Крепостта при устието на р.Боровица

Източните Родопи ,и специално Кърджалийския край ,са може би най-богатитя регион в България откъм запазени средновековни исторически паметници ,но за сметка на това никаквата им популярност ,нулевата инфраструктура и пълната липса на изпълнението на някаква стратегия насочена към популяризирането ,социализирането и превръщането им в печеливши обекти на културния туризъм ,които да дават възможности за препитание и поминък на стотици местни хора в отрасъла ,на който никой не обръща внимание ... освен в пожелателна форма по разни общински доклади и стратегии ...

Историческото наследство на цивилизациите на 4 империи - траки ,римляни / византийци ,българи и османски турци ,на чиито следи се натъкваме на всяка крачка из Кърджалийския регион ,освен феноменалната красота на Източните Родопи


,предлагат най-разнообразни възможности ,за изкушените от културния и исторически туризъм.Тематиката на нашия блог е средновековните паметници ,така че по-ранните антични ,и по-късните османски ,въпреки голямото си значение като културни фундаменти на Българската нация ,ще пропуснем ,отдавайки дължимото на големия брой средновековни крепости и култови места ...
Изключителни паметници като манастира "Св.Йоан Предтеча" в Кърджали /социализиран ,реставриран и приемащ посетители/


Замъка "Вишеград"... няма дори табела ... само куп камъни


Крепостта Мнеакос ... тук установих ,че са трасирали "път" ,вече отнесен от дъждовете ... наливаме от пусто в празно ... дай да вземем едни парички ... иначе от 15 години камък не е преместен там ... мястото иначе е невероятно ,за него материалче има ТУК !


Изключителната ... Феноменалната ,Любимата ми Устра ,чиито останки ни оставят без дъх ,и до която няма нито път ,нито информация ,нито елементарна пътека ... ей така ще си замине ...


Замъка ,край с.Башево ... изумително красива природа ,съчетана с липса дори на елементарна табела ,упътваща проклетия гаден турист ,тръгнал да го ядат змиите из пущинаците


,само загатват какъв потенциал дреме из региона на гр.Кърджали ...А има толкова много още ... и то само в диаметър от 40-тина км от областния център ... Сещам се поне още 3 крепости ,от които има останки - Маласар ,край Джебел ... една ,разположена на горист хълм до стената на яз.Студен Кладенец... замъка край рудник Звездел ... Ама какво се чудя ... Ето например всички знаем за Дяволския мост край Ардино ...


но ... достъпа до него е само за тотални мазохисти ,както и достъпа до всички гореизброени места междувпрочем ... така ли трябва да бъде ,питам аз ... а и не само аз ...

Напоследък обаче не може да се отрече ,нашумяха и се развиха ,благодарение на усилията на историците и археолозите от Кърджалийския исторически музей ,както и на проф.Николай Овчаров няколко вече доста популярни сред пътуващия и жаден за новото български турист ,обекта ... имам предвид феноменалния Перперикон


,не по-малко важния култов комплекс Татул


и пещерата-светилище "Утроба" ,която въпреки трудния си достъп вече привлича доста народ ...Виждаме как за броени месеци региона живва ,нароиха се хотели ,идват автобуси ,стотици неорганизирани туристи с личните си автомобили ,и се убеждаваме ,че с малко усилия и подкрепа нещата все пак можело и да потръгнат ...

Но колко от отиващите към пещерата "Утроба" ,криволичейки по завоите покрай яз.Кърджали


, и наслаждавайки се на красивите гледки от прозорците на автомобила си


,знаят или подозират ,за един не по-малко интересен и важен паметник от Средновековието ,намиращ се на скалите ,срещу хижа Боровица ,където сигурно са се и отбивали на чай или кафе ... или порция пържен сом ...

Това е крепостта при устието на р. Боровица ,някак си придобила гражданственост у нас под името Патмос ...


Крепостта се намира на висок 436м.скалист хълм ,южно от който тече р.Арда ,а на север го заобикаля р.Боровица.при водослива им в яз.Кърджали...


Хрониста Георги Акрополит я споменава за пръв ,и май единствен път в своята"История" /на стр.189/ ,като ..."... едно съвсем малко укрепление ,разположено в хълмовете на Ахрида ,наречено Патмо или Патмос /Πάτμο или Πάτμος/ ,което дук Алексий Филантропин ,оставен от императора да пази Ахридската област ,превзе твърде лесно " ...


Прави веднага впечатление ,че руините на крепостта ,както и голямата църква открита в центъра и и доминираща околността ,няма как да отговарят на описанието "съвсем малко укрепление" ...

Мисълта веднага се насочва към съседната крепост - т.н."Кривус" ,за която сме писали ТУК ,и която отговаря повече на описанието "съвсем малка" ,оставено ни от Акрополит ...

Запитваме се ,дали пък не е възможно наименованията на двете крепости да са разменени ,по някакво стечение на обстоятелствата ,и това да е Кривус ,споменат от същия автор ,в същото произведение като една от крепостите ,превзети от цар Михаил Асен / 1246 – 1256г. / ,при похода му в Източните Родопи ,след смъртта на император Йоан Ватаци през 1254-1255г ...

..."Той се впусна от Хемус и като прекоси Еврос/Марица/ за кратко време си подчини обширна земя и си присъедини много градове без никакъв труд.Жителите които бяха българи преминаваха на страната на съплеменниците си и се отърваваха от ярема на чуждоезичните.А крепостите оставени само с ромейска охрана която не бе достатъчна да окаже съпротива при тези обстоятелства бяха лесно достъпни за българите.Едни бяха изпаднали в страх и предаваха крепостите като получаваха свободата да си отидат по домовете други бягаха и ги оставяха без защитници поради внезапното нападение понеже не можеха да измислят веднага нещо полезно трети естествено бяха уморени от дългата служба тъй като им бе възложен прекомерен срок за пазене. Веднага бяха завзети Стенимахос Перущица Кричим Цепина и всичко в Ахридос освен Мнеакос който единствен бе запазен от ромеите.Подчиниха се на българите и Устра ,Перперикон ,Кривус и разположеният край Адрианопол град наречен Ефраим"....


