съпругата му Мария.

Мария Дука Комнина Бранена Палеолог била много по-знатна и по-млада от него.
Благодарение на същия Фил, можем да узнаем и че поета е живял главно от нейните подаяния:

... "При своя Изход от Египет древния Израил
     на Бог благодарствен химн изпя.
     А твоят Фил, докле монетите ти харчи
     от все сърце възпява теб, спасителко"....

Две от стихоплетствата на Фил са пряко свързани с църквата Памакаристос. Едното заглавие е "Епиграма за църквата, която жената на императора построи след смъртта му"
Всъщност именно от него знаем, че гроба на Тарханиот е в параклиса.

Втората епиграма може да се види на външния корниз на южната и на западната фасада на параклиса. С времето много от епиграмата е загубено, но все пак може да се разчете следното:

"От земните чертози се гнусеше ти,
от светския живот в беден плащ се скри.
И на война пое срещу сатрапите
от твоя плътски свят
и в Божията крепост яка приюти се.
Ковчег ти правя -  като багреница
или като раковина, като цветна чаша
обсипана със шипове отвред.
О бисер мой, порфиро, роза от земя далечна
макар да си прекършен, с камъни затрупан,
макар потоци от сълзи да ми извират от очите,
но ти си жив и Бога жив ти съзерцаваш
като ум от страстите свободен,
що веществото отежняват,
за мен чертог отново подготви - това ти пише прежната съпруга Марта"

От текста става ясно, че преди да умре Глава се е замонашил, и че съпругата му Мария го е последвала, станала монахиня и приела монашеското име Марта

Въобще Мануил Фил посветил на фамилията Глава около 20 стихотворения, и в много от тях проси по нещо от своите покровители...в едно моли за шуба, а веднъж Тарханиот му подарил крава и панегирика веднага почнал да си проси и бик, от същата порода.

Опитвам се да си представя целия манастир, нашарен от творбите на Фил във вид на хвалби като например:

"О пътниче, виж този велик човек!
Това е протостраторът,
на таз обител основателят
де ти сега глава си прислонил,
той чудото е на света-храбрия Глава" ...

Все повече клоня да се съглася със С. Иванов, относно качествата на поета Фил, а именно липсата на такива всъщност, но да не се откланяме.

На външната южна фасада има надпис " Михаил Дука Глава Тарханиот протостратор и ктитор"

Правят впечатление и вероятно хералдическите изображения на лъвове, спомен от латинското "присъствие" в Константинопол, на които ромеите са започнали да подражават, създавайки си гербове.

Тарханиот в края на XIII век, назначил за предстоятел на манастира си монаха Козма, за който споменахме, че протостратора познавал отдавна, и който той довел от България.
Михаил го представил на император Андроник II, който толкова го харесал, че през 1295 год, Козма станал патриарх - Йоан XII.

Андроник II Палеолог. Изт. Уикипедия

Когато през 1299 год император Андроник II Палеолог решил да даде за жена пет - шестгодишната си дъщеря  на четиридесетгодишния сръбски крал Стефан Урош II Милутин (1282-1321), Йоан възроптал, надигнал глас срещу този брак, отказал се от патриаршеския престол, и се оттеглил в манастира "Памакаристос", където извикал Андроник II на църковен съд, но императора бил оправдан...
Последвали още скандали със светската власт, при които той всеки път се оттеглял в "Памакаристос", превръщайки го в символ на църковната независимост, макар че не може да си отрече ролята на императора за избиранито на Йоан за патриарх, не може да се отрече и сприхавия нрав на патриарха и влечението му към еманципация от светските порядки в двора...
Все пак накрая, през 1303 год. Йоан XII окончателно се отказал от патриаршеския сан, и напуснал Константинопол, като се върнал в Созопол, където пък бил заловен от българите и пратен отново в столицата на империята като пратеник за мир. Годината и мястото на смъртта на патриарха не са ни известни...