Виждаме и още един факт ... Кривус е споменат ,заедно с други градове ,и важни крепости ,като Стенимахос /Асеновград/ ,Кричим ,Цепина ,Перперикон ...
От своя страна големината на крепостта ,при устието на Боровица ,от около 10 дка, наличието на подградие ,поселищен живот и некропол ,както и издигнатия в центъра и голям храм ,говори точно ,за крепост от ранга ,на споменатите от Акрополит ,които са били явно важните центрове ,в областта ,при чието споменаване ще стане ясно за читателя какво голямо значение има загубата им за империята,докато безсъмнено по-малките и неизвестни стражеви укрепления и кули ,автора изобщо не си е направил труда да спомене ,и ако не беше момента ,в който след като вече Теодор Ласкарис си възвръща контрола над областта Ахридос ,в български ръце остават само Патмос ,и Цепина ,то информацията за името на тази крепост би ни убегнала и до ден днешен ...

За мен е по-вероятно именно тази крепост да е Кривус ,а съседната малка крепост или по-скоро замък ,край с. Башево ,кацнала на скалистия нос ,обградена от феноменалните меандри на Арда ,да е Патмос ...


Но все пак аз съм само лаик ,и докато не се направят мащабни разкопки ,и не се произнесат учените ,всякакви други дискусии биха били въпрос само на предположения ...
На това място очевидно е бил кръстопътят на основните артерии свързващи Филипопол /Пловдив/ с Адрианопол /Одрин/ и Мосинопол /Гюмюрджина/ ,и както личи от останалия голям шестсводест мост ,край близкото с.Ненково бродът през р.Боровица ,за Пловдив.


Мостът е вероятно от османския период ,и абсолютно си заслужава кратката отбивка за да се види !


Но да се върнем на крепостта ... засега единствения достъп до нея е с лодка през язовира ...


Обикновено лодкар е хижаря ,трябва да го попитате ,обикновено не отказва срещу скромна сума естествено ...


От брега до руините на крепостта е около 20-тина минути ненатоварващо ходене през горичката
Крепостната стена е запазена до днес ,по цялото си протежение от западната страна ,на височина 3-5 метра ,а от изток трасето е ясно доловимо и следва извивките на скалния венец на хълма.


На източната стена ,сега доста обрушена е бил и входа към твърдината ...


Отбранителната­ способност ,на северната стена е подсилена от две кули.


Едната е правоъгална ,трапецовидна ,като към нея е имало вход ,който по-късно е бил зазидан.


Другата кула е с подковообразна форма ,като вътрешността и е квадратно помещение ,с вход към него.


Общат­а територия на укрепеното пространство е както споменахме приблизително 10дка.Водоснабдяването на крепостта е било от естествения водоизточник в пещерата под скалите в южния край на върха ,която е била защитавана също от крепостна стена .


Основно място в крепостта заема комплекс от две сгради.


Едната е трикорабна триабсидна църква ,без притвор ,вероятно от преходен базиликален тип ,със скатен покрив ,построена върху останки от по-ранен храм ,който е бил по-голям ,но със същия план.


Предполага се че първата църква е била изградена през V век по време на ранновизантийската епоха и може да се свърже с мисията на Никита Ремесиански довела до налагането на християнството сред планинското население на Родопа.Възможно е това да е една от нелокализираните раннохристиянски епископии от диоцеза но филипополския митрополит. /2/


В средните векове трите кораба на църквата са превърнати в три самостоятелни сгради ,като северната сграда е преустроена в крипта ,с открити 34 детски погребения


,а южната е трансформира в самостоятелен параклис.


Последните преустройства се отнасят до XII-XIII век и вероятно са продиктувани от промяната на статута на църковния център след учредяването на тема Ахридос. /2/


Втората сграда е била на повече от два етажа ,като приземието е измазано с хидрофобен хоросан със счукана тухла и е било склад за храни или зърнен склад.Горните етажи са били жилищни с дървени подове.


Сградата може да бъде разглеждана като свободно стояща феодална кула-донжон или като представителна сграда обитавана от духовно лице резидирало в култовия център.


Още един факт в подкрепа на хипотезата ,че крепостта би трябвало да се разглежда като важна твърдина с градски поселищни черти ,а не само крепост ,охраняваща пътя по поречието на Арда ....не ще да е незначителния Патмос към който през 1254-1255г. по време на отвоюването на завзетите от българите крепости в Ахрида император Теодор Ласкарис изпраща дука Алексий Филантропин...и който ромеите дефакто превземат последен.


Но не заради юначеството на гарнизона или войнска немощ , а вероятно поради стратегическата си и тактическа незначителност ,при похода си по-рано византийците не са обърнали внимание на Патмос ,което не може да се каже за Цепина ,която изрично е спомената като твърдина от изключително значение ...

Да видим сега кой е дука Алексий Филантропин ,както личи управителя на Ахридос ,назначен от император Теодор Ласкарис и превзел последната крепост ,държана от българите тук ...

Алексий дука Филантропин ,е бил византийски благородник ,армейски и флотски адмирал, с ранг на протостратор а по-късно и Мега дукс , по времето на император Михаил VIII Палеолог (1259-1282 r.).
Алексий е първият член на фамилията Филантропин, посочен в източниците ,за първи път в точно в историята на Акрополит ,касаещи събитията през есента на 1255год. като военен командир в района на Ахридос, може би като губернатор (дук) на местната тема ,по време на войните на Теодор II Ласкарис (1254-1258 r.) срещу българите.Умира през 1275 г./3/


Ще ми се един ден тази прекрасно запазена крепост да се разкопае от археолозите ,да се публикува ,социализира ,и реставрира ,и да се превърне в първостепенен обект за културен туризъм и повод за национална гордост ,гледайки зъберите и ,докато криволичим по тесните завои ,отивайки да я посетим ,прекарвайки почивката си ,харчейки пари тук у нас ,вместо да ходим да се радваме на чуждо наследство из близката и далечна чужбина...


1.Акрополит ,История ,ГИБИ ,Т VIII ,1972г.
2.Н.Овчарод ,Д.Коджаманова :Перперикон и околните твърдини през Средновековието - крепостното строителство в Източните Родопи, Тангра ТанНакРа ИК,2003 стр 87-96.
3.BYZANTINE NOBILITY

Крепостта Мнеакос край Кърджали

Крепостта Мнеакос, или както е името и ,пречупено през българския език Моняк ,е може би една от най-романтичните като месторазположение ,и предлагаща изумителна гледка към старто корито на р. Арда сега залято от яз Студен кладенец.С добрата си съхраненост на руините ,и с местоположение на един ху...аааа ...хвърлей от Кърджали ,при една умела и интелигентна социализация ,РЕСТАВРАЦИЯ, и експлоатация ,този “ресурс” може да се превърне в едно чудесно място за отдих и туризъм, да възпитава гордост и патриотизъм в децата ,водени от родителите си на пикник или разходка ,да не забравяме и работните места ,за очуканото от живота население на този изумителен родопски край....

Офффф ... почнах да пиша ,като ония дето мразя да ги чета ... Сега са трасирали път ... хубаво ,ама са го наръсили с нещо ,дето колите затъват в него....Няма отводняване и познайте ...Ше кажат няма пари ... ми парите са отишли за едни смешни табелки нахвърляни тук там из поляните /обозначаващи кой знае какво/ ,и кравите и козите ги изпотъпкват ... Сигурен съм че са много скъпи табелки ... изяли са парите ,за пътя и сега дъждовете ше го оправят .... Чувал съм за кмета на Кърджали ,инж. Хасан Азис само хубави неща ... Кмете ... Г-н Азис ...моля Ви ,Вие сте отворен за паметниците на културата по Вашия край човек, знам че ги знаете всичките ,знам и че сте ходил на повечето ... не оставяйте нещата така ... Всъщност добре е ,че поне има индикации ,че местната управа няма да чака само на Перперикон и Татул ,а ще обърне внимание и на останалите средновековни паметници ... Не ми се занимава повече с тази тема ...

Да се върнем на нашата крепост ... тези гледки всъщност са нещото ,което си заслужава ,а не няколкото зида ,останали на повърхността ,и които времето ше заличи съвсем ,както е тръгнало ....

Крепостта, попада във владенията на археолога Николай Овчаров ... негови обекти са всички крепости и светилища , за които се сетите из Кърджалийско.Затова и нашият основен източник и пътеводна светлина в тази публикация ще бъде неговата монография “Мнеакос – областен център на Ахридос през XII – XIV век”.

Според Николай Овчаров ,най-голям град на Ахридос през ХІІ-ХІV в. и административен център на областта е била крепостта Мнеакос./1/ .Нейната локализация е приета ,че е в долината на средна Арда, на 5 км източно от гр. Кърджали, над днешното с. Широко поле.

Твърдението на Овчаров ,че Мнеакос е бил административния център на Ахридос всъщност не е засвидетелствано в някакви исторически извори ,но то почива на предположения, базирани върху ситуацията в обширната и плодородна долина на Арда, която днес е заета от водите на яз. „Студен кладенец". По данни от ранните археологически обхождания, цялото дъно на язовира е покрито с останките на антични и средновековни неукрепени селища./2/.

Руините на голямата крепост над с. Широко поле са в непосредствена близост и пряка оптическа видимост с епископския център в кв. "Веселчани”

,и с още една крепост,чиито стени и днес са запазени отлично.По всичко личи ,че тази твърдина представлява един развит замък, дори от гледна точка на западноевропейската практика.

Местните жители наричат твърдината при с. Широко поле "Долната", а тази при с..Вишеград - „Горната",макар първата да се намира значително по-високо.

В случая с крепостта Вишеград по-скоро става дума за укрепена резиденция на областния управител ,изнесена извън стените на укрепения град ,но достатъчно близо до него за да може в случай на някакво нежелателно събитие да може да се скрие вътре заедно със семейството и свитата си.

Заедно с Перперикон, Мнеакос е най-добре засвидетелстваната в изворите крепост в Източните Родопи. Всъщност такъв извод е доста относителен предвид факта, че в оригиналната си форма на гръцки език името се среща само веднъж. Става дума за „История" на Георги Акрополит, в която се описва българо-византийската война от 1254-1255 г. Загубилият в началото на управлението си своите южни територии млад български цар Михаил II Асен предприема поход за тяхното отвоюване. Ние вече споменахме за този извор, но може би е редно тук да се предаде целия пасаж, защото в него най-добре е описана ситуацията в Централните и Източните Родопи през XIII в:

.....Веднага бяха завзети Стенимахос (Асенова крепост до Асеновград -б.а.), Перущица, Кричим, Цепина и всичко в Ахридос, освен Мнеакос, който единствен бе запазен от ромеите. Подчиниха се на българите и Устра, Перперикон ,Кривус и разположеният край Адрианопол град, наречен Ефраим". /3/

За разлика от Перперикон обаче, Мнеакос е отбелязан в един не гръцки извор, визиращ първото десетилетие на XIII в. Става дума за драматичните събития около българо-латинските войни през 1205-1207 г., описани отлично от френския хронист Жофроа дьо Вилардуен. Цар Калоян разгромява кръстоносците в редица решителни сражения при Адрианопол, Сяр, Филипопол, Русион. Едва в 1206 г. братьт на пленения в битката при АЗндрианопол първи латински император Бодуен, Анри, успява да събере войски и да атакува базите на българите в Източните Родопи /4/

.

Жофруа дьо Вилардуен е изключително подробен в своето изложение. С цялата си армия регента Анри язди по течението на р. Арт /Арда/ и достига до крепостта Фраим /Ефраим/ ,локализирана до стената на яз. „Студен Кладенец”.

Малко по-късно рицарските отряди навлизат в много хубава речна долина, над която се извисява красив замък. Точно това е Мнеакос, който в старофренския език на летописеца е предаден като Мониак /.

Регентът е възхитен от плодородната и живописна местност и разполага там лагера си.

От него той изпраща военна експедиция за освобождаване на обсадения в Стенимахос виден барон Рение дьо Три. Самият Анри обаче остава в лагера под замъка. След няколко дни воините се връщат, освободили Рение дьо Три. От него те са узнали със сигурност, че първият латински император Бодуен е бил умъртвен в Търново. И именно под Мнеакос баронският съвет на Латинската империя се събира и избира за нов император Анри /5/

Твърде е възможно Мнеакос да е споменат и в още един западноевропейски извор, описващ историята на Третия кръстоносен поход (1189-1192). Тогава безчинстващите в Тракия кръстоносци извършват грабителски набези в района Филипопол-Адрианопол-Дидимотейхон. Те навлизат и в Източните Родопи, като обсаждат укрепения град Маnicaua. Според въпросната „Historia Peregrinorum", крепостта била наречена така....."dite en langue vulgaire" /"на езика на българите"/ /6/

Ако това сведение се отнася действително за Мнеакос, то би било най-ранното споменаване на средновековна твърдина в Източните Родопи и практически ще фиксира момента на изграждане на фортификационната система.