По време на гражданската война в империята между Йоан Кантакузин и великия дук Алексий Апокавк в манастира бил заточен логотета Йоан Гавала. Логотетът е вид главен финансов министър В ГИБИ Гавала е представен като доместик, но това няма особено значение в нашия случай, защото какъвто и да е бил, явно е бил човек с възможности, който Апокавк е искал на своя страна, залъгвайки го с ръката на дъщеря си. Гавала обаче приел и Апокавк се чудел как да се измъкне и увърта и взел че му казал, че дъщеря му се отвращавала от него (Гавала), защото бил дебел, та затова се и отказва от брака!?

великия дук Алексий Апокавк„ Изт. Уикипедия

Гавала обаче веднага се заел да отслабва, напътстван от някакъв чужденец - шарлатанин (Боже, толкова векове минаха и нищо не се е променило). Усилията му да топи килограми не само не го направили по-строен, но и сериозно влошили здравето му.

Много по-ефикасни за загубата на тегло били внушенията на Апокавк, че е изпаднал в немилост пред императрица Ана Савойска, на които страхове Гавала се поддал и взел предпазни мерки, които пък силно смутили императрицата, и тя го заточила в "Памакаристос".

императрица Ана Савойска. Изт. Уикипедия

След падането на Града, по молба на патриарй Генадий Схолар, около 1455/6 год. в "Памакаристос" била преместена и Константинополската патриаршия.
Нещо повече, Мехмед Завоевателя посещавал често патриарха тук и двамата разговаряли дълго в параклиса (Мехмед говорел гръцки свободно), като дори султана помолил патриарха да му изложи писмено християнската доктрина, за да бъде тя преведена на турски език!

Не знам какво разбесняло по-късно Мехмед Фатих, но на Великден през 1463 год. в цистерната под манастирския храм (за съжаление недостъпна), се хвърлил да се дави патриарх Йоасаф, защото султана заповядал да му отрежат брадата..все пак бил спасен, а брадата останала цяла.

Султан Мехмед II Фатих Завоевателя. Изт. Уикипедия

В "Памакаристос" били и мощите на Св. Петка, които след много скитане днес са в град Яш, в Румъния.
През 1588 го. султан Мурад II превърнал манастира в джамия, наречена Фетийе (Победа), по повод на завоюването на Азербайджан от османците. При преобразуването мозайките били изстъргани, но за щастие част от тези в параклиса били само замазани и днес можем да ги видим.
Патриарх Йеремия II (Роден в Поморие между другото), който изведнъж се оказал разорен и скитащ бедняк, ходил къде ли не да проси средства за нова сграда на патриаршията, и до такава степен бил деморализиран и отчаян, че било много лесно на Борис Годунов да го накара да признае новосъздадената Руска патриаршия! Дори Йеремия искал да стане той първия патриарх, толкова не можел да забрави униженията и бедността в Константинопол!
Както и да е, след някоя и друга година скитане патриаршията се нанесла в храма "Св.Георги, където е и днес...

Патриарх Йеремия II Константинополски. Изт. Уикипедия

Влизайки днес в параклиса, първото което впечатлява е образа на Христос Иперагаф (Свръхдобър) в свода на апсидата. По арката изображението е съпроводено с надпис :
 "Този дар на Бога е от Мария, монахиня, заупокой, съпруга на Михаил Глава, който беше доблестен и славен протостратор"

На стената и свода виждаме Богородица с Йоан Предтеча и архангелите Михаил, Рафаил, Гаврийл и Уриил.

От основните празнични сцени е останало само "Кръщение"

Пода на параклиса е оригиналния, с мрамор от Приконес. Гробовете на ктиторите Михаил и Мария са били в североизточния ъгъл.

В страничните апсиди от изток и долепените до тях малки ъглови пространства са фигури на светци, като в югоизточната апсида е Григорий Богослов, между Кирил и Атанасий Александрийски
По стените на арките в основното пространство на храма - Григорий Чудотворец, Григорий Агригентски, Антипа и Власий а в свода на малкия купол - Григорий Арменски.

В североизточната апсида са Яков, брата Господен, между Климент Римски и Митрофан Константинополски (единствения местен светец е изпълнен във фреско)
Следват Игнатий Богоносец и Григорий Нисийски.

Преподобните са разпределени в югозападния ъгъл - Сава Освещени, Йоан Лесвичник, Арсений и Харитон.

По източната и северната арка - Евтимий Велики, и Антоний Велики в свода.

Когато застанем в центъра на параклиса и вдигнем глава ще се насладим на фантастичния купол на параклиса, в чиито център е Христос Пантократор, а около него са пророците Мойсей, Йеремия, Зерфания, Михей, Йоил, Захария, Овадия, Авакум, Йона, Малахия, Йезекил и Исая.

В притвора има фрагментарно запазени фрески от времето преди да бъде построен параклиса и с които Мария не се е съобразила много при строежа му, за което свидетелства фигурата на Петър в цял ръст, отчасти скрита зад новата зидария.

В параклиса може да се снима без светкавица. Таксата е около 4 лири. Може да надникнете и да влезете и в някогашната главна църква, която както казахме сега е джамия, като съблюдавате реда за посещение.
При всички случаи, попадайки на това тихо местенце във врящия Истанбул ви гарантирам едно ако не незабравимо, то поне интересно изживяване...а ние продължаваме към следващата спирка!

Литература

1. Иванов С. " В поисках Константинополя" изд. Вокруг Света 2011, 452 - 463
2. ГИБИ Т.10 1980 стр.138-396
3. Кирил Маринов "Мхаил Дука Глава Тарханиот и крепости Гема в конце XIII век". Byzantina ed slavica Crakoviensia V. Cracov 2007 here: Michael_Doukas_Glavas_Tarchaneiotes_and_the_Fortresses_of_Hemos_at_the_end_of_13th_Century_

Текстовете на свитъците на пророците в купола, според уикипедия

1. Исайя. Надпись на свитке: «Вот, Господь восседит на облаке легком» (Ис.19:1)
2. Моисей. «Господь, Бог ваш, есть Бог богов и Владыка владык» (Вт. 10:17)
3. Иеремия. «Вот наш Господь, ничто с ним не сравнится»
4. Софония. «Огнём ревности Его пожрана будет вся эта земля» (Сф.1:18)
5. Михей. «Гора дома Господня поставлена будет во главу гор и возвысится над холмами» (Мх. 4:1)
6. Иоиль. «бойся, земля: радуйся и веселись, ибо Господь велик, чтобы совершить это.» (Иоиль 2:21)
7. Захария. «Господа Саваофа — горою святыни» (Зх. 8:3)
8. Авдий. «на горе Сионе будет спасение» (Авдий 1:17)
9. Аввакум. "Господи! услышал я слух Твой " (Авв. 3:2)
10. Иона.«Молитва моя дошла до Тебя» (Иона 2:8)
11. Малахий. «Вот, Я посылаю Ангела Моего» (Малахий 3:1)
12. Иезекииль. «И тогда все верующие исчезнут»

Търсим Константинопол...Ески имарет джамия

В сърцето на днешния мегаполис Истанбул, там където някога е бил славния Константинопол можем да намерим удивителни неща, търсейки следите на някогашната слава на Източната римска империя.

Много от тях са музеи, експонирани и видими за туристите, присъстват в повечето от туристическите програми на екскурзоводите, но още повече са скрити от очите из малките сокаци на огромния град, и за да ги намерим, понякога отнема доста време и енергия, която за сметка на това очевидно ние пък имаме в излишък, затова смело мааме крачоли и започваме да търсим Византия...

Недалеч от внушителния и зрелищен манастир "Пантократор" (Зейрек джамия), се намира една от тези, старите Константинополски църкви, която днес ще ви представя накратко.

До неотдавна се смяташе в науката, че това е църквата на манастира Пантепопт (Всевиждащ), така и фигурира в пътеводителите, но тази теория вече е силно разколебана.

Пръв изрази съмнение известния изследовател на византийски Истанбул, Кирил Манго.
Той обърнал внимание на разказите, че по време на обсадата на Константинопол от кръстоносците през 1204 год. злощастния император Алексий V Мурфузул (Гъстовеждия) се качил на купола на храма и оттам наблюдавал вражеския флот в Златния рог.