При положение ,че Моняк е бил областен център на Ахридос през 13 - 14 век,в него ,или по-скоро в замъка Вишеград ,според историческите извори са резидирали няколко известни от историческите извори управители. В първата половина на 13 век това без съмнение са български боляри, тъй като тогава областта се намира трайно в българската държава.

Тя е присъединена без военни действия към Византия след септември 1246 г.,когато новата българска регентка и византийска принцеса Ирина подарява на императора южните провинции на царството.В този период е споменат и един неизвестен по име управител на Ахридос ,съобщил на никейския император Йоан III Дука Ватацес вестта за смъртта на малолетния български цар Коломан I Асен /7/.

Очевидно поредният командващ ромейските гарнизони и началник на областта се е укрепил здраво в Мнеакос през 1254 г., когато цар Михаил II Асен прави опит да отвоюва Ахридос. Издържал неколкомесечната обсада на българите, през 1255 г. той е деблокиран с ответна акция на византийския император Теодор П Лаекарис. Тогава за дука на Ахридос и неин военен командир е назначен опитният военачалник Алексий Дука Филантропин /8/.

Следващият известен управител на областта е изтъкнатият византийски аристократ от български произход Йоан Асен, потомък на “емигриралия” в 1278 г. от Търново бивш цар Иван Асен III.

По време на Гражданската война във Византия от 1341-1346 г. той е на страната на претендента за престола Йоан Кантакузин. През 1342 г. Йоан Асен е архонт на Меленикон (Мелник), а в 1343 г. е назначен за архонт на Мора (Ахридос) /9/.

Точно този е византийският военачалник, удържал споменатото по-горе настъпление на цар Иван Александър в 1343 г. Няколко месеца областта има двама архонти: български - в Перперикон, и византийски - в Мнеакос. По права линия разстоянието между двете крепости е само няколко километра и несъмнено в този участък са ставали ожесточени и кървави сблъсъци. В крайна сметка Йоан Асен побеждава и съхранява Източните Родопи за Византия. За награда в 1355 г. той получава изключително високата титла „деспот" и управлението на беломорските градове, към които в този период е присъединена като административна единица и родопската област /10/ .

Йоан Асен е и последният известен областен управител на Източните Родопи през епохата на Средновековието.

.

Следи от християнски селища и некрополи са фиксирани както на хълма с крепостта /северната и източната страна/ ,и в територията, залята днес от водите на яз. „Студен кладенец". Така например голямо селище е имало край завод „Бентонит", само на 1 км в подножието на крепостта Мнеакос от запад. Всички тези населени места са формирали хинтерланда на града и са били непосредствено свързани с него. По-нататък ще станат ясни отношенията между тях по време на мир и война.

Самата твърдина се състои от две отделни укрепителни звена: външен град и цитадела в най-високата част. Проучени бяха и единствените две каменни сгради извън мощната вътрешна крепост и на територията на града. Уточнена бе ситуацията на обитаемата южна тераса, където застрояването се оказа изключително с дървени постройки. Изяснено бе водоснабдяването и съхраняването на запасите от храна в мирно време и при обсада. В постранството на вътрешната крепост, където освен едно обемно водохранилище определено има и други сгради но те не са уточнени . Но нека дадем думата на Н. Овчаров да ни разясни ситуацията във всички тези части на средновековния град Мнеакос.

цит...”Средновековната крепост е разположена на изключително стръмен каменист връх, три от страните на който са отвесни и се извисяват на стотици метри над обикалящата го р. Арда. Твърдината е и една от най-високите по българските земи, като върхът е на 586.7 м от морското равнище. Тя е и една от най-големите крепости у нас - укрепената площ надхвърля 20 000 кв.м.По дългата ос Мнеакос е почти 0.5 км.Крепостната стена опасва около половината от града в по-достъпните западна ,югозападна и северна посоки.На североизток и югоизток се достига до отвесни пропасти,чиито укрепяване е било излишно.Зидът е характерен за средновековната епоха,граден от ломени камъни споени с бял хоросан.

Поради това ,че върха е каменен, не е имало възможност за дълбоко фундиране.

Основите на стената лягат направо върху скалата, която на места е засечена, за по-добро захващане на куртината. Дебелината също е обичайна за своето време - 1.75-1.95 м. На места са запазени дупки от греди, оформяли сантрачната система за подравняване на зидарията. От уязвимите западна и северна страни крепостната стена е била по-стабилна и очевидно по-висока. Върху труднодостъпните скали от югозапад тя е била по-тънка (1.4-1.5 м) и доста по-ниска, колкото да прикрие тялото на защитника. Всъщност там зидът е изглеждал като изкуствено продължение на естествения откос. В някои случаи той свършва внезапно до отвесната пропаст, а после продължава от другата й страна. Някога крепостта отдалече е изглеждала много живописно с накацалите фортификационни съоръжения, изградени на невероятна височина.

В завършения си вид градът Мнеакос е притежавал три кули, разположени около входното пространство и на югоизток от него. Тук не смятаме многобройните кули на вътрешния замък, който представлява крайната източна част на крепостта и отбранява източното направление. Разбира се, куртината прави редица чупки по трасето си, които засилват възможностите на защитниците за наблюдение, маневриране и бойни действия.

Основният акцент във фортификацията на Мнеакос е съсредоточен на входното пространство. Крепостната порта е разположена в ниския западен ъгъл на укреплението, който се намира в най-достъпната зона и откъдето надолу тръгва изсечен в скалите път. Главното укрепително съоръжение, охраняващо входа, е масивна куха кула с неправилен трапецовиден план. Тя е изнесена силно напред ,почти до ръба на скалния венец, очевидно за да може да брани ефективно портата.Размерите на кулата са 5.55/5.25/4.55 м и вътрешни 3.11/2.22/2.15 м.

Дебелината на стените и варира от 1.45 до1.5 м. При разкопките бяха направени много интересни наблюдения относно оформянето на външните фасади. Оказа се, че стените на кулата са били обмазани с бяла хоросанова мазилка. Тя обаче не е покривала изцяло повърхността, а са изпъквали необмазаните заоблени части на едрите камъни. Така се е получавал живописен декоративен ефект, наподобяващ мозайка. Впрочем подобен ефект може да се наблюдава в запазените възрожденски къщи от Родопския район. Вътрешността на кулата е разделена на етажи, до които се е стигало по дървени стълби.Днес руините на съоръжението се издигат на височина 5.2 м. ,но местното население разказва, че само допреди 35 г. тя е стърчала цели 7-8м.