(Алексий V Дука "Мурфузул". Изт. Уикипедия)

Манго заради експеримента се качил на купола и установил, че от тук няма начин да се открие гледка към Златния рог, тъй като пречи Петия хълм, където днес се извисяват минаретата на Султан Селим джамия, и който е по-висок от Четвъртиоя хълм, на който е и построена църквата пред която се намираме, а както личи от наименованието и "Всевиждащ", явно би трябвало да е издигната на най-високо място, каквото между другото е и мястото върху което е днешната Селим джамия, откъдето можем не без основание да подкрепим хипотезата, че днешната джамия е построена върху останките, на стария манастир Христос Пантепопт...

Сега набира популярност теорията, че разглеждания от нас храм е  останал от стария манастир "Христос Акаталептос" (Непостижим). Ако това е така, то значи ние сме в църквата на манастира, където през 1367 год. се провел поместен църковен събор, където било взето решение, според което манастирските хазни или съкровищници, не могат да бъдат отчуждавани или конфискувани в полза на държавата ... Във всички случаи Акаталептос е бил близо до Пантократор както си е и в днешно време, а свидетелство намираме в писмо на Григорий Кипърец, бъдещ патриарх 1283-1289 :

..." и нека този, който ми донесе тези книги да не ме търси на старото място, там няма да ме намери. Сега ние се намираме в обителта на Христа Непостижими. Ако пък разсилния и по това име не се ориентира, нека иде в Пантократор и да пита който и да е къде е Георги Кипърски, или пък да помоли да му покажат самата обител, защото ние сме съвсем близо и за многото години се познаваме добре едни други" ...

Но независимо от споровете, църквата е построена през XI век и по план е кръстокуполна сграда, с двоен нартекс и триделна апсида.

(План на храма. Изт: http://www.bkmim.com/proje-detay.asp?proje=eskiimaretcamii) 

От интериора е останала само вратата от червен мрамор, която води към наоса, и която и днес поразява със своето изящество (за съжаление сминката ми е без фокус)

Над централната част на наоса, се намира галерия, гледаща към центъра на храма чрез люнет, чиято аркада е подпирана на две тънки колони от червен мрамор.

(План на галерията на втория етаж. Изт. http://www.bkmim.com/proje-detay.asp?proje=eskiimaretcamii)


На галерията има и две тесни килийки с малки прозорчета, гледащи също към основната част на църквата. Очевидно в тези изолирани килии са се молили някакви високопоставени дами, не е изключено през вековете някой от тях и да са били насила подстригани за монахини, историята помни много такива примери....

Под църквата има цистерна за вода повтаряща плана на храма, но засега не виждам начин да ни пуснат да я видим

Литература;

Сергей А. Иванов “В поисках Константинополя. Путеводитель по византийскому Стамбулу и окрестностям” Стр.355 - 358

Крепостта Платамона

Днес ще се спрем на едно местенце на границата на географските области Македония и Тесалия и ще разгледаме чудесно съхранените останки от крепостта Платамона, разположена на живописен хълм, над чудните пясъчни плажове на Бяло море.

Крепостта е много лесно достъпна по магистралата Солун-Атина ,която минава точно под нея.Има изграден паркинг ,и след 10 минути по удобна пътека се озоваваме пред главния вход на твърдината.

Някога пред сегашната южна крепостна стена е имало и друга - т.н. протейхизма ,осигуряваща допълнителна защита на тази част от твърдината ,която е най-лесно достъпна .

Крепостната кула - порта е единствения вход към крепостта и е най-интересното фортификационно съоръжение на външната крепостна стена.

Павиран път води до външата порта ,с характерна арка в западноевропейски стил ,от която се влиза в кулата и посетителят се изправя пред още една - вътрешна порта.Очевидно входа на крепостта е бил проектиран и изпълнен по време на латинското владичество над областта.

През 1204 год рицарите от Четвъртия кръстоносен поход, подкрепени от Венеция, превземат Константинопол и Балдуин Фландърски става първия император на новосъздадената Латинска империя. Лидерът на кръстоносците всъщност е Бонифаций де Монфера, но венецианците налагат вето на избирането му за император и той трябва да се задоволи да стане крал на новосъздаденото Солунско княжество.Границата на новата държава не може да бъде определена с точност, но територията и ​​със сигурност включва и този граничен район между областите Македония и Тесалия в допълнение към района около столицата на княжеството - Солун.