Тогава е била съхранена и арката на самата порта ,чиято източна страна се намира на 1.80 м от кулата.

Сега тази страна е силно обрушена,за разлика от западната ,която се откри в добро състояние след археологическото проучване.Поради това широчината на входа може

да се изчисли приблизително на 3 - 3.2 м.

Несъмнено портата е била двукрила ,масивна ,направена от дърво и обкована отвън с големи железни пирони с ромбоидна форма и дълги остри шипове. Няколко от тях бяха намерени по повърхността на самия проход.Отвътре портата се е блокирала с огромно резе ,представлявало яка дървена греда с четириъгълно сечение.Отворът в който е влизала гредата е запазен добре върху източната страна на портата.

Интересен момент е ,че към входната кула не води вход. Явно подхода се е извършвал във височина ,а към долните помещения се е слизало отгоре.По всяка вероятност там са били разположени складове за храни или въоръжение.По този начин строителите са изолирали кулата така,че да може тя да се отбранява дори след превземане па входното пространсво и вьншната крепостна стена.

Подходьт кьм кулата и към бойната пътека на куртината е ставал по масивно стълбище,долепено до вътрешната страна на крепостната стена. Източно от кулата тя има значителна дебелина от 1.95 м и това явно е свързано със засиленото укрепяване на пространството от входния участък. Този фрагмент от зида е дълъг около 16 м и достига до отвесна скала. Именно в самия край на фрагмента отвътре се фиксира удебелението за стълбището, при което стената достига 2.7 м. То има дължина от 7 м и това показва, че там крепостната стена е била доста висока

Много интересно е оформена крепостната стена на северозапад от портата. Само на 7 м тя прави чупка под прав ъгъл и поема в права линия на североизток. Първоначално на чупката е липсвала кула, а отбрана та се е осигурявала от заобляне на зида, представляващо широка дъговидна извивка. Така се е създавала възможност за по-голям обзор на околността и разполагане на войници при вражеска обсада.На това място са съхранени следи от външна хоросанова мазилка ,подобна на откритата върху фасадата на вратната кула.

Археологическите разкопки обаче показаха, че исторически крепостга Мнеакос с имала проблеми точно на това място. При някоя от многобройните обсади (може би още от кръстоносците от Третия поход в края на XII в.) твърдината е атакувана със стенобойни машини именно в заоблената чупка с прав ъгъл. Там скалният език, по който върви пътят към крепостта, се разширява значително и позволява разполагането в непосредствена близост на обсадна техника. Вражеските каменометки и тарани са сринали дъговидната стена почти до основи и вероятно оттам противникът е проникнал в укреплението.

При възстановяването на фортификационните съоръжения обитателите са решили да коригират уязвимата дъга. Разрушеният участък е бил запълнен с едри скални късове и по-дребни ломени камъни. Така позицията е била заравнена и същевременно леко издигната спрямо околния терен. Тогава е изградена плътна ьглова кула с план на неправилен трапец, изпъкваща напред. Тя е иззидана от ломени речни камъни ,споени с хоросан.Кулата сключва тъпи ъгли с крепостните стени.Явно стената откъм портата също е била пострадала при обсадата ,защото се е наложило нейното ремонтиране и подсилване с допълнителен зид отпред.

Така в 7 метровия участък до входа тя е достигала внушителна дебелина от 2.8 м. В завършения си вид новата кула има размери 6.4/5/2.2 м.По този начин се е оформила класическа защита на портата с две фланкиращи кули.Освен това новото съоръжение изаоблената чупка на стената давали възможност за по-добър контрол над пътя ,който се виел под тях.

Северозападната страна на кулата давала възможност да се обстрелва пространството пред уязвимата северна стена ,имаща дебелина 1.75 м.

Третата кула на град Мнеакос е изгрдена на южното направление. На пръв поглед там местността е непристъпа.Стръмни урви и сипеи се спускат към р. Арда.

Ако се вгледаме внимателно , ще забележим малък подход ,по който макар и трудно може да бъде осъществено изкачване към твърдината.Именно това е причината в тази посока да бъде издигната неголяма плътна кула с четириъгълен план. Тя има размери 3/3.5 м и градежът й с нищо не се различава от зидарията на крепостната стена. Освен, че е построен на сравнително уязвимо място, плътният бастион е бил използван като наблюдателница поради отличната видимост към долината. Най-сетне кулата е играела и роля на контрафорс за стената, необходим поради стръмната скала, на която тя е кацнала.

Както е добре известно, най-важният проблем на всяка планинска крепост е бил снабдяването с вода. Мнеакос не прави изключение в това отношение. При археологическите проучвания бяха напълно или частично разкрити няколко цистерни, разкопани в различни точки на града и в цитаделата, за която ще стане дума отделно.

Много интересно е едно съоръжение, разположено непосредствено под северната крепостна стена. Става дума за малко и оформено в скалите езерце, отстоящо на около 100-120 м от портата. Всъщност това не е същински извор, а скална пукнатина, в която се събират дъждовните води от цялото плато. Местните жители разказват, че водата там пресъхва само в най-горещите дни на лятото и ние бяхме свидетели на това.

Проблемът за защитниците обаче се е състоял във факта, че малкият водоем се намира в основата на скалния венец, върху който е стъпила крепостната стена. Наистина в този участък той е висок само около 3 м. като на север хълмът се спуска полегато надолу. От фортификационна гледна точка обаче не е имало никаква възможност водоизточникът да бъде включен в системата на отбрана.

При това положение в стената е била отворена малка потерна. Тя е представлявала практически таен изход от твърдината, защото към езерцето се е слизало по тясна и скрита от човешки поглед скална пукнатина.По този начин защитниците са могли да си наливат вода не само в мирно време,но и при евентуална обсада.Триметровият подход от крепостта до водоизточника от една страна е бил пазен от извисяващата се над негокрепостна стена ,а от друга спускащите се надолу хора били прикрити от скалите.