 /Солунското кралство на Бонифаций Монфератски.Изт.Wikipedia/

Бонифаций копира феодалната система на Западна Европа в новопридобитите си земи и разделя територията сред рицарите, които са го последвали в кръстоносния поход.Много от тях идват от Ломбардия, която е много близо до родовите владения на Бонифаций.Рицарят Орландо Писчиа е вероятно този ,който възобновява и препроектира по западен образец старата византийска крепост.

Влизайки в крепостта ,можем да видим останките на една по-стара порта ,охранявана от две кули ,която е разкрита от гръцките археолози и експонирана под покритие 

Останките от три работилници ,четиридесет жилищни сгради и три църкви са разкрити в пространството ,отбранявано от крепостните стени.Най-интересни разбира се са църквите.Първата църква на която се натъкваме ,изследователите я отбелязват като църква "С" и съответно се забелязват два етапа на градеж и стенописване.

По остатъците от фрески и археологически материал ,археолозите датират първия период на този малък храм в XIV век , втория ,през XVII век.

Втората църква е разкрита в източния сектор на крепостта и тристранната и апсида е почти долепена до крепостния зид.Вероятно е също от периода на Палеолозите ,през XIV век ,но по-късно е разрушена и изградена наново през XVII век. ,преизползвайки източната и северна стени на средновековната църква.

Останки от стенописи няма ,но добре е съхранен пода на храма ,покрит с глинени плочи.

През XVIII век ,храма е превърнат в склад за муниции от новите турски господари ,но съдейки по археологическите данни ,в крепостта е живеело християнско население поне до края на XVII век.

Най-голямата и най-интересна църква се намира в северния край на крепостта и представлява голяма трикорабна базилика ,градена в четири периода.

Първия период на изграждане на храма е през X-XI век.Интересни артефакти от този период могат да се видят във византийския музей в Солун ,като например един кръщелен купел и една част от мраморна преграда от иконостаса.

По времето на Палеолозите ,през XIII век ,църквата е разширена ,както е направено и през XIV век ,но по неизвестни причини ,в този период храма е унищожен ,вероятно от пожар ... 
Можем да се досетим ,кой би го направил ,имайки предвид ,че османските завоеватели нахлуват в Тесалия през 1382 год ,а Солун е превзет окончателно през 1430 год. така че този пожар и разрушения би могъл да се датира някъде между тези две дати. 
Храма е възстановен и стенописан отново през XVI век. и престава да съществува през XVIII век, когато епископската катедра на Платамонас и Ликостомион ,се мести в близкото градче Амбелакия.

И така ,отправяме се към вътрешната крепост ,където се издига огромната кула-донжон ,оформяща облика на крепостта .

В цитаделата се влиза през самостоятелен вход и попадаме в широк двор,ограден от крепостни стени, като интерес представлява едно добре запазено, засводено водохранилище и една триетажна кула ,от която се излиза на бойната пътека.

Донжонът, е голяма, шестнайсет метрова, осмостенна кула, оградена от собствена петметрова крепостна стена, и доминираща целият пейзаж в околността. Типично за средновековната западна традиция се намира и входа към кулата.Разположен на близо 3.5 метра от земята, той е бил достъпен по дървена стълба,която при опасност се е махала и донжонът е бил практически недостъпен за врага.
Интересен е открития едноредов надпис над входа на локалната крепостна стена ,съдържащ вероятно името на строителя Теодор Тетрагонитис ,а годината на издигането и е според надписа през 1334/35 год. По всичко изглежда ,че управителя на крепостта принадлежи към същата фамилия, управляваща района на Струмица ,в чиято крепост има запазен също подобен по план донжон от XIV век.

/ „Цареви Кули”, Струмица, главната кула (донжон).по Микулчик."Средновековни градове и твърдини в Македония./ http://www.promacedonia.org/im3/im_strumica.htm#4

Кулата има три етажа над приземното ниво ,което е било използвано като водохранилище или склад за хранителни запаси.
Според свидетелствата на Кантакузин, управителя на Солун, Йоан Апокавк, по време на потушаването на въстанието на зилотите през 1346 год., разпорежда някой от водачите им да бъдат затворени в Платамона ,така че можем да предположим, че именно кулата донжон е била използвана като затвор ,поради факта, че очевидно в крепостта няма по-сигурно и добре защитено място.

Опитното око веднага ще забележи очевидните прилики между Платамона и една крепост в нашите земи ,намираща се в Родопите и нейните руини са запазени сравнително добре.Това е крепостта Цепина ,край с.Дорково чиито план е направо като близнак на Платамона, включително и с наличието на същия осмостенен донжон в цитаделата ,който е далеч по-слабо съхранен, но със същите характеристики ... Така че който иска да види Цепина цяла ,моля нека заповяда в Платамона и да види....

/План на крепостта Цепина край с.Дорково.изт.http://www.bulgariancastles.com/bg/krepost-tsepina/

В исторически аспект Платамон е спомената за пръв път в хрисовул на император Алекси III Комнин през 1198 год., въпреки че от археологическите данни се вижда, че крепостта е съществувала още през X-XI век.

/Alexios III from Promptuarii Iconum Insigniorum.Източник:Wikipedia/

Кралство Солун в територията на което попада крепостта Платамона, след падането на Константинопол под ударите на кръстоносците, продължава съществуването си само няколко години след като неговия владетел Бонифаций Монфератски бил убит през 1207 по време на сражение с българите, защото през 1224 столицата на кралството Солун е завладянa от Епирския деспот Теодор Комнин.

/Теодор Комнин Дука със Св.Димитър.изт.Wikipedia/

Михаил VIII Палеолог ,завладява областта през 1259 год ,след „Пелагонийската битка”, и тя влиза във възобновената Византийска империя през 1261 год

През динамичната епоха на 30-те години на XIV век ,император Андроник III Палеолог завладява Епир и съответно Платамона, която през това време е била под управлението на Епирските деспоти.Вероятно тогава в крепостта е въведен нов гарнизон и тя е укрепена допълнително с донжона и цитаделата, за които стана вече въпрос.

През гражданската война във Византия /1341-1347/ в 1343 год. гарнизона на крепостта поддържа регента и претендент за престола Йоан VI Кантакузин 

/Йоан VI Кантакузин като владетел и като монах.Изт Wikipedia/

,но след това властта му е отхвърлена и гарнизона минава на страната на съперника му -  младия Йоан V Палеолог, през чието дълго петдесетгодишно управление Византия се намира в период на криза и повечето от ромейските земи са завладяни от турците.

/Йоан V Палеолог.Изт.Wikipedia/

Превземането на Платамона от турците в края на XIV век е прекъснато от венецианците ,които подлагат крепостта на обсада през 1425 год. по време на която тя сериозно пострадва, а донжона е опожарен.

Интересен детайл, за това венецианско начинание намираме в едно писмо, от единия от капитаните на венецианските галери ,който учавства в превземането на крепостта.

Той отбелязва, че венецианците обновили крепостта и я направили "по-добра, от колкото е била преди"....

Главната причина поради която венецианския флот атакува твърдината, е нейното стратегическо положение в Солунския залив, контролиращ морските търговски пътища,и както е отбелязано в писмото на венецианския капитан от началото на XV век ..."има две места, Касандрея и Платамонас, които са от голямо значение за Солун, и възпрепятстват нашите хора да се придвижват свободно"...

Замъка Платамена ,както го назовават венецианците е в техни ръце близо две години ,когато турците си го връщат обратно, но значението му в никой случай не намалява, затова и фортификациите не са разрушени, а гарнизона изпълнява охранителни функции срещу бандите от айдуци в планината Олимп и пиратите в Средиземно море.

Библиография:

1.Katia Loverdou-Tsigardia.,"The castle at Platamonas".Hellenic ministry of culture,Archaeological receipts fund.Athens.2007

2.The Oxford dictionary of Byzantium.Volume 3.New York.Oxford.Oxford University press.1991.pages 1362-63.