Но обитателите на Мнеакос не са искали да губят, скъпоценната на хълма вода.Поради това на 50 метра северно от входа на твърдината и извън нея те са изградили обемно водохранилище. Цистерната е използвала естествен разлом в скалите,но той е бил допълнително издялан, за да получи план на четириъгълник, После басейнът с бил облицован с ломени камъни споени обилно с бял хоросан.Вътрешното лице навсякъде е обрушено и не става ясно дали е било обмазано с хидрофобна мазилка. Сега могат да се доловят само външните очертания с размери: 4.4/ 2.9 м. Цистерната е разкрита до дълбочина 1.6 м, но очевидно е по-дьлбока.

Най-интересният момент е, че басейнът бил пълнен с вода от отстоящото на стотина метра езерце под крепостната стена. За целта е бил и вграден водопровод от глинени тръби, фрагменти от които бяха открити на място. Разбира се, водохранилището се е захранвало и от дъждовете, тъй като е било отворено отгоре. Тази цистерна е могла да се използва само в мирно време, защото се е намирала доста далеч от крепостната стена и явно при обсада не е могла да се охранява.

Вече във вътрешността на крепостта Мнеакос бе открит друг водосборен басеин,представляващ едно от най-сложните и добре запазени инжинерни съоръжения открити по нашите земи.Всъщност става дума за подземието на голяма многоетажна сграда, намираща се югозападно от вътрешното укрепление.Някога сградата е притежавала чудесно изложение на юг,като същевременно е била добре защитена от северните ветрове чрез разположението си в скалите.Подовете на горните етажи са били от варовикови блокове а градежа и е от ломен камък ,спояван с бял хоросан.

Сградата е разположена в естествена цепнатина , която е дооформена от каменоделците.

Източната страна на подземния етаж е изцяло издялана в скалата, като във височина е изсечено легло за несъществуващия днес зид на горните етажи. Най-голямо е вкопаването в североизточния ъгъл, където дълбочината достига 3 м.

На някои места за стена служи издяланата скала, докато на други е направена облицовка от ломени камъни, споени с бял хоросан.

Подът е естествената скала, която е заравнена отлично с длета. Върху нея се открива дебел пласт хидрофобен хоросан със счукана тухла и парчета натрошени керамични съдове. Най-добре се е съхранил той в северозападния ъгъл.Счуканата керамика несъмнено е използвана за филтрация и утаяване на примесите в питейната вода. Важно е, че сред фрагментите имаше доста керамика със златиста ангоба от слюда, която хронологически не надхвърля началото на XIII в.

Сградата има външни размери 10.2/8.4 м при средна дебелина на запазените зидове 0.9 м. Подземният етаж по оригинален начин е разделен почти централно по оста на две части. Това е осъществено чрез аркада, стъпваща на два правоъгълни стълба и два пиластьра от североизток и югозапад. Те са масивни и днес са запазени доста добре. Стълбовете са е резмери 1.5/ 0.8 м и 1.5 / 0.9 м. а пиластрите 1.4 / 0.8 и 0.7/ 0.7 м. За да стъпят стабилно върху скалата. за тях в нея грубо са оформени постаменти, издигащи се леко над пода.

Стените, стълбовете и пиластрите на подземния етаж сьшо са били обмазани с хидрофобен хоросан, чиито останки личат на няколко места. Очевидно в това подземие се е съхранявала питейна вода ,черпена с кофи чрез отвори в пода на горния етаж.Тя се е събирала посредством много добре оформена водосборна повърхност,заемаща голямо пространство в околните скали.Чрез умело конструирани канали дъждовната вода се е насочвала към цистерната.

На няколко места в стените на приземния етаж са направени правоъгълни отвори,за улеснение на достъпа на водата.Не изключваме и възможността за захранване на цистерната и от някакъв несъществуващ днес естествен водоизточник, защото се откриха фрагменти от глинени тръби.

Стабилната аркада по оста на подземния етаж е построена, за да се поддържат значителни конструктивни тежести във височина. Днес е трудно да се прецени колко са били етажите нагоре, но несъмнено са били няколко. Подобно, но по-малко съоръжение, е открито в замъка на средновековния град Цепина до с. Дорково, Пазарджишко.

Подземната цистерна също е правоъгълна с размери 6/3 м и обем от 90-100 куб. м атмосферна вода. Според някои нови виждания над стъпващия върху две поясни арки полуцилиндричен свод се е издигала двуетажна сграда с представителни функции.

Не по-малко интересна се оказа втората голяма сграда във вътрешността на

града Мнеакос. Тя се намира на около 50 м източно от главната порта и добре се долавяше на повърхността още преди разкопките. Подобно на първата постройка, при построяването на това съоръжение също е използван естествен скален разлом, където е оформено голямо подземие. Днес не може да се каже нищо определено за продължението във височина, но вероятно оградата е имала нагоре няколко стажа.

Сградата има правоьгьлен план и първоначално решихме, че става дума за поредното водохранилище на Мнеакос. Основание за такова предварително наблюдение даваше нейното вкопаване в скалите и наличното на парчета хидрофобен хоросан в насипа.След разкопаването и се установи ,че размерите на съоръжението са действително внушителни - 11.9/4.5 м. при запазеност в южната страна от 2 .85 м. Откритите находни и архитектурните особености обаче коренно промениха представите ни за предназначението на сградата.

Сградата е разположена по оста приблизително север - юг, като зида е от ломени камъни ,споявани с хоросан ,а за подравняване е използвана дървена система от сантрачи, от които са запазени леглата.Сградата е разположена в естествен скален разлом ,който преди да се облицова със зидове допълнително е бил издялан и загладен.Същото е сторено и по отношение но пода.

Оказа се ,че върху внимателно подравнената скала са положени плоски тухли , впоследствие залети с хоросан.Строителите са искали да изолират изцяло вътрешността на сградата от въздействията на околната среда.А съдържанието на помещението хвърли светлина върху неговото предназначение.

При започването на разкопките трябваше да се изнесе огромно количество камъни , очевидно от срутилите се горни етажи на сградата.В пласта рушевини се откриваше малко ,предимно сграфито керамика ,която беше силно фрагментирала и износена от употреба.Като хронология тя не надхвърля 13 - 14 век и е очевидно свързана с ежедневния бит на обитателите.

Непосредствено след разрушенията следва горял пласт ,с дебелина 2.5 метра който достига до пода и фактически представлява съдържанието на долния етаж.

Пласта е изпълнен с въглени от изгорели дървени приспособления ,едри фрагменти средновековна керамика и многобройни животински кости..

В източната част се откриха 22 керамични съда, някой от тях запазени напълно цели,а други бяха възстановени по-късно в лабораторията на Историческия музей в Кърджали.

Това са предимно амфоровидни стомни и гърнета (рядко чаши). Повечето са със значителни размери и имат характерна украса с релефни ленти.

По стилови и технологични признаци датирането на керамиката не буди съмнение втора половина на XIII - първа на XIV век.

Не може да има никакво съмнение, че поздемието на сграда №2 в града Мнеакос е представлявало един огромен хранителен склад.Върху дървени лавици и иззиданите с тухли стъпала на стените са били съхранявани запаси в случай на обсада. Според намерените находки това са месни продукти и течности като например вино и растителни мазнини. Начинът, по който бяха открити керамичните съдове показва ,че са били старателно подредени. Очевидно гарнизонът се е грижил не по малко за. хранителните припаси, отколкото за жизненонеобходимата вода.

Що се отнася до нашето първично заблуждение относно характера на подземието , то не за пръв път спохожда различни археолози. Така например има колебания дали са щерни или зърнохранилиша.Причината се крие в близкия начин на изграждане на цистерните и складовете. Идвата типа съоръжения се вкопават под повърхността, и двата се градят стабилно и се измазват с хидрофобен хоросан. В единия случай той трябва да задържа вътре съхраняваната вода ,а в другия да не допуска влага до хранителните продукти.

С тези две сгради се изчерпва каменната архитектура в рамките на крепостните стени на града Мнеакос и извън неговата цитадела.

От самото начало обаче правеше впечатление удобното за живот разположение на една южна тераса с приблизителни размери 80 / 40 м.

При систематична работа с метален детектор на това място се откриха най-многобройни материали ,включително бронзови и железни апликации,бронзов пръстен с изображения на светци,медни корубести монети от 12-13 век,както и изобилна керамика ,значителен процент с украса сграфито.

В заложения сондаж сгради не се откриха, но за сметка на това бяха намерени стотици железни пирони. Те са от два вида - с дълго четириръбо тяло и кръгла глава и с кьсо триръбо тяло. Става дума за строителни пирони,с които са скрепявани сьответно масивни греди и дъски.Южната тераса е била застроена с дървени бараки, от чиято конструкция не е оцеляло нищо.

В разкопаната плош липсват следи от засечки по скалата или от някакви отоплителни съоръжения. Може би отвън сградите са били обмазани с вар и хоросан, защото парченца от такава мазилка се откриват в голямо количество. А в сондажа се откри и едно от бъркалата. То е с овална форма, като варовият пласт е дебел до 0.2 м. Бъркалото е изградено направо върху скалата с наклон към центъра и използва естествена дупка в камъка с размери 2.15/1 м.

Но че на това място е имало интензивен живот не може да има съмнения. В дълбочина концентрацията на средновековна керамика стана още по-голяма. В сондажа и близката околност се откриха множество животински кости, както и предмети на бита. Сред тях от значение са 7 глинени и костени прешлени за вретено. З огрибки за нощви, 8 ножа, 2 игли - губерки. чанове, огниво. оловна тежест. ведро за вода. от което бе запазен стягащият железен обръч. Заедно с тези находки обаче се намери и значително количество оръжие - 6 железни върха на копия и стрели. За сведение от цялата останала територия на крепостта се откриха 6 върха на сгрели, част от острие на меч и два фрагмента от железни шлемове.

Не липсват украси за дрехи и различни предмети. Общо се откриха 7 бронзови и железни апликации, споменатият бронзов пръстен, фрагмент от бронзова гривна, както и 4 масивни железни токи за воински колани. Петата тока обаче с сребърна и е произведение на приложното изкуство. Тя е с многоъгълна плоска рамка, триръбо езиче и сложна врязана украса.

Съвсем неслучайно изброихме произхождащите от южната тераса предмети.Те свидетелстват ,че на това място е кипял урен живот.За същото говори и факта ,че на тази тераса бяха намерени 17 бронзови монети,което представлява 4/5 от общото количество монети ,намерени на хълма при нашите проучвания.

Анализът показа ,че в дървените помещения са живеели семейства с покъщнина и стопански сечива.Мъжете са били войни, сред които е съществувала рангова диференциация.

С направените наблюдения започна да се хвърля светлина и върху инфраструктурата

на града Мнеакос.Оказва се ,че при мощната фортификация в него всъщност липсва градоустройство.Строителите са се погрежили предимно за снабдяването с вода и хранителни припаси на защитниците.

В откритите складове и цистерни обаче се е съхранявало много повече, отколкото е било необходимо на хората, живели в малкия квартал от дървени постройки па южната тераса. Очевидно се касае за неголям мирновременен гарнизон от войни и спомагателен персонал. Тези хора поддържали фортификационните съоръжения, пазели складовете, извършвали наблюдение и охрана на околността. Естествено е имало и команден състав,обитавал горните етажи на двете многоетажни сгради и вероятно вътрешното укрепление, за което ще стане дума по-долу.

Читателите ще си зададат въпроса - а какво се е случвало по време на война.

В мирно време крепостта се е пазила от малък гарнизон, който с жените и децата е живеел в южния квартал. При война обаче селяните от околните села са влизали в твърдината със семействата, стадата и покъщнината си. А както се видя по-горе, целият хълм на крепостта е бил заобиколен с множество неукрепени селища ,а от друга страна голямото пространство укрепено с крепостна стена дава възможност на хората да вкарат вътре и цели стада от овце и добитък ,както и допълнителни хранителни запаси

,като същевременно се заемат и с отбраната. По подобен начин е била устроена и крепостта Просек ,намираща се в момента на територията на Македония.Никакво градоустройство, квартали или нещо създаващо впечатлението за град.Това са поляни и гори оградени с крепостна стена.Хранителните припаси се съхраняват в складове ,но по-важни са в случая стадата животни ,за които има неизчерпаема паша.За отбрана се свикват всички годни да носят оръжие мъже от околните села.

Проучването на вътрешното укрепление на Мнеакос стана по време на най-големите икономически сътресения за България.Преди това успяхме да разкрием фортификацията и част от вътрешността.

Определено освен изследваната от нас четириъгълна сграда, там има и други постройки. В тази насока трябва да се приеме сведението на Ив. Балкански, че при изкопни работи преди 30 години са разкопани няколко християнски погребения с нагръдни кръстчета от някакъв минерал.Това предполага съществуването на църква в цитаделата.

Поради липсата на достатъчно средства за консервация и реставрация се взе решение да се разкрие единствено външната част на крепостните стени. Вътрешните страни бяха изцяло разкопани само в участъка на портата. На други места се слезе на 0.2-0.3 м от повърхността, колкото да може да се измери дебелината на зидовете. По този начин се избягна цялостното оголване на запазените части от фортификационните съоръжения, което би довело до тяхното разрушаване вследствие на климатичните промени.

Вътрешният замък на Мнсакос е кацнал в най-високия източен дял на укрепения хълм. Всъщност той е много важно звено в общата фортифнкация на града, защото прегражда сравнително уязвимите източно и югоизточно направления. От него има прекрасна видимост по поречието на Арда и на север, Съответно укреплението пък се е виждало от десетки километри. Твърде вероятно точно това е бил „красивият замък"над Арда описан от Жофроа дьо Вилардуен при похода на кръстоносците от 1206 г

Вътрешното укрепление заема площ от 2000 кв.м.Подобно на града крепостната стена е

изградена само на достъпните места,докато стометровият отвес на североизток въобще не е укрепяван допълнително.Следвайки очертанията на терена крепостта е добила овални очертания.Трасето на стената може да се проследи навсякъде,без един участък

от югозапад, където зидът е напълно изличен.Като цяло защитните стени на цитаделата са по-тънки от тези на града като варират от 1.45 - 1.6 м.

Макар дължината на кропостните стени на цитаделата да не е голяма, по тях са изградени цели пет кули, които я превръщат в един от най-укрепените замъци на Балканите през средновековието. Относително добре са запазени четири от тях. докато пазещата южната посока е напълно обезличена и от нея са оцелели нищожни следи. Три от кулите са с чела на север, северозапад и запад, контролираши евентуален достъп на врага откъм града и охраняващи портата. Другите две пък бранят юга и югоизтока, откъдето също може да се очаква вражеско нападение. Всички кули са плътни и са изградени подобно на крепостната стена от ломени камъни на хоросан.

Трите кули откъм града са разположени през разстояние 15-20 м. Северната е ситуирана почти до скалния откос и единствена е полукръгла с широчина в основата 3.62 м и най-голям диаметър - 2.8 м. Предполагаме, че този план е бил наложен от необходимостта за по-пълен обзор на околността. Другите две кули са с неправилен четириъгълен план с размери 3.6/2.6/3.25/3.5 м и 3.6/2.85/3.6/ 3.4 м. Както се каза, южната кула е напълно обезличена и днес нейният план може да бъде възстановен само по предположения. Югоизточната кула е също четириъгълна, но сравнително по-малка с размери 2.8 /2 15/2 8/2.15 м. Макар и слабо вероятно, не е напълно изключено на изцяло унищожения югозападен участък от крепостната стена да е имало още една кула.

За щастие много добре е запазена портата на вътрешния замък водеща към града.Тя е фланкирана от полукръглата и близката четириъгълна кула,държащи под обстрел цялото пространство пред входа.Вратата е била двукрила ,отваряща се навътре.

Много интересни данни дадоха разкопките на така оформеното входно пространство. То цялото е покрито с пласт горяло дърво, в което се намират два вида пирони с масивни декоративни главички. Несъмнено става дума за двукрилата врата, по чиято външна страна, подобно на главната градска порта, са били забити пирони с широки глави за укрепване и декоративна украса. Днес е трудно да се прецени дали вратата е била подпалена по време на обсада. В същия насип се откриха много добре обработени варовикови блокчета и тухли, с които е била оформена арката на вратата на цитаделата на Мнеакос.

В малкото укрепление е вместена и една постройка ,силно обрушена с размери 4.5 /4.8 м. Запазен е фрагмент от хидрофорбна мазилка в югозападния ъгъл,което ни дава основания да предположим, че и тук долният етаж е използван за водохранилище или склад. Как се е развивала сградата нагоре, засега не може да се каже, но, както вече бе подчертано, тя е представлявала само част от по-голям жилищен ансамбъл, оформил се във вътрешния замък”... /11/...Край на. на цитата

От публикуваната монография на уважавания от мен професор ,става ясно ,че имаме една чисто военна крепост, в мирно време охранявана от малък гарнизон войници с един кастрофилакс ,чиито функции са се изчерпвали с носенето на караулната служба, ,охрана на складовете с продоволствие, наблюдение ,патрул и сигнализация...Не знам как професора реши ,че има данни за областен център в тази твърдина, както той казва ,изобилна с гори и ливади, но не и с градоустройство или инфраструктура ,необходима за функционирането на един областен административен център ... Няма дори открита църква ...

А нали се сещате ,че един областен център в такава невралгична точка като Ахридос ,би трябвало да ври от живот ... работилници ,ковачници и ханове са пълни с глъч ... пратеници сноват, разнася се кореспонденция и документи, архонта на Ахридос посреща и изпраща ,диктува на писарите и подпечатва с личния си печат ... в свободното си време му водят някой клетник ,хванат да краде в града и го съди да го набучат на кол ... ама това в свободното време ,докато хапва и пийва ... и в тоя ред на мисли ,доказателства ,за всякаква такава управленска и житейска суматоха засега ,поне за мен липсват ... Но това сие мое мнение все пак ... въпрос на бъдещето и на археолозите с откритията си да ме опровергаят ,но дотогава ... живот и здраве

ЛИТЕРАТУРА:

/1/ Н.Овчаров ,Д.Коджаманова :Перперикон и околните твърдини през Средновековието - крепостното строителство в Източните Родопи, Тангра ТанНакРа ИК,2003 стр.43

/2/ Пак там

/3/ГИБИ VIII ,183 – 184 ,286 – 288 /

/4/ Овчаров Н. Победите на цар Калоян 1197-1207,С.,2000 стр. 44

/5/ Geoffroi de Villehardouin .Opcit.,p.249.

/6/ ЛИБИ III.c.,1965,c.220.

/7/ ГИБИ VIII ,стр 278

/8/Н.Овчарод ,Д.Коджаманова :Перперикон и околните твърдини през Средновековието - крепостното строителство в Източните Родопи, Тангра ТанНакРа ИК,2003 стр.46

/9/ ГИБИ XXII ,361-362

/10/ Виж /8/ ,стр 46

/11/ Н.Овчарод ,Д.Коджаманова :Перперикон и околните твърдини през Средновековието - крепостното строителство в Източните Родопи, Тангра ТанНакРа ИК,2003 стр 48 – 68.